№ 39285
гр. София, 02.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110100073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „*********“ ЕООД срещу Н. К. Д., с
която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на
дружеството: 1430,49 лева – лизингови вноски за периода от 17.10.20219 г. до
12.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 04.01.2022 г., до окончателното плащане; 1952,65 лева –
възнаградителна лихва по договора за лизинг; 27,27 лева – неустойка за
забавено плащане на лизинговите вноски, начислена в периода от 17.10.2019
г. до 12.03.2020 г., и 1741, 77 лева - неустойка за прекратяване на договор за
лизинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2022 г., до окончателното плащане – задължения по договор за лизинг
на лек автомобил № AG0006243/17.01.2019 г., развален на 12.03.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен на
17.01.2019 г. договор за лизинг на автомобил „*****“ с посочения по-горе
номер, по който автомобилът бил предаден на ответника на 03.04.2018 г. По
силата на договора ответникът следвало да плаща месечни лизингови вноски
по 580,59 лева до 17.01.2022 г., но спрял да плаща на 20.09.2019 г. На
12.03.2020 г. поради неплащане на пет лизингови вноски, автомобилът бил
иззет от ищеца. Поради това се иска връщане на вноските в посочения
размер, както и лихвата, включена в размера им, а също така и неустойка за
забавено плащане по т. 15.1. от договора и неустойка при виновно разваляне
на договора по вина на лизингополучателя по т. 15.5. от договора.
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 05.04.2022 г.) не е
подаден отговор от ответника – Н. К. Д..
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за вноските, и във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за
неустойките, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
1
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, посочени в исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: счетоводна експертиза, тъй като първият въпрос не е
в доказателствена тежест на ищеца, а вторият е въпрос на аритметично
пресмятане и не е необходими на за правилно разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 73 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11
ноември 2023 г. от 16:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
лизингови вноски, възнаградителна лихва и две неустойки – за забавено
плащане и разваляне, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за вноските, и във връзка с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за неустойките
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е ползвал
лизингова вещ в периода, за който се дължат вноските, както и е установен
размерът им в договора за лизинг. Искът за възнаградителна лихва се
уважава, ако такава е уговорена писмено в лизинговия договор. Исковете за
неустойка се уважават, ако се докаже тяхното уговаряне за съответния вид
неизпълнение (забава и пълно неизпълнение, довело до разваляне), както и че
договорът е развален, като тежест за изпратено изявление за разваляне носи
ищецът, а за изпълнение в срок – ответникът. По неустойките съдът служебно
следва да прецени и дали същите отговарят на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за лизингови вноски – лизингов договор; уговорен размер на
вноските (за лихвата – в писмен вид); предаване на лизинговия автомобил;
2. по иска за неустойка за забавено плащане – уговорена неустойка за
забава;
2
3. по иска за неустойка за разваляне – уговорена неустойка за разваляне;
съобщение, получено от ответника, че договорът е развален.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: по исковете за неустойки – своевременно изпълнение на
паричните си задължения по лизинговия договор.
УКАЗВА на ищеца, че ще проверява съответствието на клаузите за
неустойка с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, за което
ищецът следва да вземе становище.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „*********“
ООД, че ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно
заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище
по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди
да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него
неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
documents.go@srs.justice.bg.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3