Решение по дело №1321/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 2317

 

 

гр. Пловдив 11.006.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1321 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по 124 от ГПК от Х.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, против „Хъс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление -гр. Пловдив-север № 64, представлявано от А.А.и И.А., за признаване за установено че ищеца не дължи на ответника сумата от 2435-главница по договор за заем от 16.08.2010 г.; сумата от 321,42 лв.-неустойка за забава за периода 01.09.2010 г.-02.11.2010 г.; сумата от 2029.44 лв.-законна лихва върху главницата  и неустоката за периода 10.11.2010 г.-25.01.2018 г.; както и сумата от 405 лв.-разноски, за които е издаден изпълнителен лист  по т. д. */2011 г. на СГС и е образувано изп. Дело № **/11 г. на ****.

         В исковата молба се твърди, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист от СГС въз основа на постановено арбитражно решение от 27.12.2010 г. По образуваното изпълнително дело по това основание е предприето последно изпълнително действие на 12.04.2011 г.-възбрана на недвижим имот. С оглед последващото бездействие делото се е прекратило с преремция и съответно вземането е погасено по давност.

         В предоставния срок за отговор ответника не заявява сановище. В съдебно заседение на 11.05.2018 г. представителя на ответника заявява, че признава иска, както и факта, че по изпълнителното дело не се осъществявани изпълнителни действия и същото е прекратено от 2013 г. Оспорва искането за разноски, тъй като не е даден повод на ищеца за предявяване на иска.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237  от ГПК, а именно същият е бил редовно призован за с.з., явил се е представител, редовно му е връчено и съобщението за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който не е оспорил иска, а в последвалото открито съдебно заседание и признат и ска и фактите, на които се обляга притенцията на ищеца. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважат предявените искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК.

По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира обаче, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК за освобождаване а ответника от отговорност за разноски въпреки уважаването на иска. Същият е признал иска и  не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Макар и по негово искане да е образувано изпълнителното дело за събиране на процесните вземания, това негово действие е касаело упражняване на негово право, съществуващо към момента на образуване на изпълнителното производство и като материално право, и като притезание. Изтичането на срока на погасителната давност не погасява материалното право на ответника и плащания, направени след изтичането на давността биха били валидни и оправдани. Без направено възражение за давност от страна на ищеца, изтичането на давностния срок не се прилага служебно, няма действие ex lege и не погасява автоматично задължението на длъжника и правото на длъжника по съдебен ред да упражни правата си. Не се твърди, а не се установява по образуваното от ответника  изпълнително дело, а и изобщо до предявяването на настоящия иск, ищецът не му е противопоставял възражение за давност. Когато кредитора е предприел действия по упражняване на правото си чрез образуване на изпълнилено дело неговото вземане по процесния изпълнителен лист е било изискуемо. Едва при позоваването от страна на ищеца на изтекла погасителна давност с предявяването на настоящия отрицателен установителен иск е прекратено притезанието на същия и възможността да събира вземането си по принудителен ред. По тези съображения съдът намира, че е налице и втората предпоставка на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Хъс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление -гр. Пловдив-север № 64, представлявано от А.А.и И.А. на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че Х.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** не дължи сумата 2435 лв. (две хиляди четиристотин  тридесет и пет лева)-главница по договор за заем от 16.08.2010 г.; сумата от 321,42 лв.(триста двадесет и един лева и четиридесет и две ст.) -неустойка за забава за периода 01.09.2010 г.-02.11.2010 г.; сумата от 2029.44 лв. (две хиляди  двадесет и девет лева и четиридесет и четири ст.)-законна лихва върху главницата  и неустоката за периода 10.11.2010 г.-25.01.2018 г.; както и сумата от 405 лв.(читиристотин и пет лева )-разноски, за които е издаден изпълнителен лист  по т. д. */2011 г. на СГС и е образувано изп. Дело № **/11 г. на ****.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/п/ Димитрина Тенева

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.