№ 43686
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110141345 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 331370/18.10.2024 г. от ответника „К*“ ООД
чрез адв. Т. К., в която е направено искане за изменение на Решение № 18242
от 10.10.2024 г. по гр. д. № 41345/2024 г. по описа на СРС, в частта, за
разноските.
В молбата са изложени съображения, че ответникът е платил
задълженията по осъдителния иск преди завеждане на делото, преди да е
разбрал за иска и не е станал повод за завеждане на делото. Излага доводи, че
плащането е осъществено един ден преди подаване на исковата молба, поради
което не следва ответникът да понася разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът подава отговор на молбата по
чл.248 ГПК. Излага твърдения, че датата на подаване на исковата молба е деня
на изпращане на молбата до съда с куриер, което е с клеймо от 16.04.2024 г.
Твърди, че ДПЗС е точен. Излага твърдения, че възнаграждението на адвоката
на ищеца дори е под минимума. Твърди, че не е налице ОФГ. Моли съда да
отхвърли молбата по чл.248 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
1
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък. (л.29-32 от делото - ОИМ).
Решението е връчено на ответника на 14.10.2024 г. ( л. 69 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 28.10.2024 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 18.10.2024 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил
посоченото разноски на ищеца. Съдът се е произнесъл за разноските в
решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е
налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно. Съдът приема, че в
съответствие със закона, настоящият съдебен състав е приел, че
възнаграждението на адвоката на противната страна отговаря на
действителната фактическа и правна сложност и правилно е определил
размера на възнаграждението. Правилно и в пропорция на присъденото,
настоящият съдебен състав е определил разноските.
Съгласно т.2 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
националният съд не следва да прилага НМРАВ, тъй като ограничава
конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Същата не се използва за легитимни цели.
Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното решение, съдът следва да откаже
да приложи НМРАВ. На това основание, съдът не може да присъди сума
съгласно цитираната наредба. След като наредбата е отменена, то не важат и
2
правилата за определяне на възнаграждение за брой искове. На това основание
искането на адвоката е неоснователно.
За да не бъдат присъдени разноски в тежест на ответника, същият следва
да е признал исковата претенция и да не е станал повод за завеждане на
делото, съгласно чл.78, ал.2 ГПК. На първо място в ОИМ, ответникът оспорва
иска по чл.26 ЗЗД и чл.55 ЗЗД, като твърди, че са съответно недопустим и
неоснователен, поради погасяване чрез плащане. Липсва едната от двете
кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска.
Ответникът е станал повод за завеждане на делото. Съгласно чл.125 ГПК
искът се смята за предявен с постъпването на исковата молба в съда. Съгласно
чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата. От датата на изплащане на исковата молба по
пощата започва да тече законна лихва, респективно от тази датата, делото се
счита за висящо в съда, т.е. това а датата на спора. Видно от материалите по
делото исковата молба е подадена по пощата на 16.04.2024 г. от 14:34:42 часа
(л.18 от делото пред РС - Пловдив). Образуване на делото е станало
19.04.2024 г. часа 14:44 часа (протокола за разпределение по чл.9 ЗСВ.). Без
значение кога е образувано делото, т.е. кога е разпределено на съдебен състав,
тъй като това има организационен и административен характер по ПАС, но
няма значение за материалното или процесуално право. Следователно от тази
дата си счета, че искът е висящ.
Видно от материалите по делото, плащането от страна на ответника е
станало на 18.04.2024 г., 19:22 часа (л.38 от делото).
Вярно е заключението на ответника, че до 19.04.2024 г. 14:44 часа
ответникът не е знаел, че има образувано дело. Това е така, тъй като с
образуването на делото се качват публични протоколи по чл.9 ЗСВ в ЕПЕП и в
ЦУБИПС и регистъра на ВСС, които са общо достъпни. Следователно от
датата на разпределение, ответникът е могъл да знае за образувано дело срещу
него.
При това положение се задава въпрос, дали ответникът е станал повод за
завеждане на делото, ако в изпълнил доброволно притезанието си, след
подаване на исковата молба по пощата, но преди образуване, респективно
разпределение на делото в съда. Т.е. погасяване на задължението в интервала
между предявяване на исковата молба по пощата и образуване на делото по
3
ПЕС, представлява ли основание за освобождаване на ответника от
отговорност.
Материалноправният въпрос, на който съдът следва да отговори е
дали извършване на притезанието доброволно (доброволно плащане на
вземането), след подаване на исковата молба по пощата, но преди
образуване на делото по ПАС, представлява ли повод за завеждане на
делото по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.125 ГПК искът се смята за предявен с постъпването на
исковата молба в съда. Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. От датата на
изплащане на исковата молба по пощата започва да тече законна лихва,
респективно от тази датата, делото се счита за висящо в съда, т.е. това а датата
на спора. Едва с образуване на делото, т.е. неговото разпределение по чл.9
ЗСВ, ответникът е знаел за исковата претенция. Това е така, защото
протоколът за разпределение е публичен и общодостъпен и се публикува в
регистрите на ВСС – ЕПЕП и ЦУБИПС.
При корективното тълкуване на разпоредбите се стига до извод, че в
периода от момента на подаване на ИМ по пощата до момента на образуване
делото, макар делото да е висящо по смисъла на ГПК, ответникът не е могъл и
е нямал възможност да разбере, че има заведено дело срещу него. Районните
съдилища в България са 113 на брой, а окръжните, които действат като първа
инстанция 28 на брой. Ето защо житейски неоправдано е да се заключи, че
ответникът може да прави справки за образувани срещу него дело във всички
тези съдилища и да разбере за образувано срещу него дело. Още повече,
делата са образуват в деня на постъпването им или най-късно в следващия
(арг. чл.87, ал.1-2 ПАС). При това положение, логично оправдано, въпреки че
търпи критика е, че ответникът е могъл да разбере за образуваното срещу него
дело едва с протокола за разпределение, защото е публичен. Тази теза, търпи
критика, защото не са му връчени книжа по чл.131 ГПК, когато де факто
ответникът узнава за висящия процес. Въпреки това, с оглед публичните
регистри на ВСС, настоящият състав приема, че моментът на узнаване на
ответника за образуване на дело е протоколът по чл.9 ЗСВ, поради което
житейски обосновано и справедливо е, извършените от него действия преди
това да се отчитат по чл.78, ал.2 ГПК. Следователно, ако е настъпило плащане
4
в периода между чл.62, ал.2 ГПК и чл.87, ал.1-2 ПАС, то това действие следва
да се отчита като липса на повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78,
ал.2 ГПК. Ако действието е осъществено след момента на чл.87, ал.1-2 ПАС,
то бездействието на длъжника, ответника, следва да се счита като повод за
завеждане на делото по смисъла по чл.78, ал.2 ГПК, т.е. ад носи разноски.
С оглед даденото по-горе тълкуване, същото следва да се приложи към
настоящия случай.
Видно от материалите по делото, както и от фактите по-горе, ответникът
е извършил плащане на 18.04.2024 г. 19:22 (л.38 от делото) – ата преди
16.04.2024 г. (л.18 от РС - Пловдив), която е дата по чл.62, ал.2 ГПК и преди
19.04.2024 г., дата по чл.87 ПАС (л.1 от РС - Пловдив).
Но видно от материалите по делото, ответникът следва да понесе
отговорност за разноски.
На първо, място той оспорва исковете, не ги признава. Не е налице
едната от двете кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК.
Второ, налице е повод за завеждане на делото. Съдът приема, че както
ищецът, така и ответникът създават обосновано предположение за
злоупотреба с база данни, лични данни, източване на ответното дружество.
Както съдът е изложил мотиви в решението, налице е вероятна основателност
за теч на данни между ищеца и ответника. Освен това, видно от представения
от ищеца договор за кредит, същият има адрес в София. Т.е. още към момента
на подаване на ИМ, за потребителски спор, ищецът е знаел, че компетентен е
съдът в София. Въпреки това, се подава искова молба по пощата 16.04.2024 г.
до Пловдив. А осъщественото плащане е от 18.04.2024 г. По веригата от
косвени доказателства и прилагайки правилата на декартовата логика, съдът
заключи, че подаването по пощата до некомпетентен за това съд е инструмент
за забавяне на делото. При това положение е ясно, че няма как за един ден,
пощата от София до стигне до Пловдив, при положение, че е подадено след 13
часа. След като с подаването на ИМ до некомпетентен съд се иска забавяне на
време, то съдът направи извод, че това е било необходимо във връзка с готвено
от ответника плащане. Тъй като ответникът е ЮЛ, то извършването на
плащания от него става след решение на управителя, главния счетоводител и
нареждане от оперативен счетоводител. При това положение е необходимо
съгласуване и координиране на действия между много лица, попълване на
5
много документи, които действия изискват много време. Ето защо за да бъде
сигурен, че ищецът е завел дело преди плащането, то същият е използвал от
инструмента по чл.62, ал.2 ГПК до некомпетентен съд. Ето защо в решението
си, съдът е написал, че е налице обосновано предположение за теч на
информация, на лични данни, за злоупотреба с тях, за източване на
дружеството, както и за злоупотреба с процесуални права по чл.3 ГПК. При
тези факти се създава доказателствен извод, че ищецът най-вероятно е знаел за
извършване на бъдещото плащане или и двете страни са знаели това, с цел
исковата молба да е преди това.
Ето защо съдът приема, че ответникът е станал повод, т.е. е налице
недобросъвестно упражняване на права, т.е. независимо, че има плащане, то е
извършено в хода на процеса, след като е знаел за образувано такова дело.
Ответникът не е разбрал за делото с 131 ГПК, а на по-ранен етап.
Следва да се отбележи, че ответникът също злоупотребява с права, като
пуска молба по чл.248 ГПК. В решението съдът подробно е изложил мотиви,
защо приема, че плащането е след образуване на делото. Неоснователно е
възражението на ответника, че не е ясно кога е подадена молбата. Ответникът
не е положил дължимата процесуална грижа да се запознае с материалите по
делото и да установи пощенското клеймо. Въведените възражения от
ответника в молбата по чл.248 ГПК изцяло са изложени в решението по
делото и доказват, че същият не е запознат с мотивите на решението. Ето защо
ответникът е нарушил чл.3 ГПК и пускайки молби по чл.248 ГПК забавя
правосъдието.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „К*“ ООД чрез адв. Т. К., в
която е направеноискане за изменение на Решение № 18242 от 10.10.2024 г. по
гр. д. № 41345/2024 г. по описа на СРС, в частта, за разноските, на основание
чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
6
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители по електронните им пощи.
ПРЕПИС от определението да се връчи на СРП за сведение в частта за
теч на информация.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7