Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 23.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията
Гр.Д. № 455 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис Сграда Лабиринт, ет. 2 чрез юрисконсулт П.Б., против Р. Я. С.. В
исковата молба се сочи, че с подписването на Приложение № 1 от 15.06.2018 г.
между ищеца и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София, на основание Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., ищецът е придобил
вземането по Договор за потребителски кредит № PLUS – 15379448 от 27.10.2017 г.
Вземането било прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Сочи се също така, че "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е била упълномощена от цедента да
уведоми ответника за извършената цесия. С писма от 12.09.2018 г., 25.02.2019 г.
и 26.07.2019 г. бил направен опит С. да бъде уведомен за извършената цесия и
настъпилата предсрочна изискуемост, но не бил намерен на адреса. Изложени са
съображения за уведомяването за цесията от страна на цесионера,
както и относно автоматично настъпилата предсрочната изискуемост на цялото
задължение, цитирана е съдебна практика.
В исковата молба също така се сочи, че на 27.10.2017 г.
между ответника и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.
София е бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – 15379448. Размерът
на предоставения кредит бил 2000.00 лева. Била уговорена и застрахователна
премия в размер на 403.00 лева, която следвало да се плати директно на
застрахователния агент "***" ЕАД, като вноските за нея били разделени
на месечните погасителни плащания. Заплатена била и такса ангажимент в размер
на 70.00 лева, която служела за фиксиране на лихвения процент за срока на
договора. Сумата била удържана от общия размер на кредит. Общата стойност на
вземането е изчислена на 3449,52 лева, като договорната лихва е в размер на 1449,52
лева. Кредитополучателят се бил задължил да върне кредита в срок до 20.11.2020
г. на 36 броя равни погасителни месечни вноски, всяка по 95,82 лева. Сочи се,
че С. не е изпълнявал вземанията си, като била настъпила предсрочна изискуемост
съгласно чл. 5 от Договора. Твърди се, че кредитополучателят е уведомен за
настъпилата изискуемост. Претендира се дължимост и на
обезщетение за забава в размера на законната лихва, върху всяка забавена вноска
за периода от 21.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
което вземане е в общ размер на 279,46 лева. За реализиране на вземането си
ищецът е подал заявление по 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане, като е образувано ч. гр. д. № 144/2019 г. на РС Каварна и е
била издадена заповед № 69/08.03.2019 г. Заповедта е била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е предявен настоящия иск. Иска се съдът да
приеме за установено, че Р.Я.С. дължи на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите 2 000,00 лева главница, 1113,52 лева договорна /възнаградителна/ лихва, 279,46 лева лихва /обезщетение/ за
забава, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК
по ч.гр.д. № 144/2019 г. При условията на евентуалност се иска осъждане на
ответника за посочените суми: 2 000,00 лева главница, 1113,52 лева
договорна /възнаградителна/ лихва и сумата от 279,46 лева
лихва /обезщетение/ за забава от 21.01.2018 г. до датата на предявяване на исковата
молба, както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
погасяване на дълга. Претендират се направените разноски.
Ответникът Р.Я.С. не е установен на постоянен и
настоящ адрес, не е призован чрез работодател. На осн.
чл. 47, ал. 6 от ГПК му е назначен особен представител – адв.
Г.Г. от ДАК, който депозира писмен отговор в законоустановения срок. Исковите претенции се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва се подписване на процесния договор от ответника и получаване на сумите по
него. Оспорва се валидността на развилото се пред съд заповедно производство,
поради нищожност на заявлението по което е образувано. Оспорва се настъпването
на предсрочната изискуемост по договора, както и дължимостта
на претендираните възнаградителна
лихва и лихва за забава, като недължими. Предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове се оспорват като недопустими. Претендира се
отхвърляне на исковите претенции.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител.
Поддържа исковата молба и моли за уважаването й с писмена молба по делото вх. №
1783/26.06.2020 г. и 260161/18.09.2020. Претендира присъждане на направените по
делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено
заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне
на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са след успешно провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и връчване
на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и са процесуално
допустими. Евентуално предявените искове са с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По заявление на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Р.Я.С.
за исковата сума по ч. гр. дело № 144/2019 г. по описа на Районен съд - Каварна,
приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 09.07.2019 г., на
заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против
длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложеното обуславя наличието
на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен
иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от
съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-15379448/27.10.2017 г., ведно с условията при които е сключен, между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД /заличен търговец понастоящем/ и Р.Я.С.,
от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне на потребителски кредит на ответника в размер на сумата от 2000
лева, който се усвоява като наличност по банкова сметка *** ***. Ответникът се е задължил да изплати кредита на 36
броя равни погасителни вноски, всяка в размер на 95,82 лева, в периода 20.12.2017
г. – 20.11.2020 г. и съгласно инкорпориран в договора погасителен план.
Съгласно договореностите на страните общият размер на задълженията за ответника
по договора възлиза на сумата от 3449,52 лева, в която са включени отпуснатия
кредит от 2000 лева, застрахователна премия от 403.20 лева, такса ангажимент от
70 лева, договорна лихва в размер на 28,36 % и годишен процент на разходите от 35,79
%. С клаузата на т. 5 от условията по договора е предвидено настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай че
кредитополучателят не е заплатил две или повече месечни вноски, като кредитодателят не е задължен да уведомява кредитополучателя
за това обстоятелство.
По делото са приети писмени доказателства /л. 12-19 от
делото/, удостоверяващи условията при които на ответника е предоставена
застраховка "Защита на плащанията", за застрахователни пакети "Стандерт" и "Комбинирана защита", премията
по която е включена в задълженията по договора за потребителски кредит.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД /заличен търговец понастоящем/ и
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и Приложение № 1/15.06.2018
г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД към ответника Р.Я.С. по кредит № PLUS-15379448, е било прехвърлено на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД. Приложено е и пълномощно, по силата на което
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД е упълномощило "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД., с правото да уведоми длъжниците
по цедираните съгласно договорите от 27.07.2017 г.
вземания, както и за уведомлението на "АСВ" ООД до длъжника Р.Я.С..
По делото са приети за връчване на ответника
уведомителни писма за цедиране вземанията на
първоначалния кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД,
изходящо от представител на ищеца-цесионер -
"АСВ" ЕАД - по пълномощие. Видно от приложени от ищеца известия за
доставяне и обрани разписки /л. 33-40/, уведомленията за цедиране
на процесните вземания не са достигнали до ответника
преди образуване на настоящото производство.
От приетото по делото и неоспорено заключение на
извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след сключване на процесния договор за кредит от 27.10.2017 г., от страна на
първоначалния кредитор - "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, на
ответника е отпуснат кредит в размер от 2 000 лева. Експертът е дал заключение,
че при усвояване на кредита са удържани суми, съгласно договора и на 30.10.2017
г. и по сметка на кредитополучателя е преведена сума в размер на 1600,64 лв. В
изследваните регистри вещото лице не е установило данни за извършени плащания
от ответника. Размерът на неплатената главница съгласно договара
за кредит за периода 20.12.2017 г. до датата на последната падежирала
вноска, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е останала непроменена – 2000 лв. Неплатената възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода
от 20.12.2017 г. до 20.11.2020 г. ССЕ е изчислила в размер на 1113,52 лева.
Размерът на неплатената възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.02.2019 г. , към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 1113,52 лева.
Обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за
периода от 21.01.2018 г. до дата на подаване на заявлението в размер на 3113,52
лв. Обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва -
3113,52 лв. за периода от 21.01.2018 г. до дата на подаване на заявлението е в
размер на 449,60 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се
установява, че между ищеца, в качеството на цесионер,
и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД, в качеството на цедент,
е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. и приложение № 1/15.06.2018 г., с които е прехвърлено
вземането на цедента към ответника по договор за
кредит № PLUS-15379448.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже
длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението
на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване
или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при
условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В
случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от
исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не
на последно място, в производството по чл. 410 от ГПК, при установяване на
частното правоприемство в лицето на заявителя, не е
необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл.
