№ 6408
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507995 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7995/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ******* от гр.София срещу решение №946 от 17.01.2024 г
постановено по гр.д.№23134/22 г на СРС , 176 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на
въззивника да се признае за установено , че В. О. Б. ЕГН ********** от гр.София му дължи
сумата от 259,36 лева възнаградителна лихва по договор за кредит №243245 от 27.08.2018 г
за периода от 26.11.2018 г до 22.08.2019 г и сумата от 207,66 лева лихви за забава върху
главницата по кредита за периода 27.11.2018 г до 26.07.2021 г , които вземания са
прехвърлени от заемателя „А.Т.Е. Груп“ АД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 26.11.2020 г ; и за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК №7890 от 07.08.2021 г по ч.гр. дело №43756/2021 г по описа на
СРС, 176-ти състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Спазен е от заемателя чл.11 ал.1 т.11 ЗПК и са посочени дължимите погасителни вноски ,
като според практиката на СЕС не е необходимо да се посочва и каква част от вноската
погасява главница и каква част лихви . В договора за кредит /заем/ е инкорпориран
погасителен план и са посочени дължимите вноски . В договора са спазени чл.10 ал.1 т.10
ЗПК и чл.19 ал.4 ЗПК като е уговорен и посочен ГПР , който не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва .Уговорената неустойка не следва да се включва в размер на ГПР
1
, но дори неустойката да е нищожна , същата не води до нищожност на целия договор за
кредит .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище
в о.с.з .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.01.2024 г и
е обжалвано в срок на 06.02.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в
обжалваната част, като такива основания в случая не се констатират . Относно неправилност
на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете в посочената част СРС е приел , че е сключен договор за кредит
№243245 от 27.08.2018 г между „А.Т.Е. Груп“ АД и В. О. Б. ЕГН ********** от гр.София .
Договорът е сключен от разстояние съгласно чл.5 ал.9 ЗПФУР и чл.15 ЗПФУР . Предоставен
е заем от 1100 лева при годишна лихва от 41 % или 259,36 лева .Срокът на договора е 12
месеца и дължимите суми се плащат на равни месечни вноски , съгласно погасителен план-
приложение №1 .
Според СРС приетата по делото СТЕ доказва сключване на договора за кредит и
предоставяне на сумата по него . Извършена е цесия в полза на ищеца , която е съобщена
след връчване на препис от исковата молба .
Според СРС е налице нищожност на клаузата на т.3.3 от договора за кредит предвиждаща
неустойка в размер на 1112,64 лева за непредоставяне на обезпечение подформата на
банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица / т.1.7 , т.1.8 и т.1.9 от
договора/ . По същество неустойката е разход по кредита , който трябва да се включи в ГПР
.Предоставянето на кредита е било обусловено от представянето на обезпечението , а
т.нар.неустойка представлява „скрита възнаградителна лихва“ . Условието за предоставяне
на обезпечение е много трудно изпълнимо в уговорения кратък срок , поради което може да
се счита , че има съгласие между страните , че това условие няма да бъде изпълнено .Ако
към посочения в договора ГПР от 49,67 % се включи и неустойката от 1112,64 лева
безспорно ще се наруши чл.19 ал.4 ЗПК и ГПР по кредита ще надвиши значително пет пъти
размера на законната лихва .
Според СРС в случая е нарушен е чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , защото в договора е вписан неверен
2
ГПР . Договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и потребителят дължи само
чистата стойност на кредита , но не и лихви .
Решението на СРС правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно
и от настоящия съд . Т.нар.неустойка за непредоставяне на обезпечение по същество
представлява представлява начисляване на допълнителна възнаградителна лихва в
противоречие с чл.19 ал.4 ЗПК . Условията за предоставяне на обезпечение са произволни ,
на практика неизпълними и уговорени изцяло във вреда на потребителите. При предоставен
заем от 1100 лева т.нар.неустойка /скрита лихва/ от 1112,64 лева надвишава предоставената
като заем сума и съответства на приблизително 101,15 % допълнителна годишна лихва .
При деклариран в договора ГПР по заема от 49,67 % се оказва , че действителният ГПР е в
размер на приблизително 150,82 % , с което многократно е надвишен допустимия
максимален размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК.
Дори формално потребителят да е информиран за размера на неустойката реално договорът
за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа
подвеждаща и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за реалния лихвен процент и
за ГПР .
Според Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 съдът е длъжен да
следи за наличие на правна конструкция в договор за потребителски кредит предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит . Чл.10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В съответствие с тълкуването на СЕС в случая трябва да се приеме следното . На основание
чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за кредит /заем/ е
недействителен и съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита
, като не дължи лихва или други разходи по кредита / решение №50174 от 26.10.2022 г по
гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на
ВКС , III ГО /.
Следователно в случая правилно СРС е приел , че ответникът не дължи процесните суми за
лихви . Решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди в обжалваната част .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №946 от 17.01.2024 г постановено по гр.д.№23134/22 г на СРС ,
176 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
3
ЕИК ******* от гр.София да се признае за установено , че В. О. Б. ЕГН ********** от
гр.София му дължи сумата от 259,36 лева възнаградителна лихва по договор за кредит
№243245 от 27.08.2018 г за периода от 26.11.2018 г до 22.08.2019 г и сумата от 207,66 лева
лихви за забава върху главницата по кредита за периода 27.11.2018 г до 26.07.2021 г , които
вземания са прехвърлени от заемателя „А.Т.Е. Груп“ АД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г ; и за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №7890 от 07.08.2021 г по ч.гр. дело №43756/2021 г по
описа на СРС, 176-ти състав ; и в частта за разноските .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4