Решение по дело №203/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 91
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20202110200203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                              08.07.2020г.                     гр.А.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 А.ки Районен съд в публично  заседание на 01.07.2020г / седми ЮНИ  две хиляди и двадесета / година, в състав:

                                                               Районен съдия:Мария Дучева

СЕКРЕТАР:..  Яна Петкова

ПРОКУРОР:.................................

 като разгледа докладваното от съдия Дучева  АНД № 203/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Й.П.Т., ЕГН: ********** , адрес: *** , против Наказателно постановление № 007420/ 19.02.2020г началника на Отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално ТОЛ Управление към АПИ  , с което на основание чл.139, ал.6 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

 

Жалбоподателят от Й.П.Т., редовно призован, не се явява. За него в о.с.з. се явява упълномощения му защитник- адв.Гергинова.

Административно - наказващият орган началника на Отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално ТОЛ Управление към АПИ  , редовно призован, не се явява, представлява се от ю.к. М. и К..

Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща представител.

            Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

            Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 11.09.2019г свид.Ж.И. и П.Д. изпълнявали служебните си задължения на път I-6 , км-472, когато около 15,25  към тях се задал ППС марка *** с рег.№ *** с обща техническа допустима маса 20500кг, управляван от жалбоподателя.  Свидетелите спрели автомобила за проверка и установили, че на предно панорамно стъкло не е залепен Винетен стикер, удостоверяващ заплащането на винетна такса. Извършили проверка в отдел „Верификация на нарушението“ , от където им потвърдили, че товарния автомобил няма платена пътна такса, която да му позволява да се движи по републиканската пътна мрежа. На водача било предложено да заплати компенсаторна такса, но той отказал.

При така установената фактическа обстановка и при установяване на прекия извършител на деянието свид. Д. пристъпил към издаване на АУАН № 007420/11.09.2019г, при връчването на което нарушителя не вписал възражения.

         Въз основа на АУАН на 19.02.2020г АНО издал атакуваното НП № 007420/ 19.02.2020г

 

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

                Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                    Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 24.02.2020г съгласно известие за доставяне № ИД PS 161800M0F31.

                        За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.          

Мотивиран от изложеното съдът счита, че от АНО беше доказано нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, извършено от нарушителя Т..      По НП жалбоподателят е санкциониран за това, че „управлявал т.а. марка *** с рег.№ *** без да е заплатил пътна такса по чл.10, ал.1 ЗП“. Съгласно разпоредбите на чл.139, ал.6 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство“ . Съгласно чл.10, ал.1, т.1 ЗП “ За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7.  Заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Собственикът или ползвателят на ППС има право да ползва републиканските пътища на Р България (включен в приложение 1 и 2 от Решение № 945 от 01.12.2004 г. към Списъка на републиканските пътища в Република България и в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура) само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на ППС .Съгласно чл. 53, ал.1 и 2 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републ. пътища или части от тях, ползването на републиканските пътища на Република България или на техни участъци от пътно превозно средство, което не е снабдено с валидна винетка, е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

               Предвид изложената и приета за установена фактическа обстановка по делото, съдът намира, че правилно и законосъобразно административно наказващия орган е приел в своя акт за виновно нарушени визираните в НП разпоредби и е наложил наказание „Глоба“. Правилно е определена и приложена санкционната норма. Съгласно §21б.ал.1 от предходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на ЗП (в сила от 16.08.2019 г.) „ Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв. Следователно стойността на наказанието „глобата“ кореспондира със законовата разпоредба.

За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения.  Чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.  Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,  съдът споделя за правилна.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и положеният труд от ю.к. на АНО , счита че следва по справедливост да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът

 

                                Р Е Ш И :

          ПОТВЪРЖДАВА  НП № 007420/ 19.02.2020г началника на Отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално ТОЛ Управление към АПИ, с което на Й.П.Т., ЕГН: ********** , адрес: ***  е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Й.П.Т., ЕГН: ********** , адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Национално ТОЛ Управление към АПИ разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 50лв/петдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването.

 

                                                                    Районен съдия:………….