418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на
общо основание може да бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и
чрез назначен на ответника особен представител.
Безспорно е между страните, че цедираното
вземане, произтича от сключен при условията на Закона за потребителските
кредити /ЗПК/ Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-15379448/27.10.2017 г., ведно с условията при които е
сключен между ответника и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, по
силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 2 000 лева по посочена
банкова сметка.
***и, че сумата по кредита е усвоена от ответника,
поради което и за същия е възникнало задължение да погаси задълженията,
съгласно разписания в договора погасителен план. Вещото лице е установило още,
че ответникът не е извършил плащания по кредита, както преди датата на цесията,
така и след нея.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата
на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с чл. 22
от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен
погасителен план към процесния договор за кредит,
съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че
договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него
договорни лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната
стойност, като общият размер на задължението на ответника е посочен без да
могат да се установят включените по стойност компоненти в него. Тези съществени
елементи от договора се установиха в хода на процеса едва с приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на изложеното е безпредметно да се
изследва дали е налице твърдяната от ответната страна недействителност на
отделни клаузи на договора.
Предвид така установената недействителност на договора
за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. Поради установеното от експертното заключение по делото, че по сметка
на ответника на 30.10.2017 г. е преведена сума в размер на 1600,64 лева, т.к.
са удържани суми съгласно договора и с оглед установената липса на плащания, то
следва да се приеме, че неплатена към 06.03.2019 г. е останала дължима главница
в размер на 1600,64 лева.
Що се касае до включената в размера на договорната
главница застрахователна премия в размер от 403,20 лева, съдът намира, че
твърденията на ищеца за нейната дължимост останаха
недоказани по делото. Видно от т. 2 от условията към процесния
недействителен договор, страните са се договорили застрахователната премия да
бъде заплатена от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД на
застрахователния агент "***" ЕАД, след което възстановена от
ответника, като част от стойността на договорените погасителни вноски по
кредита. В този ред на мисли, безспорно се установява, че сумата от 403,20 лева не е включена в чистата стойност на
получения от ответника кредит, предвид което и не е дължима от него на
основание чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното искът за установяване
съществуването на задължение от 2000,00 лева - главница се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до размера от 1600,64 лева, ведно с
исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 06.03.2019 г. до окончателното изплащане. Над размера от 1600,64 лева до претендирания размер от 2000,00 лева претенцията е
неоснователна и искът следва да се отхвърли, както и исковете за договорна
лихва в размер на 1113,52 лева и обезщетение за забава за периода от 21.01.2018
г. до депозиране на заявлението в размер на 279,46 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
на уважената част от претенциите и представените доказателства за извършването
им в размер на 328,88 лева по настоящото дело /вкл. юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр.
с чл. 25, ал. 2 от НЗПП/ и 55,60 лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт П.Г.Б.,***, офис сграда
"Лабиринт", ет. 2, офис № 4, сумата от 1600,64 лв. /хиляда и
шестстотин лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница по сключен между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател,
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15379448/27.10.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1/15.06.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г.,
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
06.03.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 1600,64 лева до целия търсен размер от 2000,00 /две хиляди/ лева,
както и претенциите за 1113,52 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.11.2020 г., по отношение на която на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 20.01.2018
г. и 279,46 лв. /двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/
– обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 г. до депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 69/08.03.2019 г. по ч. гр. д. № 144/2019
г. по описа на РС-Каварна, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 328,88
лв. /триста двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени съдебни разноски по настоящото дело и сумата от 55,60 лв. /петдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски по ч. гр. д.
№ 144/2019 г. по описа на РС - Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................