Р E Ш Е Н И Е
№..................../………...02.2021
г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Маркова
т.д.
№ 22/2020 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 411/08.01.2020 г. на
Г.Т.К., ЕГН ЕГН **********, с местожителство ***, с която е предявен иск за
осъждането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, при участието на подпомагащата го страна Н.Г.Н., ЕГН ЕГН **********,***, да заплати сумата 80000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат
на получени травматични увреждания като водач на л.а. „***“, ДК № ***, при ПТП,
настъпило на 22.03.2019 г., около 04.20 ч., по път I-7, км. 119+288, обл.
Шумен, по вина на водача на л.а. „***“, с поставен български транзитен № ***, Н.Г.Н.,
ЕГН:**********, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане, сумата 2007.41 лв., имуществени вреди, от
които сумата 1891.41 лв., представляваща остатъчна стойност на л.а. „***“, ДК №
*** и сумата 116.00 лв., разходи за
закупуване на стабилизатор за глезен, по фактура № 4398/23.10.2019 г., ведно
със сумата 47.96 лв., обезщетение за забава върху имуществените
вреди, за периода 15.10.2019 г. – 08.01.2020 г. и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащането, на осн. чл. 558,
ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът твърди, че
на посочената дата и място е пострадал при ПТП като водач на собственият си лек
автомобил л.а. „***“, ДК № *** като виновен за произшествието е водачът на л.а.
„***“, с поставен български транзитен № ***, Н.Г.Н., ЕГН **********. За
ангажиране на отговорността на виновния водач било образувано ДП № 341/2019 г.
на МВР – Шумен.
Отговорността на
ответника се обосновава с обстоятелството, че виновният водач е управлявал лек
автомобил без наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Излага, че в
резултат на произшествието му били нанесени травматични увреждания, изразяващи
се в многофрагментарна фрактура на предния процесус на калканеуса с дислокация
на фрагментите, фрактура на латералния процесус на талуса с дислокация на
фрагменти, фрактура на медиалния туберкулум на талуса, фрактурна линия в
областта на шийката на талуса без дислокация на фрагменти. В резултат от тези
увреждания ищецът твърди да е търпял и да продължава да търпи болки, страдания
и психологични проблеми – безпокойство и тревожност, повече от три месеца след
произшествието, посттравматично стресово разстройство, които доведи до загуба
качеството на живот. Сочи, че щетите нанесени по лекият му автомобил били
толкова значителни, че обуславяли „тотална щета“ като остатъчната стойност на
автомобила определя на 2702.02 лв. От тази стойност сочи, че следва да бъдат
приспаднати 30 %, представляващи запазените части, при което претендира да му
се дължи сумата 1891.41 лв. Още излага, че е направил разходи за закупуване на
медицинско изделие във връзка с получените травми, които също счита, че следва
да бъдат репарирани от ответника.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
Гаранционен фонд, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Сочи, че към момента на подаване на
отговора ищецът е бил уведомен, че претенцията му за заплащане на сумата
1891.41 лв., имуществени вреди е одобрена. Счита, че претенцията за
неимуществени вреди е силно завишена по размер и не е съобразена с критерия
„справедливост“. Не оспорва, че задължителната процедура предвидена в КЗ е била
изпълнена. По същество отправя искане за отхвърляне на предявените претенции,
евентуално да бъде прието, че вина за настъпване на произшествието има само
ищеца.
Подпомагаща ответника страна
Н.Г.Н., в съдебно заседание заявява, че не е в състояние да изрази становище по
исковете.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за признати и ненуждаещи
се от доказване са приети обстоятелствата: - че водачът
на л.а. „***“, с поставен български транзитен № ***, Н.Г.Н., ЕГН ********** е
управлявал без наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; - че ПТП е настъпило
на 22.03.2019 г., около 04.20 ч., по път I-7, км. 119+288, обл. Шумен, при
което е пострадал Г.Т.К., ЕГН **********;
- че остатъчната стойност на л.а. „***“,
ДК № ***, възлиза на 1891.41 лв.
Не
се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд №
1391/2020 г., на ШРС, че на осн. чл. 382 НПК е одобрено
споразумение, по силата на което е прието, че подс. Н.Г.Н. е виновен за това,
че на 22.03.2019 г., в гр. Шумен, на кръстовището образувано при пресичането на
път I-7, км. 119+288 м., с
продължението на кв. „Индустриална“, на гр. Шумен, при управление на МПС „***”,
с рама № WVWZZZ1JZ1B038024, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.
25, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 47 и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г.Т.К., обусловила трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по-голям от един месец, изразяваща се във фрактура на 1-ва
метатарзална кост на лявото ходило и фрактура на външна клиновидна кост на ляво
ходило и обусловила трайно затруднение в движението на десен долен крайник за
период по-голям от един месец, изразяваща се в счупване на медиалния малеол на
десния глезен, многофрагментно счупване на петната кост и фрактура на дясната
скочна кост, като деянието е извършено в пияно състояние при концентрация на
алкохол в кръвта в размер на 2.20 промила и деецът е управлявал без да има
необходимата правоспособност за управление на МПС - престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. Първо и предпоследно, б.“а“, предл. Второ НК, вр. чл. 343. ал. 1,
б. „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Представена по делото е медицинска документация
за осъществени медицински прегледи на ищеца и за временна нетрудоспособност,
продължила до 06.06.2019 г. (л. 24-38).
Представени са писмени доказателства –
фактура № 4398/23.10.2019 г. и фактура № 24360/24.10.2019 г. (л. 107 – 108) за
направени разходи за закупуване на медицински изделия.
Представена по делото е отправената от ищеца
писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, с приложени писмени
доказателства, надлежно получена от ответника на 01.07.2019 г. По претенцията е
образувана щета № 19-210247/01.07.2019 г. С допълнителна молба от 05.07.2019 г.
към претенцията са представени допълнителни доказателства. С допълнителна молба
от 25.07.2019 г. са представени допълнителни доказателства. С нова молба от
06.08.2019 г. отново са представени допълнителни доказателства. С
последователни писма от 16.09.2019 г. и 15.10.2019 г. ищецът е бил уведомен за
постановените от ответника откази да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение за понесените неимуществени и имуществени вреди.
От страна на ответника е представено писмо от
14.10.2019 г., адресирано до ищеца, с което същият се уведомява, за решението
на ответника, че по претенцията за имуществени вреди е определена за изплащане
сумата 1891.40 лв.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза,
чието заключение неоспорено от страните, се кредитира от съда като компетентно
и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че не са налице данни
за минали психични заболявания, черепно-мозъчни травми и припадъчни състояния
на ищеца. Последния не е провеждал консултации с психиатър и психолог до
момента на изследването. Вещото лице посочва, че състоянието на ищеца след
произшествието отговаря на симптомите на Разстройство в адаптацията с
тревожно-хиподепресивен синдром като състоянието му постепенно се е подобрило
през следващите два-три месеца. Към момента на изследването ищецът страда от
тревожна инсомния и свръхценно отреагира на тема справедливо наказание на
причинителя на произшествието като експерта сочи, че прогнозата е добра, с оглед
бъдещо възстановяване.
От заключението на назначената СМЕ,
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че
в резултат на произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания:
- счупване на дясна петна кост, счупване на талуса вдясно, контузия на носа и
лява буза с охлузване, контузия на гръден кош, контузия на ляво стъпало и ляво
коляно. На ищеца е било проведено лечение с гипсова имобилизация на счупването
до 30.04.2019 г. и последваща рехабилитация. От заключението се установява още,
че счупванията пораждат много силни болки, които след имобилизация намаляват и
след 10-тия ден стават поносими. След сваляне на имобилизацията и започване на
рехабилитация болките отново се засилват. При преглед на ищеца експертът е
установил, че счупените кости са зарастнали, но е останало ограничение в
движението на глезенната става в посока гърба на стъпалото, което нарушава
походката, затруднява бягането и силно затруднява клякането. Предвид изтеклия
продължителен период от време експертът сочи, че движението на ставата няма да
се възстанови. От заключението се установява още, че нарушената конфигурация на
долната скочна става ще доведе до ранно развитие на артрозни промени, които
водят до болки и допълнително ограничаване на движенията. По отношение на
закупените ортезни средства се сочи, че са необходими за правилното протичане
на оздравителния процес.
За установяване на твърдяните
болки и страдания, по делото са
изслушани показанията на свидетеля П.П.П., без родство с ищеца, чиито
показания се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични
впечатления и не противоречат на останалите установени факти по делото.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Съгласно последния текст Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията
на РБ, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на РБ и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки,
включително липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за управлявания от виновния водач Н.Н.,
л.а. „***“, с поставен български транзитен № ***, не се оспорват от ответника,
както и не се твърди наличието на основания за отказ по смисъла на чл. 557, ал.
3 КЗ.
Представените и обсъдени във
фактическата установеност писмени доказателства сочат, че ищецът е предявил
претенция за плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно
изискванията на чл. 380 КЗ и искът е предявен в хипотезата на чл. 558, ал. 5
предл. второ КЗ – поради постановен отказ.
Фактът на настъпилото произшествие на 22.03.2019
г. не е бил
предмет на спор между страните. От приетата фактическа обстановка безспорно се
установява, че настъпилите травматични увреждания са в резултат именно на
транспортното произшествие, причинено виновно от водача Н.Н.. Тъй като видът на
телесните увреждания представлява част от състава на инкриминираното деяние, за
което е ангажирана наказателната отговорност на водача, съдът намира, че на
осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от одобреното от назакателния съд
споразумение досежно настъпването и вида на телесните увреждания на ищеца. Одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, на осн. чл. 383, ал. 1 НПК и следователно изключва преценката на гражданския съд относно това дали е извършено деянието и неговия механизъм,
противоправно ли е то, относно вината на дееца и относно съставомерните
последици. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът
намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно
причините, поради което настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. С оглед на изложеното евентуалното искане да
бъде прието, че вина за произшествието има единствено ищеца няма да бъде
обсъждано.
От събраните в хода на производството
доказателства, се установява, че произшествието е нарушило съществено житейския
ритъм на пострадалия, който е млад човек, в трудоспособна възраст, трудово
ангажиран. В резултат на получените в резултат на произшествието травми и
счупвания, ищецът бил на легло за около една седмица, изпитвал силни болки, не
можел да се обслужва сам, за задоволяване на житейските и физиологичните си
нужди бил подпомаган от родителите си и негов приятел – св. П.. Предвид, че
счупванията били в ставата на десния глезен, била поставена шина, а
впоследствие кракът бил гипсиран. След махането на гипса отново била поставена
шина, която била носена около 2 месеца. Ищецът започнал да се раздвижва с
помощта на патерици, който процес продължил около месец и половина. Излизането
на ищеца извън дома му също било свързано с чужда помощ, тъй като се
осъществявало по стъпби, предвид липсата на асаньор в блока, където живеел
ищеца. След като ищецът започнал да се придвижва без помощни средства, той
куцал, което куцане е налице и към настоящият момент. Понесените травми са се
отразили и на психиката на ищеца като са актуални и към настоящият момент.
Преди произшествието ищецът бил спокоен и весел човек, а след това станал
по-раздразнителен, често се карал с родителите си. По причина травмите и
изпитваните болки на ищеца било невъзможно да се разхожда продължително време,
тъй като изпитвал необходимост да седне за почивка.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази и обстоятелството, че дори и към
момента, близо две години след инцидента последствията от уврежданията не са
отзвучали, а напротив ищецът продължава да изпитва болки, налице са трайни
изменения в глезенната става на десния крак и ограничения в подвижността, които
се отразяват на походката, затрудняват клякането. Предвид изтеклия
продължителен период от време експертът сочи, че движението на ставата не само,
че няма да се възстанови, а и ще доведе до ранно развитие на артрозни промени,
които водят до болки и допълнително ограничаване на движенията. При определяне
на размера на обезщетението следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
неблагоприятните прогнози за възстановяване подвижността на десния крак на
ищеца, неминуемо ще намерят отражение и в професионален план. Ищецът е проектант по професия и работата му
включва и посещения по строителни обекти, с оглед извършване на измервания,
които ще бъдат затруднени в резултат на ограничената му подвижност.
Следва да се посочи, че трайните увреждания и
невъзможността от пълноценно възстановяване, се отразяват и по-общо върху
социалната интеграция на индивида и неговото емоционално състояние и
самочувствие. И до настоящият момент, ищецът не е успял да преработи ефективно
психотравмата от произшествието и макар прогнозата в това отношение да е
благоприятна, наличието й неминуемо му създава дискомфорт в ежедневието.
При анализа на всички обективни обстоятелства
в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат увреждане – по време на
инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалият;
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, продължаващи и
към настоящият момент, причинените неудобства, свързани с ежедневното
обслужване; нарушен житейски ритъм, влошено качество на живот, отражението на
произшествието, травмите и неблагоприятните прогнози за възстановяването на ищеца
върху психиката му и при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие по КЗ към релевантния за
определяне на обезщетението момент, съдът намира за справедливо претърпяните
болки и страдания да се остойностят в размер на 50000.00 лв. С посочената сума
се постига справедлив баланс между претърпяните вреди в резултат на деликта и
паричното изменение на нуждата от обезвреда, респективно принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е спазен.
Несъмнено настъпването на пътнотранспортно
произшествие, с причинени травматични увреждания, е съпътствано от извършване
на разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото писмени
доказателства и експертно заключение на СМЕ, се установява
причинно-следствената връзка между извършените разходи за закупуване на ортезни
средства и настъпилото събитие. По изложените съображения съдът намира, че
претенцията на ищеца за претърпяни имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на медицински изделия,
в размер на сумата 116.00 лв., обективирани във фактура № 4398/23.10.2019 г. и
фактура № 24360/24.10.2019 г., за основателна.
Както е посочено във фактическата
установеност по делото, за признато и ненуждаещо се от доказване е възприето обстоятелството,
че остатъчната стойност на собствения и управляван от ищеца л.а. „***“, ДК № ***,
възлиза на 1891.41 лв., поради което и предявената на същото основание и в
същия размер претенция за претърпяни имуществени вреди като основателна следва
да бъде уважена.
По
лихвите:
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. последно КЗ, дължимите от Гаранционен фонд лихви за забава се изчисляват
и изплащат по реда на чл. 497 КЗ. Ал. 1 от посочената разпоредба предвижда, че застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати -
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 (т. 1)
или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 от КЗ (т. 2).
От коментираните във фактическата обстановка
писмени доказателства се установи, че досежно неимуществените вреди претенция е
отправена на 01.07.2019 г., по която е образувана щета № 19210247/01.07.2019 г.
От събраните доказателства се установи, че по
претенцията за неимуществени вреди неколкократно са били изисквани
доказателства като с писмена молба от 06.08.2019 г. на ответника са били
представени всички доказателства, с които ищецът е разполагал или е положил
усилия да се снабди. След като това е така, то от тази дата е започнал да тече
и предвидения 15-дневния срок за произнасяне, който е изтекъл на 21.08.2019 г.
Не са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства в границите на този
срок да е било определено и изплатено обезщетение досежно неимуществените
вреди. При това положение, считано от 22.08.2019 г. ответникът е изпаднал в забава
и от тази дата се дължи обезщетение за това върху присъденото обезщетение от
50000.00 лв. Следва да бъде посочено, че след като ответникът е бил уведомен от
ищеца, че му се създават трудности при снабдяването му с изискваните
доказателства, то по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 КЗ, ответникът е
имал възможност и служебно да изиска необходимите му доказателства. Съобразно
изложените изводи, претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлено за периода
01.07.2019 г. – 21.08.2019 г.
Досежно имуществените вреди макар и самата
претенция да не е представена, не е спорно между страните, а и това е видно от
постановения отказ от 15.10.2019 г., че е била отправена и е регистрирана при ответника
на 19.07.2019 г. като в същия ден е образувана и щета № 19110327. Обезщетението
за забава се претендира от ищеца, считано от 15.10.2019 г. (датата,
на която е постановен отказ от изплащането на обезщетение за имуществени вреди).
От страна на ответника в хода на производството са ангажирани доказателства, че
на 14.10.2019 г. е било определено обезщетение за претендираните имуществени
вреди в размер на 1891.41 лв., представляващи остатъчна стойност на л.а. „***“,
ДК № ***, което е било съобщено на ищеца с връчване на депозирания отговор.
Съдът намира, че доколкото по делото не са налице твърдения и кореспондиращите
им доказателства, по тази претенция да са били изисквани доказателства, то
следва да се приеме, че считано от 05.08.2019 г. (предвид
обстоятелството, че 15-дневния срок е изтекъл в неприсъствен ден – 03.08.2019
г.) ответникът е изпаднал в забава по отношение
произнасянето си по тази претенция. Определянето на обезщетение в момент,
когато ответникът вече е бил в забава, при липса на изплащането му, не може да
доведе до освобождаване от последиците от забавата. Доколкото обезщетението за
забава се претендира за периода 15.10.2019 г. (датата
на постановения отказ) – 08.01.2020 г. (предявяването
на иска), то дължимото е в размер на 45.18 лв. Дължимо се явява
обезщетение за забава считано от предявяването на иска до изплащането.
От страна на ответника се претендира и
законна лихва върху имуществени вреди в размер на 116.00 лв., доколкото не са
налице данни подобна претенция да е била отправяна към ответника, а от
доказателствата се установява, че разходите са направени в последващ
постановените откази, момент, то и ответникът няма как да е изпаднал в забава.
Върху тази претенция обезщетение за забава се дължи считано от предявяване на иска.
Така, искът за присъждане на обезщетение за
забава върху имуществените вреди за периода 15.10.2019 г. – 08.01.2020 г., ще
следва да бъде отхвърлен за разликата над дължимото в размер на 45.18 лв. до
предявения размер от 47.96 лв. като неоснователен.
По
разноските: Видно от
представения списък по чл. 80 ГПК e, че се претендира определяне на адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, за
процесуалното представителство на ищеца, осъществено от мл. адв. Г. Р., при
условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й. (така О № 708/05.11.2015 г., на ВКС, ч.гр.д. № 4891/2015
г., IV ГО).
Така, с оглед представените доказателства за наличие на договорни отношения
между ищеца и мл. адв. Р., по предоставяне на безплатна правна помощ и с оглед
представените доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, съдът намира,
че искането следва да се уважи и в полза на мл. адв. Р.. Така, съразмерно с
уважената част от исковете, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
1897.80 лв. като на присъждане подлежи сумата 2277.36 лв., с ДДС.
В полза на ответника, разноски не се
присъждат, предвид липсата на искане и списък по чл. 80 ГПК.
В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за производството, представляващи 2130.30 лв, държавна
такса върху уважените претенции и 600.00 лв., възнаграждения за вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Т.К., ЕГН ЕГН **********,
с местожителство ***, сумата 50000.00
лв. (петдесет
хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - в
резултат на получени травматични увреждания като водач на л.а. „***“, ДК № ***,
при ПТП, настъпило на 22.03.2019 г., около 04.20 ч., по път I-7, км. 119+288,
обл. Шумен, по вина на водача на л.а. „***“, с поставен български транзитен № ***,
Н.Г.Н., ЕГН:**********, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата 1891.41
лв. (хиляда
осемстотин деветдесет и един лева и 41 ст.),
представляваща остатъчна стойност на л.а. „***“, ДК № ***, сумата 116.00 лв. (сто и шестнадесет лева),
разходи за закупуване на ортезни средства, обективирани във фактура №
4398/23.10.2019 г. и фактура № 24360/24.10.2019 г., сумата 45.18 лв. (четирдесет
и пет лева и 18 ст.),
обезщетение за забава върху главницата от 1891.41 лв, за периода 15.10.2019 г.
– 08.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците от 1891.41 лв. и
116.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.01.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, с пр. осн. чл. 558,
ал. 5 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над присъдения размер 50000.00
лв., обезщетение за неимуществени вреди до
предявения 80000.00 лв. (осемдесет хиляди),
иска за присъждане на законна лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 01.07.2019 г. – 21.08.2019 г. и иска за обезщетение за
забава върху имуществените вреди за разликата над присъдените 45.18 лв., до претендираните 47.96 лв.
Решението
е постановено при участието на подпомагаща ответника страна - Н.Г.Н., ЕГН ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 да заплати на мл. адвокат Г.Г. Р., ЕГН **********,
със служебен адрес ***, офис 6, сумата 2277.36
лв., (две
хиляди двеста седемдесет и седем лева и 36 ст), с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 2130.30 лв. (две хиляди сто и тридесет лева и 30
ст.), дължима държавна такса, сумата 600.00 лв. (шестстотин лева),
възнаграждения за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет
лева), за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срока за обжалване на
решението да посочи банкова сметка, ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: