Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 01.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Хр.Цветкова, като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7248 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 72207/14.04.2020г. по гр.д. № 33701 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
56-ти състав са отхвърлени
предявените с искова молба вх. № 2014665/28.05.2018г. на Н.П.Ч.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Р., кв. **********и съдебен адрес:***, офис П срещу
„О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца
срещу ответника за плащане на сумата от 1030,33лв.,
представляваща част от събраната без основание сума от
1717,55лв. по изпълнително дело № 20168440400515 по описа на ЧСИ С.Я., рег. №
844 на КЧСИ, за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 2013 по описа за 2018г. на СРС, 56-ти състав,
като Н.П.Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5065474/03.06.2020г. от ищеца
Н.П.Ч., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че заповедта и изпълнителния лист били издадени
на 05.08.2010г., срокът за възражение по чл. 414 от ГПК изтекъл на
01.07.2016г., неправилно било прието от СРС, че през този период не е текла
погасителна давност за задълженията. Кредиторът образувал изпълнително повече
от 5 години след издаването на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение,
тоест след погасяване на задълженията по давност.. През този период нямало
висящо съдебно производство, през което да не тече погасителна давност. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-
ответник по
исковете „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било правилно. Вземанията произтичали от договор за кредит
от 27.09.2006г., цедирани му от „Банка
ДСК“ЕАД. Действително изпълнителното дело било образувано през 2016г.,
заповедта била връчена на
длъжника на 17.06.2016г. , не било подадено възражение, заповедта от
05.08.2010г. влязла в сила на 01.07.2016г. и от този момент е започнал да тече
нов 5 годишен погасителен давностен срок за вземанията. По изпълнителното дело
регулярно били извършвани изпълнителни действия и така многократно
погасителната давност била прекъсвана . С влязло в сила на 04.07.2019г. решение
по дело № 2018/2018г. на СРС, 85-ти
състав бил отхвърлен отрицателния установителен иск на ищеца срещу ответника за признаване за установена
недължимост на процесните суми поради изтекла погасителна давност, през периода
на това дело погасителната давност за
вземанията не била текла съобразно чл. 115, ал.1, буква „ж“ от ГПК Отделно
процесните суми били платени доброволно, поради което и дори да се приемело, че
били погасени по давност, не се дължало връщането им. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за съдебни разноски..
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2014665/28.05.2018г. на Н.П.Ч.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Р., кв. **********и съдебен адрес:***, офис П срещу
„О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********със
седалище и адрес на управление:***, с която е поискала от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД да признае за установено съществуването на вземането на ищеца срещу
ответника за плащане на сумата от 1030,33лв.,
представляваща част от събраната без
основание в периода от 17.06.2016г. до 09.01.2017г. сума цялата от 1717,55лв. по изпълнително дело
№ 20168440400515 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
2013 по описа за 2018г. на СРС, 56-ти състав. Посочила е, че заповедта и
изпълнителния лист за сумата били издадени на 05.08.2010г., по тях изпълнително
дело било образувано едва на 18.02.2016г. и по него била събрана принудително
процесната сума, но към този момент задълженията били погасени по давност. От
издаване на заповедта до образуване на изпълнителното дело били изминали повече
от 5 години. Протоколът на ЧСИ от 17.06.2016г. не съдържал отказ от изтекла
давност, нито признание на задължението, а само искане за разсрочено плащане. Претендирала
е разноски.
Ответникът „О.Ф.Б.“ЕАД,
ЕИК**********в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е
твърдения, че на 01.08.2018г. било образувано дело № 2018/2018г. с предмет
отрицателен установителен иск на ищеца срещу ответника за недължимост на неплатена
главница от 1250лв. по изпълнително дело № 515/2016г. , този иск
бил отхвърлен от СРС, решението било обжалвано, едновременно с това било
подадено и заявлението по чл. 410 от ГПК, двете била били свързани. Придобил
вземането по договор за цесия с Банка ДСК“ЕАД, заповедта за изпълнение влязла в
сила на 01.07.2016г. и от този момент започнала да тече нова 5 годишна
погасителна давност за вземанията. Пред
съдебният изпълнител длъжникът заявил, че ще плаща доброволно сумите и
събраната сума била доброволно платена в размер на 1950лв. На 07.03.2016г. и на
09.06.2016г. били извършвани изпълнителни действия и те също прекъсвали
погасителната давност, поради което и процесните вземания не били погасени по
давност. Дори да се приемело обратното сумите били платени доброволно, поради
което и погасяването по давност не било основание за връщането им. Плащането
било признание на дълга, както и отказ от изтеклата погасителна давност. Претендирало
е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 2013/2018г. на
СРС, 56-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3002802/09.01.2018г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********да заплати на Н.П.Ч., ЕГН ********** сумата от 1030,33лв., представляваща част от събраната без основание сума по
изпълнително дело № 20168440400515 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ,
както и съдебни разноски от 27,50лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 06.02.2018г., на 20.02.2018г. длъжникът е подал
възражение срещу заповедта, на 27.04.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 28.05.2018г.
По делото е приложено заповедно дело № 34476/2010г. на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 34258/13.07.2010г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 05.08.2010г., с които е разпоредено Н.П.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 7993,81лв. ведно със законната лихва от 13.07.2010г. до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор
за кредит от 04.07.2008г.; сумата от
2208лв., представляващи лихва за забава за периода от 27.04.2009г. до
12.07.2010г.; сумата от 204,04лв.
държавна такса и сумата от 454,04лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Приет е неоспорен от страните договор за цесия от
12.07.2012г. с който банка ДСК“ЕАД е прехвърлило на „О.Ф.Б.“ЕООД процесното
вземане
Прието е влязло в сила на 02.07.2019г.. Решение от 06.06.2018г. по дело № 2018/2018г. на СРС, Решение от 02.07.2019г. на
СГС по въззивно дело № 12167/2018г. на СГС , с които са отхвърлени отрицателни
установителни искове на Н.П.Ч., ЕГН **********
срещу „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника плащане на сумата от
1250лв., представляващи част от неплатена
сума от 15893,58лв. главница по
изпълнителен лист, издаден по дело 34476/2010г.
Прието е неоспорено от страните удостоверение,
издадено по изпълнително дело № 20168440400515 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, съгласно което за погасяване на
дълга по делото са постъпили плащания, както следва: на 17.06.2016г. 150лв. ,
от които 60,11лв. са преведени на взискателя; на 19.07.2016г. 150лв., от които
138,85лв. са преведени на взискателя; на 24.08.2016г. 150лв., от които
143,28лв. са преведени на взискателя; на 27.09.2016г. 150лв., от които 137,53лв.
са преведени на взискателя; на 26.10.2016г. 150лв., от които 137,52лв. са
преведени на взискателя; на 25.11.2016г. 150лв., от които 137,51лв. са
преведени на взискателя; на 09.01.2017г. 300лв., от които 275,53лв. са
преведени на взискателя.
Приети са
неоспорени от страните книжа по изпълнително дело № 20168440400515 по описа на
ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, съгласно които
делото е образувано на 18.02.2016г.
по искане на О.Ф.Б.“ЕАД срещу Н.П. Г. за събиране на вземанията по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 05.08.2010г. по заповедно дело № 34476/2010г. на СРС, както и разноските,
като е посочил изпълнителен способ запор върху банкови сметки , възбрана върху
недвижими имоти на 18.02.2016г. е
разпоредено налагане на искани запори, като на 07.03.2016г. са изпратени
запорни съобщения до банките, на 07.03.2016г.
до Сл.Вписвания е изпратено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот
на длъжника в гр. София-ап. *******бул.“*******, на 09.06.2016г. до Сл.Вписвания е изпратено искане за вписване на
възбрана върху недвижим имот на длъжника - 1/6 ид.ч. от дворно място , с.Врачеш,
община Ботевград, Софийска област. По изпълнителното дело на 17.06.2016г. е съставен протокол ,
носещ подпис за длъжника Н.Ч., съгласно който същата се е явила при съдебния
изпълнител, запознала се е с делото, получила е покана за доброволно изпълнение
и заявила, че ще погасява задължението
с доброволни вноски в размер от по 150лв. или по-високи между 15-30 число. По
изпълнително дело са приложени извлечения от движения по банкови сметки,
платежни нареждания, съгласно които в периода от 17.06.2016г. до 09.01.2017г. /
на 17.06.2016г. , на 19.07.2016г. ; на 24.08.2016г.; на 27.09.2016г.; на
26.10.2016г.; на 25.11.2016г.; на 09.01.2017г. / длъжникът е превеждал по
банков път по сметка на ЧСИ суми по изпълнителния лист, от които ЧСИ е превел
на взискателя общо 1033,33лв., а остатък
е удържал за дължими такси и разноски от длъжника в полза на ЧСИ. Вноски
са правени и след това до 14.09.2017г.
от длъжника по сметка на съдебния изпълнител. С разпореждане от 13.07.2018г. ЧСИ е насрочил опис и
оценка на движими вещи, с молба от 25.07.2018г. , длъжникът е заявил, че
ап. № 17 на бул. „******* е ползвала под наем, сега не живеела там, заявила е, че ежемесечно ще плаща по 150лв. вноски
за погасяване на дълга, длъжникът е
правил ежемесечни вноски за погасяване на дълга от този момент до 28.11.2019г.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК
вр. с чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД ГПК – иск за установяване съществуване на
вземания за които е издадена заповед за изпълнение - за платени без основание
суми – след погасяването им по давност, за които е издадена заповед за
изпълнение по договор за банков кредит за главница , за лихва за забава,
вземанията за което са прехвърлени от банката - кредитодател на ответника с
договор за цесия.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже
валидно възникнало вземане на Банка ДСК“ЕАД
към ищеца за заплащане на суми по договор за банков кредит, че е придобил вземането на банката с договор за
цесия, че е била проявена активност за
събиране на вземанията като са проведени своевременно действия за събирането
им, че погасителната давност за вземанията е била прекъсната с признание на
задължението, че има отказ от изтекла погасителна давност, че суми са платени
доброволно и така независимо дали са погасени по давност не подлежат на
връщане.
Ищецът следва да докаже, че е изтекъл определен период от
време между две последователни действия на събиране на вземанията по изпълнителния
лист и вземанията са били погасени по давност преди да бъдат платени от него,
че сум са събрани принудително.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 04.07.2008г. Банка ДСК ЕАД е предоставила на Н.П.Ч., ЕГН ********** банков кредит, че на 05.08.2010г.
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
банката срещу надк Ч. за сумата от
7993,81лв. ведно със законната лихва от 13.07.2010г. до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор
за кредит от 04.07.2008г.; сумата от
2208лв., представляващи лихва за забава за периода от 27.04.2009г. до
12.07.2010г.; сумата от 204,04лв.
държавна такса и сумата от 454,04лв.
възнаграждение за юрисконсулт, тези вземания с договор за цесия от 2012г.
банката е прехвърлила на „О.Ф.Б. “ЕАД и з събиране на същите е образувано на 18.02.2016г. изпълнително
дело, длъжникът е получи покана за доброволно изпълнение на 17.06.2016г., не е подал възражение срещу
заповедта и така тя е влязла в сила на
01.07.2016г. Тези обстоятелства не са спорни между страните, а и се
установяват от събраните по делото неоспорени от страните писмени
доказателства.
В случая предявените искове са за платени суми в периода от 17.06.2016г. до 09.01.2017г. По делото
се установи от приетите по делото неоспорени удостоверение от ЧСИ, извлечения
от банкови сметки, платежни нареждания, че в този период ищцата е платила по
сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задълженията сумата от общо 1030,33 лв., които са били преведени от
съдебния изпълнител по сметка на взискателя.
По
възраженията за недължимост на процесните вземания към момента на плащането им поради
изтекла погасителна давност:
Вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков
кредит, поради което тези за главница са скрепени с общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от
5 години. Вземанията за неустойка
за забава и за лихви съобразно чл. 111
буква „б“ и „в“ от ЗЗД са скрепено с
кратката 3 годишна погасителна
давност.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно
чл. 116, буква „а” от ЗЗД давността се
прекъсва с признанието на задължението.
Съгласно чл. 116, буква „б”
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако
същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл.
237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на заповед по реда
на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не прекъсват погасителната давност
за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм.) е алтернатива на исковия
процес, с тази молба не започва принудително изпълнение, поради което и тя не
прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес,
не е част от исковия процес и не прекъсва погасителната давност за вземанията.
Датата на подаването на заявлението би имало значение за прекъсване на
погасителната давност само при хипотеза,
в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се
уважава бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни,
поради което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков
процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито спират
погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е
специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на
кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е
свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент,
предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал.2 от ГПК
материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от
подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната
давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите
от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№
4/2013г.).
При така възприето съдът приема, че в случая
заявлението, издаването на изпълнителния
лист на 05.08.2010г. не са
прекъснали, нито са спрели погасителната давност за вземанията. Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис ,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта
или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само
до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова
погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга,
извършването на разпределението. (В този
смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай от приети по делото писмени
доказателства се установява, че по издадения на 05.08.2010г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 18.02.2016г.,
поканата за доброволно изпълнение е връчена на 17.06.2016г., не е подадено възражение от длъжника в срок и така
заповедта е влязла в сила на 01.07.2016г.,
изпълнителни действия са поискани на
18.02.2016г. с посочване на конкретни изпълнителни способи и за
реализирането им съдебния изпълнител е предприел действия на
18.02.2016г., на 07.03.2016г., на 09.06.2016г.
С изтичането на срока за подаване на възражение срещу
заповедта по чл. 414 от ГПК длъжникът е загубил възможността да направи онези възражения
срещу задълженията, фактическия състав на които е бил осъществен към изтичане
на този срок. Това важи за всички възражения, включително и правопогасителните,
каквото е възражението за изтекла погасителна давност. В случая този срок по
чл. 414 от ГПК е изтекъл на
30.06.2016г., към този момент въведенот от въззивника правопогасяващо му
възражение е било осъществено / че вземанията са били погасени по давност още
преди образуване на 18.02.2016г.
изпълнително дело / . Длъжникът е следвало да въведе това си възражение по реда
и в срока по чл. 414 от ГПК. Пропускайки тази възможност правото на длъжника да
се позове на същото е преклудирана. Това е част от последиците от
стабилизирането на заповедта за изпълнение – забрана за пререшаване на спора за
съществуване на вземанията по заповедта поради факти, осъществени към изтичане
на срока по чл. 414 от ГПК. Така в случая със стабилизиране на 01.07.2016г. на заповедта за
изпълнение длъжникът е загубил възможността да оспорва задълженията по
заповедта поради осъществени преди 01.07.2016г. факти. Изключение от това правило е
производството по реда на чл. 424 от ГПК, която в случая е неприложима.
С оглед гореизложеното и като съобрази обстоятелството, че
по изпълнителното дело на 18.02.2016г. от кредитора са посочени изпълнителни
способи, действия за реализиране на които са предприети на 18.02.2016г., на 07.03.2016г., на
09.06.2016г., че на 17.06.2016г.
длъжникът е заявил, че ще плати сумите на вноски и че такива вноски е правил
регулярно по изпълнителното дело в периода от 17.06.2016г. до 14.09.2017г. –
ежемесечно, че заповедта е влязла в сила на 01.07.2016г., че с молба от
25.07.2018г. длъжникът отново е заявил, че ежемесечно ще прави плащания по
делото и такива е правил регулярно в периода от 25.07.2018г. до 28.11.2019г.,
то съдът приема че процесните вземания не са погасени по давност. Всяко
изпълнително действие е прекъсвало погасителната давност. Поведението на
длъжника по заповедното дело – неоспорване на задълженията по заповедта,
обсъдени в съвкупност с изявленията на длъжника, закрепени в документи по
изпълнителното дело – протокол от 17.06.2016г., молба от 25.07.2017г. ,
обосновават извод че длъжникът с тези си изявления е признал задълженията и
отново така е прекъснал погасителната давност за тях. Дори да се приеме, че
такова признание не е направено, предприетите по изпълнителното дело
изпълнителни действия от посочените от взискателя изпълнителни способи са
достатъчни и регулярни, за да обосноват извод, че към момента на подаване на
исковата молба погасителната давност за процесните вземания не е била изтекла.
По време на съдебен процес за вземанията погасителна давност не тече, поради
което релевантно за определяне моментът към който следва да се прецени дали е
изтекла погасителната давност за процесните вземания е подаването на исковата
молба, което в случая е 28.05.2018г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че процесните суми са
били платени преди да изтече погасителната давност за тях, поради което иск за
връщането им като недължимо платени е неоснователен.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд решението на СРС в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв., определено от
съда на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с Наредба за заплащане на
безплатната правна помощ при съобразяване сложността на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72207/14.04.2020г. по гр.д. № 33701 по
описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 56-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н.П.Ч., ЕГН **********
с адрес: гр.Р., кв. **********и съдебен адрес:***, офис П да заплати на „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК**********със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 100лв /сто лева/, представляващи съдебни
разноски, направени в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.