№ 42
гр. гр. Лом, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Пл. Йорданов
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от И. Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20231620200086 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б. Р. А. с ЕГН ********** от гр. Лом, ***, обл.
Монтана, е недоволен от издаденото от Директора на РД „АА“ – Враца
Наказателно постановление № 26-0000571 от 24.01.2023 г., с което на осн.
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложена „глоба“ в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева и на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложена „глоба“ в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. Валери
Илиев от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган – Директора на РД „АА“ – Враца,
не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № 26-0000571 от 24.01.2023 г. на
жалбоподателя Б. А. са наложени 2 бр. глоби:
- 2000.00 лв. на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр - за нарушение на чл.
31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници
- 2000.00 лв. на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр - за нарушение на чл.
31, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници.
Депозираната жалба е допустима, подадена от лице, имащо правен
интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 16.12.2022 г. служителите на РУ – Лом – С. И. и И. И. били на
смяна, осъществявайки служебните си задължения по осигуряване
безопасност на движението в гр. Лом. На ул. „Белоградчишко шосе“
забелязали таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** Водачът бил
без поставен обезопасителен колан, което наложило спирането му за
проверка. Водач бил именно жалбоподателят Б. А., като автомобилът бил с
шахматно разположени квадрати на бял и черен фон на четирите врати,
открита табела „Такси“ и включен касов апарат на режим „Свободно“ –
светещ в зелено. При проверката А. не представил удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил, удостоверение за психологическа годност, пътна
книжка, издадена от РОДАЙ и прономерован кочан с фактури, издаден от
името на данъчно задължено лице. Затова св. С. И. му съставил на АУАН за
нарушения на чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта. В рамките на законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не е депозирано възражение против така съставения акт. Въз основа на
него, АНО е издал атакуваното НП, с което наложил на А. две глоби от по
2000 лв. на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр – съответно за нарушенията на чл.
31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и на чл. 31, ал. 1, т. 3 от цитираната Наредба № 34.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в
2
предвидения от закона срок и притежават необходимите законоустановени
реквизити. Описани са две нарушения и съответно са наложени две
административни наказания. Чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. предвижда, че „При управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. В т. 3 пък е уредено
задължение да се представи на контролните органи при поискване пътна
книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец. В случая А.
действително не е представил посочените документи. Санкциониран е с две
отделни наказания „глоба“ от по 2000 лв. на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Според въпросната норма подлежи на административно наказание „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му…“ За да е налице нарушение по този текст обаче, от
обективна страна е необходимо да е извършено действие - обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари. В чл. 2 от цитираната
Наредба № 34 е дадено определение на „таксиметров превоз“ - обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна
точка на превоза. В § 1, т. 1 от ЗАвП се посочва, че "Обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство. Логическото
тълкуване и на двете разпоредби води до извода, че за да има извършено
нарушение, следва в момента на проверката водачът на таксиметров
автомобил да е извършвал именно таксиметрова дейност, т. е. превоз на
пътник по определен маршрут срещу заплащане, и съответно да не
предостави някой от изискуемите документи. На А. е извършена проверка от
контролните органи и той действително не е представил необходимите
документи. В настоящия казус обаче не може да се приеме, че
жалбоподателят е осъществявал таксиметрова дейност/обществен превоз по
смисъла на ЗАвП и Наредба № 34. Той е управлявал таксиметров автомобил,
3
но не е извършвал превоз на пътници. Това обстоятелство се потвърждава от
една страна от показанията на двамата разпитани свидетели – актосъставител
и свидетел по акта. Те потвърждават, че А. е бил сам в процесния автомобил,
т.е. не е осъществявал превоз на пътници срещу заплащане. Никъде в закона
няма забрана автомобил, който е таксиметров, да бъде използван и за лични
нужди (било от лицето, което го управлява като такси, било от друго лице).
ЗАвП предвижда единствено, че при осъществяване на обществен превоз на
пътници (вкл. с таксиметров автомобил) следва да са налични и носени
определени документи. В случай, че автомобилът не се използва за превоз на
пътници срещу заплащане, то водачът не е длъжен да разполага и да носи със
себе си съответните документи, свързани с таксиметрова дейност. В
конкретния казус следва да се обърне внимание и на още един факт –
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***се ползва като такси от сина на
жалбоподателя – Алекс Б.ов Р. и същият разполага с всички
законовоизискуеми документи за въпросната дейност – видно от
представените с жалбата писмени доказателства – Удостоверение за водач на
таксиметров автомобил, Удостоверение за психическа годност, Пътна
книжка. Очевидно за ползването на въпросното МПС като такси са налице
нормативно предвидените документи, но в момента на проверката те не са
носени в автомобила, който е бил управляван от жалбоподателя, а не от сина
му. Фактът, че Б. А. е управлявал такъв автомобил (без да превозва пътници)
не води до задължение за него да представя тези документи. След като не е
извършвал „обществен превоз“, той не е имал и задължението да разполага и
представя в момента на проверката нито удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил, нито удостоверение за психологическа годност, нито
пътна книжка. Ето защо съдът намира, деянието на жалбоподателя се явява
несъставомерно по текста, по който са наложени 2 бр. административни
наказания – чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Затова и издаденото наказателното
постановление следва да се отмени изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000571 от
4
24.01.2023 г. на Директора на РД „АА“ – Враца, с което на Б. Р. А. с ЕГН
********** от гр. Лом, ***, обл. Монтана на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
му е наложена „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и на осн. чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложена „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Директора на РД „АА“ – Враца за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5