Р Е Ш Е Н И Е
№ 261746
гр. Варна, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети
ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 881 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от М.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** *, срещу К.З.П.Н.К.И.З.О.Н.П.И.(*), със седалище и
адрес на управление в гр. София, да бъде постановено решение, по силата на
което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищцата сумата от 20 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, всички в резултат на незаконно образувано и
проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество,
ведно със законната лихва върху всяка главница от 11.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумите.
Излага се в исковата молба следното:
На 13.03.2013г. в ТД *– Варна постъпило уведомление от Окръжна прокуратура –
Варна на осн. чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ срещу ищцата. Комисията образувала проверка
срещу Д.. Проверяваният период бил от 14.03.2003г. до 14.03.2014г. Установено
било, че ищцата била привлечена в качеството си на обвиняем по ДП с номер
233/2012г. по описа на ОД МВР – Варна, за това, че за периода от 2011г. до 12.02.2013г.
в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице –
главен инспектор по приходите в НАП – Варна, сама и в съучастие като
съизвършител с Б. О.не изпълнила и нарушила служебните си задължения по ДОПК. В
хода на проверката била извършена цялостна проверка на финансовото и имотно
състояние на ищцата. Била разкрита банкова и данъчно-осигурителна информация.
Воденото производство придобило широк обществен отзвук. *приела, че е налице
несъответствие между притежаваното имущество и доходите на ищцата. Взето било
решение да се образува производство по ЗОПДНПИ. Било внесено искане до ОС –
Варна за допускане на обезпечение на бъдещ иск от Комисията срещу ищцата и
нейния съпруг, чрез налагане на възбрана и запор. Искането за допускане на
обезпечение било оставено без уважение. Подадена била частна жалба, която била
уважена от АС – Варна и обезпечението било допуснато. Комисията приела, че
направените вноски от родителите на ищцата по сметка на дъщерята на ищцата М.Д.
били с неустановен произход. Комисията не изготвила доклад по реда на чл.61,
ал. 1 ЗОПДНПИ и не упражнила нито едно от правомощията си по чл. 61, ал. 2 от
същият. С постановление от 08.07.2015г. Окръжна прокуратура – Варна прекратила
образуваното ДП с номер 325/2014г. по описа на ОД МВР – Варна на осн. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК. В срока за предявяване на иск Комисията не предявила такъв,
поради което допуснатото обезпечение било отменено. С молба от 10.09.2016г.
ищцата поискала да получи препис от постановлението на *за прекратяване на
производството по ЗОПДНПИ. Получила писмен отказ. Прекратяването на
наказателното производство представлявало абсолютна пречка за упражняване
правото на иск от Комисията. Едва на 11.03.2016г. производството пред *било
прекратено. По време на производствата ищцата ползвала адвокатска защита и
заплатила сумата от 6000,00 лв. Претърпяла и неимуществени вреди. Възбранено
било единственото й жилище. Воденото срещу нея производство станало публично
достояние. Била лишена от възможност да ползва и да се разпорежда с имуществото
си. Банковите институции отказвали да отпуснат кредит на ищцата. Излага се, че
производството по ЗОПДНИПИ опетнило честта, достойнството и доброто име на
ищцата. Същата се чувствала изключително оскърбена и потисната, личният й живот
бил сринат, както и професионалният авторитет, граден с години. Попаднала в
социална изолация. Била постоянно под стрес и напрежение. Не можела да спи,
нямала апетит. На 16.06.2015г. установила, че има злокачествена находка в
дясната млечна жлеза. Последвала хирургическа намеса и отстраняване на карцином
на дясна млечна жлеза. Свърза заболяването с преживения стрес от образуваното
производство.
В срока за отговор на исковата молба
ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковете са недопустими. С
влязло в сила Решение на ВОС държавата в лицето на Прокуратурата на Република
България е била осъдена да заплати на ищцата сумата от общо 96 929,61 лв., сбор от присъдени
имуществени и неимуществени вреди, получени от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП с номер 233/2012г. и ДП с номер 324/2014г. по описа
на ОД МВР – Варна. Следователно има влязъл в сила съдебен акт, с който
Държавата е обезщетила ищцата. Сочи се и че искът е изцяло неоснователен. Няма
актове от страна на органите на Комисията, които да са в разрез със
законодателната рамка и по специално със ЗОПДНПИ. Не са налице актове, които да
са били отменени по съответния ред. Твърди се, че Комисията действа при
обвързана компетентност, т.е. при наличие на уведомление, изходящо от
компетентен орган. В случая проверката започнала след уведомление от ОП –
Варна. Излага се, че резултатите от проверката имат вътрешно служебен характер,
не се огласяват и не стават достояние за трети лица. По време на запора на
банковите сметки по тях е нямало средства. До 15.04.2015г. ищцата не е знаела
за воденото срещу нея производство от Комисията, поради което няма как
посоченото от ищцата заболяване да се е развило в резултат на проверката на
КОНПИ.
Районна прокуратура – Варна в открито
съдебно заседание пледира за уважаване на исковите претенции.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното по делото Решение с номер
89 от 11.03.2015г., че *е взела
решение да образува производство по ЗОПДНПИ срещу М.М.Д., както и да се внесе
искане в Окръжен съд – Варна за допускане на обезпечение на бъдещ иск от
Комисията срещу ищцата и нейния съпруг З. Н. Д., чрез налагане на обезпечителни
мерки.
Установява се от приложения по делото
препис на молба за допускане на обезпечение, че на 16.03.2015г. молба за
обезпечение на бъдещ иск от Комисията срещу ищцата и нейния съпруг е била
подадена до Окръжен съд – Варна.
Служебно известно е на съда, че с
Определение от 15.04.2015г. по ч.гр.д. с номер 171/2015г. по описа на Апелативен
съд – Варна, съдът е допуснал поисканото от Комисията обезпечение. Наложена е
възбрана върху втори етаж на жилищна сграда в гр. Варна, ул. „*“ *, запор върху
л.а. „*“, запор върху картови разплащателни сметки в банка „*“ АД, запор върху
картова разплащателна сметка в лева в „*“ АД, запор върху разплащателна сметка
в лева в „*“ АД и запор върху иззетите с протокол за претърсване и изземване по
реда на чл. 161 НПК банкноти.
С Определение 3141 от 08.09.2015г. по гр.д. с номер
831/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдът е отменил допуснатото по
искане на Комисията обезпечение на бъдещ иск срещу ищцата и нейния съпруг. В
мотивите си съдът е посочил, че обезпеченият иск не е бил предявен в дадения от
съда срок. Апелативен съд – Варна е потвърдил това Определение.
Видно от представения препис на
постановление за привличане на обвиняем на 12.03.2013г.
по образувано ДП с номер 233/2012г. по описа на ОД МВР – Варна в качеството на
обвиняем е била привлечена М.М.Д. за престъпление по чл. *2, ал. 2, вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Видно от постановление за частично
прекратяване на наказателното производство на 08.07.2015г. воденото производство по отношение на М.М.Д. е било
прекратено.
Видно от Заповед с номер 90 от 13.03.2013г. ищцата е била временно
отстранена от служба, поради образуваното срещу нея ДП с номер 233/2012г. по
описа на ОД МВР – Варна.
Установява се от Заповед от 07.10.2015г., че ищцата е била възстановена
на длъжността „главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна. Посочено е,
че съгласно постановлението за частично прекратяване на образуваното срещу
ищцата наказателно производство не са налице предпоставките за временното
отстраняване на Д. от длъжност.
Представени са заверени преписи на три
броя договори за правна защита и съдействие, сключени между М.Д. и адв. М. Р.за
защита на правата на ищцата по образуваните производства във връзка с решението
на *да предяви иск по ЗОПДНПИ, от които се установява, че общата заплатена сума
е в размер на 6000,00 лв.
Видно от представената по делото
медицинска документация ищцата е била с поставена диагноза карцином на дясна
млечна жлеза. Последвала е операция и неговото отстраняване. За заболяването
ищцата научила на 16.06.2015г., видно от представения документ от Център по
образна диагностика „*“ Варна.
Няма спор между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че ищцата е сключила
граждански брак с лицето З. Н. Д.. По време на брака си ищцата е станала майка
на детето М.З.Д..
В открито съдебно заседание е разпитан
св. В. И.. Същият изразява следното: „От 25 години се познавам с М.Д.. Семейни
приятели сме. Известно ми е, че срещу нея е водено наказателно производство. В
резултат на действията на Комисията срещу нея, тя изпадна в депресия, беше
лабилна и потисната. Аз заплатих посещението й на психолог. През целия период
тя нямаше доходи, ние предоставяхме заеми. В дома й всичко беше наопаки. От
полицията бяха иззели дори застраховките на колите. Заплатих и за услугите на
счетоводител. Два или три месеца след запора на къщата й откриха рак на
гърдата. Ние продължихме да й помагаме финансово, в лекарствата и прегледите.
Лична приятелка на Д. се обърна към нея с думите „сега разбрах каква
престъпница и каква мошеничка си“. По време на производството пред *М. не
разполагаше с никакви доходи. Дори кредитните й карти бяха отнети. Парите в
дома й бяха конфискувани. След прекратяване на наказателното производство
парите не бяха върнати, защото Комисията ги беше запорирала. С цел да предпази
дъщеря си, тъй като имаше големи проблеми в училище, я изпрати да учи в Англия.
Комисията държеше запора върху къщата й дори след прекратяване на наказателното
производство. Беше изпаднала в отчаяние. Беше отслабнала. На работното й място
колегите й все още странят от нея.“
Разпитан е и св. И. К.. Показанията
му са следните: „Семейни приятели сме с М.Д.. Известно ми е за воденото срещу
нея наказателно производство. Още преди приключване на наказателното
производство беше образувано такова и от Комисията. Бяха наложени запори и
възбрани върху имуществото й. Тя много се промени от случилото се. Живееше с
мисълта, че е пренебрегната от всички, защото се появиха публикации в медиите.
Тя тежко ги изживяваше. Хората от близкото й обкръжение започнаха да се държат
с недоверие към нея. Изпадна в изолация и това повлия на психиката й.
Споделяше, че не може да спи вечер. Отслабна. Във финансов план беше притеснена
също. Нямаше доходи. Разболя се. Имаше карцином. Беше станала лабилна,
променяше настроенията си, изпадаше в депресия.“
По делото е представено заключение по
допуснатата КСППЕ, като от заключението на вещите лица се установява следното:
След психологичното и психиатрично изследване може да се приеме, че е налице
диагноза „посттравматично стресово разстройство“ у ищцата. В началото е било
налице шоково състояние, но продължаващите процесуално – следствения действия
се явяват тежък стрес. Професионалното дискредитиране на ищцата, неблагоприятният
обществен отзвук и тежкият соматичен проблем се явяват пречка и възпрепятстват
преодоляването на стресогенното събитие. До момента на експертизата ищцата не
се е справила с преживяната психотравма. Чувството на вина, семейните
затруднения, обгрижването на дъщеря й, затрудненията на съпруга й са
психотравмени събития и за нея – задълбочаващи чувството на вина и
непълноценност. Не се диагностицират данни за актуални компоненти на
разстройство в когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и
социалното функциониране, като тези симптоми са характерни за стресовите
разстройства. Към настоящия момент психичните проблеми при Д. дълбоко нарушават
качеството й на живот – в личен план е налице дълбоко затваряне в себе си,
липса на увереност и удовлетвореност от труда й.
Като допълнение в открито съдебно
заседание вещите лица заявяват, че воденото от *производство е довело до
задълбочаване на психотравмата и е
причината за диагностицираното към момента психично разстройство.
По делото е приложено изпълнително
дело с номер 7081/2015г. по описа на СИС – Варна. Установява се, че
производството е било образувано по искане на Комисията, въз основа на издадена
обезпечителна заповед от 15.04.2015г. от Апелативен съд – Варна. С разпореждане
от 20.04.2015г. съдебният изпълнителен е наложил възбрана върху имота на
ищцата, както и запор върху МПС, картова разплащателна сметка, банкови сметки
към „*“ АД и „*“ АД, както и запор върху иззетите суми с протокол за
претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 1 НПК. На 29.01.2016г. е била
подадена молба от М.Д. и З. Д.с искане да бъдат вдигнати всички наложени
обезпечителни мерки. С постановление от 02.02.2016г. на съдебния изпълнител
производството е било прекратено.
Приложена е към делото цялата
преписка, водена от *срещу М.Д.. От нея се установява цялата хронология на
събитията, свързана с образуваното срещу ищцата производство. Предвид
изключително големия обем на писмени доказателства съдът не намира за
необходимо да ги описва едно по едно в настоящото решение. Следва да се посочи,
че настоящият съдебен състав се запозна обстойно с преписката, а приложените
към нея писмени доказателства кореспондират с установената фактическа страна на
спора.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ урежда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Доколкото ответник по делото е КОНПИ, то съдът не следва да
обсъжда образуваното срещу ищцата М.Д. досъдебно производство. Предмет на
делото са действията на Комисия, извършени по реда на ЗПКОНПИ. В чл. 116 ЗП*е
уредено, че Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение
на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на
съответната териториална дирекция, когато
от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито. В чл. 153 ЗП*е
уредено, че Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото имущество пред окръжния съд, в района на който е
постоянният адрес на проверяваното лице, в
срок до три месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки.
В настоящия случай се установи от събраните по делото
доказателства, че с Решение с номер 89 от 11.03.2015г.
*е взела решение да образува производство по ЗОПДНПИ срещу М.М.Д., както и
да внесе искане в Окръжен съд – Варна за допускане на обезпечение на бъдещ иск
от Комисията срещу ищцата и нейния съпруг З. Н. Д.. С Определение от
15.04.2015г. по ч.гр.д. с номер 171/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна съдът
е допуснал поисканото от Комисията обезпечение. От изпълнително дело с номер
7081/2015г. по описа на СИС – Варна се установи, че производството е било
образувано по искане на Комисията, въз основа на издадена обезпечителна заповед
от 15.04.2015г. от Апелативен съд – Варна. С разпореждане от 20.04.2015г.
съдебният изпълнителен е наложил възбрана върху имота на ищцата, както и запор
върху МПС, картова разплащателна сметка, банкови сметки към „*“ АД и „*“ АД,
както и запор върху иззетите суми с протокол за претърсване и изземване по реда
на чл. 161, ал. 1 НПК. На 29.01.2016г. е била подадена молба от М.Д. и З. Д.с
искане да бъдат вдигнати всички наложени обезпечителни мерки. С постановление
от 02.02.2016г. на съдебния изпълнител производството е било прекратено. Основанието
за прекратяването на производството е постановеното Определение 3141 от 08.09.2015г. на Окръжен съд – Варна, с
което съдът е отменил допуснатото по искане на Комисията обезпечение на бъдещ
иск срещу ищцата и нейния съпруг. В мотивите си съдът е посочил, че
обезпеченият иск не е бил предявен в
дадения срок. Апелативен съд – Варна е потвърдил това Определение.
Съдът следва да обсъди как решението
на *да образува производство срещу Д., като подаде молба за обезпечение на
бъдещ иск, както и наложените от
съдебния изпълнител обезпечителни мерки до момента на прекратяване на съдебното
изпълнение, са повлияли върху психо-емоционалното състояние на ищцата, на
нейното материално и морално състояние, доколкото се претендират неимуществени
вреди, както и какви имуществени вреди същата е претърпяла, за да организира
защитата си срещу действията на Комисията.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената
чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо
равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се
приеме, че по време на цялото производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. (Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр.
д. № 1603 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди в случая са: тежестта на поисканите от
Комисията обезпечителни мерки, продължителността на висящото производство, другите
наложени ограничения в рамките на съответното производство, както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него преследване
върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.
Следва да се отбележи следното: По иск
на М.Д. срещу Прокуратурата на Република България е било образувано гр.д. с
номер 809/2016г. по описа на ВОС. След приключване на спора, включително и чрез
инстанционен контрол, Прокуратурата на Република България е била осъдена да
заплати в полза на ищцата сумата от 47 000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП 233/2012г. и ДП 324/2014г. по описа на ОД МВР –
Варна. Образуваното наказателно производство срещу ищцата е вървяло паралелно с проверката на
Комисията и с решението й да образува производство по ЗОПДНПИ. В мотивите на
съдебните решения изрично е посочено, че воденото наказателно производство и
преживеният от него стрес са благоприятствали онкологичното заболяване. Основен
стресогенен фактор е бил и задържането на лицето под стража. Още към момента на
постановяване на първоинстанционното решение е посочено, че ищцата има симптоми
на постравматично стресово разстройство. Настоящият съдебен състав няма как да
отдели изцяло влиянието върху душевната и психо-емоционалната сфера ищцата получено
от паралелните производства по ЗОПДНПИ и НПК. Въпреки всичко обаче може да бъде
направен обоснован извод, че всяко едно производство и действия на съответния
компетентен орган са допринесли по отделно и в съвкупност до наличието на
претърпени от ищцата неимуществени вреди.
Установи се от събраните по делото
гласни доказателства, че в
резултат на действията на Комисията срещу ищцата, Д. изпаднала в депресия,
станала лабилна и потисната. Тъй като не разполагала с финанси, поради
наложените по искане на Комисията запори на банкови сметки, свидетелите по
делото осигурявали финансовата й стабилност. През целия период от налагане на
обезпечителните мерки ищцата нямала доходи. Установи се, че след прекратяване
на наказателното производство срещу нея парите й не били върнати. Нещо повече,
дори банковите институции отказвали да отпуснат кредит на ищцата, с оглед на
водените спрямо нея производства.
Тези показания се подкрепят и от
заключението на допуснатата КСППЕ. Вещите лица установиха, че у ищцата е налице
диагноза „посттравматично стресово разстройство“. В началото е било налице
шоково състояние, но продължаващите процесуално – следствени действия се явили
тежък стрес. Професионалното дискредитиране на ищцата, неблагоприятният
обществен отзвук и тежкият соматичен проблем се явяват пречка и възпрепятстват
преодоляването на стресогенното събитие. До момента на експертизата ищцата не
се е справила с преживяната психотравма. Чувството на вина, семейните
затруднения, обгрижването на дъщеря й, затрудненията на съпруга й са
психотравмени събития и за нея – задълбочаващи чувството на вина и
непълноценност. Не се диагностицират данни за актуални компоненти на
разстройство в когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и
социалното функциониране, като тези симптоми са характерни за стресовите
разстройства. Към настоящия момент психичните проблеми при Д. дълбоко нарушават
качеството й на живот – в личен план е налице дълбоко затваряне в себе си,
липса на увереност и удовлетвореност от труда й. Като допълнение в открито
съдебно заседание вещите лица заявихат, че воденото от *производство е довело
до задълбочаване на психотравмата и е
причината за диагностицираното към момента психично разстройство.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав достига до
извод, че действията на Комисията, представляващи решение за образуване на
производство по реда на ЗОПДНПИ, в резултат на което са били запорирани всички сметки на
ищцата за период от няколко месеца, в който период не е бил предявен
обезпеченият иск, са довели до нарушение на психо-емоционалното състояние на Д..
Действията на Комисията са независими и следва са приемат като отделни от
действията на Прокуратурата. Именно действията на Комисията са оставили без
финансови средства ищцата и нейното семейство. Съдът намира, че това
обстоятелство е допълнение към и без това стресовата ситуация около воденото
наказателно производство. Притесненията на Д. са били свързани, както с
невъзможността да се грижи за своето семейство, така и с възможността да бъде
финансово обременена в резултат на евентуално уважен иск по реда на ЗОПДНПИ, и
с невъзможността да полага грижи дори за своето здраве. Относно здравословното
състояние не може да се достигне до извод, че някое от двете водени
производства са единствената причина за образуване на карцином, но тяхната
съвкупност със сигурност е благоприятствала повявата му.
С оглед
на гореизложеното справедливото обезщетение на претърпените неимуществени вреди,
причинени от действията на *е в размер на 20 000,00 лв., в какъвто размер е и
предявеният иск. Обезщетението за претърпените имуществени вреди следва да бъде
в размер на 6000,00 лв.
Това е така, защото от представени заверени преписи на три броя договори за
правна защита и съдействие, сключени между М.Д. и адв. М. Р.за защита на
правата на ищцата по образуваните производства във връзка с решението на *да
предяви иск по ЗОПДНПИ, се установи, че общата заплатена сума е в размер на
6000,00 лв.
Чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ урежда, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед
изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от
1510,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.З.П.Н.К.И.З.О.Н.П.И.(*),
със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати в полза на М.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** *,
сумата от 20 000,00 лв., (двадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на
незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.09.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.З.П.Н.К.И.З.О.Н.П.И.(*),
със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати в полза на М.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** *,
сумата от 6000,00 лв., (шест хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат
на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно
придобито имущество, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.З.П.Н.К.И.З.О.Н.П.И.(*),
със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати в полза на М.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** *,
сумата в общ размер от 1510,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Варна.
Районен съдия: