Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-12 28.02.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
осми януари
две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1948 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод две въззивни жалби против Решение №174 от
13.08.2019 г., постановено по гр. дело №964/2018 г. по описа на Районен съд -
Айтос, с което е допуснато извършването на делба между А.Г.К. с ЕГН **********,
В.К.Г. с ЕГН **********, К.Г.Г.-Ш. с ЕГН ********** и А.Г.Г. с ЕГН **********
досежно съсобствени недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в
гр. Айтос, ул. „Димитър Зехирев“ № 10, съставляващо УПИ № VIII-1996 в кв.118 по
плана на гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ведно с построената в него масивна
жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, състоящ се от магазин, склад и
проход със стълбищна клетка, два жилищни етажа, всеки от тях състоящ се от две
дневни, спалня, кухня, баня и тоалетна, антре със стълбищна клетка и тавански
етаж, състоящ се от четири помещения и стълбищна клетки, при квоти, както
следва: по отношение на дворното място, находящо се в гр. Айтос, ул. „Димитър
Зехирев“ № 10, съставляващо УПИ № VIII-1996 в кв.118 по плана на гр. Айтос - по
1/4 идеална част за всеки от съделителите А.Г.К., В.К.Г., К.Г.Г.-Ш.и А.Г.Г.и по
отношение на масивната жилищна сграда, построена в гореописаното дворно място –
5/8 идеални части за В.К.Г.и по 1/8 идеална част за всеки от останалите трима
съделители А.Г.К., К.Г.Г.-Ш.и А.Г.Г..
Въззивна жалба вх.№ 4685/27.08.2019г. по описа на РС
- Айтос е подадена от А.Г.К., ЕГН**********, чрез адв.Калин Янев, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 20А, ет.1. Недоволство от така
постановеното съдебно решение, изразява въззивницата, която счита същото за неправилно
и необосновано. Решението се атакува в частта, с която е допусната до делба и
съдът е определил квотите за всеки един от съделителите по отношение на
масивната жилищна сграда. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което да се допусне делба на частта на масивната
жилищна сграда, построена в дворното място, находящо се в гр. Айтос, ул. „Димитър
Зехирев“ № 10, съставляващо УПИ № VIII-1996 в кв.118 по плана на гр. Айтос,
придобита от наследодателя Г. Г. преди брака му с В.Г. при следните квоти: по
¼ идеална част за всеки от съделителите, както и на частта от масивната
жилищна сграда, построена в горепосоченото дворно място, строителството на
която е извършено по време на брака между Г. Г. и В.Г. при следните квоти: 5/8
идеални части за В.К.Г.и по 1/8 идеална част за всеки от останалите трима
съделители. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от В.К.Г., ЕГН **********, чрез адв. Елена Топузанова, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 20, ет.1, офис 3, с който счита
постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Моли
съда същото да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.
Втората въззивна жалба с вх. № 5474/09.10.2019г. по
описа на РС - Айтос е подадена от К.Г.Г.- Ш., ЕГН **********, чрез адв.
Мирослав Ангелов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Пиротска“ № 26, ет.1, ап.1.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивницата, която
счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Решението се
атакува в частта, с която е допусната до делба масивната жилищна сграда при
квоти 5/8 идеални части за В.К.Г. и по 1/8 идеална част за всеки от останалите
трима съделители. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да допусне извършването на делба на масивната жилищна
сграда, при квоти от по ¼ идеална част за всеки от съделителите.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от В.К.Г., ЕГН **********, чрез адв. Елена Топузанова, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 20, ет.1, офис 3, с който счита
постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Моли
съда същото да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 и
следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Предявеният пред Районния съд – Айтос иск е за делба
на недвижими имоти имот в първата фаза по допускане на делбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че общият
наследодател на страните Г. К. Г., починал на 17.01.**** г., е сключил втори
граждански брак със съделителката В.К.Г. на 14.09.1972 г. От брака си същите
имат родени две деца и съделители по делото – К.Г.-Ш. и А.Г.Г.. Съделителката
по чиято инициатива е започнало делото А.К. е дъщеря на общия наследодател от
предходен негов брак. Установено е, че по силата на нотариален акт № **, том *, рег.№****, дело №****/****
г. наследодателят Г. е признат за собственик по силата на покупко-продажба и
реализирано строителство на дворно място с площ от 165 кв.м., находящо се в гр.
Айтос, ул. „Димитър Зехирев“ № 10, съставляващо УПИ № VIII-1996 в кв.118 по
плана на гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ведно с построената в имота МЖС,
състояща се от два жилищни етажа с РЗП на всеки един от тях по 54,86 кв.м. и
партерен етаж също с РЗП 54,86 кв.м., включващ магазин с РЗП от 27,43 кв.м.,
проход и склад с подпокривно пространство. От представените по делото
нотариален акт № **, том *, нот.дело №***/**** г., нотариален акт №***, том *,
нот.дело №***/****г. и нотариален акт № ***, том *, нот.дело №****/****г. се
установява придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот с
последващи нотариални сделки.
По делото пред
първата съдебна инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, допуснати
са до разпит свидетели, делото е изяснено от фактическа и правна страна и
изводите до които е стигнал първостепенния съд се споделят от настоящата
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Пред Айтоски
районен съд са представени писмени доказателства, в това число разрешение за
строеж №15/23.05.1996г., протокол за определяне на строителна линия и ниво на
строеж №17/23.05.1996 г., удостоверение на Община Айтос, издадено на основание
заявление вх.№94-00-3369/19.12.2018 г., от което е видно, че „двуетажна жилищна
сграда със сутерен в кв.118, УПИ 8-1996 по плана на гр. Айтос е изпълнена в
груб строеж, включително и покрив“.
От представените
писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели, в
т.ч. свидетелят Д.Б., се установява, че след 1996 г. е започнало строителството
в процесния период, т.е. след сключване на брака между наследодателя и В.Г.,
поради което новопостроеното принадлежи общо на двамата съпрузи при условията
на СИО, в какъвто смисъл е и ППВС №5/1972 г. От заключението на вещото лице се
установява, че съгласно разрешение за строеж №15/23.05.1996 г. и съпътстващите
документи е започнало строителството в процесния имот. От представената
обяснителна записка се установява, че „сградата на която е дадена виза за
строителство представлява стара сграда с партер и етаж, като определеното място
е и съществуващия калкан между тази сграда и съществуващата сграда до нея“.
Според визата за проектиране е определено разширяване на сградата и изграждане
на още един етаж като се спази външното оформление. Съгласно заключението на
вещото лице процесната сграда представлява двуетажна жилищна сграда с партерен
етаж, с осъществено строителство на груб строеж и покрив. В партерния етаж има
обособен магазин, склад, стълбищна клетка към етажите и проход, през който се
преминава към единствения вход от към улицата към входа на сградата. Преди
преустройство сградата се състояла от магазин на партерния етаж и две стаи на
първия етаж със застроена площ от 32,37 кв.м. Това е площта на старата сграда
обозначена с 2МЖ на плана от 1986 г. След преустройството, съгласно одобрения
проект, сградата се разширява и надстроява, като на партерния етаж се обособява
проход, складово помещение и стълбищна клетка към етажите, като общо
застроената площ от 32,37 кв.м. /площта на магазина/ на партерния етаж става 82
кв.м. На първи жилищен етаж с обща застроена площ също 82 кв.м., от която
площта на старата сграда 29,64 кв.м., като част от помещенията са разположени
над прохода. Първият жилищен етаж е надстроен с изцяло новопроектиран втори
етаж, с разпределение като първия и застроена площ от 82 кв.м. Над втория етаж
е проектиран и изпълнен тавански етаж със застроена площ от 82 кв.м., включващ
четири помещения и стълбищна клетка.
С оглед
изложението направено от вещото лице в заключението и събраните по делото
съпътстващи доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, настоящата инстанция
намира, че извършената реконструкция и преустройство на съществуващата до 1995
г. сграда, собственост на общия наследодател, де факто е довела до изграждане
на нова сграда, включваща премахване на покрив, гредореди, стени и замяната им
с нови такива, включително насадени и нови стоманено-бетонни колони, греди и
нова тухлена зидария. Променен е обема на новопостроеното в сравнение със
старата сграда, разположението в пространството на отделните помещения, налице
е промяна и по отношение на направените врати. Всички тези обстоятелства дават
основание на съда да приеме, че реконструкцията на старата сграда на практика
представлява нов обект, което има значение за определяне на дяловете на
отделните съсобственици.
Подадените пред
настоящата съдебна инстанция въззивни жалби са неоснователни. Във въззивната
жалба на К.Г.-Ш. се сочи, че новопостроената сграда и реконструираната такава
са обединени в един ансамбъл, при който зидът отляво е запазен при преустройството,
на първия етаж има запазени стени от старата къща. Запазена е фасадата отпред.
Колоните и трегерите са както нови, така и стари – съществуващи. Поради
изложеното страната сочи, че в случая тъй като партерът не е бил съборен и е
запазен изцяло, с изключение на няколко тухли които са премахнати, то приложима
е разпоредбата на чл.97 от ЗС, съгласно която собственик на допълнително
построеното е собственикът на обекта към който то е присъединено, като се
позовава на практика на ВКС. Настоящата съдебна инстанция намира, че
приложената практика в случая е несъотносима, тъй като разпоредбата на чл.97 от
ЗС не може да намери приложение. Надстроени са два етажа, налице е и
пристрояване, като при това не може да се говори за пристроени или надстроени
обекти, които нямат самостоятелно значение.
Що се отнася до
подадената от А.К. въззивна жалба, в която се настоява, че по отношение на
масивната жилищна сграда, тъй наречената стара съществуваща сграда, придобита
от наследодателя преди брака му, съдът следвало да допусне делба при квоти от
по ¼ ид.част, настоящата инстанция намира искането за неоснователно.
Както беше посочено по-горе в изложението, касае се за дворно място лична
собственост на общия наследодател, като по време на брака му със съделителката В.Г.
е извършено строителство в имота, в резултат на което се е получил различен от
съществуващия и нов обект, включително партера на сградата. При това положение
площта се е увеличила, налице са промени по отношение на пода, тавана,
основните стени, като са насадени колони и всичко това е довело до създаване на
нов обект, различен от първоначалния.
С оглед на това
съдът намира, че първостепенния съдебен акт като правилен и законосъобразен
следва да бъде потвърден. Въззиваемата страна В.Г. чрез процесуалния си
представител е поискала присъждане на сумата от 700 лв. – разноски по делото.
Направено е възражение за прекомерност и настоящата съдебна инстанция намира,
че А.К.и К.Г.-Ш. следва да за платят на В.Г. сумата от 600 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №174 от 13.08.2019 г.,
постановено по гр. дело №964/2018 г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН**********, чрез адв.Калин Янев,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Иван Шишман“ № 20А и К.Г.Г.-Ш., ЕГН **********,
чрез адв. Мирослав Ангелов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Пиротска“ № 26,
ет.1, ап.1, да заплатят на В.К.Г., ЕГН **********, чрез адв. Елена Топузанова,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 20, ет.1, офис 3, сумата от 600
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.