№ 17
гр. Стара Загора , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Евдокия И. Досева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20205530103116 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с § 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ
и § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Подадена е жалба от Михаил Пенчев Михайлов и Д. П. К., с която обжалват Заповед №
10-00-220/03.02.2020г. на кмета на Община Стара Загора, по силата на която на
наследниците на Митьо Ангелов Христов с ЕГН **********, от гр.Стара Загора, е признато
правото да придобият собственост върху имот № 330.255, с площ от 700 кв.м., находящ се в
местност „Бащиното”- /”Бобоолу”/(Юнаците), землището на с.Малка Верея, съгласно
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.272, № 330.256, №
330.659, № 330.658, № 330.252, и № 330.543.
Считат, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по следните съображения:
Съгласно решение № 25261 от 10.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора на наследодателя им
ПЕЙЧО МИХАЛЕВ КЪНЧЕВ, с ЕГН **********, бивш жител на Стара Загора, починал на
16.07.2017г., е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
граници на следните недвижими имоти, находящи се в терен по параграф 4 на село Малка
Верея, в местността „Бобоолу“, както следва: Нива от 7.000 дка, десета категория, Лозе от
3.000 дка, десета категория Овощна градина от 2.000 дка, десета категория. Съгласно
предоставените данни от помощния план към неодобрения ПНИ(собственици) Нива от 7.000
дка, десета категория съответства на имот с № 830.73, Лозе от 3.000 дка, десета категория
съответства на имот с № 830.71 и Овощна градина от 2.000 дка, десета категория
1
съответства на имот № 830.72.
Определеният в обжалваната Заповед № 10-00-220/03.02.2020 г. на Кмета на Община
Стара Загора имот № 330.255, с площ от 700 кв.м. в местността „Бащиното”-
/”Бобоолу”/(Юнаците), в землището на с.Малка Верея, по неодобрения план на
новообразуваните имоти, попада върху притежавания от наследодателя на жалбоподателите
поземлен имот, представляващ Нива от 7.000 дка, десета категория (имот с № 830.73),
правото на собственост върху който е възстановено в съществуващи стари реални граници с
Решение № 25261 от 10.07.1996г. на ПК гр. Стара Загора. Върху притежаваните от общия на
жалбоподателите наследодател поземлени имоти, респ. върху възстановените в стари реални
граници поземлени имоти, никога не е било предоставяно право на ползване на граждани
или ако такова право е било предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете,
посочени в параграф 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Считат, че в полза на посоченото в заповедта лице не е било предоставяно право на
ползване върху имота, от който понастоящем е образуван имот № 330.255 по неодобрения
план за землището на гр. Стара Загора. Към момента на подаване на заявлението за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост от страна на заявителя,
процесният имот не е представлявал лозе, поради което изложения в заповедта мотив, че
„към момента на подаване на заявлението за трансформиране имота е представлявал лозе и
овощна градина” не отговаря на действителността. Върху имота няма изградена постройка,
която да е била построена в съответствие с изискванията на действащия закон. Поради това,
признатото право на собственост е при отсъствие на законовите предпоставки за
трансформиране на правото на ползване по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в
нарушение на установените за това производствени правила.
Жалбоподателите молят, съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №
10-00-220/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, по силата на която на
наследниците на Митьо Ангелов Христов, с ЕГН **********, от гр.Стара Загора, е признато
правото да придобият собственост върху имот № 330.255, с площ от 700 кв.м., находящ се в
местност „Бащиното”- /”Бобоолу”/(Юнаците), землището на с.Малка Верея, съгласно
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСП33 от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.272, № 330.256, №
330.659, № 330.658, № 330.252, и № 330.543, като незаконосъобразна. Претендират за
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна.
Заинтересованите лица Е. Г. М., А. М. А., Й. М. А., Г. Д. М., действащ чрез своята
майка и законен представител Цветомира Цвяткова, чрез пълномощника си, са депозирали
писмен отговор по жалбата, като навеждат доводи за нейната неоснователност. Считат
обжалваната Заповед № 10-00220/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора за
2
правилна и законосъобразна. Твърдят, че процесния имот е предоставен на техния
наследодател по силата на Решение № 111“а“ от 21.09.1978 г. на Изпълнителни комитет на
Общински народен съвет град Стара Загора/записан под № 230 в списъка, приложен на л.31
от делото/, в изпълнение на Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г./л.ЗО и л.31 от
делото/. Наследодателят им обработвал имота, на 7км., заедно с цялото си семейство,
съпругата си Личка Христова, сина си Георги Митев Ангелов и снаха си Й. М. А.. Й. М. А.
си спомняла, че още като млада, през 1977 г. е ходила там със съпруга си, за да помага да се
обработва мястото, което към онзи момент е било около 2 дка, засадено с лози и овощни
дървета. Това място било предадено и на следващите поколения, тъй като към 1990 година,
Йорданка Ангелова и съпруга й прокопали сонда, прекарали електричество в имота и
вложили много усилия и през следващите години за обработката и облагородяването му, тъй
като са знаели, че Митьо Христов е подал заявление за закупуването на имота. Към 1990
година имотът бил лозе и овощна градина, а към настоящия момент продължава да е засаден
с лози, като има и 150 плодни дръвчета, орехи, круши, ябълки, сини сливи, череши и
бадеми. Грижата за обработката на имота понастоящем осъществяват Е. Г. М. и мъжа й
Николай Веселинов Чорбаджийски, които построили и къщичка, продължават да
облагородяват имота и да живеят през лятото там. Съседи са Георги Илчев, имот № 252,
Павел Кръстев Павлов - имот № 210, и Гено Митев Арабов от север също, който е починал.
Към момента на подаването на заявлението до Община Стара Загора с вх. №
0905185/01.07.1992 г., имотът бил лозе и овощна градина и единствена земеделска земя на
наследодателя на заинтересованите лица. При подаване на заявление вх. № 94 03-
156/07.01.1998 г., техният наследодател отново посочил, че имотът представлява лозе,
пр.място и дръвчета, като вече декларирал и барака от 8 кв.м. Предвид гореизложеното
считат, че са налице условията по параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в качеството им на
наследници на Митьо Ангелов Христов, за придобиване на право на собственост, които
дават възможност правото на ползване да се трансформира в право на собственост, тъй като
към момента на подаване на заявлението от техния наследодател, имотът е представлявал
лозе и овощна градина, какъвто е и към настоящия момент. Посочват в този смисъл съдебна
практика, отразена в Решение № 7987 от 29.10.2001 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2001 г.,
докладчик съдията Мария Костова, Решение № 6431 от 08.08.2001 г. на ВАС по адм. д. №
1465/2001 г., докладчик съдията Тотка Янева, съгласно която, изискванията на разпоредбата
на § 46 от ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост от ползувателя са дадени
алтернативно, а не кумулативно, при което е достатъчно да се установи, че предоставената
за ползване земя е лозе или овощна градина.
Предвид гореизложеното, пълномощникът на заинтересованите лица, моли, след като
съдът се увери в изложеното в отговора, да постанови решение, с което да приеме Заповед
№ 10-00220/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора за правилна и законосъобразна,
а жалбата за бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание се явява лично жалбоподателя Михаил Михайлов.
3
Упълномощеният представител на двамата жалбоподатели поддържа жалбата по наведените
в нея съображения. Ответникът по жалбата - Кметът на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител, моли съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна. От
заинтересованите страни се явяват лично Елена Митева и Йорданка Ангелова, които, заедно
с останалите заинтересовани страни се представляват от пълномощника си, който моли
съдът да отхвърли жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 10-00-220/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,вр. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018
г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г./представен по делото/, на
основание §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, е признато на
наследниците на Митьо Ангелов Христов, ЕГН **********, от гр. Стара Загора, правото да
придобият собственост върху имот № 330.255, с площ от 700 кв.м., местност „Бащиното“
/“Бобоолу“/ /“Юнаците“/, в землището на с. Малка Верея, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019г., при граници и съседи: №330.672, №330.256, № 330.569, № 330.658, № 330.252,
№ 330.543. Със заповедта е възложено на техническата служба на Община Стара Загора да
извърши оценка на имота, съгл. изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. Заповедта е връчена
на жалбоподателя Михайлов на 21.07.2020г., видно от разписка, приложена към преписката
по жалбата.
С Решение № 25261 от 10.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора на Пейчо Михалев Кънчев е
било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници
на недвижими имоти, находящи се в терен по параграф 4 на село Малка Верея, както следва:
нива от 6.500 дка, пета категория, в местността „Джене Дере“, нива от 7.000 дка, десета
категория, в местността „Бобоолу“, лозе от 3.000 дка, десета категория местността
„Бобоолу“, Овощна градина от 2.000 дка, десета категория, в местността „Бобоолу“.
Видно от удостоверение за наследници № 3542/21.07.2020г. на Община Стара Загора,
наследници на Пейчо Михалев Кънчев, поч.на 16.07.2017г., са жалбоподателите Михаил
Михайлов и Дончо Кънчев, а от удостоверение за наследници изх. № 2135/19.05.2020г.,
издадено от Община Стара Загора, се установяват наследниците на Митьо Ангелов Христов,
поч. на 27.06.2016г. - всички конституирани като заинтересовани страни по делото.
4
По делото са представени две заявления – вх. № 0905185/01.07.1992г. и вх.№ 9403-
156/07.01.1998г., с които Митьо Ангелов Христов, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от
ППЗСПЗЗ, е поискал правото му на ползване да се превърне в право на собственост на
предоставените му имоти - находящ се в местността “Бобоолу“ при граници: имоти на
Георги Панев, Тодор Ангелов, Гено, път, представляващо лозе, като е посочил, че в имота
има дръвчета и барака 8 кв.; както и на имот в местността „Бобоолу“, 7- ми километър, с
площ от 700 кв.м., представляващо лозе и овощна градина, при граници и съседи: Георги
Митев Ангелов, Тодор Ангелов Христов, Генко Митев Арабов, път.
Представено е Решение № 111”а” на ГНС гр. Стара Загора, с което са одобрени
списъците за раздадената земя по 76 – то Постановление на Министерски съвет от
05.12.1977г., в които фигурира имот с площ от 0.700 дка, записан на името на Митьо
Ангелов Христов.
По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно - техническа и
агрономическа експертиза, което неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно и обосновано. Вещите лица посочват, че процесният имот № 330.255, находящ
се в землището на с. Малка Верея, в м.“Бащиното“, /“Бобоолу“/, с площ от 700 кв.м., по
неодобрения план на новообразуваните имоти попада върху стар имот № 830.73 – нива от
7.000 дка, възстановена на Пейчо Михалев Кнъчев, наследодател на жалбоподателите.
Местността „Бащиното“ е новото име на местността „Бобоолу“, като местността „Юнаците“
и местността „Бобоолу“ се припокриват. Съгласно помощния план на собствениците към
Плана на новообразуваните имоти на наследодателя на жалбоподателите Пейчо Кънчев са
записани в местността „Бобоолу“ следните имоти:№ 830.71 – с площ от 3.000 дка, № 830.72
– с площ от 2.000 дка, № 830.73 – с площ от 7.000 дка. Процесният имот № 330.255, с площ
от 700 кв.м. попада върху част от имот № 830.73, с площ от 7.000 дка на Пейчо Кънчев.
Имотът, описан в двете заявления – от 01.07.1992г. и от 07.01.1998г., подадени от Митьо
Ангелов Христов до Община Стара Загора, съвпада с местонахождението на процесния
имот № 330.255 по описаните съседи – от запад Тодор Ангелов/имот № 257/, и от север
Генко Арабов/имот № 210/, и път. В помощния план на ползвателите към 1992г. имот № 255
е показан като лозе и е с по- голяма площ, като имот № 330.255 по плана на
новообразуваните имоти представлява част от него. Вещите лица посочват, че към датата на
подаване на заявленията, имотът е бил с трайни насаждения - лозе и овощна градина. Към
момента на огледа вещите лица констатират, че имота представлява обработвана семейна
градина, при наличието на дървесни овощни видове – орехи, на около 40г.; смокини, на
около 30 г.; дънери от череши, на около 40г.
По делото са събрани и гласни доказателства:
От показанията на свидетелите Георги Георгиев и Мариана Стратиева се установява,
че още от 1980 г. процесният имот се обработва от сем.Ангелови /фамилията на Митьо
Христов/. Още оттогава в имота е имало и лозе и дръвчета – бадеми, лешници, орехи,
5
ябълки, череши, сливи, праскови.Понастоящем имотът продължава да се поддържа от
внучката на Митьо Христов и нейния съпруг. Св. Стратиева твърди, че не е имало време, в
което имотът да не е бил обработван. Имотът е водоснабден със собствена сонда, и
електрифициран.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви и последователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, като същата е депозирана в законово
установения срок и е допустима.
По същество, направеното от жалбоподателите искане за отмяна на обжалваната
заповед е неоснователно, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на
предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която
дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който
кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост. Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето
производство.
Разпоредбата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда правото на ползвател на земеделски
земи, предоставени му за ползване по силата на акт на Президиума на Народното събрание,
на Държавния съвет и на Министерския съвет, да придобие собствеността върху ползваният
от него имот, ако земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е
единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът, и заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок
от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са
конкретно посочени актовете, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63
ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен
нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по
степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона, спрямо правилника за неговото
прилагане.
В конкретният случай Митьо Христов е бил именно такъв ползвател, по силата на
одобрения списък с Решение № 111 „а“ от ГрНС – Стара Загора, в изпълнение на 76 –
6
Постановление на МС от 05.12.1977г., като му е било предоставено ползването върху
земеделска земя – нива с площ от 0,700 дка, находяща се в м."Бобоолу“ в землището на
с.Малка Верея. Посоченото Постановление № 76/1977г. на МС е сред изброените в § 63 ПЗР
на ППЗСПЗЗ. Поради това, налице е първата предпоставка за надлежно учредено право на
ползване. След като е налице първата предпоставка, то следва да се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – имотът да представлява
лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя,
който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е
общинска или държавна. Следва също така да е подадено заявление в определените от
закона срокове.
Разпоредбите на § 4б от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ дават
преференциална възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни
градини, да придобият правото на собственост върху тях, след като ги заплатят на
собственика чрез общината или ако му предложат в замяна собствена земя. С нормата на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се създава облекчен режим за ползвателите, които са отгледали
цитираните трайни насаждения, да придобият правото на собственост върху земята. Разумът
на закона е, че лозята и овощните градини се създават за продължителен период във времето
и е справедливо плодовете от тях да се ползват от тези, които са ги отгледали.
Безспорно се установява, че в законоустановения срок - през 1992 и през 1998г. Митьо
Христов е подал заявления до Община Стара Загора за изкупуването на имота по реда на
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Описаният в двете заявления имот съвпада с местонахождението на
процесния имот № 330.225. Съгласно помощния план на ползвателите към 1992г. имот №
255 е с по- голяма площ, и процесният имот по обжалваната заповед № 330.255 по плана на
новообразуваните имоти представлява част от него. Видно от заключението на
комплексната съдебно техническа и агрономическа експертиза, имот № 255 в помощния
план на ползвателите е показан като лозе. От същото заключение и от свидетелските
показания, се установява, че още от 1980г. – 1985г., както и към датата на подаване на
заявленията през 1992г. и през 1998г. имотът е бил лозе и овощна градина, и се е ползвал с
такова предназначение от фамилията на Митьо Христов.
С оглед на изложеното, съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателите, че имотът не е представлявал лозе или овощна градина. За да отговаря на
тези изисквания, определящо е предназначението на земеделската земя, а именно - за
отглеждането на лозя или овощни насаждения, а не организацията й съгласно
агрономическите изисквания. /в този смисъл реш.№ 35/24.03.2016 г. по гр.д.№ 5784/2015 г.
на ІІ-ро г.о. на ВКС/. Правнозначимият факт е изискването имотът да представлява лозе или
овощна градина към момента на придобиването на собствеността, който безспорно се
установява по делото, като освен това - от доказателствата по делото се установява, че и
понастоящем в имота има налични дървесни овощни видове.
Предвид горното, съдът намира, че правилно и законосъобразно административният
7
орган е признал правото на наследниците на Митьо Ангелов Христов да придобият правото
на собственост на основание § 4б от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. Ето защо, съдът
следва да отхвърли като неоснователна подадената от М. П. М. и Д. П. К. жалба срещу
Заповед № 10-00-220/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на
комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР
към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците на Митьо
Ангелов Христов, ЕГН **********, от гр. Стара Загора, правото да придобият собственост
върху имот № 330.255, с площ от 700 кв.м., местност „Бащиното“ /“Бобоолу“/, в землището
на с. Малка Верея, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: № 330.672,
№ 330.256, № 330.659, № 330.658, № 330.252, № 330.543.
Ответникът по жалбата не е претендирал разноски, поради което такива не му се
присъждат.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Михаил Печев Михайлов, ЕГН **********, от гр. Стара
Загора, ул. Генерал Ст.Тошев № 2, ап.18, и Д. П. К., ЕГН **********, от гр. Стара Загора,
ул. Илинден № 31, против Заповед № 10-00-220/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара
Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС №
456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 01.11.2018 г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г., на
основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато
на наследниците на Митьо Ангелов Христов, ЕГН **********, от гр. Стара Загора, правото
да придобият собственост върху имот № 330.255, с площ от 700 кв.м., местност „Бащиното“
/“Бобоолу“/, в землището на с. Малка Верея, по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и
съседи: № 330.672, № 330.256, № 330.659, № 330.658, № 330.252, № 330.543, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9