Р Е Ш Е Н И Е № 506
гр. Монтана, 17
октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 10 октомври 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 302 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 225 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.Б.И.,***, представляван от адв. С.Т.
против Заповед № 833 от 08.05.2019 г. на Кмета на Община Монтана, по отношение
номера на Заповедта в с.з. на 10.10.2019 г. е допусната поправка на същия.
В жалбата се твърди, че не е налице незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, а описаният строеж представлява текущ ремонт на
сградна ВиК инсталация, поради прекъсването на същата, за който не се изискват
проекти и разрешение за строеж. Твърди още, че в заповедта нe са посочени
всички фактически и правни основания за издаване на акта, което е нарушение на
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са посочени кои законови
разпоредби са нарушени, които да изискват от адресата на акта да изготви и
получи проект и разрешение за строеж за процесния строеж, което води и до
необоснованост на издадената заповед. Неправилно се приема, че приложеното към
възражението, против констативен акт № 4/25.03.2019 г., Удостоверение за
търпимост № 86/24.10.2011 г., издадено за цялата жилищна сграда заедно с
таванския етаж, не се отнася и за реконструкцията на сградната ВиК инсталация. В
писмени бележки развива подробни съображения по допуснатите процесуални
нарушения, които счита, че са самостоятелно основание за отмяна на оспорената
Заповед. По същество се позовава на чл. 151, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, според който
текст не се изисква разрешение за строеж
за: изграждане на сградни водопроводни и канализационни инсталации и
водопроводни и канализационни мрежи, когато се изграждат извън обхвата на
инвестиционния проект за основното застрояване, разположени в регулационните
граници на имоти – частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно
застрояване, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за
присъединяване към уличната водопроводна мрежа, съответно до ревизионната
канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.
Развива съображения че изпълнената сградна ВиК инсталация представлява текущ
ремонт, а не реконструкция, наложен от прекъсването на водата от собственика на
втория етаж. Моли отмяна на Заповедта, както и присъждане на деловодните
разноски.
Ответната страна – Кмета на Община Монтана, чрез
процесуалния си представител адв. Ц. оспорва жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила заповедта на кмета на община Монтана, като
правилна и законосъобразна и отхвърли
жалбата срещу същата като им присъди разноски по водене на делото. Позовава се
на заключението на вещото лице и становището от "В и К" Монтана, а
именно, че изградената от жалбоподателя външна водопроводна и канализационна
инсталация се отклонява от правилата и нормите за изграждане на такива, т.е.
същата не може да бъде поставена по външната фасадна стена на сградата.
Заключението не е оспорено от страните, както не са оспорени и констатациите в
констативния протокол, изготвен от служители на община Монтана, които
кореспондират с всички останали по делото доказателства, а именно, че жалбоподателят
е изградил тази незаконна инсталация. Възразява по размера на адвокатското
възнаграждение на адв. С.Т..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изслушано е заключение на вещо лице – основно и допълнително.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема от фактическа
страна следното:
С Констативен Акт № 04 от
25.03.2019 г., при проверка, извършена от служител по контрол на строителството
в община Монтана е установен незаконен строеж «реконструкцията на сградна ВиК
инсталация" изпълнена по източната фасада на жилищна сграда, находяща се в
гр. Монтана, кв. «Мала Кутловица», поземлен имот с идентификатор 48489.29.214
по кадастралната карта на гр. Монтана, с адрес ул, «И*** » № 8. В допълнителен канал е изпълнена водопроводна
инсталация от тръба ф- 0,32 за захранване на втори жилищен етаж от уличното
водопроводно отклонение. Тръбата по фасадата е с дължина 5,80 м. Отпадъчните води са отведени с PVC тръба
ф-1,10 от втори жилищен етаж в шахта, непосредствено до основите на жилищната
сграда, която е заустена в уличната канализационна система. Тръбата е с дължина
5,80 м. Строежът е завършен и се ползва по предназначение. Проверката е извършена
в отсъствието на А.Б.И., собственик на строежа и на самостоятелен обект в
жилищната сграда и в присъствието на О*** И*** Б., също собственик на
самостоятелен обект в жилищната сграда, по чийто сигнал е открито
административното производство. Строежът е определен от пета категория съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 т. 5, буква «г» от ЗУТ и чл. 11 от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата и видовете строежи.
Констативният
акт е връчен на основание разпоредбата на & 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби
на /ДР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чрез свидетели и чрез
залепване на таблото за обявления на община Монтана и на адреса на незаконния
строеж, поради невъзможността да се връчи лично на собственика на строежа /отсъстващ от страната за неопределено
време/, с което заинтересованото лице се счита за уведомено за
образуваното административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ -
за премахване на строежа – Служебна бележка от 28.03.2019 г. /л. 18/
По
съставения констативен акт в законоустановения срок от А.Б.И. е подадено
възражение док. № 94-А-218/01.04.2019 г., което е прието за неоснователно,
поради липса на строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение
за строеж. По приложеното Удостоверение за търпимост № 86/24.10.2011 г. на
Главен архитект на Община Монтана, издадено за строеж „жилищна сграда с
тавански етаж" е взето становище, че същото не се отнася за строеж
«реконструкцията на сградна ВиК инсталация" по фасадата на жилищна сграда.
С оспорената Заповед № 833 е наредено премахване на незаконен
строеж „реконструкция на сградна ВиК инсталация“, изпълнен по източната фасада
на жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия в УПИ ІІІ, кв. 12
по действащия ПУП на гр. Монтана, кв. Мала Кутловица /ПИ с идентификатор
48489.29.214 по КК на гр. Монтана/. Разпоредено е също така да се почистят
строителните отпадъци от строителната площадка. Даден е едномесечен срок, за
доброволно премахване на описания строеж, от датата на нейното влизане в сила.
Насрочено е и принудително изпълнение - незабавно след изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
Вещото лице В. Р*** дава
заключения, че ВиК инсталацията е неразделна част от инвестиционния проект на
жилищната сграда, за който се изисква одобряване. За извършения ремонт на
сградната ВиК инсталация, също се изисква одобряване на проекта за ремонт на
сградната ВиК инсталация. Сградата представлява масивна триетажна сграда с
тавански етаж. През 2000 год. собственика на втория етаж прекъсва инсталацията
към трети етаж. Изпълнението на строежа представлява захранване на втория
жилищен етаж от уличната водопроводна мрежа с изграден допълнителен канал от
тръба Ф32мм с дължина 5,80м по фасадата на сградата. Отпадъчните води са
отведени с PVC тръба Ф110мм от втори жилищен
етаж в шахта, непосредствено до основите на жилищната сграда и е заустена в
уличната канализационна мрежа. Строежът според чл. 137 от ЗУТ попада в пета
категория и за неговия ремонт няма одобрен инвестиционен проект. Изграждането
на строежа е през 1985 година или преди 07.04.1987 г. Същата се запазва по
действащия ПУП на кв. „Мала Кутловица", гр. Монтана, одобрен със Заповед № 575/07.04.1994г.
и отговаря на изискванията на параграф 127 от ПР на ЗУТ. С допълнителното
заключение установява, че ВиК инсталацията за втория етаж е заустена в същата
шахта както и тези за третия етаж. Същата инсталация /ВиК/ за втория етаж е от
вътрешната страна на сградата, така както е била при нейното изграждане. Видно
е, обаче, че и на външната стена на сградата доскоро е имало изградени два
отделни вертикални щранга на ВиК инсталациите, които са затворени с тапи и в момента
на огледа са прекъснати. В това допълнително заключение вещото лице се позовава
и на текстове от Наредба 4 от 17.06.2005 г. и становище от ВиК ООД, Монтана.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Б*** М*** Б., живееща на семейни начала с оспорващия, която
заявява, че в края на 1999-2000 г. нейният мъж и девер й /негов брат/ се
скарват и той им отрязва тръбите на ВиК, които са минавали през неговия етаж
като по този начин ги е лишил от чиста вода и от нейното отвеждане.
Единственото нещо, което е променяно по инсталацията е, че тръбите са изведени
отвън през стената, успоредно по същия начин, по който е вървяла отвътре на
къщата, заради отрязания достъп на вода.
Съгласно
представена по делото Декларация от оспорващия, ВиК
инсталацията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.29.214.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находяща се в
гр. Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана, с
административен адрес на сградата: гр. Монтана, ул."И*** " № * , ет.* , е изградена заедно и едновременно със строежа на сградата, последната с
идентификатор 48489.29.214.1 през 1985 г. През 2000 г. поради
прекъсване на инсталацията към третия етаж от собственика на втория, се е наложило същата да бъде отремонтирана.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване на издадената Заповед, същата представляваща ИАА и
в законоустановения срок – заповедта е връчена на 27.05.2019 г. /л. 11-12/, а
жалбата е подадена на 10.06.2019 г. /л. 4/, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
По делото са приети
като доказателства още Констативен протокол от 11.06. 2019 г., Възражение от
01.04.2019 г. против Констативен акт № 4 от 25.03.2019 г., Служебна бележка от
28.03.2019 г. за залепване на Констативен акт № 4 от 25.03.2019 г.
С Разпореждане от 11.07.2019
г. /л. 40/ е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, допусната е
съдебно-икономическа експертиза и е дадена възможност на страните да сочат и
други доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена на 10.06.2019 г., видно от поставения при Община Монтана щемпел /л.
4/, а Заповедта е надлежно получена на 27.05.2019 г., видно от писмо и известие
за доставяне /л. 11-12/, поради което същата се явява подадена в
законоустановения 14 дневен срок. Подадена е от адресата на акта, поради което
се явява подадена и от надлежно легитимирано лице, поради което жалбата е
допустима за разглеждането й по същество.
Безспорно
е, че по източната фасада на жилищна сграда, в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. Монтана, кв. Мала Кутловица, ул. „И*** ” № * , ет. * , е
изпълнена сградна ВиК инсталация.
Спорът между
страните касае дали изграждането на описаната в Заповедта „ВиК инсталация”
представлява незаконен строеж - реконструкция на сградна ВиК инсталация.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - Строеж или част от него
е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Съгласно §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ - Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Съгласно чл. 64, т. 4 от ЗУТ - Елементи на
техническата инфраструктура са: разпределителните проводи и разпределителните
устройства и съоръженията към тях, включително присъединителните проводи към
сградните инсталации и общите средства за измерване. Алинея втора на същата разпоредба
гласи, че елементите на техническата инфраструктура
се предвиждат с устройствени планове.
Съгласно чл. 66 от ЗУТ - Недвижимите имоти се
свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа. Изисквания, които не са
посочени от експлоатационните дружества при сключването на договора за
присъединяване, не са основания за отказване на свързването.
Съгласно чл. 84, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ - Собственикът на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и канализационните
инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на мрежите и
съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите. Присъединяването
на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и
канализационните мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и
със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и
експлоатационното дружество. Собствениците на застроени недвижими имоти са
длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи
и съоръжения. Присъединяването се извършва по реда на наредбата по ал. 3 и
договора по ал. 2.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ – По смисъла на този
закон: „Строежи"
са … мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно § 5, т. 31 и 32 от ДР на
ЗУТ - "Техническа
инфраструктура" е
система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването
и канализацията, …, а "Общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура" са мрежите и съоръженията до
общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително
разпределителни устройства.
Съгласно § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ - "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна
на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите.
Съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ -
"Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на
строежа, както и строително- монтажните работи, с които първоначално вложени,
но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други
видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява
експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната
експлоатация.
Съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ -
"Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност
на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни
преустройства, при които не се: засяга
конструкцията на сградата; извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях.
При действащата нормативна база,
настоящият състав счита, че административният орган не е разграничил понятията
употребени в ЗУТ, а именно: „сградна инсталация” от „общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура” и е направил недопустимо тъждество
между двете, а от там и неправилно е приел, че сградната ВиК инсталация
представлява строеж по смисъла на закона.
Сградната ВиК инсталация е елемент/част,
както от инвестиционния проект на сградата, така и от самата сграда или същата
не представлява самостоятелен и отделен обект – аргумент от чл. 64, 66, 84 и § 5, т. 31, 32, 38 от ДР на ЗУТ. Предвид на което установеното в
случая и то частично изпълнение на сградна ВиК инсталация, не може да бъде
прието за реконструкция на изграден строеж. Като част от недвижимия имот,
последният представляващ строеж, не и самата сградна инсталация, същият
задължително се свързва към общите мрежи и съоръжения. Условията за това се
уреждат освен в нормативен акт, така и с договор за присъединяване, сключван с
експлоатационните дружества. Това означава, че тези дружества са които имат
правомощия да контролират техническото изпълнение на сградните инсталации
/водопроводна и канализационна/ и в случай на констатирано несъотвествие с
нормативните изисквания да откажат присъеднияване на недвижимия имот към общите водопроводни и канализационни инсталации, а единствено последните са
елементи на техническата инфраструктура, които представляват строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед на това съдът кредитира
заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице, досежно извършените от
него констатации свързани с начина и времето на изпълнение на сградната ВиК инсталация, предмет на оспорената Заповед, както и времето на изграждане на жилищната сграда, в
която същата е изпълнена, без да кредитира направените
от това вещо лице правни изводи.
Даденото от „ВиК” ООД, гр. Монтана становище, същото възприето и от вещото лице, се явява неотносимо
към
настоящото производство. Цитираните в това
становище правни норми от Наредба № 4/2005 г. за
проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации,
са в сила от 2005 г., т.е. същите не са
действащи към датата на изграждане на сградната ВиК инсталация през 1985 г.,
както и към датата на последващото изпълнение на част от същата тази инсталация
през 2000 г., а по тези обстоятелства страните не спорят. От друга страна,
контролът по спазване на правилата и нормите по тази Наредба са обект на
преценка на самите дружества ВиК и то към момента на присъединяване на сградата
към общите инсталации, а предвид данните по делото – присъединяване на
недвижимия имот към общите мрежи и съоръжения към 2000 г., е осъществено, тъй
като същият е захранен с вода. В тази
връзка и в подкрепа на горния извод са и нормите на Наредба
№ 9 от 14.09.1994 г., действаща, както към
настоящия момент, така и към момента на изпълнение на
частта от сградната ВиК, предмет на
оспорената Заповед, които изрично установяват какви са правата, задълженията и
обектите на собственост, респ. отговорността, от една страна на собствениците
на недвижимите имоти, а от друга на ВиК дружествата.
Извън изложените съображения, не е без значение и представеното по
делото Удостоверение за търпимост на строеж, издадено на 24.10.2011 г. от
Главния архитект на Община Монтана, с което този компетентен орган
удостоверява, че строежът „жилищна сграда с тавански етаж”, находящ се в гр.
Монтана, кв. Мала Кутловица, ул. И*** ” № * , е тъприм, тъй като отговаря на
изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ. Видно от това удостоверение, същото удостоверява търпимостта на
цялата жилищна сграда, поради което и с оглед изложеното по-горе, че сградните
ВиК инсталации са неразделна част от сградите, т.е. последните включват всички
ВиК и ел. инсталации, то така удостоверената търпимост за посочения строеж
имплицитно удостоверява и търпимостта на съответната инсталация. Казано по друг
начин издаденото удостоверение за търпимост обхваща и сградната ВиК инсталация,
предвид това, че същата не е самостоятелна и отделна част от самата жилищна
сграда.
Дори да се приеме, че изградената сградна ВиК инсталация, в
своята част, е строеж по смисъла на закона, то следва да се има предвид, че
същата не представлява реконструкция на извършена вече такава ВиК, тъй като с
нейното изпълнение не се увеличава носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежа, в който смисъл е § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ.
Това изпълнение не може да се приеме и като основен ремонт, тъй като с него не се възстановява експлоатационната годност, не се подобрява или
удължава срокът на експлоатация на тази инсталация, нито се засяга
конструкцията на сградата, не се променя предназначението на
помещенията в нея и натоварванията в тях, в който смисъл са текстовете на § 5,
т. 42 и изключенията визирани в т. 43 от ДР на ЗУТ.
Отделно от това,
след като е приел, че изпълнението на една част от сградната ВиК инсталация на
недвижимия имот е реконструкция на строеж, административният орган изобщо не е
изследвал въпросьть за търпимостта на този „строеж”, който е бил обект на
обследване и проверка. В тази връзка соченото в заповедта обстоятелство, че
строежът е изграден без съгласието на останалите етажни собственици, от една
страна е неотносимо към строителните правила и норми, а от там и при преценката
за търпимост, а от друга – съгласие за изграждането на този вид инсталации,
законодателят не изисква.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че нормата на
чл. 225а от ЗУТ изисква Констативният акт, с който се констатира незаконното
строителство, да се връчи на заинтересуваните лица. Залепването му на строежа е
допустимо само когато нарушителят е неизвестен – чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ или
административният орган е допуснал и съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на оспорената Заповед. В тази връзка връчването на КА при
условията на § 4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ е незаконосъобразно,
тъй като условията на този параграф не са изпълнени, а именно: по делото няма
данни лицето да е търсено и да не е намерено, както за извършване на
проверката, така и за връчване на акта, респ. това обстоятелство да е
удостоверено с подписите на двама служители. Основното правило в ЗУТ е личното
връчване, а предвидените изключения, са приложими само при невъзможност същото
да бъде осъществено, което следва да бъде установено с надлежните за това
доказателства и при спазване на всички изисквания за такова връчване, което в
настоящия случай не е изпълнено.
Съдът не може да пренебрегне и констатираното от него
обстоятелство, че в КА № 04 от 25.03.2019 г., когато е извършена проверка от
служител на Община Монтана, е посочено, че същата се извършва при отсъствието
на собственика на строежа /съсобственик на сградата/, като същевременно в същия
този акт двама свидетели са удостоверили, че това лице, което отсъства, отказва
да подпише и получи акта или за съда не става ясно как след като отсъства е
направил отказ.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на материалноправните
норми и целта на закона.
При този изход на делото основателно се явява искането на адв. Т.,
процесуален представител на оспорващата страна за присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представения списък, коригиран в с.з. и представляващи д.т. от 10.97 лв., депозит за вещо лице 170 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева или общо в размер на 685.21 лева.
Неоснователно, в
тази връзка е възражението на адв. Ц., че адвокатското възнаграждение е в
размер над установения минимален размер, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за дела по Закона
за устройство на територията и Закона
за кадастъра и имотния регистър възнаграждението е в размер на 600
лв. или в случая същото е определено под нормативно установения минимум.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № 833 от 08.05.2019 г.
на Кмета на Община Монтана.
ОСЪЖДА Община Монтана
да заплати на А.Б.И.,*** сумата от общо 685.21 лева, представляващи разноски в
производството, в това число: д.т. от 10.97 лв., депозит за вещо лице 170 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: