Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2020
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
двадесет и шести август Година две хиляди и
двадесета
В публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 2729 по описа за 2020г .
за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Д.Д.
против Електронен фиш серия К № 2031977 на ОД на МВР –Варна, с
който за нарушение на чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на И.Д. е наложено наказание глоба
в размер на 300лв.
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена
е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Въззивницата иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила. Не били представени
доказателства за метрологичната годност на измервателното средство, в ЕФ
липсвали задължителни реквизити като дата на издаване и лицето,което го е
издало.
В съдебно заседание, редовно призована,
въззивницата несе явява и не изразява становище по същество.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л., която не се явява в
съдебно заседание, становището си по същество изразява в писмени бележки.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На
23.03.2018г. в 15.29 часа, автомобил „Хюндай” с рег. В 3179 ВК, собственост на И.Д.Д., бил
управляван от КК“Зл.пясъци“ в посока Варна, до автобусна спирка“Долна
Трака“, със скорост от 80 км.ч. при въведено ограничение на скоростта 40 км.ч.
с пътен знак Ф26.
За
това бил издаден процесният електронен фиш. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство- мобилна система за видеоконтрол.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – материалите по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство,
протокол за използване на АТС, протокол за метрологична проверка, удостоверение
за одобрен тип и други.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Възраженията на жалбоподателя са
несъстоятелни.
Административно-наказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено.В разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях
не фигурира дата на съставяне. Липсата й не е съществено процесуално нарушение.
Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно §
6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
От доказателствата по АНП се установява,
че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с приложените към АНП Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Използването
на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол,
съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и
последния запис. От същия протокол се установява и наличието на пътен знак
„В26“, който се намира на 150 м. от мястото на проверката и въвежда ограничение
на скоростта до 40 км.ч.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се
наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и
посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол, изключват съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като
заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес.
ЕФ е издаден срещу собственика И.Д. в
съответствие с чл.188 ал.1 от ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако
в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на
което е предоставил автомобила. Въззивникът не е посочил в 14 дневен
срок друго лице да е управлявало автомобила.
Видно
от приложената по делото разпечатка със снимка,
установената скорост на МПС е 83 км.ч., а въззивницата е наказана за
движение със скорост 80 км. ч., от което е видно, че е била приспадната възможната
допустима грешка при отчитане на скоростта. Превишаването на скоростта е с над
30 км.ч. и е допуснато извън населено място, поради което правилно лицето е
наказано на основание чл. 189 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Доказателствата са достатъчни за
изясняване на фактическата обстановка и не се налага събирането на други
такива.
На осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило ведно съдебно
заседание, съдът намира, че същото следва да е в минимален размер от 80 лв.
Въззивната страна не е правила искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2031977 на ОД
на МВР –Варна, с който за нарушение на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на И.Д. е наложено наказание глоба
в размер на 300лв.
ОСЪЖДА И.Д.Д.
да заплати в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ :