|
РЕШЕНИЕ Гр.Кърджали, 13.03.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Кърджалийският районен съд в публичното заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав: Председател: Невена Калинова при секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията
гр.д. N
1766 по описа за
2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното: |
Първоначално, при условията на субективно съединение, от Г.М.М. ***, от М.Р.М. ***, и от Г.Р.Д.
***, в качеството им на наследници
по закон на починалия на 05.06.2018г. при трудова злополука Р. Р. М., полагащ труд към същата по трудов договор с
ответника „Р-Р-инвест“ ООД с ЕИК ***, са предявени искове за oбезщетяване на неимуществени
вреди от трудова злополука по чл.200, ал.1 от КТ както следва: първият ищец
като преживяла съпруга на починалия, за сумата 70 000 лв., ведно със законна
лихва от деня на трудовата злополука, втория и третия ищец като деца на починалия,
всеки за сумата 50 000 лв., ведно със законна лихва от деня на трудовата
злополука.В исковата молба са изложени твърдения, че смъртта на наследодателя
на ищците настъпва по време на изпълнение на трудовите му задължения по трудов
договор, сключен с ответника, което събитие след декларирането му от ответника
като работодател на починалия пред ТП-НОИ-гр.Кърджали и извършено разследване,
за което е съставен Протокол от 16.07.2018г., е признато за трудова злополука
по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане N 5104-08-17/24.07.2018г.Изложени са твърдения,
че ищците търпят болки и страдания от смъртта на своя съпруг и баща, с който
имат силна емоционална връзка и който към смъртта си е здрав и работоспособен,
при което смъртта му е неочаквана.
В хода на делото ищецът Г.Р.Д. заявява отказ от иска и производството спрямо нея е прекратено с влязло в
сила определение.
В съдебно заседание ищците Г.М.М. и М.Р.М. поддържат исковете чрез адвокат пълномощник.Претендират разноски по
делото.
Ответникът „Р-Р-инвест 1“ ООД,
гр.Кърджали, чрез управителя си, с отговор на исковата
молба оспорва предявените искове при възражение, че към настъпване на трудовата
злополука независимо от това, че наследодателят на ищците при подписване на
трудов договор с ответника представя карта от предварителен медицински преглед
от 21.05.2018г., че е здрав и може да заема посочената длъжност, страда от
психични заболявания-същият е шизофреник и епилептик, с оглед на което счита,
че смъртта му настъпва поради тези заболявания.Претендира разноски по делото.В
съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията
срещу иска и релевира прекомерност на претендираното от ищците адвокатско
възнаграждение.
Районният съд като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Предявен е от всеки един от ищците иск за обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука с настъпила смърт на наследодателя им, техен съпруг
и баща, с правна квалификация чл.200, ал.1 от КТ, с цена на иска 70 000 лв.,
ведно със законна лихва от 05.06.2018г., датата на трудовата злополука, до
окончателното изплащане на сумата, от първия ищец, и с цена на иска 50 000
лв., ведно със законна лихва от 05.06.2018г., датата на трудовата злополука, до
окончателното изплащане на сумата, от втория ищец, при възражение на ответника
по чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване на трудовата злополука от починалия
поради психични заболявания.
За безспорно по чл.146, ал.1 т.3 от ГПК е признато, че
смъртта на наследодателя на ищците настъпва в резултат на трудова злополука,
т.к. събитието е признато за такова с разпореждане от 24.07.2018г на НОИ ТП-Кърджали.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
ищците са наследници по закон като преживяла съпруга и дете/син/ на починалия
на 05.06.2018г. по време на изпълнение на трудовите си задължения при
ответника, като събитието е признато на
основание чл.55, ал.1 от КСО за трудова злополука по предвидения от закона ред
и от компетентен орган с Разпореждане
N
5104-08-17/24.07.2018г. на НОИ-ТП-Кърджали.
От Протокол N
5103-08-5/16.07.2018г. на НОИ-ТП-Кърджали за резултати от
извършено разследване на злополука, станала на 05.06.2018г., се установява, че починалият Р. Р. М., на 57 г., работи
при ответника като „общ работник, строителство на сгради“ от 23.05.2018г. по
трудов договор, след преминат задължителен начален инструктаж по безопасни и
здравословни условия на труд на 23.05.2018г., и в деня на злополуката по
разпореждане изпълнява трудовите си задължения на строеж „Жилищна сграда с
активен партер и гаражи“ в УПИ VII-20, гр.Кърджали, на
четвъртия етаж на строежа, когато ръчно изхвърля строителни отпадъци през
отворите за прозорците с височина на долния ръб около 50 см., които не са
обезопасени чрез парапети, ограждения или здраво покритие, и около 11.50 ч.
пада от височина 9.77 м. на терена пред сградата, когато е намерен от колегата
му А.А.М., на който заедно с Р. Р. М. е наредено да
съберат и изхвърлят строителни отпадъци на ръка, натрупани в помещението на
четвъртия етаж.Посочено е в протокола, че при сключването на трудов договор Р. Р. М. представя на ответника медицински
документ, че е клинично здрав, но без ЛАК.След аутопсия е установено, че
смъртта на Р. Р. М. се дължи на остра сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност вследствие на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на
черепа и кръвоизливи под меката мозъчна обвивка на главния и малкия мозък,
довели до развитие на мозъчен оток и подтискане на жизнено важни мозъчни центрове,
като за по-бързото настъпване на смъртта са допринесли и останалите травматични
увреждания, довели до значителна кръвозагуба, а именно счупвания от трето до
седмо леви ребра, кръвонасядания в корените на белите дробове, разкъсване на
далака и на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина и др., получени при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и добре
отговарят да са възникнали при падане от високо, като няма увреждания, които не
биха могли да се обяснят с падането от високо.С протокола за разследване на злополуката е прието, че са допуснати от ответника като работодател
нарушения на нормативни актове-чл.40 т.1, вр. чл.61 от Наредба N 2 за минималните
изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажи работи, чл.14, ал.1
от ЗЗБУТ, вр. чл.40 т.1 от Наредба N 2 за минималните
изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажи работи, чл.36, ал.2 от Наредба N 2 за минималните
изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажи работи, вр. чл.14,
ал.1 от ЗЗБУТ, чл.5 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки, а именно не е обезопасил срещу падане от
височина чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване, конструктивния отвор за прозорци с височина на долния
ръб 52 см., направен на 4-ия етаж на външната стена на сградата; не е осигурил
подходящи съоръжения или оборудване за извършваната работа/кран, подемник,
улей, въжета, лопата, количка или други.Посочено е, че свидетел на злополуката
е А.А.. М., колега на починалия, който разпитан по делото
като свидетел сочи, че починалият е баща на съпруга на дъщеря му, и в деня на
злополуката заедно с него, по нареждане на техническия ръководител, събират
отпадъци на 3-ти и 4-ти етаж на обект и ги хвърлят през прозорец на земята, и в
един момент свидетелят установява, че Р. го няма, след което започва да го
търси по етажите и накрая го намира на земята в легнало положение.Сочи, че
отношенията в семейството на Р. са много добри, семейството е сплотено и в едно
домакинство живеят Р., съпругата му, сина му М. и дъщерята на свидетеля, но
загубата на Р. се отразява зле и стресиращо на същите.Преди случая, съпругата
на Р. няма здравословни проблеми, но след това вдига кръвно и се лекува при
кардиолог, а сина му М. трудно преживява смъртта на баща си и става мълчалив за
разлика от преди.Стресът от смъртта на Р. се установява и от показанията на св.С.
М., а именно, че съпругата на починалия е в шок след узнаването й, взима
успокоителни и досега, плаче, ходи по лекари и посещава кардиолог.Същата е
пенсионер и издръжката на семейството приживе осигурява съпруга й, който бил
работохолик и много добър човек, в семейството отношенията са много добри,
никога нямало скандали, заедно живеели родителите и сина им М., който много
тежко преживява загубата на баща си и се затворил в себе си.Свидетелката знае,
че Р. взимал някакви лекарства, но не знае защо.
Преди да започне работа при ответника, Р. Р. М. представя
карта за предварителен медицински преглед от 21.05.2018г., изд. от д-р Х.А..
Същата е издадена с цел да послужи за работа като строителен работник, като е посочено,
че Р. Р. М. е клинично здрав и не съобщава за минали заболявания.Последният
представя и заключение от 23.05.2018г., издадено от СТМ „София консулт-ССС“
ООД, че е пригоден да изпълнява длъжността „строителен работник“ в „Р-Р-Инвест
1“ ООД гр.Кърджали, като заключението е издадено въз основа на условията на
труд и данните от задължителен периодичен медицински преглед, проведен от д-р
Х.А. на 21.05.2018г.
Св.Е. А., съпруг на Г.Р.Д. и работник на ответника, установява, че Р.
работи при ответника няколко седмици преди да почине, както и няколко месеца
през 2017г., когато същият е пенсионер и страда от епилепсия, за което се лекува
в болница, като това не е доведено до знанието на шефа на фирмата, но
свидетелят лично уведомява техническия ръководител на обекта, че Р. има
епилепсия, взима пенсия от психиатрията, трябва да работи ниско на земята и да
не се качва на високо, по която причина по време на работа с него винаги имало
придружител.
По повод смъртта на Р. Р. М. е образувано досъдебно производство-следствено
дело N 10/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Кърджали по
реда на чл.212, ал.2 от НПК за това, че на 05.06.2018г. в гр.Кърджали, на строителен обект „ Средноетажна жилищна
сграда с търговска част, гаражи и ограда“, находяща се се в УПИ VII-20, кв.170, ***, поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е
причинил другиму смърт-на Р. Р. М. с ЕГН **********,***-престъпление по чл.123,
ал.1 т НК, по което към 11.01.2019г. няма привлечени в качеството им на
обвиняеми лица.Видно от писмото на прокурор от ОП-Кърджали от 11.01.2019г., в
хода на досъдебното производство са
извършени множество процесуално-следствени действия, в т.ч. са изискани и
получени документи от ДПБ-Кърджали, че починалият се водил на отчет там и е
лекуван от психическо заболяване, както и са разпитани като свидетели, имащи
качество на пострадали лица, наследниците на починалия.Така като свидетели, на
01.08.2018г., са разпитани и ищците, които в показанията си сочат, че Р. е бил
болен от епилепсия и шизофрения, без припадъци в период от година, година и
половина преди смъртта му, заради които е лежал в психиатричната болница в
гр.Кърджали, както и редовно пиел хапчета за това, в т.ч. в деня на
злополуката, в която никой не възприема как точно се случва същата.
С Писмо от 17.10.2018г. ответникът чрез управителя си признава, че няма
сключена застраховка относно починалия Р. Р. М..
Близката връзка на ищците с починалия, първият ищец като негова преживяла
съпруга, а вторият като негово дете, ангажира обезпечителната отговорност по
чл.200, ал.1 от КТ на ответника като работодател на починалия, поради признаване по предвидения в закона ред, че
смъртта на наследодателя на ищците е в резултат на трудова злополука.
Безспорно с оглед на гласните доказателства по делото е,
че всеки един от ищците претърпява и продължава да търпи неимуществени вреди от
смъртта на починалия, изразяващи се в болки и страдания от загубата му. Смъртта
на съпруг и баща неминуемо води до тежки душевни изживявания, и житейски
представлява най –тежка загуба, при което съгласно чл.200 от КТ следва да бъде
обезщетена от работодателя, в полза на който е полагал труд починалият, като не
са налице предпоставки за намаляване на дължимото обезщетение при условията на
чл.200, ал.4 от КТ със застрахователно обезщетение, тъй като работодателят към
датата на трудовата злополука не разполага със застраховка за реализиран риск
смърт от трудова злополука.
Спорно по делото е налице ли е съпричиняване по смисъла
на чл.201, ал.2 от КТ.От съвкупния анализ на писмените и гласните доказателств
не се установява такова да е налице.Освен, че техническият ръководител на
обекта на ответника, на който става трудовата злополука, е уведомен, че
починалият страда от психично заболяване, което съдът приема за несъмнено като
удостоверено в посоченото по-горе писмо на прокурор от ОП-Кърджали и признанията на ищците пред орган на власт като неизгоден
за тях факт, предвид твърденията в исковата молба, че наследодателят им към
смъртта си е здрав, не са налице доказателства по делото, че именно
заболяването на починалия допринася за злополуката, при липса на очевидец на
процеса на настъпването й и при установеното при разледването й, че починалият
изпълнява трудовите си задължения при допуснати от работодателя нарушения на
нормативно предвидените правила за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, а именно в част от строителен
обект, който не е обезопасен от падане от височина чрез съответни прегради,
ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, и
конкретно на необезопасен отвор от който, по разпореждане на представител на работодателя,
приживе наследодателят на ищците изхвърля строителни отпадъци.
За вреди, произтекли от трудова
злополука, отговорност носи работодателят само когато се намира с
работника/служителя в трудовоправна връзка, каквато се установява да съществува
към деня на трудовата злополука.Работодателят носи отговорност за вредите от
трудова злополука щом същата е настъпила при или по повод изпълнение на
възложена работа или на друга работа, извършена без нареждане, но в интерес на
работодателя.Към злополуката наследодателят на ищците изпълнява задълженията си
като общ работник „строителство сгради“ и при липса на доказателства да се отклонява от трудовите си
задължения, са налице предпоставките за отговорност
на ответника като работодател и длъжник в материалното правоотношение, уредено в чл.200,
ал.1 от КТ, да обезщети имуществено неимуществените вреди на наследниците на починал работник
или служител по причина трудова
злополука.
Съобразно трайно установената практика на съдилищата, справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисква определяне на паричния еквивалент
на претърпените болки, страдания и морални вреди,
които се преценяват с оглед конкретните обстоятелства.При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди-както характерът на увреждането-смърт на наследодателя на ищците, без да е доказано, че същият, в частност
заболяване, от което страда, допринася за настъпването й, така и причинените морални страдания на пострадалите от тази смърт с оглед степента и интензивността им, при
отчитане на връзката им/родствена и емоционална/ с починалия, неговата възраст
и здравословно състояние, както и полаганата от починалия грижа приживе за
пострадалите.
Преценявайки установените по делото обстоятелства, на
основание чл.52 от ЗЗД и ППВС N 4/61, N 4/68 и N 2/84, съдът приема, че за справедливо обезщетяване на причинените на ищеца Г.М.М. болки и страдания е достатъчно обезщетение от 50 000
лв. за претърпените неимуществени вреди, а на ищеца М.Р.М. обезщетение от
30 000 лв. за претърпените неимуществени вреди.
Съдът приема, че обезщетение в тези размери е справедливо
по размер с оглед загубата на техния съпруг и баща предвид възрастта на същия,
пенсионна такава, отчитайки и здравословното му състояние с оглед доказаното
психично заболяване, предвид и пенсионната възраст на преживялата го съпруга,
която получава доход от пенсия, с който да се издържа, и трудоспособната
възраст на преживелия го син, който има собствено семейство, при което смъртта
на наследодателя настъпва във време, когато очакванията към него не са житейски
големи.От друга страна, доказаната емоционална връзка между ищците и техния
наследодател и неочакваната му смърт обуславят така определените размери на
обезщетения, които се присъдят със законната лихва от деня на трудовата
злополука на 05.06.2018г. и до окончателното изплащане на обезщетението, като
за разликата над сумите съответно от 50 000 лв. и 30 000 лв. и до
пълните предявени размери съответно от 70 000 лв. и 50 000 лв., всеки
от субективно съединените искове се отхвърли.
