Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора
Александър а и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 2467 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Териториална
дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ срещу Решение № 1495/22.07.2019
г. по н.а.х.д. № 2763/2019 г. на Варненски районен съд, ХХVІІ състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 358/2018/2019 г. от 15.05.2019 г.,
издадено от Заместник-директора на Териториална Дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници", на основание Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на
Директора на Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био" ЕАД за
нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 128, §
1 и § 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, на основание чл. 234, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 793,92
лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
В касационната жалба се твърди, че
районният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са събрани категорични доказателства, че дружеството е
избегнало отчасти заплащането на дължими държавни вземания. Твърди се още, че
митническите органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на
внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за
изследваните периоди в отделните държави-членки, като е установено, че
митническата стойност на процесната стока в Република България е най-ниска.
Посочено е, че неправилно съдът е приел, че след като проверката на ОЛАФ не е
приключила и не е изготвен окончателен доклад, то писмото на ОЛАФ няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща доказателствена
сила. Излагат се твърдения, че предоставената от ОЛАФ информация е в
съответствие с разпоредбата на чл. 12, § 4 от Регламент № 883/2013 и
потвърждава съмненията на митническите органи относно занижена митническа
стойност по конкретната митническа декларация, тъй като писмото на ОЛАФ е
официална служебна кореспонденция и същото е официален документ. Твърди се още,
че износната декларация, макар и частен документ, дава пълна характеристика на
стоките по отношение на вид, количество и цена и нейната стойност представлява
договорната стойност на стоките, продадени за износ, с местоназначение в
митническата територия на Съюза, а липсата на самата фактура на по-висока
стойност към износната декларация не е пречка за определяне на по-висока
митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от Регламент № 2015/2447
на Комисията. Посочено е също, че в износната митническа декларация е
декларирана фактурна стойност на доставка между FELDA IFFCO SDN BHD към „Милки
Груп Био” ЕАД, в кл.22 „получена сума” е посочена стойност, която представлява
цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава с 30 % стойността,
декларирана в българската вносна митническа декларация, посочено и в писмото от
ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната доставка, посочени в
митническата декларация за допускане за свободно обръщение и в малайзийската
декларация са идентични, с изключение на номера на фактурата и обявената
стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа декларация.
Твърди се, че представените обяснения от износителя, според които упоменатият
във фактурата вътрешен номер на договора от SAP системата е само за вътрешна
справка, не кореспондират на събраните от АНО доказателства. Излагат се доводи,
че ВРС не е коментирал в мотивите си изложените констатации на ОЛАФ за
систематично занижаване на стойността с 30 % при декларирането на внос в
Република България и за уговорен максимален размер отстъпка – до 30 % за всяка
доставка в представеното в съдебното производство рамково споразумение.
Съгласно споразумение за дистрибуция конкретна търговска отстъпка е следвало да
бъде уговорена като конкретен размер във всеки търговски договор, за всяка
конкретна доставка, а видно от представения търговски договор такава отстъпка
не е уговорена към момента на приемане на митническата декларация. С тези
доводи се твърди, че нарушението е безспорно установено и ВРС е постановил
неправилно решение. Моли се същото да бъде отменено и да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Милки
Груп Био“ ЕАД – гр. София, ЕИК *****, оспорва касационната жалба по подробни
съображения, изложени в писмен отговор. Намира за правилни изводите на ВРС относно
доказателствената стойност на писмото на ОЛАФ и на износната митническа
декларация, като се позовава и на писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247/28.02.2019
г. на Генералния директор на ОЛАФ до „Милки Груп Био“ ЕАД, с което дружеството
е уведомено, че проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад,
както и на Решение на СЕС от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10,
EU:C:2011:587, т. 35. По отношение установеното разминаване в стойностите с
около 30% сочи, че същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не
е отразена в износната декларация. Искането е обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че
постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против Наказателно постановление № 358/2018/2019/15.05.2019
г., издадено от Заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 793,92 лв., представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл.
234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. За да се произнесе по спора ВРС е
установил от фактическа страна, че на 23.01.2018 г. на МП „Пристанище Варна“
2005 към Митница Варна с митническа декларация за „Допускане за свободно
обращение с крайно потребление на стоки, които са предмет на освободена
доставка по ДДС за друга държава-членка“ MRN 18BG002005H0001115 дружеството е
декларирало стока „1120 колета по 20 кг. палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39“, с
обща фактурна стойност в кл.22 в размер на 12465,60 USD (единична цена FOB
556,50 USD за 1 тон); с митническа стойност в размер на 21920,37 лв.; бруто
тегло 23139,20 кг.; нето тегло 22400,00 кг.; тарифен код ********** и държава
на произход Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 1972,83 лв.
мито и 0,00 лв. ДДС или общо в размер на 1972,83 лв. Поради възникнали съмнения,
че декларираната в декларацията стойност е действителната продажна цена,
митническите органи предприели проверка. При анализ на митническата стойност на
стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави-членки за
периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. се установило, че митническата
стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в
останалите държави-членки, като по месеци за периода от 01.01.2017 г. до
31.11.2017 г., с изключение на месеците февруари, август и ноември,
митническата стойност на процесната стока в Република България е най-ниска.
След направена справка „Система за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА“ се установило, че декларирана и
приета митническа стойност на сходна стока с произход Малайзия, внасяна в същия
период от друго дружество е 1,37 лв. за 1 кг. Била отправена молба до
Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да потърси съдействие от
митническите органи на Малайзия за получаване на информация за стойността, на
която стоките били изнесени от Малайзия за България. В получения отговор с
писмо № ОСМ(2018)18661/03.09.2018 г., изпратено на 04.09.2018 г. по AFIS-mail
от OLAF е посочено, че в резултат от проведена оперативна среща в Куала Лумпур
на 30.07.2018 г. малайзийските органи са предоставили на OLAF копия на 23
износни декларации за доставки на палмово масло за България, които
кореспондират пряко с вносните операции в България, предмет на проверката, като
декларираната стойност при износа на стоките показва систематично занижаване на
стойността с около 30% при декларирането на същата стока за внос в България.
Посочено е, че вписаните в износните декларации в Малайзия номера на фактури,
представени от „Милки Груп Био“ ЕАД се различават от номерата на фактурите,
отнасящи се до съответните вносни операции в България, като OLAF счита, че фактурите,
представени в България, са неистински. Към писмото е приложен имейл, получен от
малайзийските органи, със списък на процесните доставки и съответстващите им
износни декларации.
Предвид горното административнонаказващият
орган е приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийска износна
декларация № В18211028617/27.11.2017 г. и вносът по митническа декларация за
„Допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена
доставка по ДДС за друга държава-членка“ MRN 18BG002005H0001115 касаят една и
съща доставка, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от реалната й
стойност. За така констатираното нарушение, а именно, че на 23.01.2018 г. на МП
„Пристанище Варна“ 2005 към Митница Варна с митническа декларация за „Допускане
за свободно обращение с крайно потребление на стоки, които са предмет на
освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ MRN 18BG002005H0001115,
дружеството е декларирало стока „1120 колета по 20 кг. палмова мазнина IFFCO
HQPO 36/39“, с обща фактурна стойност в кл.22 в размер на 12465,60 USD
(единична цена FOB 556,50 USD за 1 тон); с митническа стойност в размер на
21920,37 лв.; бруто тегло 23139,20 кг.; нето тегло 22400,00 кг.; тарифен код
********** и държава на произход Малайзия“; с начислени държавни вземания в
размер на 1972,83 лв. мито и 0,00 лв. ДДС или общо в размер на 1972,83 лв.,
вместо да декларира стоката с фактурна стойност в кл.22 в размер на 17808,00
USD (при единична цена FOB за метричен тон в размер на 795,00 USD); с
митническа стойност в размер на 30741,69 лв. и с дължими държавни вземания в
размер на 2766,75 лв. мито и 0,00 лв. ДДС, в следствие на което е избягнало
частично плащане на публични държавни вземания в размер на 793,92 лв. мито и
0,00 лв. ДДС, срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на митническо
нарушение № 297/24.11.2018 г., а въз основа на него било издадено Наказателно
постановление № 358/2018/2019/15.05.2019 г., с което на дружеството е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 793,92 лв., представляваща 100 % от размера
на избегнатите публични държавни вземания.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд приема, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извод, че „Милки Груп Био“ ЕАД е избегнало да
заплати отчасти дължими държавни вземания, посочвайки във вносната декларация
занижени стойности на декларираната стока. Според ВРС, бланката на ОЛАФ,
подписана от директор на отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ №
ОСМ/2018/18661/03.09.2018 г., на която се позовава наказващият орган,
представлява само кореспонденция и има уведомителен характер, а няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща материална
доказателствена сила. В подкрепа на така направения извод, ВРС се позовава и на
писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния Директор на
ОЛАФ до „Милки Груп Био“ ЕАД, според което проверката не е приключила и не е
издаден окончателен доклад. ВРС е достигнал до извод и че износната митническа
декларация, на която се основава обвинението, не е документ, който удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Налице е позоваване на
нормата на чл. 5, т. 12 от МК, според която митническата декларация е актът, с
който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието
си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е
уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Посочено е, че наказаното
лице не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК, освен
това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК, поради естеството й
на едностранен акт не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК
(Решение от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35).
Според ВРС износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоките
и вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в
нея, като вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във
вносната декларация, която кореспондира със стойността в договора, фактурата и
извършените плащания на дружеството. Направен е извод, че в настоящия случай
вносната декларация е придружена с всички търговски документи и плащания,
аргументиращи декларираната митническа стойност, докато износната декларация не
е придружена от такива документи.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Неоснователни са твърденията на касатора,
че ВРС не е обсъдил обстоятелствата, на които се е позовал АНО, за да обоснове
нарушението по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. Независимо от
фактите, описани в АУМН и НП, изводът, че от страна на дружеството е извършена
„митническа измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF
износна митническа декларация. Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно
констатираното занижаване на стойността при вноса с около 30%, за установените
данни за стойността на идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при
внос на територията на ЕС от трети лица, както и данните от кореспонденцията с
OLAF, са относими към процедурата по чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане.
За да обосноват извод, че е извършена
митническа измама, митническите органи са се позовали само на износната
декларация, която по арг. от чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013
е годно доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно, за да
обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.
70, § 1 и § 2 от МК, т.е. че действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Законосъобразни са изводите на ВРС, че в
подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви
доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Митническата декларация, съгласно чл. 5, т.
12 от МК е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения
начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като
посочва, където е уместно, специфични мерки, които следва да бъдат приложени, а
„Милки Груп Био“ ЕАД не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35
от МК. Предвид горното, стойността на стоката декларирана при износа не
обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на
преценка, каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура, представена от
вносителя с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал
износителят, не може да се обоснове извод, че заявеното от износителя
документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата
на вносителя е с неистинска стойност.
Фактурите са частни свидетелстващи
документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че
стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и
подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, § 1 от регламента.
Доказателства за това не се установи да са събрани преди издаване на
наказателното постановление. Не е налице и валидно установяване с окончателен
доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса, е неистинска.
Предвид горното правилни и законосъобразни
са изводите на ВРС, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
именно фигуриращата в малайзийската износна декларация стойност е митническата
стойност на внесената стока. Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1495/22.07.2019 г.
на Варненски районен съд, ХХVІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2763 по описа
на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.