Решение по дело №87/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260126
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20211420200087
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Враца, 15.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Десислава Стоянова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 87 по описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.В.А. *** против Наказателно постановление №21-0967-00004/14.01.2021 г. на Началник група към ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена глоба в размер на 400.00 лв.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че едва след като му била извършена проверка от органите на реда, жалбоподателят разбрал, че автомобилът е бил без сключена задължителна отговорност, поради което не е извършил деянието  за което е ангажирана отговорността му умишлено.

Ответната страна по жалбата не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

 На 01.01.2021 г. около 01:45 часа в гр.Враца на бул.“Втори юни“, до номер 84, с посока на движение към ул. „Екзарх Йосиф“, полицейските служители С.С. и В.В. спрели за проверка А.А. -  водач на лек автомобил **********, собственост на ***********, ЕГН:**********. Служителите установили, че водачът   управлява лекия автомобил без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Drager Alcotest 7510, с фабр. номер ARNA 0121, като уредът отчел 1.14 промила алкохол.

            С оглед на установеното на 01.01.2021 г. Д. Димзитров - мл. автоконтрольор при ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция Враца съставил АУАН за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.  След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя  за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена глоба в размер на 400.00 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - АУАН от 01.01.2021 г., Наказателно постановление №21-0967-00004/14.01.2021 г., Заповед №369з-1149/28.07.2016 г. на Директора на ОДМВР-Враца, както и гласните такива - свидетелските показания на актосъставителя Д.Д. и свидетеля по АУАН С.С., които потвърждават изложените в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен видно от представеното по делото заверено копие от Заповед №369з-1149/28.07.2016 г. на Директора на ОДМВР-Враца относно оправомощаване на длъжностните лица от ОДМВР-Враца да издават НП. Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушението  е описано  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено.

 При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. Правилно е  квалифицирано деянието с оглед текстовото му  описание, посочена е дата и място на нарушението, както и неговия извършител. Посочена е и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

             От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на А.А. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят А. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ.

С други думи, когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната административно наказателна отговорност по чл.638, ал.1 от КЗ на водача на МПС произтича от управлението, като дейност, спадаща към общото понятие „използване’ на МПС, чийто собственик /в случая – друго физическо лице/ не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност’ на автомобилистите. За водачите несобственици не съществува задължение да сключват застрахователния договор, вместо собствениците на автомобилите, а върху тях тежи задължението да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор. Ето защо съдът приема, че в случая деянието е осъществено от обективна страна.

Съдът намира на следващо място, че нарушението се явява доказано и от субективна страна. Действително от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателят е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката. Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл.7, ал.1 и 2 от ЗАНН принцип деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638, ал.1, предл.2 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост. Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Това е така, защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят, преди да поеме управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, което обстоятелство може да бъде установено от водача посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Нещо повече – нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП вменява в задължение на водача на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака, както и застрахователната полица /в този смисъл е и практиката на съдилищата в страната: Решение № 3809/17.11.2017г. на Сандански районен съд по АНД № 502/2017г., Решение от 22.03.2016г. на Добрички районен съд по АНД № 1595/2015г., Решение №1440/20.02.2017г. по АНД № 2137/2016г. на Районен съд Благоевград, Решение №1423/20.02.2017г. по АНД № 2317/2016г. на Районен съд Благоевград, Решение от 07.06.2016г. по КАД № 185/2016г. на Добричкият административен съд и много други./

В случая правилно е определен и размера на административното наказание глоба от наказващия орган. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, според която, който не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност’ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00лв.  В конкретния случай наложената глоба на жалбоподателя е в законово определения от законодателя размер – 400.00 лв., като с оглед императивното определяне на този размер в закона, съдът не може да намаля същия.

Липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В така посочената норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК

В настоящия случай обаче, конкретното деяние не се отличава по какъвто и да е начин от другите деяния от този вид. Тъкмо напротив, същото следва да се възприеме като характерен случай на нарушаване разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Действително жалбоподателят посочва, че не е знаел, че управляваният от него автомобил е без застраховка Гражданска отговорност. Именно обаче поради неполагането на достатъчно усилия и отделянето на необходимото време и усилия за извършване на проверка относно тези факти, жалбоподателят е бил санкциониран. В допълнение към това, трябва да се отчете и характера на охраняваните обществени отношения, на които законодателят е дал по-висока степен на защита. Тази защита не може да се преодолее чрез института на маловажния случай, а посочените от жалбоподателя житейски доводи не са основание за освобождаването му от административнонаказателна отговорност. Не случайно законодателят е регламентирал, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за всяко МПС е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водача на МПС на останалите участници в движението по пътищата.   

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0967-00004/14.01.2021 г. на Началник група към ОДМВР Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца, с което на А.В.А. *** за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането  е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: