М О
Т И В И
към присъда №67 от 28.02.2012г., постановена по н.о.х.дело №366 по описа на Районен
съд П. за 2012г.
Районна
прокуратура П. е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Г.Б. с ЕГН **********
***, за това, че на 25.02.2012г. в град П. е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „***” с ДК №***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно: 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен №*** – престъпление по
чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс НК).
Прокурорът
поддържа обвинението във вида, в който е внесено. Пледира за осъдителна присъда
и налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на
чл.66 НК, или пробация при условията на чл.55 НК, както и подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява моторно превозно средство на основание чл.343г НК.
Подсъдимият Б. се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и дава подробни обяснения,
в последната си дума изразява съжаление
за стореното и моли за по-леко наказание.
Районен съд П.,
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А.Г.Б.
е роден на ***г***, живее в с.Ю., обл.П., българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелят Г. Г.
бил дежурен автопатрул от 19.00ч. на 25.02.2012г. до 07.00ч. на 26.02.2012г. С
колегата му работели по график при градския пазар на ул.”Г.Г.” в гр.П.. Около
23.55ч. спрели за проверка лек автомобил *** с рег.№***, управляван от
подсъдимия А.Б.. Проверили документите на водача и автомобила, като при
разговор с подсъдимия им направило впечатление, че същият лъха на алкохол.
Извършили проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен №***,
при която апаратът отчел 1,36 на хиляда наличие на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух. Пробата била показана на водача, който заявил пред
проверяващите, че е изпил известно количество алкохол.
От приложената по
делото справка (л.5 от ДП) се установява, че техническото средство Алкотест
Дрегер 7410 + с фабр. №*** е преминало успешно проверка за изправност със срок
на валидност до 07.03.2012г.
На подсъдимия бил
съставен акт за установяване на административно нарушение с №226/25.02.2012г. и
издаден талон за медицинско изследване с №0374845 от същата дата. След това полицейските
служители го придружили до МБАЛ гр.Б. за вземане на кръвна проба. В
присъствието на дежурния лекар и полицейските органи подсъдимият отказал да
даде проба за кръвно изследване.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа събраните в хода на делото
гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Б., показанията на свидетеля Г.,
както и писмените доказателства, приложени по делото – АУАН; талон за
медицинско изследване; справка за извършена проверка на средства за измерване;
справка от КАТ; справка за съдимост, характеристична справка; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че подс.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава по чл.343б, ал.1 НК, като на 25.02.2012г. в град П.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил *** с рег.№***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,36 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+” с фабричен № ***. Употребата на алкохол в случая е установена именно с
техническо средство, а не с лабораторно изследване на кръвна проба, тъй като
подсъдимият е отказал да даде такава. Налице е една от хипотезите, установени в
чл.6 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
при които е допустимо съдържанието на алкохол да се установи само въз основа
показанията на техническо средство, като използваното спрямо подсъдимия
техническо средство е било тествано и изправно в деня на проверката, поради
което съмнение в неговото показание не може да има.
Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представа за
всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването
на обществено опасните последици – действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този
извод е самото поведение на лицето – същият е съзнавал, че пристъпва към управление на МПС след
употреба на алкохол, което го прави опасен за останалите участници в движението.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 НК относно целите на наказанието и на чл.54 НК относно
неговата индивидуализация. За престъплението по чл.343б, ал.1 НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода до една година. По отношение на
подсъдимия, обаче, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона
наказание лишаване от свобода (три месеца) за него би се оказало несъразмерно
тежко. В тази хипотеза разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.б/ НК позволява
наказанието лишаване от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел, да
се замени с по-лекото наказание пробация. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се намериха – направеното от него пълно самопризнание
и оказаното съдействие на органите на реда, изразеното искрено съжаление за
стореното, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, обстоятелството,
че се грижи сам за своята възрастна и тежко болна баба, както и това, че
отчетеното количество алкохол е близко до минималното установено в закона от
1,2 на хиляда. Тези обстоятелства в своята съвкупност налагат наказанието да се
определи при условията на чл.55 НК, в каквато насока са и исканията на страните.
Според съда целите
на наказанието при подсъдимия Б., при всички събрани данни за неговата личност
и обкръжение, успешно биха могли да се постигнат с наказанието пробация, при
съчетанието от пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител. При определяне срока на всяка една
от тях съдът взе предвид данните от справката за нарушител на сектор КАТ при
ОДМВР П., според които подсъдимият е бил наказван неколкократно за извършени от
него нарушения по Закона за движение по пътищата, затова определи наказанието в
рамките на една година. С оглед необходимостта от осигуряване безопасност на
движението и предвид широкото разпространение на деяния от подобен характер, на
основание чл.343г НК във връзка с чл.37, ал.1, т.7, предложение второ НК, подс.Б. беше лишен от право да управлява МПС за същия срок от време, като
на основание чл.59, ал.4 НК се приспадна времето след изземване на
свидетелството му за управление на МПС на 25.02.2012г. до влизане в сила на
присъдата.
Така определените и
наложени наказания – пробация при посочените постоянно ангажиращи и
контролирани мерки и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство, представляват адекватна и съответна на обществената опасност на
деянието и дееца санкция, която би го превъзпитала и създала у него чувство на
зачитане и съобразяване с установения в страната правов ред и правила за
движение по пътищата. Същевременно определянето на посочените наказания в по-висок
от минималния размер гарантира съблюдаването на генералната превенция и
оказването на превантивно въздействие спрямо другите членове на обществото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
Росица Кюртова