Съгласно Решение N 719/10.11.2009г. на ВКС по гр.д. N 2898/2008г., I г.о., ГК, отговорността на
работодателя може да бъде намалена по реда на чл.201, ал.2 от КТ само в
изключителни случаи, а именно само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност /съзнавана
непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност
на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да
го предотврати, разчитайки на притежаваните
знания и умения. В тази хипотеза вината
на пострадалия не може да
се предполага. Не всяко нарушение
на правилата на безопасност на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването
на грубата небрежност от негова
страна като елемент от неговото
виновно действие. За да се
приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице, е необходимо да бъде
установено по категоричен начин по делото, и в доказателствената тежест
на работодателя е извършването
на такива действия от страна
на пострадалия и то със съзнанието
за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата
опасност от тяхното настъпване.
Обстоятелства,
които да се квалифицират като действия на починалия при условията на груба
небрежност, не се установяват по делото.Напротив-не починалият, а работодателят
е допуснал неспазване на правилата за безопасност на труда, спазването на които би предотвратило смъртта на наследодателя на
ищците, като именно от ангажираните от работодателя гласни доказателства се
установява, че на работодателя, чрез негов представител, а именно техническия
ръководител на строителния обект, на който в деня на злополуката починалият
изпълнява трудовите си задължения, е известно заболяването на последния.Така не
е налице съпричиняване на злополуката и съответно не е налице основание за
намаляване на отговорността на ответника като работодател.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса по
делото на основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6
от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната
такса по делото съразмерно с уважената
част от исковете, възлизаща на 2 000 лв. по първия иск и на 1 200 лв. по
втория иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, но не доказват направа на
такива, тъй като правна защита и съдействие им е предоставена от упълномощени
адвокати безплатно на основание чл.38, ал.1 т.2, вр. ал.2 от ЗА, и в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения/ 2 630 лв. по първия иск с цена 70 000 лв. и 2 030 лв.
по втория иск с цена 50 000 лв./, но съразмерно с уважената част на иска,
или съответно 1 878.57 лв. и 1 218 лв., за осъществената
безплатна правна помощ на ищците/Определение N 885/09.12.2014г.
по дело N 2934 на ВКС, ТК, I т.о./, като с оглед нормативно определените минимални
размери на адвокатското възнаграждение и
действителната сложност на делото възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете за
адвокатско възнаграждение от 1000 лв., плащането на което е договорено авансово
и по сметка, възлизащо на 333.33 лв., но при липса на доказателства за реалното
му плащане по сметка, не са налице предпоставките за присъждането му, за което
съдът съобрази т.1 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р-Р-инвест 1“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Х.Р.Ф., да заплати на Г.М.М. с ЕГН **********,***, сумата 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени
вреди-настъпила на 05.06.2018г. смърт на съпруга й Р. Р. М., ведно със
законната лихва от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 50 000 лв. до пълния му предявен
размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА
Р-Р-инвест 1“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Х.Р.Ф., да заплати на М.Р.М. с
ЕГН **********,***, сумата
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова
злополука неимуществени вреди-настъпила на 05.06.2018г. смърт на баща му Р. Р. М.,
ведно със законната лихва от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 30 000 лв. до пълния му
предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Р-Р-инвест 1“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Х.Р.Ф., да заплати на адв.Щ. Х. Щ. от АК-Хасково и на адв.А.Г.М. от САК, и двамата с кантора ***, сумата 1 878.57
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ на ищеца Г.М.М. и сумата 1 218 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ на ищеца М.Р.М..
ОСЪЖДА Р-Р-инвест“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.Р.Ф., да заплати по сметка на
Кърджалийския районен съд сумата 3 200 лв., представляваща държавни такси по
делото, от която 2 000 лв. държавна такса съразмерно с уважената част от
иска на Г.М.М.
и 1 200 лв. държавна такса съразмерно с уважената част от иска на М.Р.М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: