№ 25242
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20211110154852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените две вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 6.5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция, като при
неизпълнение дължи на заемодателя неустойка в размер на 1617,69 лева. Неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят
се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по точката неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
От така изложените договорни клаузи се установява, че претендираната със
заявлението неустойка представлява по своя характер неустойка за забавено плащане. Това е
така, защото предоставянето на обезпечение не представлява условие за отпускане на
кредита, т.е. същият не е възникнал като обезпечен, нито е свързано с договорено от
страните изменение на условията по кредита. След като кредиторът е приел да отпусне
кредита при определените в договора условия, без изпълнението на насрещното задължение
за плащане да е гарантирано с поръчителство или друг вид обезпечение, липсата на такова
обезпечение в един последващ момент, не води до каквато и да било промяна в правната
сфера на кредитора по необезпечения кредит, която да обосновава начисляването на
компенсаторната неустойка. В действителност, единствените вреди за кредитора възникват
от забавеното изпълнение на паричното задължение, във връзка с което, наред с дължимата
законна лихва и разноски за извънсъдебно събиране на вземането, кредиторът е уредил за
себе си и допълнителна многократна неустойка в размер на десет на сто от усвоената и
неизплатена част от кредита за всеки случай на забава. Така посочената клауза противоречи
1
на императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифа за таксите и разходите, събирани от ............, като е посочено, че същите
се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на
прехвърлянето на просрочено задължение от дружеството към агенция за събиране на
вземания. Действията завидят от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на
кредитния продукт. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и дали е било ангажирано лице, което „да осъществява и
администрира“ тази дейност, и независимо от размера на реално сторените разходи в тази
насока. С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за
допълнителна неустойка – периодична мораторна неустойка. В този смисъл е и чл. 5 от
договора, в който е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя,
публикувана на неговата официална интернет страница. Т.е. същите се кумулират с
обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на поръчител при забава, както и със
законната лихва за забава, а също така и помежду си, с оглед на което клаузата е нищожна
поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК – както и поради противоречие с
добрите нрави, доколкото предвижда начисляване на многократно обезщетение за едни и
същи вреди.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №.................., подадено от ............ срещу ................ Г. в частта
за сумата от 1617,69 лв. за периода 12.08.2020 г. - 12.08.2021 г., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, както и за сумата от 80 лв., представляваща
такси по Tарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2