Решение по дело №65/2013 на Окръжен съд - Разград

 

 

 

               

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

	16.ХІІ .2013		Разград

 

58

Номер                                          Година                                             Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

4.ХІ.

2013

                                                 съд                                                                                

На                                                                                                    Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в   състав:

Д.Г.

секретар                                                     Председател

                                                     

2013

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

65

                                 дело номер                        по описа на РОС за                               година..

съобрази следното:

        Производството е по чл. 629, ал.1 , предл.І във вр. с чл.625 и сл. ТЗ.

                    В регистратурата на РОС е депозирана молба вх.№3797, подадена от адв.Р., в качеството му на процесуален представител по пълномощие на  „МИВЕС-2011” ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Русе,   с която , твърдейки към 2.ІХ.2013г. спиране на дължими му се от   „НЕМЕСИС ИНС”ООД, ЕИК***, със седалище в гр.Кубрат,  плащания по търговска сделка(покупко-продажба) плащания  в размер на 8 400,00лв.,  сезира съда по регистрация на ответното дружество  с искане за обявяването му в несъстоятелност и  неплатежоспособност, при установима от съда начална дата, ведно с произтичащите от това по см. на ТЗ последици.

           Към молбата се следва прилагане на доказателства, на  които е позовано основанието и квалификацията на вземанията за  които се твърди изискуемост и  спиране на плащанията, както следва: Договор за покупко-продажба на индивидуално определена движима вещ, сключен на 8.VІІІ.2013г.; Фактура №7/8.VІІІ.2013г.; Уведомление вх.№174291300000835/20.ІХ.2013г. по чл.78 ДОПК; Прави се искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.

                 В с.з., след изслушване и приемане на  назначената по делото ССЕ, чрез процесуалният си представител молителят заявява, че поддържа искането си за обявяване на ответното дружество в несъстоятелност при хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ.

                 В писмен отговор, депозиран в предоставен му за това срок, както и чрез явилият се в с.з. процесуален   представител, ответното дружество признава качеството си на длъжник , спрял плащания по дължимо към   молителя задължение по търговска сделка, както и наведените в молбата предпоставки за обявяването му в несъстоятелност и неплатежоспособност.

                Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните , събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

              По делото се явява безспорно  установена,  изискуемата се по отношение на ответника пасивна материално правна легитимация на търговец по  см. на чл.607а ТЗ. Служебно извършена от съда справка по партида на ответника в ТР установи, че като управител и представляващ дружеството е вписано лицето Валентин Марков

             Безспорно доказано е и търговското качество на лицето,  сезирало съда с производството по чл.625 и сл.ТЗ, заявявайки качеството си на кредитор  по търговско установени с ответното дружество отношения.

                     По см. на чл.625 ТЗ, откриването на производството по  несъстоятелност  се явява обусловено от специфичното изискване за активната легитимация на страната, поискала откриването му.  Същата трябва да има доказано качество на кредитор  с парично вземане, основано на сключена  с  длъжника търговска сделка. Определение за каквато се дава легално в разпоредбата на чл.28 ТЗ.

             С молбата си, „МИВЕС-2011” ЕООД   заявява качеството си на кредитор по сключена с ответното дружество търговска сделка. В подкрепа на   това си твърдение прилага като доказателство(л.7) Договор за покупко-продажба на  движим вещ-„газстанция-резервоар за пропан бутан,V=10куб.м.”, сключен между него и ответника на 8.VІІІ.2013г.  Съгласно цитирания договор, ответното дружество е закупило процесната вещ срещу сумата от 8 400,00лв.  По см. на чл.1 от договора, плащането на цената е договорено да се извърши по банков път в пет дневен срок, считано от датата на договора. Те., сумата е била дължима в срок до 13.VІІІ.2013г.

               Във връзка с обективираната в договора сделка са издадени ф.№7/8.VІІІ.2013г. и приемо-предавателен протокол, удостоверяващи реалното предаване на вещта от ищеца на ответника.

              Въз основа на депозираните по делото доказателства и след проверка по счетоводствата на страните, назначената по делото и приета от страните ССЕ установява, че сключеният на 8.VІІІ.2013г. договор е счетоводно отразен,съответно: При ищеца по см/ка 411Клиенти с вписване в дневника за продажби и в месечна декларация по ЗДДС с вх.№ИН1800-1339461/14.ІХ.2013г. на НАП Варна, офис Русе; При ответника по см/ка 401 Доставчици с вписване в дневник за покупките и в  месечна декларация по ЗДДС, вх.№1700-1045566/14.ІХ.2013г. на НАП Варна, офис Разград.

                Обсъдените дотук доказателства,  съдържат всички онези, изискуеми се по см. на чл.327 и сл. ТЗ реквизити, позволяващи квалифицирането на установените между ищеца и ответното „НЕМЕСИС ИНС”ООД   отношения като търговски, основани на  разрешена от ТЗ възмездна  сделка – търговска покупко-продажба.

                  С  отговора си ответното дужество признава качеството си  на неизправна по договора страна, неплатила на падежа дължимата се за закупената вещ цена. Назначената по делото ССЕ установява, че към датата на предявяване на искането за обявяването на ответника в неъстоятелност-20.ІХ.2013г., същото не е престирало изпълнение на поетото по договора парично задължение.             

            

 

 

 Не може да не направи впечатление  факта, че сключването  на процесния договор за покупко-продажба    и   определената с него дата на падеж са близки по време към датата на подаване на молбата за поставяне на ответното дружество, в качеството му на парично задължило се по нея лице, в производство по обявяването му в несъстоятелност.  Към която дата, по отношение на ответното дружество вече е имало образувано и висящо производство по изпълнително дело с предприети срещу имуществото му, в качеството му на ипотекарен длъжник, действия на принудително изпълнение.

              Сам по себе си този факт не би бил значим, ако от фактическа страна по делото не бе установено следното:

               Имуществото на ответното дружество е било ипотекирано в обезпечение на  изпълнение, дължимо  по договор за кредит, сключен между „ОББ”АД-кредитодател и „НЕМЕСИС ГРУП”ООД,ЕИК117634661, гр.Кубрат-кредитополучател(вж. приложен на л.44 изп.л.). Както от доказателствата, така и от служебно извършената от съда справка по партида на „НЕМЕСИС ГРУП”ООД в ТР се установи, че като управител и законно представляващ последното е вписано лицето М.В.М.. В настоящото производство, в качеството си на назначен по трудов договор юрисконсулт, М.М. се явява като процесуално представляващ ответното дружество. В с.з. същият декларира, че е син на управителя на ответното дружество. Факт, определящ родствената му връзка със законно представляващия ответника като такава по  права линия от първа степен.

             Обобщавайки изложеното, от правна страна съдът намира, че установената между управителя на ответното „НЕМЕСИС ИНС”ООД      и управителя на   „НЕМЕСИС ГРУП” родствена връзка, както и обстоятелството, че ответникът е ипотекирал имуществото си в обезпечение на дължимото от „НЕМЕСИС ГРУП”ООД изпълнение  по договор за кредит с „ОББ”, определят качеството им на свързани, по см. на §1, т.1 и т.3 от ДР на ТЗ, лица.

                От  доказателствата се следва за безспорно установено, че неизпълнението по договора за кредит, в чието обезпечение върху недвижимото имущество на ответника е учредена договорна ипотека, е в размер на   293 731,35лв.

               В изпълнение на поставената му по делото, вещото лице установява, че задължението по изп. лист от 22.ІV.2013г., издаден по ЧГД№193/2013г. по описа на КРС в полза на „ОББ” за вземането му по кредитния договор с „НЕМЕСИС ГРУП” е осчетоводено при ответното дружество в пасив в нарушение на ЗСч, доколкото изпълнителният лист не се приема за първичен счетоводен документ. Както бе упоменато и по горе, ответното дружество няма качеството на длъжник по кредитния договор договор с „ОББ”.

                  В заключение на л.83 и сл., въз основа на доказателствата по делото, касаещи конкретните взаимоотношения между страните и от проверката по счетоводствата им, както  и ГФО на ответното дружество, назначената по делото съдебно икономическа експертиза установява:       

                Към 20.ІХ.2013г., на която дата е подадена молбата за обявяването му в несъстоятелност,  ответното дружество има ликвидни и изискуеми задължения към доставчици по търговски сделки, подобно  изброени в 8 пункта на  таблица 1,  в общ размер на 31 342,24лв., по време спиране на плащания към 8.ХІІ.2010г.(задължение в размер на 1 810,00лв. към „Си Консулт”ЕООД).

                     В таблица 2-ликвидни и изискуеми публично-правни задължения  с кредитор НАП-в общ размер на 19 483,78лв., от които 15 814,09лв. дължима по ДДС, ДОО,ДОД, ЗО и УПФ главница и 3 669,69лв.  лихви, при установено първо по време спиране на плащания към 14.ХІ.2011г.  Задълженията от частно- правен  характер към НАП са установени в размера на 1 066,38лв., дължими по НП  №419/7.ІІ.2011г. на МД, Митница Русе;

                    Към други кредитори - ликвидни и изискуеми задължения в общ размер на 33 625,00лв., от които 25 000,00лв. главница и  8 625,00лв. лихва за забава, дължими по договор за заем, сключен на 1.VІ.2009г. с кредитор-„НЕМЕСИС ГРУП”, доказано свързано с ответното дружество лице. Вещото лице установява, че при сключване на този заемен договор фирмата - кредитодател и фирмата-кредитополучател са били управлявани и законно представлявани от едно и също лице-Валентин Марков. Изискуемостта на това вземане се установява от вещото лице на 2.VІ.2011г.

                  Към 30.ІХ.2013г. дружеството е задължено с изплащане на трудови възнаграждения в размер на 22 897,41лв.

                  В касова наличност същото разполага   със сумата от 852,37лв. 

                  Като основна дейност, ответното дружество е регистрирало „търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива”, както и хотелиерска, и ресторантьорска дейност. Считано до м.ХІІ.2011г. е реализирал в приход от дейността си 135 329,12лв. За следващите 2012 и 2013 години не декларира приходи от дейността си.

                     Считано към датата на изготвяне на заключението ответното дружество притежава в актив ДМА на стойност 609хил. лева и стокови запаси на стойност 14 хил.лв. Краткосрочни вземания от клиенти в размер на 14 959,97лв.

                     При така установеното в актив и пасив на дружеството, съобразявайки извършеното от ответника осчетоводяване  на вземането на „ОББ” по изп.лист от 22.ІV.2013г.,  вещото лице депозира заключението си във варианти. И при двата варианта, за периода от 31.ХІІ.2011г. до 30.ІХ.2013г., значимите за финансовото   състояние на ответника  коефициенти са под референтните стойности(таблици на стр.7 от заключението) са под референтите стойности, обуславящи автономността и способността му да удовлетвори кредиторите си.

                     Така напр.,  според   вариант първи, при съобразяване на  осчетоводеното в пасив задължение по изп. лист(293 731,35лв.), при референта стойност 1,2-2, коефициентът му за обща ликвидност към 31.ХІІ.2011г.е 0,36, а към 30.ІХ.2013г-0,08.  Според вариант ІІ, с изключване на дълга по изп. лист, по този показател към 30.ІХ.2013г.  коефициентът е 0,28.                      

                 Така установените показатели дават основание на експерта да посочи в заключение, че финансовото състояние на ответника е трайно затруднено. За този период, тенденцията на влошаване на финансовото му състояние се явява обусловена от сделките на длъжника   със свързаното му  лице.

                  В същото време , активите му са в стойности, позволяващи покриване на задълженията му, включително и на поетите такива към молителя, без това да увреди или застраши интересите на някой от кредиторите му.

 

               Анализът  на отношенията им се налага с оглед създалото се в съда убеждение за установена между ответното дружество и свързаното му лице,   схема на източване на активи(ДМА  КМА)   и  умишленото му поставяне в състояние да не може да покрива задълженията към кредиторите си.

               Според трайната практика на ВКС, неплатежоспособността, като обективна и кумулативно изискуема се предпоставка за поставянето на длъжника в производство по несъстоятелност,  следва да  се установи съобразно задълженията му към всички кредитори. Като преценката, дали имуществото му е достатъчно  за покриване на задълженията му   без опасност за интересите на кредиторите, следва да се извърши  чрез  съпоставка между стойността на краткотрайните активи  и стойността на краткотрайните задължения по баланса му. Т.е., релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото му изобщо.

               По аргумент на противното на чл.63 ТЗ, поставянето на търговеца в производство по обявяването му в несъстоятелност, предполага наличие на две кумулативно изискуеми се предпоставки. А именно: Траен характер на настъпилите във финансовото му състояние затруднения и невъзможност за удовлетворяване на кредиторите с наличното му имущество. При недоказаност на някое от тези предпоставки, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

              В съответствие с изложеното и на база приетото от страните експертно заключение, от фактическа и правна страна съдът приема, че молбата за обявяването на ответника в несъстоятелност е неоснователна.   Доказана по делото се явява само    първата от визираните в чл.631 ТЗ предпоставки. А  именно, трайно напъпилото във финансовото състояние на длъжника затруднение. По делото не само не се установи, но се явява опровергано и от доказателствата, твърдението за невъзможността на длъжника да удовлетвори вземането на молителя с наличното му движимо и недвижимо имущество.

             Водим от така изложените мотиви и на осн.чл.671, предл.І ТЗ,   съдът

Р   Е   Ш   И :

 

          

           ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на „МИВЕС-2011” ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Русе  за обявяване на „НЕМЕСИС ИНС”ООД, ЕИК***, със седалище в гр.***, ул.”***” №*, ет.*  в несъстоятелност.

              Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен  срок от съобщаването му на страните по реда на ГПК.

 

 

              

  ДГ                                                                           СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: