Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.11.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

06.10

Година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

107

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от З.А.М. от ***, действащ чрез пълномощника адв. К.Д., против Решение № 46/12.05.2021 г., постановено по АНД № 49/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на З.А.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 27.10.2020 г. на път 59 км. 8+180, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно и неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост на изводите.

Сочи, че районният съд не е разгледал възраженията за допуснатите материалноправни нарушения, както и не е разгледан въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН, за което била налице постоянна съдебна практика на районните и административните съдилища в страната. В тази връзка следвало да се има предвид съществуващата постоянна и еднопосочна съдебна практика при идентични случаи, с която първоинстанционният съд не само не се бил съобразил, но дори и не я бил разгледал. Счита, че в настоящия случай следвало да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от деянието не били произтекли каквито и да било вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани. Безспорно било, че е налице неточно вписване на данните при заплащане на винетната такса, но от установеното, както и факта, че се касаело за първо такова нарушение, се налагал изводът, че процесното административно деяния се отличавало с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което била налице хипотезата на „маловажен случай“ на административното нарушение.

Излага съображения, че касаторът не бил извършил твърдяното нарушение, тъй като същият бил заплатил винетна такса за процесния автомобил. Допусната била единствено техническа грешка при отразяването на данните за МПС. З.М. бил декларирал коректно данните на автомобила, но те били грешно отразени от отговорния служител, който допуснал техническа грешка при въвеждането. Това било видно от приложеният касов бон от 07.08.2020 г., от който се установявало заплащането на законоустановената винетна такса. Едва с получаването на процесния електронен фиш жалбоподателят бил узнал за допуснатата техническа грешка при отразяването на регистрационният номер на автомобила, поради което веднага след това подал заявление за корекция на основание чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата. В отговор на това бил уведомен с Писмо с изх. № 99-00-3696/30.03.2021 г. на АПИ, че се отказва извършването на корекцията. Предвид това бил принуден да заплати нова винетна годишна такса за съшия автомобил, за което в производството пред районния съд представили касов бон от 26.03.2021 г. Счита, че тези действия на З.М. удостоверявали по недвусмислен начин неговата добросъвестност. Същият нямал представа за допуснатата техническа грешка при отразяването на данните за автомобила, но веднага след като е разбрал за това, бил предприел необходимите действия за отстраняване на проблема.

Във връзка с горното развива доводи относно извършването на процесното административно нарушение от обективна страна, аргументирайки се, че в случая е безспорно установено, че липсва умисъл, което обосновавало недоказаност на административното деяние и съответно незаконосъобразност на наложената глоба по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че при установяване на процесното нарушение била използвана стационарна електронна система за заснемане и събиране на данни. Счита, че в съдебното производство не били представени доказателства, че нарушението е извършено извън населено място. В представените снимки липсвали координати и не ставало ясно, къде е било разположено АТСС.

С оглед горното, налице били допуснати съществени процесуални пороци, които ограничавали правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл същият бил поставен в невъзможност да разбере защо е привлечена неговата административно-наказателна отговорност. Наказващия орган не бил изпълнил и изискванията на наредбата, които били императивни, тъй като касаели надлежното и законосъобразно извършване на съответното установяване на нарушението. Твърди, че в настоящия случай тези изисквания категорично не са изпълнени от наказващия орган, което водило до допълнително основание за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. От това следвала и абсолютна недоказаност на твърдяното нарушение.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От адв. К.Д. е постъпило становище/вх. № 2007/29.09.2021 г./, в което изцяло поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 46/12.05.2021 г., постановено по АНД № 49/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Електронен фиш № *** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на З.А.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Претендира присъждането на разноски за две инстанции, произтичащи от адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ.

По касационната жалба е постъпил писмен отговор от пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“. Изложени са доводи за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение на Районен съд – Момчилград. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт Р. Б., която поддържа депозирания отговор. Представя писмени бележки в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че че съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на определена категория ППС по републиканската пътна мрежа се извършвало след заплащане на съответната такса за тях. Алинея 6 на чл. 139 от ЗДвП изрично възлагала задължение на водачите на ППС, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да заплатят таксата, предвидена в чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства, на база време и на база изминато разстояние, предвиждала, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса, следва да се понесе от собственика или ползвателя на ППС, като при извършен контрол от страна на съответните органи се считало, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Настоящият случай попадал именно в тази хипотеза, като било установено, че касационният жалбоподател не бил заплатил дължимата винетна такса, а представените доказателства за заплатена такса касаели друг лек автомобил, а не ползвания от него. Счита, че по делото бил доказан фактът на извършеното от жалбоподателя нарушение, което обосновавало законосъобразност на ангажираната административнонаказателна отговорност. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което постановеното решение от Районен съд – Момчилград било правилно и следвало да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на З.А.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 27.10.2020 г. с лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 1790, брой оси – 2, в ***, на път *** км. ***, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е доказано, като в съответствие с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП жалбоподателят бил длъжен, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Изложил е мотиви, че в случая, при заплащане на винетната си такса на 07.08.2020 г. в пощенска служба в ***, З.М. е заплатил такава такса за МПС с рег.№ ***... вместо МПС, което притежавал с рег. № * ***, но към датата на нарушението, а именно: на 27.10.2020 г. автомобилът, заснет с рег. № *** е бил с незаплатена винетна такса. Посочил е, че съгласно чл.10а, ал.3б от Закона за пътищата обаче, тъй като МПС с грешно въведените от жалбоподателя номера на автомобила, съществувало регистрирано на територията на Р.България, не можело да се приеме, че към момента на нарушението тази погрешно заплатена такса касаела автомобила, който е собственост на жалбоподателя.

Посочил е, че е ползвано не мобилно устройство, а стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни, които се считат за доказателства за съответните доказателства, описани в чл.189е, ал. 8 от ЗДвП. Предвид това е потвърдил ЕФ и е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на З.А.М. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.

Касационният съд счита решението за правилно като краен резултат, като с оглед въведените в жалбата доводи, следва да се изложат следните съображения:

По силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа – т. 1; такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3..- т. 2.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП въвежда изискването, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Алинея 6 на цитираната норма вменява задължението на водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

С релевантния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *** на Агенция „Пътна инфраструктура“, на З.А.М. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 27.10.2020 г. с лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 1790, брой оси – 2, в ***, на път *** км. ***, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В ЕФ е посочено, че за отразеното в него ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство.

Процесният електронен фиш съответства на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, която норма предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Въведено е изискването електронният фиш да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Събраните в производството пред районния съд доказателства, установяват по несъмнен начин, че на 27.10.2020 г., в 10.21 часа, с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 59 км. 8+180, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето движението на лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***, без за същият да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В този смисъл неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че по делото не било доказано извършването на административното нарушение. Представените и приети от първоинстанционния съд – извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП; 2бр. статични изображения - снимки, предоставящи данни за регистрационния номер, вида и модела на ППС; Справка за собствеността на ППС от електронната система за събиране на пътни такси, установяват релевантните за делото обстоятелства, като съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. С други думи, горепосочените доказателства, представляват годни доказателствени средства, установяващи относимите към нарушението и извършителя факти, като от страна на жалбоподателя и неговия пълномощник не са въведени конкретни и подкрепени от фактическа страна възражения, обосноваващи съмнения и/или недостоверност на отразеното в доклада и статичните изображения.

На следващо място, настоящият състав намира за неоснователни и недоказани,  въведените от касатора твърдения, че не е извършил нарушението, тъй като бил заплатил винетна такса за автомобила, но при въвеждане на данните за МПС била допусната техническа грешка. Така релевираните доводи са относими и характеризират действия по некоректното попълване на данните при заплащане на годишна винетна такса, но не и такива, отнасящи се до изпълнителното деяние на административното нарушение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, винетната такса се дължи от собственика или от ползвателя на пътното превозно средство, като може да бъде заплатена в левове по електронен път и чрез банков превод, чрез картово разплащане и в брой - в пунктовете за продажба, както и чрез терминали за самотаксуване. При заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице – ал. 2. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса – ал. 3.

В конкретния случай не са представени доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че З.М. е заплатил дължимата винетна такса за управлявания от него лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***, но при плащането е бил въведен грешени регистрационен номер на МПС. В тази връзка представеният пред районния съд системен бон от 07.08.2020 г. на „Български пощи“ ЕАД, ***, е крайно нечетлив, като евентуално би могъл да се приеме като доказателство за плащане по отношение на автомобил с рег. № ***, но не и за това каква сума е била заплатена, респ. в какъв размер, за каква категория и от кого е заплатена същата. Цялостният анализ на представените от жалбоподателя доказателства - системен бон от 07.08.2020 г. на „Български пощи“ ЕАД, ***, системен бон от 26.03.2021 г. на А1 „България“ ЕАД, писмо с изх. № 99-00-3696/30.03.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, взет в съвкупност с изложеното в касационната жалба, че след като получил писмо с изх. № 99-00-3696/30.03.2021 г., с което му се отказва извършването на корекция на основание чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата, З.М. бил принуден да заплати винетна годишна такса за същия автомобил, обоснова извода за недостоверност на твърденията, че процесното деяние е било извършено при липса на вина от страна на санкционираното лице. В този смисъл, на първо място, видно от системен бон от 26.03.2021 г. на А1 „България“ ЕАД, годишна винетка № *** за лек автомобил с рег. № ***/процесното МПС, управлявано и собственост на жалбоподателя/ е била заплатена на 26.03.2021 г. Предвид това, че горепосоченото писмо е с дата на издаване 30.03.2021 г., то е обективно невъзможно действията на М. по заплащане на годишна винетна такса да е било продиктувано от материализирания в писмото отказ, тъй като плащането предхожда отказа с 4 дни. На следващо място, видно от съдържанието на писмо с изх. № 99-00-3696/30.03.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, същото е адресирано до П. Б. Б., а не до санкционираното лице – З.А.М., като е очевидно, че разгледаното от агенцията заявление с вх. № 94-00-489/25.03.2021 г., е било подадено не от жалбоподателя, а от трето лице, което няма никакво отношение към процесното административно нарушение.

Освен всичко друго, малко вероятно изглежда и от обективна страна, повече от два месеца след заплащане на винетна такса със сгрешен рег. № на автомобил, същото МПС да е управлявано от санкционираното лице и то да не е разбрало, че е заплатило винентна такса не за собствения си автомобил, а за превозно средство с друго регистрационен номер, още повече, че както вече бе посочено по-горе, отговорността за вярното деклариране на регистрационния номер на МПС е в тежест на платеца - собственик или ползвател.

Предвид изложеното касационният съд счита, че така въведените доводи от жалбоподателя са неоснователни, неподкрепени от фактическа и правна страна, нелогични и представляват защитна позиция, целяща отпадане на ангажираната административнонаказателна отговорност.

Във връзка с горното, съдът не възприема и съображенията в жалбата, че конкретния случай следвало да бъде характеризиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия процес, както и в производството пред районния съд не се доказват, въведените от пълномощника на З.М. твърдения, че при осъществяване на деянието жалбоподател е действал без съзнанието, че за управляваното от него МПС не е заплатена дължимата винетна такса. По изложените по-горе мотиви, настоящият състав намира че твърдените фактически действия по заплащане на винетната такса за автомобила на 07.08.2020 г., при което е бил въведен грешен регистрационен номер от служителя на дружеството, предоставящи платежни услуги, а именно: вместо *** е било въведено ***, не се подкрепят от представените доказателства.  В този смисъл следва да се посочи, че такива твърдения не са били релевирани в депозираната пред районния съд жалба против ЕФ, като за първи път доводи в тази насока са били изложени в представени по делото „допълнителни мотиви“, в хода на образуваното производство. Предвид това неотносима към процесния случай е и цитираната в жалбата съдебна практика, тъй като същата касае производства, при които е било безспорно установено, че санкционираното лице е било внесло дължимата винетна такса за управляваното от него МПС, като при заплащането й е било допусната грешка при въвеждането на данните ма превозното средство, което не е било съзнавано от нарушителя, което е обстоятелство не е установено в настоящия случай.

С други думи, доказателствата по делото не аргументират предположение за незнание от страна на жалбоподателя, че винетната такса не е заплатена поради обстоятелството, че данните за ППС – регистрационен №, са въведени неправилно от служителя, приемащ заплащането на винетната такса.

Отчитайки всичко това, както и факта, че дължимата винетна такса е заплатена от М., четири дни след връчването на ЕФ, съдът намира, че процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да са основания за квалифицирането му като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, процесният ЕФ отговаря на изискванията за форма по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като съдържа лимитативно изброените в посочената норма реквизити. Същият е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Наложеното административно наказание е съответно на определеното в чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на З.А.М. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представения писмен отговор искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден З.А.М. от ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/12.05.2021 г., постановено по АНД № 49/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА З.А.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.