Р Е Ш Е Н И Е №
654
21.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11529/2019 г. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Иск
на И.Д.И., ЕГН **********,*** , депозиран против "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Според
фактите, така , както са изложени в исковата молба , по частното гр. дело № 11381/2014
год. на ПРС, против ищеца била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, а впоследствие, и изпълнителен лист за сумите от 317 лв. - равностойност на доставена топлинна енергия за
обект в *** за периода от 01.12.2012г. – 31.10.2013г. и 41.78 лв. лихва за
забава от 01.02.2013 г. – 20.07.2014 г.
С
този изпълнителен лист е
образувано на 09.02.2015 г. *** ***. В хода на това производство обаче за
вземането изтекла кратката погасителна давност; моли се да бъде установено по
отношение на ответника, че вземането не съществува, в размерите, посочени в изпълнителния лист.
Ответникът
оспорва иска своевременно. Твърди се давността да не е изтекла, тъй като е
прекъсвана и спирана. Моли се искът да се отхвърли и да се присъдят на
ответника сторените по делото разноски.
Отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, допустим, ищецът има право
да оспорва изпълнението възоснова новонастъпили факти с погасителен ефект.
По
същество:
Съществуването
на процесното вземане на ответното дружество не е спорно.
Частното дело за събирането му е
образувано на дата 21.07.2014г, и съдът е
издал заповед за плащане, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК – чрез
залепване на уведомление. Последното се
е случило на дата 24.10.2014г, след което е разпоредено издаването на
изпълнителен лист. Няма спор и по това ,
че за принудителното му събиране , е образувано на 09.02.2015 г. ***,
прехвърлено за продължаване най- напред при ***, след което при ***, под ***.
Съдът приема , че ищеца има право да се позове на кратката
погасителна давност, доколкото вземанията на взискателя са за периодични
плащания по договор.
Началната
дата на тази погасителна давност е най - късно 01.12.2013г, тъй като периода на
доставките приключва на дата 31.10 същата година, но длъжникът не е в забава
да плати до 30.11, тъй като има
предвиден в общите условия между страните тридесетдневен срок за плащане на
всяка издадена фактура. Давност тече
винаги , след като вземането е изискуемо,
тоест, би изтекла на 01.12.2016г., ако не бъде доказано спиране и/или
прекъсване. Спиране не се твърди в отговора, няма данни за такова основание в
кориците на двете приложени дела.
Подаването
на молба за издаване на заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК и
последващата липса на възражение срещу така издадената заповед не прекъсват
изтичането на давността; те не могат да бъдат противопоставени на длъжника, тъй
като не е налице нито хипотеза по чл.
422 от ГПК ( в който случай подаването
на исковата молба щеше да прекъсне изтичането на давност) , нито лично узнаване
на заповедта , съчетано с последващата липса на възражение – в който случай ,
вземането щеше да бъде признато като безспорно. Подаването на молбата за
образуване на *** също не препятства изтичането на давността, съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 2/2013г , ОСГКТК при ВКС указания, тъй като
не съставлява действие на изпълнение срещу конкретно обособено имущество. В тази
връзка, проучено е имущественото състояние на длъжника , но не са намерени вещи
или права – годен обект на изпълнение, доколкото върху наличните такива в
патримониум на И. и имало по – рано наложени множество възбрани и запори. Давност
тече въпреки овластяването на *** на основанието по чл. 18 от ЗЧСИ да
предприеме сам необходимите изпълнителни действия – такива няма предприети поне
до 03.10.2016г , когато взискателят е поискал,
вече от ***, ново проучване
на имуществото на И.. До този момент,
на длъжника изобщо не е била връчена
покана за доброволно изпълнение, дори
след като *** *** е приел делото за
продължаване. Няма поискани или извършени от същия изпълнителни действия.
На
13.09.2017 г. *** е насочил изпълнение
срещу движимите вещи в имота на длъжника, но към този момент, давността за
вземането е вече изтекла.
Затова
исковете са основателни.
Разноските
се понасят от ответната страна.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, че в отношенията между страните, И.Д.И., ЕГН **********,*** ***,
не дължи на „EВН България Топлофикация“
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за плащане № 7313/22.07.2014г.
по частното гражданско дело № 11381 по описа на ПРС за 2014г. и
изпълнителен лист, възоснова който било образувано *** , *** ***, прехвърлено
за продължаване най- напред при *** с номер *** по опис за 2016г., след което
при *** ***, под *** *** - 317
лв. - равностойност на доставена
топлинна енергия за обект в *** за периода от 01.12.2012г. – 31.10.2013г. и
41.78 лв. лихва за забава от 01.02.2013 г. – 20.07.2014 г. поради новонастъпил
факт – погасяване по давност.
Осъжда „EВН България Топлофикация“ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г.
Данов № 37, да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,***
***, сумата от 374 лева разноски по
делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