О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 384
19.09.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №465 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№18593/17.06.2019г. от О. „Р.“***, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ю. К.против Определение №1092 от 05.06.2019г., постановено по в.ч.гр.дело №731/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на общината против Определение №13427/21.12.2018г. по гр.дело №14253/2017г. на Районен съд-Пловдив в частта му, с която е оставено без уважение искането на ответника за спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК не следва да се тълкува стеснително и, че тя касае преюдициално дело от всякакъв характер – гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително, и предпоставките за спиране следва да се преценяват с оглед на всички релевантни обстоятелства във всеки конкретен случай. Претендира за отмяна на обжалваното определение и решаване на въпроса по жалбата.
Ответникът по частната жалба Н.Й.А. е депозирала чрез пълномощника си адв.К.М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба Х.В.А. и К.В.А. са подали чрез пълномощника си адв.К.М. отговор с идентични съображения и искане за присъждане на направените от тях пред настоящата инстанция разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
По искова молба вх.№50446/07.09.2017г. на Н.Й.А. и В. Х.А. /починал на 13.06.2019г. и заместен като страна от неговите наследници Х.В.А. и К.В.А./ срещу О. „Р.“ за парични вземания е образувано гр.дело №14253/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив. В съдебно заседание на 22.11.2018г. от страна на ответника е заявено искане за спиране на производството по делото поради наличие на висящо между същите страни дело в Административен съд-Пловдив, решението по което е от значение за спора. С Определение №13427 от 21.12.2018г. по чл.140 от ГПК районният съд се е произнесъл и по това искане, оставяйки същото без уважение. От страна на ответника О. „Р.“ е подадена по пощата на 17.01.2019г. частна жалба вх.№4758/21.01.2019г. против така постановения отказ за спиране на производството по делото. Същата с обжалваното Определение №1092 от 05.06.2019г. по образуваното въз основа на нея в.ч.гр.дело №731/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено по решаващи съображения, че атакуваното определение не подлежи на обжалване по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като не осуетява или забавя разглеждането на делото.
Настоящата инстанция намира, че на обжалване подлежат определенията по чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените от закона, включващи определенията, които съдът не би могъл сам да отмени, и тези, чиято правилност не би могло да бъде проверена от горната инстанция при обжалване на решението. Определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, каквото в случая е обжалваното от ответника, няма преграждащ характер. Такъв характер има определението за спиране на производството по делото, тъй като с него временно се препятства неговото развитие. Законът не предвижда изрично отказът за спиране на производството да подлежи на обжалване. Той може да бъде отменен от постановилият го съд, който е длъжен с процесуалните си действия да обезпечи постановяване на допустимо и правилно решение. В случай, че отказът не бъде отменен, неговата правилност е предмет на проверка при обжалване на решението, доколкото въззивната инстанция, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, е длъжна да отстрани допуснатото процесуално нарушение като спре производството по делото до приключване на преюдициалния спор, а в случай, че не стори това, то наличието на основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК страната може да релевира при обжалване на въззивното решение пред касационната инстанция като основание за недопустимост на същото, съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019г. по тълк.дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения определението, с което е оставено без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото при условията на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. Не следва да бъдат обсъждани доводите в частната жалба относно наличие на предпоставките по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на производството по делото, тъй като те касаят правилността на постановеното от районния съд определение, а предмет на разрешаване от настоящата инстанция е единствено въпроса за допустимостта на жалбата против това определение.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение на окръжния съд като въззивна инстанция като правилно.
Във връзка с искането на ответниците по частната жалба Х.В.А. и К.В.А. за присъждане на направените от тях за настоящото производство разноски съдът намира, че по отношение на тези разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд, пред който производството по спора продължава, при постановяване на приключващия делото акт, съгласно чл.81 от ГПК и в зависимост от резултата по него.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1092 от 05.06.2019г., постановено по в.ч.гр.дело №731/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на О. „Р.“***, против Определение №13427/21.12.2018г. по гр.дело №14253/2017г. на Районен съд-Пловдив в частта му, с която е оставено без уважение искането на ответника за спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: