№ 94
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения Б. Н. М. против определение
№252 от 24.06.2021г. по ЧНД №525/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което
е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, наложено по НОХД №2043/2020г. на
Окръжен съд – Пловдив. С жалбата не се правят изрични оплаквания за
незаконосъобразност или необоснованост на атакувания съдебен акт.
Осъденият М. аргументира искането си за условно предсрочно освобождаване
с влошеното си здравословно състояние, като изтъква че страда от
онкологично заболяване – рак на простата, както и от диабет, които тежки
болести изискват специално лечение и специален хранителен режим. Обръща
внимание, че от 2008г. няма извършено престъпление в гр. Бургас, защото
обича града си. Смята, че с отказа на окръжния съд за условно предсрочно
освобождаване от „смешния“ остатък на наказанието е подложен на
дискриминация, защото е болен от рак. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното определение, с което му е отказано условно
предсрочно освобождаване и вместо него да постанови друго, с което да
допусне претендираното предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал
1
писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба.
Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е
налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е
изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание,
то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Аргументира липсата на
настъпило трайно поправяне у осъдения с осъществено от него в затвора
неправомерно поведение, за което са му били наложени дисциплинарни
наказания, като последното датира от мес. април 2021г. Като обсъжда
задълбочено събраните по делото доказателства, заключава, че не са
настъпили цялостни и трайни положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения М., които да сочат на неговото поправяне и
превъзпитание. Подчертава, че корекционно-възпитателната работа с него не
е оказала достатъчно въздействие и не са настъпили положителни промени в
проблемните му зони. Отбелязва, че М. има лошо отношение към
пенитенциарния персонал. Обръща внимание, че оценката на риска от
рецидив и вреди у осъдения е с високи стойности – 94 точки и не е
претърпяла промяна. Отстоявайки позицията, че лишеният от свобода не се е
поправил окончателно след осъждането и спрямо същия не са постигнати
целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, прави
извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК
предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване. По тези
съображения предлага въззивният съд да потвърди, като законосъобразно и
обосновано, първоинстанционното определение, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от осъденото лице, което има право
на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен
седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е
допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
2
от свобода Б. Н. М. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно и задълбочено
събраните по делото доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни изводи, че в случая не са налице всички кумулативно
уредени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения
Б.М..
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
В периода 1979г. – 2020 г. Б. Н. М. е многократно осъждан за различни
по вид престъпления, по повод на които е изтърпял в затвор множество
наложени му наказания лишаване от свобода.
Понастоящем осъденият М. изтърпява в Затвора Бургас наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, наложено му с
одобрено от съда споразумение №260039 от 02.12.2020 по НОХД
№2043/2020г. на Окръжен съд – Пловдив за извършено от него на
10.02.2020г. престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4
от НК. На основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС на осъдения М. е бил
определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. От
същото, на основание чл.59, ал.1 от НК, е било приспаднато времето, през
което М. е бил задържан, считано от 19.02.2020г.
Предходното наказание лишаване от свобода в размер на три години и
десет месеца, осъденият М. е изтърпял на 07.03.2019г. Това наказание му е
било наложено с присъда №4 от 21.02.2017г., влязла в сила на 16.01.2018г., по
НОХД №76/2016г. на Окръжен съд – Кърджали, за извършено от него на
01.12.2014г. престъпление с идентична правна характеристика – по 244, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. С цитираната присъда е било
постановено подс. М. да изтърпи отделно от наложеното наказание и
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 10
месеца и 22 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с определение
№339 от 26.06.2014г., в сила от 04.07.2014г., по ЧНД №722/2014г. на
Окръжен съд – Варна.
3
За изтърпяване на настоящото наказание лишаване от свобода в размер
на една година и шест месеца осъденият Б.М. първоначално е бил настанен в
Затвора Пловдив. Със Заповед №Л-24/3/06.01.2021г. на зам. гл. директор към
ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието
осъденият Б.М. е бил преместен да изтърпява въпросното наказание в Затвора
Бургас, където постъпва на 11.03.2021г.
Към 24.06.2021г. неизтърпеният остатък от настоящото наказание
лишаване от свобода е 1 месец и 25 дни, а към днешна дата неизтърпеният
остатък от същото наказание е 27 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, доклада за пробационен
надзор и в становището на Началника на Затвора – Бургас установяват, че
осъденият Милев е за пореден път в затвора, като преди настоящото му
осъждане спрямо него са постановени и влезли в сила 18 осъдителни съдебни
акта.
Изготвената на 10.12.2020г. в Затвора Пловдив първоначална оценка на
риска от рецидив на осъдения М. отчела 94 точки, която стойност сочи на
висока степен на риск от рецидив. Установени били като проблемни зони
криминално минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения,
образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение,
умения за мислене.
Втората оценка на риска от рецидив и вреди, изготвена по повод
подадената от осъдения Б.М. молба за условно предсрочно освобождаване, не
установила промяна и отчела същите 94 точки, указващи на висока степен на
риск от рецидив. С необходимост от въздействие са отразени зоните
отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и
обкръжение, емоционални проблеми, умения за мислене.
По време на престоя в затвора осъденият Б.М. не е награждаван. Той не е
трудово ангажиран поради провеждано лечение – лъчетерапия, тъй като
страда от карценом на простата. Има установени и други заболявания –
артериална хипертония и неинсулинозависим захарен диабет.
4
Със Заповед №Л - 2683 от 24.11.2020г. на Началника на Затвора Пловдив
на осъдения Милев е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за дисциплинарно нарушение, изразило се в грубо и
арогантно отношение към д-р Р. Даскалова, лекар-ординатор в МЦ към
Затвора Пловдив и неизпълнение на разпореждане на служител от НОС.
Със Заповед №260 от 20.04.2021г. на Началника на Затвора Бургас на
осъдения М. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от пет дни“ за дисциплинарно
нарушение, изразило се в арогантно отношение към служител от НОС в
СБАЛЛС на Затвора София на 25.02.2021г.
Началникът на Затвора Бургас е депозирал отрицателно становище
досежно условното предсрочно освобождаване на осъдения М.. Приема, че
при него са налице актуални проблемни зони, каквито са: криминално
минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на
живот и обкръжение, емоционални проблеми, умения за мислене. Определя
оценката на риска от вреди във високи стойности и се очаква тя да бъде
такава и при живот на свобода поради множеството осъждания на М. за
различни престъпления, поради враждебните му нагласи, лошия контрол на
гнева и липсата на възпиращи фактори. Изтъква, че в затвора М.
демонстрирал преобладаващо лошо поведение, отнасял се изискващо към
пенитенциарния персонал, не проявявал към него нужното уважение, не се
наблюдава постоянство за водене на законосъобразен начин на живот.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения Б.М., първоинстанционният съд е
направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че М. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Но не е изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за
удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй
като не са налице достатъчни и убедителни доказателства за неговото
поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
5
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика, първо-
инстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и
чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото
лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от
свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно
предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд
за отсъствието на втората кумулативна предпоставка, предписана от
законовия текст на чл.70, ал.1 от НК - осъденото лице да е дало
безпротиворечиви доказателства за своето поправяне. Данните за допуснати
в затвора нарушения и наложени за тях дисциплинарни наказания на
осъдения, за негово преобладаващо лошо поведение, за враждебните му
6
нагласи, лошия контрол на гнева и липсата на възпиращи фактори, за
неуважително отношение към пенитенциарния персонал, за изключително
криминални нагласи, риск от рецидив със задържащи се високи стойности,
преценени в тясна връзка с отсъствието на постоянство у осъдения за водене
на законосъобразен начин на живот и липсата на полаган труд като основен
корекционен фактор указват, че не са постигнати в пълен обем целите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдения. Цялостното му поведение
в пенитенциарното заведение, фиксираните трайно запазени проблемни зони
в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив с висока стойност в
неконтролирана среда, липсата на ясни и конкретни планове за трудова
реализация не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла на чл.70, ал.1
от НК. С оглед на това напълно обосновано първостепенният съд е приел, че
целените с осъдителния акт поправителен, превъзпитателен и възпиращ
ефект, не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, което от своя
страна мотивира нужда от продължаване на корекционно – възпитателната
работа с Б.М. съобразно индивидуалните му потребности.
За да се постигне съществена, необратима промяна в нагласите на
осъдения Милев за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на
мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими
по-голяма продължителност и интензивност на корекционните дейности.
Налице е минимална положителна промяна у Милев, но тя съвсем не е
достатъчна, за да се приеме, че осъденият се е поправил. Липсата на значими
позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента, както и
застоят на определени показатели, формиращи общата оценка за риска от
рецидив и вреди, изискват продължаване на поправителното въздействие
спрямо Милев в условията на контролираната среда на пенитенциарно
заведение. По тези съображения първостепенният съд правилно е заключил,
че не са налице категорични доказателства за поправянето на осъдения.
Влошеното здравословно състояние, диагностицираните заболявания и
необходимите за тях лечения на осъдения М. не могат да послужат като
самостоятелни основания за условното му предсрочно освобождаване, защото
те не са доказателства за окончателното поправяне на лицето. В тази връзка
следва да се отбележи, че съдържащите се в затворническото досие
7
документи установяват, че осъденият е преглеждан, наблюдаван и
консултиран с различни по специалност лекари, спрямо него се предвиждат,
планират и извършват преценените като необходими медицински
изследвания, диагностични процедури, оперативни интервенции и
специфични за страданията му лечения. Очевидно е, че осъденото лице
настоява да се извършат определени медицински интервенции и лечение
непременно в извънзатворна обстановка. Нужно е да се подчертае, че
наличието на здравословни проблеми, които биха могли да бъдат разрешени и
докато осъденият изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода,
не могат да обосноват на собствено основание условно предсрочно
освобождаване. Това е така, защото законът поставя приложението на този
институт в зависимост от личността и поведението на осъденото лице, а не от
фактори, стоящи извън него, каквито са проследяването и лечението на
констатирани болести.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Милев,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване
от свобода, а се налага продължаване на корекционно – възпитателната
работа с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения Б.М. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №2043/2020г. на
Окръжен съд – Пловдив, е обосновано и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №252 от съдебно заседание на
24.06.2021г. по ЧНД №525/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9