Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 09.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
тричленен касационен състав в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.д. № 45/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение
№110/20.07.2018 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 78/2018 г.
Едната жалба е от З.С.С. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***,
а другата от адв.В.Г. – назначена за негов особен представител.
По изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт се иска неговата
отмяна и уважаване изцяло на предявения иск.
В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и назначеният му особен представител поддържат
жалбите.
Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) София – редовно призован – не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник. Счита, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно
и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на триста лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледани по същество
са частично основателни.
С обжалваното решение Административен съд Ловеч
е отхвърлил като неоснователен иска, предявен с искова молба от З.С. против ГДИН
за присъждане на обезщетение в размер на сто и петдесет хиляди лева за
моралните вреди, причинени на ищеца от неконкретизирани служители на Затвора ***
при необоснована употреба на физическа сила и помощни средства (палки) спрямо
ищеца на 04.02.2018 г., изразяващи се в кръвонасядания и синини, и е осъдил
ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сто
лева.
За да постанови този резултат, Административен съд е
Ловеч е приел за безспорно доказано, че по време на престоя на С. в Затвора ***
в периода от 02.02.2018 г. до 05..02.2018 г. са му причинени кръвонасядания и
страдания, но не са събрани доказателства за начина на причиняване им, или за
лицата, употребили физическа сила или помощни средства спрямо ищеца и причинили кръвонасяданията. Не е налице
доказано незаконосъобразно действие на служители на ГДИН, нарушаващо чл. 3 от ЗИНЗС, което да е основание за присъждане на обезщетение, поради което съдът е
приел предявения иск за недоказан.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите
на първоинстанционният съд за недоказаност на предявения иск.
За да се ангажира отговорността на административния
орган по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, следва да са налице при условията на
кумулативност следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод извършване
на административна дейност; 2.вреда; 3.причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата,
отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция към
която принадлежи органа не може да бъде ангажирана. В конкретния случай
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за
установени незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника.
За да направи своите
изводи по фактите, първоинстанционният съд се е позовал на събраните
доказателства по делото. Обсъдени са показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели М., Р. и К., както и представените по делото писмени
доказателства от медицинското досие на С. с данни, че същият многократно се е
самонаранявал и е правил опити за самоубийство.
Приетата за установена
фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав.
Правилни и обосновани
са правните изводи за недоказаност на твърденията на ищеца за извършени
незаконосъобразни действия от служители на ответника.
Твърденията и
възраженията в касационните жалби са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Обжалваното решение в
частта, в която е отхвърлен предявения иск от З.С. е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон. То не страда от пороци, представляващи
касационни отменителни основания, което налага оставането му в сила.
В частта, в която е
осъден ищеца да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на сто
лева решението е неправилно и следва да бъде отменено. Това е така, защото производството по делото е водено по специалния ред,
регламентиран в чл.284 от ЗИНЗС. В ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска означава, че такова не се дължи.
В тази връзка направеното от пълномощникът на
ответника по настоящото дело искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Административен съд Ловеч, тричленен касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №110/20.07.2018 г. на Административен
съд Ловеч, постановено по адм. дело № 78/2018 г. в частта, в която е осъден З.С.С. – изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София сумата от сто лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №110/20.07.2018 г. на
Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело № 78/2018 г. в останалата
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: