РЕШЕНИЕ
№ 1503
Монтана, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20247140700311 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.2 във вр. чл.210, ал.3 от Закон за устройство на територията (ЗУТ)
Образувано е по жалба на К.Б.К. ***, подадена чрез пълномощник адвокат М., срещу Протокол №1 от 12.06.2024г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която е назначена със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци, с която е определено обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К., с дължина 36,00 м. и ширина за обслужване от 2,00 м по цялата дължина за осигуряване на достъп до сграда с идент. 05236.553.640.2 по КККР на гр.Бойчиновци и достъп до външна тоалетна, собственост на В.Д.М., в размер на 432 лева. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна като са развити доводи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушен е материалния закон и противоречи на целта на закона, като се иска да бъде отменена, а алтернативно да бъде изменен размера на обезщетението. В съдебно заседание оспорващия поддържа жалбата си, като считат, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и моли да бъде отменен при доводи развити в жалбата, като доводи развива в писмена защита и претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.
Ответната страна не взима становище по делото.
Заинтересованата страна В.М., оспорва жалбата, чрез пълномощника си адвокат В., моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата страна А.К. не взема становище по същество на спора.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Протокол №1 от 12.06.2024г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която е назначена със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци, с която е определено обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К., с дължина 36,00 м. и ширина за обслужване от 2,00 м по цялата дължина за осигуряване на достъп до сграда с идент. 05236.553.640.2 по КККР на гр.Бойчиновци и достъп до външна тоалетна, собственост на В.Д.М., в размер на 432 лева. Административния орган е издал административният акт във връзка с постъпили заявление вх.№К-2384/08.09.2022г.; №К-2384(3)/21.09.2023г. и №К-2384(4)/09.05.2024г., с които В.М. *** е поискала издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот. След като е разгледала административната преписка, комисията е определила размер на обезщетението от 432 лева.
От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:
В Община Бойчиновци е постъпила молба вх.№К-2384/08.09.2022г., с която В.М. е поискала е поискала издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот. Към молбата са Нотариален акт №14, нот.дело №1072/2005г. (л.53,54 по делото), скица №15-737671/07.07.2021г. (л.54 по делото), Решение №25/28.04.2021г. по гр.дело №1883/2020г. по описа на Районен съд Монтана (л.55-57 по делото) и Удостоверение изх.№У-617/22.11.2019г. (л.58 по делото). Със Заявления №К-2384(3)/21.09.2023г. и №К-2384(4)/09.05.2024г., В.М. е представила и допълнителни документи във връзка с указания на Кмета на Община Бойчиновци (л.42-50 по делото).
Със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци (л.41 по делото), на основание чл.210 от ЗУТ е назначена комисия, която да изготвя оценки и определя размера на обезщетения във вр . с учредяване на право на преминаване през чужди ПИ и ПИ общинска собственост, съгласно чл.192 от ЗУТ.
С оспорения в настоящето производство Протокол №1 от 12.06.2024г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която е назначена със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци, с която е определено обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К., с дължина 36,00 м. и ширина за обслужване от 2,00 м по цялата дължина за осигуряване на достъп до сграда с идент. 05236.553.640.2 по КККР на гр.Бойчиновци и достъп до външна тоалетна, собственост на В.Д.М., в размер на 432 лева. Видно от известие за доставяне на л.36 по делото, административния акт е съобщен на оспорващия на 21.06.2024г, тоест жалбата с вх.№ж-6/02.07.2024г. е подадена в законоустановения срок и е допустима.
От така описаната фактическа обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.6 от ЗУТ, цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 2 и 3. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В случая административния акт е издаден от Комисия назначена със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци (л.41 по делото), тоест налице е компетентност на издателя на оспорения административен акт.
Административния акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му. Действително в оспорения административен акт са изложени лаконични мотиви, но от тях може да се изведе волята на комисията да се произнесе по вх.№К-2384/08.09.2022г.; №К-2384(3)/21.09.2023г. и №К-2384(4)/09.05.2024г., с които В.М. *** е поискала издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот.
Основателно в жалбите се сочи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като комисията е определила размер на обезщетението който не е съответен на пазарните цени. С оглед изясняване на спора по делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, които са изготвени от вещото лице инж. С.Р., която изцяло се кредитират от настоящият съдебен състав в частта по изчисленията на дължимото обезщетение като безпристрастна, компетентна и професионално изготвена. Вещото лица установява, че справедливата пазарна стойност на описаното в административния акт право на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К. е в размер на 444 лева, като в такъв размер според настоящият съдебен състав следва да бъде определен и размера на обезщетението, респективно основателно оспорващият претендира да бъде изменен размера на обезщетението. С оглед пълния анализ на доказателствата по делото следва да се посочи, че не се кредитира заключението на вещото лице, че собственици на ПИ идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци са К.К., А.Б. и В.М., тъй като видно от Нотариален акт №14, нот.дело №1072/2005г. (л.53,54 по делото), скица №15-737671/07.07.2021г. (л.54 по делото), Решение №25/28.04.2021г. по гр.дело №1883/2020г. по описа на Районен съд Монтана (л.55-57 по делото), В.М. не носител на право на собственост върху ПИ идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, по отношение на който К.К., А.Б. и В.М. се легитимират като единствени съсобственици по силата на Нотариален акт №96, дело №120/2021г. (л.11,12 по делото).
Настоящият съдебен състав отбелязва, че в настоящето производство се оспорва законосъобразността на размера на изготвената оценка, тоест съдът следва да се произнесе какъв е размера на справедливата пазарна стойност на описаното в административния акт право на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К.. В тази връзка с оглед доводите изложени в жалбите следва да се посочи, че в настоящето съдебно производство не може да се изследват въпроси имащи отношение към законосъобразността на производството по чл.192 от ЗУТ, респективно настоящият съдебен състав не счита за необходимо да коментира изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза в частта за вариантите на преминаване и изявлението на вещото лице, че в ПИ няма външна тоалетна до която да се осигурява достъп. Не може да бъде предмет на контрол в настоящето производство и въпроса дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с подадената молба от В.Д.М., тъй като този въпрос следва да бъде разрешен с оспорването на административния акт по чл.192, ал.2 от ЗУТ, който следва да се издаде след изпълнение на изискванията на чл.192, ал.6 от ЗУТ – след заплащане на определената от настоящият съдебен състав оценка на правото на преминаване. Пак в производството по оспорване на административния акт по чл.192, ал.2 от ЗУТ е налице възможност за оспорващите да оспорват с аргумент, че друго техническо решение е явно икономически целесъобразно за учредяване на правото на преминаване, като отново с оглед изчерпателност следва да се посочи, че в настоящето съдебно производство се осъществя контрол за законосъобразност само по отношение на въпроса дали комисията по чл.210 от ЗУТ е издала законосъобразен административен акт отчитайки реално дължимия размер на обезщетение на оспорващите.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото съобразно представен списък изразяващите се в разноски за разноски за платено възнаграждение на адвокат в размер на 200 лева, внесен депозит за съдебно техническа експертиза 300 лева и платена държавна такса от 10 лева или общо разноски в размер на 510 лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорениятПротокол №1 от 12.06.2024г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която е назначена със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци, с която е определено обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К., с дължина 36,00 м. и ширина за обслужване от 2,00 м по цялата дължина за осигуряване на достъп до сграда с идент. 05236.553.640.2 по КККР на гр.Бойчиновци и достъп до външна тоалетна, собственост на В.Д.М., в размер на 432 лева е незаконосъобразен в частта с която е определена пазарната цена на правото на преминаване и следва да бъде изменен, а ответника следва да заплати разноски по делото, предвид което на основание чл.172 ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ Протокол №1 от 12.06.2024г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която е назначена със Заповед №302/11.06.2024г. на Кмета на Община Бойчиновци, с която е определено обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К., с дължина 36,00 м. и ширина за обслужване от 2,00 м по цялата дължина за осигуряване на достъп до сграда с идент. 05236.553.640.2 по КККР на гр.Бойчиновци и достъп до външна тоалетна, собственост на В.Д.М., в размер на 432 лева, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетение за правото на преминаване през ПИ с идент. 05236.553.640 по КК на гр.Бойчиновци, собственост на К.Б.К. и А.Б.К., с дължина 36,00 м. и ширина за обслужване от 2,00 м по цялата дължина за осигуряване на достъп до сграда с идент. 05236.553.640.2 по КККР на гр.Бойчиновци и достъп до външна тоалетна, собственост на В.Д.М. от 432 лева на 444 лева.
ОСЪЖАДА Община Бойчиновци да заплати на К.Б.К. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
На основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ решението е окончателно.
Съдия: | |