Р Е Ш Е Н И Е
№ 1341 23
юли 2020 г. гр.
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, І състав, в съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2805
по описа за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „СПРИНТ ИД“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Борислав“ № 6, представлявано от управителя И.И.Ч., против Ревизионен акт № Р-16001618006101-091-001/29.05.2019г.,
издаден от В.А.– ***, възложил ревизията, и В.Г.– ***в ТД на НАП - гр. Пловдив,
офис Хасково, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 467/09.08.2019г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив относно допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за
2012г. в размер на 91 523,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57 262,19лв.
и за 2013г. в размер на 57 262,19лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 10 273,92лв.
Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено, че
неправилно е прието наличието на укрити приходи, в следствие на което ревизията
е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Неправилно са приети за приходи
от дейността салдата по счетоводни сметки 493 и 499 и сметка 501, доколкото
същите имат други характеристики. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в жалбата и депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. А.. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира
присъждане юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Направено е изрично
искане за прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на
присъждане на разноските.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният акт са обжалвани в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е предхождана от проверка
за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с протокол №
П-16001617152736-073-001/11.09.2018г. Събраните при проверката доказателства за
приобщени към доказателствения материал на
ревизионното производство с протокол № 1519841/10.12.2018г.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001618006101-020-001/05.10.2018г., издадена от *** в
ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни
задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2013г. и от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и
за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2013 и
от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Определен е краен
срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване
на ЗВР, което е направено надлежно по електронен път на 15.10.2018г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001618006101-020-002/14.01.2019г.,
връчена надлежно по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 15.03.2019г.
Ревизията
е възложена и проведена от надлежно упълномощени с правата по чл. 112, ал. 1 и
чл. 113, ал. 3 от ДОПК органи по приходите, съгласно представени по делото
заповед № РД-09-1/03.01.2017г. и РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 7). Представени са и удостоверения за валидни
електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и издали
ревизионния доклад и ревизионния акт (л. 8 – 10 и л. 2849 – 2852).
Съставен
е Ревизионен доклад № Р-16001618006101-092-001/29.03.2019 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение, с приложени
към него писмени доказателства. Възраженията са обсъдени от ревизиращите органи
по приходите, оправомощени да издадат РА и са
намерени за неоснователни, с подробно изложени аргументи. В срока по чл. 119,
ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният
РА № Р-16001618006101-091-001/29.05.2019г.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган.
От
фактическа страна са установени следните факти и обстоятелства:
В хода на проверката, предхождаща ревизията, е направен анализ относно
финансиране дейността на дружеството. От страна на собственика Ч. е
декларирано, че за периода от 28.12.2006г. до 12.07.2014г. с приходни касови
ордери (ПКО) в дружеството са внесени парични средства в общ размер на 1 075 706,50лв.
Приходните касови ордери са придружени с протоколи от общото събрание на дружеството,
както и с декларации на турски език, с надлежен превод на български език.
Съгласно представените декларации, собственикът на дружеството е получил от
турски граждани парични суми в общ размер на 540 000 евро, с левова
равностойност 1 056 148,20лв., като ПКО не са отразени в счетоводните регистри
и не са декларирани от ФЛ в ГДД, съгласно изискванията на чл. 50, ал. 1, т. 5
от ЗДДФЛ.
При
направен анализ на представените документи и декларираните данни от турските
граждани, е направен извод ,че съществува неяснота относно факта, дали се касае
за заемни средства или безвъзмездно предоставени парични суми. По-конкретно,
съгласно данните в ПКО, през 2012г. са предоставени парични средства в общ
размер на 97 791,50лв., а през 2013г. – в общ размер на 127 128,95лв. (таблици
на стр. 7 и 8 от ревизионния доклад).
При
анализ на счетоводните регистри на РЛ е констатирано, че съгласно оборотната
ведомост за 2012г. счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ е с начално кредитно
салдо в размер на 697 664,35лв. Съгласно съдържанието на депозираните
писмени обяснения, салдото е формирано в периода преди 2011г., но не могат да
бъдат предоставени документи, тъй като срокът им на съхранение, съгласно Закона
за счетоводството, е изтекъл.
Ревизиращите
органи по приходите са извършили анализ на данните в подадените и публикувани
ГФО за периода от 2007г. до 2012г., с цел установяване на периода, в който са
отразени сумите, техния размер и характера на вземането. При направен анализ на
балансите и справките за паричните потоци по прекия метод е констатирано, че
началното салдо по счетоводната сметка е формирано с източник предоставени
допълнителни вноски от собственика през 2007г. в размер на 595 хиляди лева.
През периода от 2007г. до 2012г. относно внесените суми не са съставяни
счетоводни операции във връзка с трансформирането им в друг вид пасив или
отписването им като задължението, което означава, че към 2012г., както и към
периода на ревизията предоставените парични средства не са върнати на
собственика на дружеството. Това означава, че през 2012г. дружеството е
следвало да отпише задълженията, възникнали през 2007г., във връзка с
предоставените парични средства от собственика, като ги отчете като приход.
С възражението
против констатациите в РД жалбоподателят е представил доказателства относно
формирането на началното салдо на парични средства по сметка 499 и по-конкретно
решения на едноличния собственик на капитала, оборотна ведомост за 2018г. и
счетоводна справка от 31.12.2018г. Новопредставените
доказателства са предмет на подробен анализ в РА (стр. 6 – 9), при който в
документите са констатирани допуснати технически грешки и предвид късното им
представяне могат да се приемат за съставени за целите на обжалването на
констатациите в РД. Констатирани са и различия в твърденията на собственика на
дружеството, като при проверката, предхождаща ревизията, е посочено, че се
касае за парични средства, предоставени от турски граждани, а в последствие е
посочено, че икономическата дейност се финансира само и единствено с негови и
на съпругата му парични средства. Независимо от различието в твърденията, ПКО
за получени парични средства независимо от какъв източник, не са намерили
счетоводно отражение в счетоводните регистри на дружеството, а РЛ е било
задължено да съхранява документите, на база на които са формирани кредитните
салда с по счетоводна сметка 499 съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗСч
(отм., действал до 2016г.) и чл. 12, ал. 1 от ЗСч. Доколкото не са представени
несъмнени документи за връщане на паричните средства на собственика, сумата от
595 000лв. представлява неотчетени приходи от отписани задължения.
Наред
с това, от извършения анализ на представените оборотни ведомости, главни книги
и хронологии на сметки за 2012г. и 2013г. е констатирано, че счетоводна сметка
501 Каса в лева е кредитни салда към 31.12., съответно в размер на (-)
320 238,17лв. и (-) 196 049,69лв. Към 31.12.2016г. с еднократна
операция по дебита на счетоводна сметка 493 Разчети със собственика е
осчетоводено прехвърляне на дефицит на парични средства в размер на
568 899,97лв. През 2017г. недостигът на парични средства е в размер на
234 989,05лв., от които прехвърлени кредитни обороти и крайно кредитно
салдо в размер на 759,52лв. По счетоводна справка № 14 от 31.03.2017г. са
установени дебитни обороти от 16 113,26лв. с основание „червена каса“.
Крайните кредитни салда по счетоводна сметка 501 за месеците от април до
декември 2017г. са прехвърлени текущо в края на всеки отчетен период по дебита
на счетоводна сметка 493 Разчети със собственика, като по този начин е покрит
недостига на парични средства в касата на дружеството.
При
така направените констатации, ревизиращият екип е приел, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Горестоящият
административен орган е намерил за правилен изводът за наличие на обстоятелство
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Този извод е обоснован с установените
счетоводни записвания по дебита на сметка 493 Разчети със собственика, взети с
цел покриване на недостига на парични средства по сметка 501 Каса. Правилно е
прието, че през 2012г. и 2013г. са извършвани не само покупки на стоки и
услуги, но и разплащания с контрагенти, изплащане на трудови възнаграждения и
са внасяни парични суми по банковите сметки на дружеството. При ревизията е
установено крайно кредитно парично салдо на сметка 501 Каса, която е активна и
може да има само дебитно (положително) или нулево салдо. Наличието на дефицит
на парични средства (т. нар. „червена каса“) е индиция
за наличие на укрити приходи от дейността на дружеството, тъй като не е
възможно да бъдат потребени парични средства, които
не са налични по счетоводни данни.
Определена
е данъчна основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
при анализ на относимите обстоятелства (стр. 26 – 33
от РД), като изрично е посочено, че за 2012г. данъчната основа се формира като
сбор от неотчетените приходи в размер на 595 000лв. от неотписани
задължения на дружеството и в размер на 320 238,17лв., представляващи
недостига на парични средства (кредитно салдо на сметка 501 Каса), а за 2013г.
данъчната основа представлява недостига на парични средства (кредитното салдо
на сметка 501 Каса). Компонентът от данъчната основа по чл. 122 от ДОПК,
представляващ неотчетени приходи от продажба на стоки по фактури, неосчетоводени
в дружеството, е намерен за неправилен в решението на горестоящия
административен орган. При използване на подхода на ревизиращия екип, е
изчислена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на
987 738,17лв. = 807 195,23лв. декларирани приходи + 595 000лв. +
320 238,17лв. недекларирани приходи – 734 695,23лв. декларирани
разходи. Върху тази данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на
98 773,82лв. и след приспадане на внесената сума в размер на 7 250лв.
се изчислява дължима сума на корпоративен данък в размер на 91 523,82лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 57 264лв.
Аналогично,
за 2013г., при използване на подхода на ревизиращия екип, е изчислена данъчна
основа за облагане с корпоративен данък в размер на 266 049,69лв. =
1 061 894,04лв. декларирани приходи + 196 049,69лв.
недекларирани приходи – 991 894,04лв. декларирани разходи. Върху тази
данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на 26 604,97лв. и след
приспадане на внесената сума в размер на 7 000лв. се изчислява дължима
сума на корпоративен данък в размер на 19 604,97лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 10 273,92лв.
В съдебното заседание на 11.05.2020г. е прието заключение по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А.С., без направени
възражения от страните по делото.
След преглед на представените по делото доказателства и допълнителни
справки от счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е дало следните
отговори на поставените задачи:
-задача 1: въз основа на наличните по делото документи и представените от
жалбоподателя справки са установени салда и движения по следните счетоводни
сметки: сметка 102 Допълнителен капитал не фигурира в сметкоплана на
дружеството за 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2012г. и 2013г. Същата се
появява в сметкоплана през 2010г. с начално кредитно салдо от
594 614,12лв. и през годината няма движение по нея. През 2011г. цялата
посочена сума е прехвърлена по кредита на сметка 499 Други кредитори.
Сметка 493 Разчети със собственика не фигурира в сметкоплана на
дружеството за 2006г., 2007г. и 2008г. Към 01.01.2009г.
сметката е с начално нулево салдо, но към 31.12. на годината е отразена
счетоводна статия по дебита на сметка 501 Каса срещу кредита на сметка 493
Разчети със собственика със сумата от 594 614,12лв. Това е и крайното
кредитно салдо на сметката за годината. Към 01.01.2010г.
сметката е с начално нулево салдо. Между 2009г. и 2010г. кредитното салдо по
сметка 493 в размер на 594 614,12лв. се прехвърля в сметка 102, без да е
съставена съответната счетоводна операция. През 2010г. са съставени счетоводни
статии, свързани с осигуряването на собственика на дружеството. Първата
счетоводна статия от 30.11.2010г. дебит сметка 605 срещу кредит сметка 493 със
сумата (-) 1 271,50лв. показва сторниран
(намален) разход за осигурителни вноски и намаление задължението към
собственика. Втората счетоводна статия от 31.12.2010г. дебит сметка 493 срещу
кредит сметка 455 със сумата 115,50лв. отразява начислено вземане от
собственика за осигурителни вноски. Третата счетоводна статия дебит сметка 501
срещу кредит сметка 493 със сумата 1 386лв. отразява захранване на касата
от собственика. Към 31.12.2010г. крайното салдо по сметката е нулево.
Към 01.01.2011г. сметката отново е с нулево
салдо. През годината са съставени 10бр. счетоводни статии дебит сметка 493
срещу кредит сметка 455 със суми, посочени в таблица втора на стр. 3 от
заключението, които отразяват възникнали вземания на дружеството от собственика
във връзка с осигурителни вноски. Към 31.12.2011г. салдото на сметката е
дебитно в размер на 1 476,72лв., което означава, че собственикът не е
възстановил паричните средства в касата на дружеството.
Към 01.01.2012г. сметката е с начално дебитно
салдо от 1 476,72лв. През годината са отразени дебитни обороти в размер на
1 476,72лв. и кредитни обороти в размер на 2 953,44лв., като крайното
дебитно салдо е в размер на 0лв. През годината са съставени счетоводни статии
дебит сметка 493 срещу кредит сметка 455 със суми, посочени в таблица трета на
стр. 3 – 4 от заключението, като в края на годината е съставена счетоводна
статия дебит сметка 501 срещу кредит 493 със сумата в размер на
1 476,72лв., която отразява възстановени средства от собственика в касата
на дружеството. По аналогичен начин е процедирано и
през следващата 2013г. (таблица на стр. 4 от заключението).
Към 01.01.2006г. сметка 499 Други кредитори е с
начално и крайно салдо от 7 000лв., т.е. няма движение по нея.
Към 01.01.2007г. сметката е с начално кредитно
салдо в размер на 7 000лв. и крайно кредитно салдо в размер на
656 846,29лв. Със счетоводна справка е отразена счетоводна статия дебит
сметка 501 Каса в левове срещу кредит сметка 499 със сумата от
649 846,29лв., което означава захранване на сметката със средства от
кредитор.
Към 01.01.2008г. сметката е с начално кредитно
салдо в размер на 656 846,29лв. и крайно кредитно салдо в размер на
549 861,19лв. През годината са съставени счетоводни статии (таблица на
стр. 5 от заключението), които представляват прихващане на задължения към кредитор
с лихви по РА в размер на 1,95лв. и със стойността на земя, собственост на
дружеството, в размер на 1 746,35лв. Сумата в размер на 105 236,80лв.
представлява върнати средства от касата на кредитор.
Към 01.01.2009г. сметката е с начално кредитно
салдо в размер на 511 405,81лв. и крайно кредитно салдо в размер на 0лв.
На 31.12.2009г. е взета съставена счетоводна статия дебит сметка 499 срещу
кредит сметка 501 с посочената сума, която означава връщане на средства от
касата на кредитор.
За 2010г. сметката не фигурира в сметкоплана на дружеството. Към 01.01.2011г. сметката е с начално кредитно салдо от 0лв. и
крайно кредитно салдо в размер на 697 664,35лв. През годината са съставени
счетоводни статии по дебита на сметка 501 срещу кредита на сметка 499 със
сумата от 103 050,23лв., която представлява захранване на касата от
кредитор. Със същата счетоводна справка е отразена и втора счетоводна статия по
дебита на сметка 102 срещу кредита на сметка 499 със сумата от
594 614,12лв., което означава, че дружеството се е задължило да възстанови
допълнителните вноски, направени от кредиторите, но още не ги е изплатило.
Принципно, сметка 102 се дебитира при връщане на
направени допълнителни вноски срещу кредитиране на сметки от гр. 50.
Към 01.01.2012г. сметката е с начално кредитно
салдо в размер на 697 664,35лв. и крайно салдо в размер на
617 664,35лв. През годината е отразен дебитен оборот в размер на
80 000лв. срещу кредитиране на сметка 501, което представлява заплащане на
средства към кредитор от касата на дружеството. През 2013г. няма движение по
сметката и тя е с непроменено кредитно салдо спрямо 2012г.
-задача 2: в хронологичен ред счетоводните операции, взети по сметки 493,
499 и 102 за периода от 2006г. до 2013г. са посочени на стр. 6 от заключението.
От страна на вещото лице е направено следното обобщение: към 01.01.2006г. сметка 499 е с начално кредитно салдо в размер на
7 000лв., което означава, че преди началото на годината тези средства
вероятно са представени в касата на дружеството. На 31.12.2007г. касата е
захранена с нови парични средства в размер на 649 846,29лв. и в края на
годината салдото по сметка 499 е в размер на 656 846,29лв. През 2008г. са
съставени две статии по сметка 499 – едната за отчуждаване на земя на
дружеството в полза на кредитор за сумата от 1 746,35лв., като с тази сума
се прихваща част от дължимата по сметка 499 сума; другата – за връщане на
средства на кредитора в размер на 105 236,80лв. В края на 2008г. сметката
остава с кредитно салдо в размер на 549 861,19лв., т.е. тази сума представлява
задължение на дружеството към кредитор. През 2009г. са взети счетоводни статии,
съгласно които на кредитора е върната парична сума в размер на
511 405,81лв., но е предоставен друг заем в размер на 594 614,12лв.,
чрез счетоводна операция по дебитиране на сметка 501
срещу кредитиране на друга сметка от гр. 40 – 493. През 2010г. задължението по
сметка 493 в размер на 594 614,12лв. е прехвърлено в сметка 102. През
2011г. сумата в същия размер е прехвърлена от сметка 102 в сметка 499 и през
същата е даден нов заем за сумата от 103 050,23лв. Към 31.12.2011г.
салдото на сметка 499 е в размер на 697 664,35лв., от които на
29.02.2012г. са върнати 80 000лв. Към 31.12.2012г. сметка 499 завършва с
крайно кредитно салдо (задължение към кредитор) в размер на 617 664,35лв.,
което остава непроменено и към 31.12.2013г.
Вещото лице е посочило, че счетоводните статии са взети въз основа на
решения на едноличния собственик на капитала от 01.01.2010г.,
съгласно което сумите, осчетоводени по сметка 493, които представляват
допълнителни парични вноски, да бъдат прехвърлени по сметка 102. С друго
решение на едноличния собственик на капитала е взето решение наличните по
сметка 102 парични суми да бъдат прехвърлени по сметка 499, като е удължен и
срокът на тяхното връщане до 31.12.2021г.
-задача 3: съгласно таблици на стр. 7 от заключението крайното салдо на
сметка 501 към 31.12.2012г. е (-) 320 238,17лв. и към 31.12.2013г. – (-)
196 049,69лв., като са посочени дебитните и кредитните й обороти. Вещото
лице е пояснило, че когато сметка 501 се дебитира
това означава приход в касата, а когато се кредитира – разход на касата.
-задача 4 и задача 5: съгласно представена на вещото лице справка, наименована „Подробно движение за сметка 501 Каса“ за
2012г. и 2013г. са налични данни за съставени счетоводни операции на база
митнически декларации за внос на стоки от доставчици чуждестранни лица.
По-конкретно се касае за дебитиране на сметка 304
срещу кредитиране на сметка 501, които отразяват увеличение стойността на
закупените стоки с начислени в митническите декларации суми за транспорт в
размер на 3 118,86лв., а не самата покупка на стоки. През 2013г. не са
установени покупки на стоки от чуждестранни доставчици, които да са разплатени
в брой. Посочената сума от 3 118,86лв. се съдържа в общия оборот между
сметки 304 и 501 в размер на 161 753,89лв., посочени в таблица първа на
стр. 7.
-задача 6: съгласно взети решения на едноличния собственик на дружеството
и ПКО, през периода от 2006г. до 2013г. са взети решения за подпомагане
дейността на дружеството общо със сумата в размер на 968 135,85лв., като
конкретните суми по години са посочени на стр. 9 от заключението. Налице са
протоколи за взети решения за удължаване срока на възстановяване на
допълнителните вноски, направени за периода от 2007г. до 2013г., описани на
стр. 9 и стр. 10 от заключението.
В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото
лице е пояснило, че вноската по сметка 493 в размер на 94 614,12лв. е
направена на 31.12.2009г. Осчетоводяването на тази сума на 31.12.2011г. по
сметка 102 представлява само счетоводна статия, която отразява прехвърлянето на
парични средства от една счетоводна сметка в друга, но не е свързано с
физическо движение на парични средства и не е необходимо съставянето на нарочен
документ за това. На стр. 5 в заключението, посоченото крайно салдо в размер на
0лв. към 31.12.2009г. означава, че заемите, които са били отразени като
кредитно салдо по тази сметка са върнати и няма повече заеми, отразени по
сметка 499.
Към доказателствения материал по делото са
приобщени писмените доказателства, използвани от вещото лице при изготвяне на
заключението, описани в молба на л. 2874 (л. 2875 – 2895).
В съдебното заседание на 23.06.2020г. е прието допълнително заключение по
ССЕ, изготвено от същото вещо лице, с направено изрично възражение от
процесуалния представител на ответника за необоснованост, като основаващо се на
частни документи с недостоверни дати, съставени за целите на обжалването на РА.
След анализ на представените по делото писмени доказателства и съобразно
направените експертни изводи в основното заключение вещото лице е дало следните
отговори на поставените задачи:
-задача 1: вещото лице е установило произхода на сумата в размер на
594 614,12лв. при анализ на представени от жалбоподателя счетоводни справки,
представляващи подробни движения на сметки 493 Разчети със собственици и 499
Други кредитори. Първоначално, сумата е отразена като постъпление по сметка 501
Каса в левове срещу кредита на сметка 493 на 31.12.2009г. Тази счетоводна
статия представлява фактическо захранване на касата с парични средства,
предоставени от собственика. Към 01.01.2010г. сумата
е прехвърлена ръчно (не чрез счетоводна статия) като начално салдо по сметка
102 Допълнителен капитал. Това означава, че сумата остава като наличност в
касата, но под формата на допълнителни вноски от собственика, вместо като заем.
На 31.12.2011г. сумата е прехвърлена по сметка 499 срещу дебитиране
на сметка 102, т.е. към 31.12.2011г. сумата от 594 614,12лв. се съдържа в
крайното кредитно салдо на сметка 499. Всъщност, сумата е предоставена
фактически в касата на дружеството на 31.12.2009г. и на същата дата възниква
като задължение.
Във връзка с констатацията на стр. 7 от решение № 467/09.08.2019г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, в основното заключение е посочено,
че на 31.12.2007г. по сметка 499 постъпва не сумата в размер на 595 хиляди
лева, а сумата в размер на 649 846,29лв. Крайното салдо на сметка 499 към
31.12.2007г. е в размер на 656 846,29лв., формира се като сума от 7 000лв.
начално салдо + 649 846,29лв. постъпления. Тази сума фигурира на ред
„Други краткосрочни задължения“ в баланса на дружеството на л. 68 – 69 и според
вещото лице към 31.12.2007г. в баланса няма задължение в размер на 595 хиляди
лева;
-задача 2: извършено е преизчисление на
дължимия ДДС и прилежащите лихви, съобразно поставената задача, като вещото
лице изрично е посочило, че в тази си част РА е отменен и на основание
разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по
приходите, възложил ревизията, за извършване на нова ревизия;
-задача 3 и задача 4: извършени са преизчисления на дължимите суми за
корпоративен данък за 2012г. и 2013г., съобразно поставените задачи, като са
съобразени обстоятелствата, че РА е изменен за посочените отчетни периоди, като
незаконосъобразен по отношение укрити приходи от неосчетоводени фактури от
доставчици и сумата в размер на 595 хиляди лева е внесена по сметка 490 на
31.12.2009г., а не по сметка 499 през 2007г. При извършените изчисления вещото
лице е определило съответстващи разходи на приходите от постъпленията на
парични средства за покриване на кредитното салдо по сметка 501 (таблици на л.
2929);
-задача 5: сумата на крайното кредитно салдо по сметка 501 за 2013г. е
формирана като е проследено движението на парични средства по сметката. Поради
техническа грешка в основното заключение пред получената сума от
196 049,69лв. не е посочен знак „минус“. Отрицателното крайно кредитно
салдо по сметката е в резултат на отрицателното начално салдо към 01.01.2013г. и разликата между постъпленията на парични
средства и разходваните парични средства, която е положителна величина –
124 188,49лв. = 1 144 430,94лв. – 1 020 242,45лв.;
-задача 6: на стр. 7 от основното заключение вещото лице е посочило въз
основа на какви счетоводни операции е формирано салдото по сметка 501 за 2012г.
От счетоводна гледна точка крайните салда по всяка сметка за дадена финансова
година са начални салда на същата сметка за следващата година. В случай, че се
приеме, че сумата от 320 238,17лв. е приета за приход при ревизията и
обложена през 2012г., според вещото лице началното салдо на сметката към 01.01.2013г. би следвало да бъде не отрицателна величина, а
0лв.Това означава, че за 2013г. не е налице крайно кредитно салдо, тъй като при
начално нулево салдо и постъпления по сметката в по-голям размер спрямо
разходваните парични средства се получава положително крайно салдо към
31.12.2013г. в размер на 124 188,49лв.;
-задача 7: при съобразяване отговора на задача 2 и изключване от
облагането за 2013г. на сумата в размер на 196 049,69лв., не се дължи
допълнително корпоративен данък за този отчетен период (таблица първа на л.
2931);
-задача 8: на стр. 6 от основното заключение вещото лице е описало всички
счетоводни статии, съставени в счетоводството на жалбоподателя във връзка със
захранване на касата, които за периода 2010г. – 2012г. са дебит сметка 501
срещу кредит сметка 499 със сумата в размер на 103 050,23лв. По делото са
представени първични счетоводни документи – 52бр. приходни касови ордери и
протоколи за предоставени за подпомагане дейността на фирмата на парични
средства в общ размер на 371 607,70лв. Извършено е преизчисление
на дължимия корпоративен данък за 2012г. въз основа на счетоводни статии
(таблица на л. 2932).
В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото
лице е пояснило, че сумата в размер на 103 050,23лв. е осчетоводена на
31.12.2011г. и е следвало да се третира като приход именно за 2011г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Възраженията в жалбата в голяма
степен преповтарят тези, направени при административното обжалване на РА.
Според жалбоподателя, неправилно е прието, че прехвърлените суми по сметка 499
за 2007г., представляващи салдо, прехвърлено от предходни години, е следвало да
се отчете като приход през 2012г., поради изтичане на 5-годишен срок. По делото
са представени доказателства, че се касае за вноски в капитала на дружеството
от едноличния собственик, които са с установен произход. Игнорирано е
обстоятелството, че съгласно оборотната ведомост за 2011г. в сметка 493 и 499
няма осчетоводени суми в размер на 595 000лв. като начални салда. Сумата
на направените вноски е осчетоводена в сметка 102 Допълнителен капитал, предвид
на което не следва да се третира като такава с характер на допълнителни вноски
от собственика, съответно да подлежи на връщане. По делото са представени
протоколи, инкорпориращи взети решения от едноличния собственик на капитала на
дружеството, съгласно които е продължен срокът на възстановяване на парични
средства.
Неправилно е прието, че при наличие
на отрицателни крайни салда по сметка 501 към 31.12.2012г. и 31.12.2013г. се
касае несъмнено за неотчетен приход. Налице е и смесване на разпоредби от
материалния закон ЗКПО и определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, без да се вземат предвид съответстващите не укритите приходи разходи.
В депозираната по делото писмена
защита се излагат допълнителни доводи относно незаконосъобразността на РА, като
се иска изцяло кредитиране на допълнителното заключение по ССЕ.
Настоящият съдебен състав намира
направените възражения за неоснователни.
На първо място, по делото не е
спорно обстоятелството, че ревизията е предхождана от проверка за установяване
на факти и обстоятелства с предмет финансиране дейността на дружеството за
периоди от 2006г. до 2013г. При проверката е установено, че дейността на
дружеството е финансирана както с лични средства на собственика Ч. и съпругата
му, така и с парични средства в различни размери, предоставени от турски
граждани. Съгласно представените документи на турски език, в надлежен превод на
български език се установява, че турски граждани, посочени в таблица първа на
стр. 7 от ревизионния доклад са предоставили за периода от 2006г. до 2014г. на
Идриз Ч. парични средства в общ размер на 540 000евро (левова
равностойност 1 056 148,20лв.), по отношение на които не са посочени
конкретни срокове за връщане. В основното заключение на вещото лице тези суми
не са намерили отражение, като само е посочено, че от собственика на капитала
са вземани решения за подпомагане на дейността на фирмата с парични средства.
Подобно на паричните средства, предоставени от турски граждани за подпомагане
на дейността на дружеството, в протоколите отново не са посочени конкретни
срокове за възстановяването им на кредитора.
В основното и допълнително заключения
на вещото лице по ССЕ са потвърдени констатираните при ревизията размери на
крайните кредитни салда на счетоводните сметки 499, 493 и 102, както и фактите,
че не се представят документи в тази връзка и за изготвяне на заключението
вещото лице е изискало нарочни справки. Следва да бъде посочено, че в справките
се съдържа обобщена информация, но на вещото лице също не са представени
документи, данните от които са послужили при изготвяне на справките. По този
начин се разколебава обосноваността на експертните изводи, доколкото същата
почива на предоставена обобщена информация от самия жалбоподател, без посочване
на конкретни източници.
Основното възражение в жалбата по
отношение на неотписаните задължения към собственика през 2012г., т.е. след
изтичане 5-годишен срок, считано от 2007г., се основава на обстоятелството, че
не са допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134, ал. 1 от ТЗ и дори да
се приемат за такива, връщането им е отложено за по-късен момент със съответни
решения на едноличния собственик на капитала.
Тук следва да бъде посочено, че нито
при ревизионното производство, нито в производството по съдебно обжалване на РА
жалбоподателят не е представил първични счетоводни документи, въз основа на
които са взети счетоводните операции, както и хронологии на сметките, по които
са отчитани, за да е установено по несъмнен начин кои са лицата, вносители на
сумите и спрямо кои лица следва да се формират задълженията, които да подлежат
на връщане. Това именно е наложило анализ на данните в публикуваните ГФО през
2007г. – 2012г., направен от ревизиращия екип и направеният извод, че ПКО, с
които се твърди, че са предоставени допълнителни парични суми за дейността, не
са намерили счетоводно отражение. В РА и решението на горестоящия
административен орган е направен подробен анализ на съдържанието на решението
на едноличния собственик на капитала от 28.10.2009г., като отново е посочено,
че към протокола не са представени документи за внасяне на парични средства или
за връщане на парични суми на собственика. Такъв анализ не е направен в
заключението на вещото лице, в което само са проследени счетоводните статии във
връзка с прехвърляне на суми по счетоводни сметки 493, 499, 501 и 102, с
уточнението, че експертните изводи са направени въз основа на изискани и
изготвени в счетоводството на дружеството справки. Вещото лице само е
отбелязало в заключението си фактите на прехвърляне на суми от счетоводна
сметка 499 в счетоводна сметка 493, с което е потвърдило констатациите на
ревизиращия екип, но не е посочило причините поради което е извършено това.
Съдът намира за правилни изложените
аргументи от ревизиращия екип и горестоящия
административен орган относно характера на сметки 493 и 499 от индивидуалния
сметкоплан на дружеството и използването им за отчитане на задължения.
Характерът на сумите като заемни средства е потвърден и в представените едва с
възражението срещу ревизионния доклад решения на едноличния собственик на
дружеството, с които се удължават сроковете за връщането им. В този смисъл,
правилни са изводите, че се касае за частни документи, съставени с цел
обжалването на РА, данните в които не кореспондират с данните в публикуваните от
РЛ ГФО и при непредставени документи относно аналитичността на сметките, от
които да е видно към кои кредитори са задълженията на дружеството за всяка една
година и какъв е техният размер. В случая, правилен е изводът, че при
непосочване на конкретен срок за връщане на задължението, същото следва да се
отпише поради изтекла давност. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО
при определяне на ДФР СФР се увеличава със сумата на задълженията на ДЗЛ, като
увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата,
изчерпателно изброени в тт. 1 – 6. Не е налице изключението,
регламентирано в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗКПО, съгласно което не се
извършва увеличение, когато в годината на настъпване на обстоятелството по ал.
1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на
отписване на задължението.
В настоящия случай, не са ангажирани
доказателства задължението да е погасено или да са отчетени счетоводни приходи
в резултат на отписването му, като единствените твърдения за връщането им се
съдържат в частен документ – протокол от решение на едноличния собственик на
капитала от 28.10.2009г., които не са подкрепени от каквито и да било други
представени по делото доказателства.
Неоснователно е и твърдението в жалбата,
че допълнителните парични средства за подпомагане на дейността на дружеството,
не представляват приход. Тъй като направените допълнителни вноски подлежат на
възстановяване в определен срок, същите представляват разчет и следва да
намерят отражение в баланса като задължение. Несъмнено, при отписване на това
задължение се формира приход за дружеството, представляващ икономическа изгода
от намаляване на пасивите (съгласно разпоредбата на т. 4.4 от Общите разпоредби
на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия).
Съгласно т. 2, б. „г“ от Приложение към СС 18 Приходи се касае и за приход,
когато е налице отписване на задължения при изтичане на давностния
срок или при наличие на други основания за отписване на задължението. Не е
налице и твърдяното смесване на разпоредби от материалния закон с извършеното
по особения ред на чл. 122 от ДОПК ревизионно производство, тъй като не е
опровергана констатацията на ревизиращия екип относно водена нередовна
счетоводна отчетност и данни за укрити приходи, основани на крайното кредитно
салдо на сметка 501 към 31.12.2012г. и 31.12.2013г. При ревизията е направен
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 1
от ДОПК, в следствие на анализ на данните в баланса на дружеството към
31.12.2007г. и 31.12.2008г. (стр. 24 – 25 от ревизионния доклад). В паричния
поток за периода 2007г. са посочени постъпили парични потоци от основна дейност
и парични потоци от допълнителни вноски от собственика в размер на 578хиляди
лева (л. 71 гръб), като от анализа на данните е констатирано, че посочените
краткосрочни задължения в баланса са във връзка с постъпили парични средства от
допълнителни вноски от собственика.
В допълнителното заключение вещото
лице е посочило, че в пасива на баланса за 2007г., като перо „Други
краткосрочни задължения“ е посочена именно сумата в размер на 657хиляди лева,
който представлява крайното салдо по сметка 499, формирано като сбор между
началното салдо от 7 000лв. и постъпилите суми в размер на
649 846,29лв. Тази сума е различна от сумата от 578хиляди лева, посочена в
справката за паричните потоци по прекия метод за 2007г., като в заключението на
вещото лице този факт не е подложен на коментар, само е посочено, че според
решението на горестоящия административен орган са
предоставени парични средства от собственика именно в размер на 595хиляди лева,
което не отговаря на данните, посочени в баланса.
В пасива на баланса към 31.12.2008г.
са посочени други задължения в размер на 514хиляди лева, задължения към
персонала, данъчни задължения и осигурителни задължения в общ размер на 10хиляди
лева, като за годината не е представена справка за паричните потоци по прекия
метод. В подаваните от дружеството баланси към 31.12 на 2007г., 2008г. и 2009г.
липсват попълнени данни за задълженията за предходната година, за да се направи
извод как именно са формирани посочените от лицето данни. В пасива на баланса
към 31.12.2009г. са посочени други задължения именно в размер на 595хиляди
лева, задължения към персонала, данъчни и осигурителни задължения в общ размер
на 11хиляди лева, като в отчета за паричните потоци по прекия метод за 2009г.
липсват попълнени данни на парични потоци от допълнителни вноски и връщането им
на собствениците, като са попълнени данни за парични потоци, свързани с
получени или предоставени заеми в размер на 48хиляди лева.
Тези несъответствия отново не са
предмет на анализ в заключенията на вещото лице, което прави единствено
експертен извод, че сумата в размер на 595хиляди лева отговаря на крайното
салдо на сметка 499 към 2009г., а не към 2007г., т.е. не е изминал 5-годишен
срок, за да бъде отписано това задължение. Отново не са предмет на анализ
констатираните несъответствия в балансите на дружеството за 2007г. и 2008г.,
направените парични вноски от трети лица – турски граждани през всяка една от
годините от 2006г. до 2014г. (таблица първа на стр. 7 от РД) и липсата на
каквито и да било първични счетоводни документи, от данните в които да се
направи извод за коректността на взетите счетоводни операции във вторичните
счетоводни регистри на дружеството. Поради липсата на първични счетоводни
документи не може да се направи и несъмнен извод за коректността на данните в
представените с възражението против ревизионния доклад решения на едноличния
собственик на капитала на дружеството за всяка една от ревизираните години,
включително за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. В обжалвания РА и решението на горестоящия
административен орган тези документи са приети за такива с недостоверни дати,
съставени за целите на административното и съдебното обжалване, като данните в
тях не кореспондират с декларираните от самото ревизирано лице данни в ОПР, ГФО
и справка за паричните потоци по прекия метод за годините, за които са
представени. Така, в баланса към 31.12.2007г. в перо „Други краткосрочни
задължения“ е посочена сумата в размер на 657хиляди лева, която не съответства
на направените парични вноски през 2006г. и 2007г. от турски граждани, които са
в общ размер на 90 000евро (левова равностойност 176 400лв.). В
протокола от 28.10.2009г. е посочено, че към 31.12.2008г. са внесени парични
средства в общ размер на 549 861,19лв., които отново не съответстват на
посочените в баланса задължения в перо „Други задължения“ (л. 73 гръб) към
31.12.2008г. – 514хиляди лева и направените вноски от турски граждани за
периода от 2006г. до 2008г., които са в общ размер на 170 000евро (левова
равностойност 333 200лв.). Предвид липсата на първични счетоводни
документи, може да се направи извод, че останалите парични средства за подпомагане
дейността на дружеството действително са направени от неговия собственик Идриз Ч.,
но пък е налице несъответствие в посоченото в решението на едноличния
собственик на капитала от 30.12.2012г., съгласно което през 2008г. са направени
вноски в размер на 156 466,40лв.
В заключението на вещото лице само
се потвърждава констатацията на ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган, че началното салдо на
сметка 499 към 01.01.2012г. е в размер на
697 664,35лв. На вещото лице не са представени никакви първични счетоводни
документи, като анализът му е основан на обобщена информация – счетоводни
справки, изготвени от самия жалбоподател и частни документи с недостоверни дати
– решения на едноличния собственик на капитала, данните в които не
кореспондират с декларираните от РЛ данни в документи, подлежащи на публикуване
– ГФО и приложенията към него.
Именно липсата на първични
счетоводни документи и констатираните от ревизиращите органи по приходите
несъответствия в представените след изготвяне на РД решения на едноличния
собственик на капитала на дружеството, са обосновали необходимостта именно от
анализ на данните в подадените от самото дружество ГДД, ОПР, ГФО, отразяващи
резултатите от извършваната от него икономическа дейност, включително
финансирането й през годините.
От анализа на данните в подадените
баланси и справки за паричните потоци по прекия метод за периода от 2007г. до
2011г. се констатира, че началното салдо по счетоводна сметка 499 Други
кредитори е формирано във връзка с предоставени допълнителни вноски от
собственика през 2007г. в размер на 595 000лв. Именно посочената сума е
приета от ревизиращите органи по приходите като неотчетен приход за 2012г. в
следствие на неотписани задължения към собственика на капитала, при възникнали
условия по чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. В случая не може да се формира съпътстващ
разход на този приход, тъй като принципът на съпоставимост на приходите и
разходите е регламентиран в Закона за счетоводството (отм., действал към
2012г.), а при ревизията е установено, че водената от РЛ счетоводна отчетност е
нередовна и при воденето й са налице данни за укрити приходи. Касае се за
безвъзмездно получени парични средства от собственика, под формата на
допълнителни парични вноски, които не са му върнати и са послужили за покриване
на отрицателното крайно салдо по сметка 501 Каса, което трябва да бъде
положително или нулево.
Не следва да бъде кредитирано и допълнителното заключение на
вещото лице по ССЕ, поради следните съображения: експертните изводи на същото
отново са основани на данните от обобощени счетоводни
справки, изготвени от жалбоподателя, отново без да са предоставени за анализ
първични счетоводни документи. В случая не е водещо обстоятелството какви
счетоводни сметки са използвани за отчитане на средствата на собственика и на
трети лица, с които е финансирана дейността на дружеството, а фактът, че не са
представени първични счетоводни документи, въз основа на които са взети
съответните счетоводни операции. Отново следва да се акцентира на факта на
несъответствия в представените след запознаване на жалбоподателя с
констатациите в РД частни документи, наименовани
„решения на едноличния собственик на капитала“ по отношение третирането на
паричните средства за финансиране дейността на дружеството. По-горе в
настоящото решение се изложиха аргументи относно некредитиране на същите като
частни документи с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, данните в
които не кореспондират с данните в обобщените отчети за икономическата дейност
на дружеството, публикувани в Търговския регистър. Настоящият съдебен състав
споделя доводите на ревизиращия екип и на горестоящия
административен орган, че няма никаква икономическа логика за прехвърляне на
едни и същи парични средства по различни счетоводни сметки – 493, 499, 102,
като отново се формира кредитно салдо на разчетната
сметка 499 към 01.01.2012г., което означава, че
паричните средства подлежат на връщане на предоставилите ги лица и ако не бъдат
върнати в 5-годишния срок, посочен в разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО, същите
следва да бъдат отписани и за дружеството да се формира приход, който подлежи
на облагане с корпоративен данък. Следва да бъде отбелязано, също така, че
предмет на облагане е част от формираното кредитно салдо на сметка 499 към 01.01.2012г. в размер на 595хиляди лева, което е в по-малък
размер от 697 664,35лв., съответно по-малко от посочените в пасива на
баланса към 31.12.2007г. парични средства, представляващи „Други краткосрочни
задължения“ в размер на 657хиляди лева. Не следва да бъде игнорирано и
обстоятелството, ненамерило отражение в основното и допълнително заключение на
вещото лице, по отношение на внесените суми не са съставяни счетоводни операции
във връзка с трансформирането им в друг вид пасив или отписването им като
задължение (анализ на стр. 25 от РД), т.е. е налице несъответствие между
третирането на сумите като други видове записан капитал в пасива на баланса към
31.12.2010г. и 31.12.2011г. В този смисъл, неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че веднъж трансформирани като допълнителен капитал,
предоставените от собственика парични средства не подлежат на връщане, тъй като
вече нямат характер на парични вноски, по отношение на които не е приложима
давност. Това е изцяло в противоречие с последващите
„решения на едноличния собственик на капитала“ на дружеството, съгласно които
след 01.01.2012г. предоставените парични средства в
размерите, посочени в тях, подлежат на връщане.
Неоснователно е
и твърдението, че са налице първични счетоводни документи – приходни касови
ордери за направени вноски на парични средства от собственика на „Спринт ИД“
ЕООД. На стр. 7 и 8 от РД са изготвени нарочни таблици, в които са посочени
направените вноски по протоколи и ПКО за 2012г. в общ размер на
97 791,50лв. и за 2013г. в общ размер на 127 128,85лв. В жалбата
срещу констатациите на РА се пропуска изричният извод на ревизиращия екип, че
на датите, посочени в тази документи, не са взети счетоводни операции по дебитиране на сметка 501, като дебитните обороти по тази
сметка са формирани от плащания от клиенти и изтеглени суми от банкова сметка. ***
на други дати, съответстващи на сумите в ПКО (стр. 8 от РД).
Предвид
непредставянето на други първични счетоводни документи, освен посочените на
стр. 7 и 8 от РД ПКО, включително на вещото лице за изготвяне на основното и
допълнително заключение по ССЕ, следва да се приеме, че експертните изводи са
необосновани, основаващи се на частни документи с недостоверна дата, съставени
за целите на обжалването на РА. В този смисъл, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата, в тази й част, е неоснователна и правилно в обжалвания РА и
решението на горестоящия административен орган е
приета като компонент от данъчната основа за облагане за 2012г. по реда на чл.
122 от ДОПК на сумата в размер на 595хиляди лева.
По отношение констатираните крайни
кредитни салда по сметка 501 към 31.12.2012г. и 31.12.2013г., тези констатации
в РА са потвърдени и в двете заключения на вещото лице, като са посочени
дебитните и кредитните обороти по сметката през 2012г. и 2013г. Настоящият
съдебен състав споделя изводите на органите по приходите и горестоящия
административен орган, че сметка 501 е активна и може да има само дебитно
(положително) или нулево салдо, като дебитното салдо следва да отговаря на
наличността в касата. Наличието на кредитен остатък означава дефицит на парични
средства, което е недопустимо и представлява индиция,
че са налице или неотчетени приходи от икономическата дейност или „червената“
каса е финансирана по друг начин.
В основното заключение вещото лице е
посочило конкретно взетите счетоводни операции, довели до формиране на крайно
кредитно салдо по сметката към 31.12.2012г. и 31.12.2013г., като е направило
експертен извод, че твърденият от жалбоподателя транспорт на стоки от турски
контрагенти, внесени по митнически декларации, е част от кредитния оборот на
сметката за 2012г. и сумата е включена в общата стойност на закупените стоки.
От страна на жалбоподателя не са представени документи за постъпили в касата
парични средства, представляващи допълнителни вноски или заемни средства,
внесени от собственика или с друг източник на финансиране.
Не следва да бъде кредитирано
допълнителното заключение, в частите му относно изчислени съпътстващи разходи
на недостигащите парични средства в касата на дружеството за 2012г. и 2013г.,
въз основа на надценките при продажба на стоки, както и направените изчисления
за 2013г. при приемане за вече обложена с данък сумата от 320 238,17лв. за
предходната 2012г. и липсата на кредитно салдо на сметка 501 за 2013г.
Експертните изводи на вещото лице са неправилни и
некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. За да бъдат
определени съпътстващи разходи на установени укрити приходи от дейността на
едно лице, в случая дружество, следва да бъде установено по несъмнен начин, че
се касае за конкретно закупени стоки, индивидуализирани в първичен счетоводен
документ, които в последствие са продадени, без да е издаден първичен
счетоводен документ, съответно приходът от тях е укрит. По делото не е спорно
обстоятелството, че при ревизията са констатирани неосчетоводени покупки на
стоки, които в последствие са продадени и приходът от тях е укрит, но в тази си
част обжалваният РА е отменен като незаконосъобразен с решението на горестоящия административен орган. На стр. 26 от РД е
извършен подробен анализ на недостигащите парични средства в активната сметка
501, като е посочено, че същата е с кредитни салда за 2012г. и 2013г., като
съгласно депозираните писмени обяснения от управителя на дружеството,
недостигът е компенсиран с парични средства на собственика на капитала и
съпругата му. В
подадени ГФО за ревизираните периоди и по-конкретно Отчети за парични потоци по
прекия метод няма декларирани данни за входящи и изходящи парични потоци от допълнителни
вноски и връщането им на собствениците. В касата на дружеството счетоводно са
въвеждани суми еднократно на 31.12.2016г. и текущо през 2017г. с основания
„покриване на червена каса", т.е. констатиран е недостиг на парични
средства не само за ревизираните периоди, но и в последващи
такива.
Неправилен е и
експертният извод на вещото лице, че след като през 2012г. недостигът на
парични средства в касата на дружеството е приет за укрит приход и е обложен с
корпоративен данък, не следва да се включва във формирането на кредитното салдо
за следващата 2013г., а като начално салдо на сметка 501 бъде приета сумата от
0лв. Настоящият съдебен състав намира, че този подход на вещото лице е приложим
при рекапитулация на паричните средства на физически лица, когато е констатиран
разход с установен източник (закупуване на недвижим имот, МПС, други движими
вещи на значителна стойност, вноски по банкови сметки и др. подобни), за
извършването на който не е деклариран доход също с установен източник (от
продажба или отдаване на имущество или от друг източник, посочен в ЗДДФЛ). В
тези случаи, след като разходите на лицето надвишават установените приходи и се
формира данъчна основа за облагане, логично е след извършването на това
облагане да се приеме за налична парична сума в началото на следващия период на
сумата от 0лв.
В настоящия
случай се касае за извършвана от РЛ икономическа дейност, съответно формиране
на дебитни и кредитни обороти по счетоводна сметка 501, като резултатите от
дейността подлежат на деклариране в ОПР, ГФО, баланс, отчет на собствения
капитал и отчет за паричните потоци по прекия метод, които подлежат на
публикуване в Търговския регистър. В отчета за паричните потоци по прекия метод
за 2012г. (л. 91 гръб) самото РЛ е декларирало отрицателна величина на нетния
паричен поток от 324хиляди лева, който дори е в по-голям размер от недостига на
парични средства по сметка 501 от 320 238,17лв. В отчета за паричните
потоци по прекия метод за 2013г. (л. 96 гръб) е посочена положителна величина
от 127хиляди лева (налице е разлика с изчислената от вещото лице положителна
величина от 124 188,49лв.), но не са попълнени постъпленията и плащанията
за предходния период – 2012г. Този некоректен начин на попълване на данните в
документи, подлежащи на публикуване се констатира за периода от 2007г. до
2013г. включително, като коректно попълване на данните в ГФО и отчет на
паричните потоци по прекия метод започва от 2014г.
В случая
несъмнено се касае за продължителен период на отрицателни стойности на нетен
поток на парични потоци от основна дейност, продължаващи и през следващите
отчетни периоди, като в края на 2016г. и периодично през 2017г. по сметка 501
са въвеждани суми с основание „покриване на червена каса“. Независимо от това,
е констатирано и крайно кредитно салдо на сметка 501 и за 2017г. (л. 31 от РД).
В този смисъл, декларирането на некоректни данни от жалбоподателя по отношение
наличието на парични средства по сметка 501 може да се приеме несъмнено за
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и формиране на данъчна основа за
облагане с пряк данък по реда на чл. 122 от ДОПК, при анализ на относимите обстоятелства.
По
така изложените аргументи, жалбата е неоснователна и в тази й част, съответно обжалваният
РА е правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и своевременното
искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва
да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към 26.10.2016г.) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 4 316,65лв. (четири
хиляди триста и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки).
Водим от
горното, Административен съд –Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СПРИНТ ИД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Борислав“ № 6, представлявано
от управителя И.И.Ч., против Ревизионен акт №
Р-16001618006101-091-001/29.05.2019г., издаден от В.А.– ***, възложил
ревизията, и В.Г.– ***в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на
ревизията, изменен с Решение № 467/09.08.2019г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно
допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2012г. в размер
на 91 523,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57 262,19лв. и
за 2013г. в размер на 57 262,19лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
10 273,92лв.
ОСЪЖДА „СПРИНТ
ИД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Борислав“ № 6, представлявано от управителя И.И.Ч. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата от 4 316,65лв. (четири хиляди триста и шестнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: