Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 176
/ 21.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
при секретар Илияна Георгиева,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 40/2023г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът – директор
на РИОСВ Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Теодор Петров, е
оспорил решение №1051/14.11.2022г., постановено по АНД № 3602/2022г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление
№62/09.09.2022г., издадено от касатора. С наказателното постановление за
нарушение на §7 от ПЗР във вр. с чл.11 от Закона за защитените територии (ЗЗТ),
на основание чл.81, ал.1, т.2 от същия закон на И.В.М. е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 1000 лв.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като според касатора
обстоятелството, че дейността не е била извършвана пряко от И.М. като
собственик на поземления имот, не е такова, което да изключи административно-наказателната
й отговорност, както и налагането на наказание на останалите собственици не
изключва възможността за налагане на наказание на М., защото всеки следва да
понесе отговорност за извършеното от него. Твърди се, че както АУАН, така и
наказателното постановление са издадени при спазване на процедурата,
регламентирана в ЗАНН, съдържат всички изискуеми реквизити, описаните в
наказателното постановление факти са доказани, издадени са в сроковете по чл.34
от ЗАНН, поради което касаторът счита, че издаденото от него наказателно
постановление е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено. Затова иска
настоящият съдебен състав да отмени обжалваното решение на Районен съд Бургас,
а по съществото на спора - да потвърди наказателното постановление, издадено от
касатора.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация – редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Преди съдебното заседание по делото са постъпили бележки от
адвокат С. – процесуален представител на И.М., с които се оспорват възраженията
в касационната жалба и се прави искане съдът да приеме, че обжалваното съдебно
решение е правилно и обосновано и да го остави в сила. Претендират се разноски
в размер на 500 лв.
Представителят на
Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението
на Районен съд Бургас да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на И.В.М. е била ангажирана за това, че на 13.05.2022г. в поземлен
имот с идентификатор 67800.54.73 по КК на гр.Созопол, който попада в границата
на природна забележителност „Пясъчни дюни в местност „Каваците“, обявена по
смисъла на Закона за защитените територии със заповед № 2109/20.12.1984г. на
КОПС на МС, се извършава внасяне и разстилане на земни маси, с което се
разширява съществуващ земен насип, изграден в част от имота с цел обособяване
на паркинг за автомобили. С тези действия органът е приел, че е нарушена
нормата на §7 от ПЗР във вр. с чл.11 от ЗЗТ. Приложената санкционна норма е
чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ.
С обжалваното решение
съдът е отменил наказателното постановление, като в мотивите си е посочил, че
наказващият орган не е установил лице, което извършва дейността, чиито
последствия са констатирани при проверката. Същевременно се касае за имот,
собственост на няколко лице, без да е изяснено каква част от тази собственост
притежава М., както и дали тя е възложител на дейността или сама я е
осъществявала в защитената територия или пък е възложила такава дейност. Само
въз основа на факта, че М. е един от съсобствениците в имота, според съда не
може да се обоснове извод, че тя е извършител на деянието, за което е
привлечена към отговорност, още по-малко може да се направи извод за наличие на
субективна страна. Затова районният съд, поради липса на достатъчно
доказателства за авторството на деянието, както и поради липса на доказателства
за вината на М. е отменил обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Наведените касационни
възражения са неоснователни. Според санкционната норма на чл.81, ал.1, т.2 от
ЗЗТ с глоба от 500 до 5000 лева се наказва физическо лице, което осъществява
дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този
закон. Очевидно изпълнителното деяние е „осъществява дейност“, което изисква
наказващият орган да докаже с всички допустими от закона доказателства, че
конкретният собственик, чиято административно-наказателна отговорност
ангажирана, е лицето, което е осъществявало описаната в наказателното
постановление дейност, без да е получило преди това разрешение или съгласуване
по ЗЗТ. По тази причина неоснователно е възражението на касатора, според което
фактът, че М. не е извършвала пряко дейността, не изключва нейната отговорност.
С оглед приложимата санкционна норма, ако М. действително не е осъществявала
констатираната дейност, изразяваща се във внасяне и разстилане на земни маси с
цел обособяване на паркинг за автомобили или не е възлагала на някой друг
извършването на тези действия, то тя няма как да носи отговорност, която се
санкционира по чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ. Вярно е, че нарушените норми изискват
определени действия от собствениците на имоти, които се намират в защитени
територии, но нормата, която урежда какво наказание се следва, изрично изисква
субектът на деянието да осъществява дейност в защитените територии без
разрешение или съгласуване, т.е. съвсем не е достатъчно този субект да е
съсобственик на имота, а е необходимо наказващият орган да е доказал, че същият
субект извършва действия лично или като възложител, които се изразяват в
реализиране на някакви дейности в защитени територии без разрешение или
съгласуване.
Правилен е и изводът
на районния съд, че освен авторството на деянието не е доказана и конкретната
вина на М., още повече, че самата М. през цялото време твърди отсъствие на
знание за констатираните от органа дейности в имота, който е част от защитена
територия.
По изложените
съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са
своевременно претендирани и се дължат от касатора в размер на 500 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за един адвокат (л.18).
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№1051/14.11.2022г., постановено по АНД № 3602/2022г. по описа на Районен съд
Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ
Бургас да заплати на И.В.М., ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: