Решение по КНАХД №267/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от директор на ОДБХ-Видин, члез пълн. адв. С. И. от АК-Видин, съд. адрес: гр. Видин, ул.”Скобелев” № 6, против решение № 198/10.07.2025 г., постановено по АНД № 1778/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 0019/02.12.2024 г. на директор на ОДБХ-Видин, с което на А. М. А., [ЕГН], с адрес: с. Арчар, общ. Димово, ул. „Валентина Терешкова” № 59, обл. Видин, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева, на основание чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ, за извършено нарушение по чл.23, ал.1 от ЗХ.

Касаторът излага съображения за неправилност на постановеното решение, като постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират с представените и приети доказателства. Оспорва изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство. Иска се да бъде отменено въззивното решение, като бъде потвърдено отмененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство.

Ответникът А. М. А., редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното: касационната жалба е подадена в законоустановения срок за оспорване, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

С оспореното наказателно постановление на А. М. А. е наложена имуществената санкция в размер на 2000,00 лева, на основание чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ, тъй като при проверка, извършена на 06.11.2024 г. по постъпил сигнал вх.№ С-1829/04.11.2024 г. и вх.№ 2893/05.11.2024 г., за нерегистриран обект, находящ се в с. Арчар, на ул. „Вит” № 10, било установено наличие на две вани за жива риба с капацитет съответнто 1000 литра и 200 литра, в които имало жива риба, съответно 15 кг. шаран и 8 кг. таранка. Било установено, че обектът няма подадено заявление за регистрация и не е вписан в Национален регистър за търговия на БАБХ. За проверката бил съставен констативен протокол № 6283/06.11.2024 г.

Проверяващите приели, че липсата на документи, удостоверяващи регистрацията, респ. вписването в регистъра за търговия на БАБХ представлява неспазване изискванията на регистрационния режим, установен с чл.23, ал.1 от ЗХ, в резултат на което бил съставен АУАН № 0137/06.11.2024 г., връчен на уличеното лице, който го подписал с възражения, като посочил, че в момента подготвя документите „за продажба”. Въз основа на съставения акт, като не кредитирал възраженията на уличеното лице, директорът на ОБДХ-Видин издал оспореното пред ВРС НП.

В мотивите към решението си съставът на ВРС приел, че при издаване на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на императивни законови изисквания относно процедурата по установяване и налагане на административно наказание, като наказващият орган не е доказал по несъмнен начин извършването и конкретизацията на деянието. Според състава на първоинстанционния съд не става ясно как е установена в производството твърдения акт на дистрибуция. Прието е още, че в АУАН и НП е посочена единствено датата на констатиране на деянието, но не е ясно коя дата е приета като такава на извършването му, което представлява нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Касационният състав намира така постановеното решение за неправилно.

Нарушението, за което е санкциониран търговецът, се изразява в дистрибуция на хранителни продукти (жива риба) от обект без регистрация и вписване в публичния национален регистър на бизнес операторите. Според настоящия съдебен състав АНО при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения, които биха обусловили незаконосъобразността на НП.

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗХ, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като компетентен орган за регистрация е директорът на съответната областна дирекция на БАБХ. Легална дефиниция на понятието „Дистрибуция на храни” дава нормата на §.1, т.6 от ДР на ЗХ, според която „Дистрибуция на храни” е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Т.10 от същата разпоредба дефинира понятието „Обект” по следния начин: всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект. В този смисъл не намира опора в закона извода на първоинстанционния съд, за това, че в конкретния казус не били „установени купувачи на констатираната риба, нито каквито и да било данни, че се извършва тази дейност”. За да бъде осъществено изпълнителното деяние на процесното нарушение е достатъчно да бъде установено, че уличеното лице е предлагало хранителен продукт в обект, който не е надлежно регистриран или одобрен по реда, регламентиран в ЗХ. Безспорно с излагането на жива риба (15 кг. шаран и 8 кг. таранка) в две вани с капацитет 1000 литра и 200 литра на улица „Вит” № 10 в с. Арчар е консумирано изпълнителното деяние „дистрибуция на храни”. Правилно АНО не е кредитирал направеното възражение в акта, че се касае за риба за лична консумация, което се опровергава и от показанията на актосъставителя В. С.. За да бъде довършено процесното нарушение е достатъчно да бъде установено предлагането на хранителни продукти в нерегистриран по нормативноустановения ред обект, без да е необходимо да бъде доказвано действително извършени сделки по тяхната продажба с конкретни лица. Безспорно в настоящия случай е доказано осъществяването на изпълнителното деяние на процесното нарушение, неговия автор и формата на вина.

Деянието е описано достатъчно конкретно и ясно от фактическа страна, поради което нарушителят не е бил лишен от възможност да разбере в какво конкретно деяние е обвинен, респ. не са нарушени процесуалните му права в производството.

За съставомерността на деянието е достатъчен фактът, че в деня на проверката не са представени документи за подаване на заявление за регистрация на обекта, без да е необходимо да са установени конкретни продажби.

Именно поради тази причина не може да бъде споделен извода за нарушение на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в случая датата на извършване на нарушението съвпада с момента на извършване на проверката.

По тези съображения касационният състав счита за неправилен извода на районния съд, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. Предвид високата степен на обществена опасност на нарушението и широкия кръг от потенциално засегнати обществени отношения и лица подкрепят извода за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Липсата на регистрация на обекта за дистрибуция на хранителни продукти представлява потенциален риск за здравето на хората. С нарушението са накърнени важни обществени отношения, свързани с безопасността на храните, поради което и с оглед на конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не са налице предпоставките за приложение на института на маловажен случай на административно нарушение.

При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ОДБХ-Видин следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на 130,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН и сравнително умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 198/10.07.2025 г., постановено по АНД № 1778/2024 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 0019/02.12.2024 г. на директор на ОДБХ-Видин.

ОСЪЖДА А. М. А., [ЕГН], с адрес: с. Арчар, общ. Димово, ул. „Валентина Терешкова” № 59, обл. Видин, да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните-Видин сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.