№ 882
гр. Шумен, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630102098 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание 1/ чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, 2/ чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 3/ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Производството беше разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, съгласно
разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Х. с ЕГН ********** от с.
Тодор Икономово, ул. „***“ № 7, със съдебен адрес: адв. Диана Колева от ШАК, срещу
„Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, с ЕИК *********, със седА.ще гр. Шумен,
пл. „***“ № 1, представлявано от управителя Иван Пушкаров. В исковата молба се твърди,
че трудовото правоотношение на ищеца с работодателя е прекратено на основание
дисциплинарно уволнение, но при извършеното уволнение са били допуснати редица
нарушения, които го правят незаконосъобразно. Твърди се, че основните му задължения са
били на „шофьор на автомобил до 12 т.“, а не на инкасатор. Твърди, че в издадената заповед
за уволнение липсва дата на извършване на нарушението, както и дата, от която се счита
наложено наказанието. Според ищецът уволнението му е преднамерено по политически
причини и твърди, че му е оказван натиск да подаде сам молба за прекратяване на трудовото
правоотношение и след отказа му е инициирана тази проверка. Твърди, че проверката е
извършена след първото отчитане за сезона след спирането на отчитането през зимните
месеци и констатациите не показват да е ощетен работодателя. Освен това били установени
разминавания само при 20 % от проверените водомери. Твърди, че тези разминавания се
дължат, както на сезона, така и на това, че потребителите не предоставят достъп до
водомерите, както и че самите потребители предпочитат да заплащат през зимата и пролетта
повече кубици вода, а да ги използват през лятото, когато потреблението е по-голямо, за да
1
си разпределят финансовата тежест. Твърди, че работодателят му е предоставил
недостатъчен срок за обяснения и не си е направил труда да съобрази тези обяснения при
издаване на заповедта за уволнение. Освен това счита, че е нарушена разпоредбата на чл.
333 от КТ, тъй като не му е предоставена възможност да заяви дА. страда от заболявания,
които са причина да се ползва с предварителна защита. Счита, че при цитиране на
нарушената нормативна уредба работодателят е посочил чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, но не и за
коя от двете хипотези на този текст става дума, но освен това после е цитирал и текстове от
документи, които нямат нищо общо с трудовото законодателство и задълженията на
служителя. Твърди още, че работодателят не е извършил преценка за тежестта на
нарушението като не е съобразил всички релевантни за извършването на тази преценка
факти и обстоятелства. Твърди, че спрямо него е подходело дискриминационно и е бил
третиран различно – само на него не е предоставен електронен карнет, което ще доведе до
отпадане на необходимостта от подписване на карнета от потребител. Посочено е, че в
заповедта не са посочени дължимите му обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение. По тези причини ищецът моли съда да признае уволнението му за
незаконосъобразно, да го възстанови на работа и да осъди работодателя да заплати на същия
обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода от 05.07.2024 г. до
04.10.2024 г. в размер на 3453,03 лв. (съгласно изменение на иска от съдебно заседание от
04.10.2024 г.), както и да присъди в тежест на ответника направените от него разноски по
делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа предявените
искове. Излага съображения за неспазване на Кодекса на труда при прекратяване на
трудовото правоотношение, което водело до незаконосъобразност на това действие на
работодателя. В писмените бележки аргументите, посочени в исковата молба са подробно
развити. Изрично е подчертано становището, че уволнението е тенденциозно и политически
обосновано. Твърди, че работодателят не е спазил процедурата. Оспорва се извършването на
нарушението от работника. Моли съда да уважи исковете.
В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото –
„Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, с който се излагат аргументи за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърди, че в длъжностната
характеристика на лицето има и задължения, свързани с дейността му като инкасатор.
Работодателят счита, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е обоснована,
мотивирана, като са взети предвид всички факти и обстоятелства, включително дадените
обяснения. Наказанието се счита наложено, считано от датата на връчване на заповедта на
основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, поради което не било нужно посочването на конкретна дата
в самата заповед. Оспорено е обстоятелството, че през м. май (когато е извършена
проверката) е първото отчитане на водомерите за сезона, както и че потребителите не
осигуряват достъп до имотите за отчет на водомерите като за последното считам, че е
показателно, че при проверката такъв достъп е осигурен и то само 10-тина дни след
отчитането. Посочено е, че повечето разлики в отчитанията са положителни – по-малки от
2
действителните, но дори и отрицателните не са в полза на дружеството, а могат да доведат
до отрицателни за дружеството последици. Излагат се аргументи, че желанията на
потребителите не е трябвало да бъдат съобразявани, тъй като ищецът е служител на ВиК и е
следвало да изпълнява своите задължения съвестно и да отчита точно показанията на
водомерите. Посочено е, че повечето разлики в отчитанията са много съществени, което не
може да се оправдае от нито едно от посочените от ищеца оправдания. Оспорва да е
допуснато нарушение на чл. 333 от КТ като сочи, че ищецът дори не твърди, че е нА.це
основание да се ползва от предварителна защита. Оспорва ищецът да е бил третиран
различно и сочи, че хартиените карнети не са отменени. Твърди, че в същия ден е издадена
друга заповед, в която са определени дължимите на работника обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на гореизложеното ответникът моли
съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника аргументира
законосъобразността на извършеното уволнение. Излагат се аргументи, че издадената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Поддържа се
твърдението, че наказанието е наложено за две отделни нарушения – неправилното отчитане
и липсата на подписи на потребителя. Счита, че и двете са доказани.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Т. А. Х. е
постъпил на работа при ответника „Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД („ВиК-
Шумен“ ООД) на 23.03.2016 г. Той е бил назначен на длъжността „шофьор автомобил до 12
т.“. Съгласно допълнително споразумение от 04.10.2021 г. той е преназначен на длъжност
„водопроводчик-инкасатор, шофьор автомобил до 12 т.“. В това допълнително споразумение
бил уговорен и срок за изпитване, въз основа на което със заповед № 60 от 04.01.2022 г.
трудовото правоотношение с него било прекратено по преценка на работодателя преди
изтичане на срока за изпитване. Работникът атакувал уволнението и с решение № 566 от
15.07.2022 г. по гр.д. № 188/2022 г. на ШРС съдът обявил клаузата в цитираното
допълнително споразумение, с която е уговорен срок за изпитване, за недействителна,
уволнението е отменено и работникът е бил възстановен на работа. Ефективно това е
сторено от работодателя, считано от 22.08.2022 г. Оттогава Т. А. Х. е изпълнявал длъжността
„водопроводчик-инкасатор, шофьор автомобил до 12 т.“ до дисциплинарното си уволнение.
От приложената по делото длъжностна характеристика се установява, че в качеството
си на инкасатор ищецът е имал задължението да отчита потреблението на вода от
потребителите в разпределения му район. Той е изпълнявал трудовите си задължения в с.
Тодор Икономово, заедно с още двама души. От изслушаните по делото гласни
доказателства се установи, че практиката била водомерите, които се намират в шахти на
открито, да се „зазимяват“ през есента с цел да не замръзнат и да се спукат тръбите. Това
ставало чрез полагане на изолационни материА. върху самия водомер. Това препятствало
3
възможността да се извършва реално отчитане, поради което през целия зимен период
начислявА. служебно количество потребена вода. При „раззимяване“ на водомерите в края
напролет, се извършвало изравняване на показанията на водомера.
Реалното отчитане на водомерите се затруднявало и от два други фактора. На първо
място, в с. Тодор Икономово имало много хора, които или не живеят трайно в имотите си
(защото са в чужбина, живеят в по-голям град или по друга причина), или са на работа по
цял ден и отсъстват по време на извършване на проверката от инкасатора. Съдът приема
този факт за установен въз основа на представените копия от карнет № 255 – те показват, че
не само докато Т. А. Х. е изпълнявал длъжността инкасатор няма събрани подписи при
отчитането, а и след уволняването му точно на това основание новият инкасатор, който и да
е той, също не е успял да събере подписи от абонатите през месеците юли, август и
септември 2024 г., което доказва, че наистина са нА.це обективни пречки за подписване на
абонатите при отчитане на водомерите. От друга страна, част от абонатите умишлено
препятствА. проверката. Сред последните се числят кмета на селото и неговите роднини и
политически поддръжници. Причината се кореняла в това, че на последните избори за
местна власт ищецът Т. А. Х. се явил като кандидат за кмет и въпреки, че не спечелил
изборите, нА.чието на съперничество довело до обтягане на отношенията му с избрания
кмет.
От приетите писмени доказателства и събраните гласни такива се установява, че
всяка година работодателят утвърждавал график за проверки, при които инспектори от
„ВиК-Шумен“ ООД проверявА. правилно ли се отчита потреблението на вода от
инкасаторите. От показанията на св. Венелин Вичев и св. Илиян Тодоров се установи, че
всяка година при проверката на инкасаторите се откриват разлики. Нито един не можа да
каже дА. има и други с такива големи разлики, както при проверката на абонатите, отчитани
от Т. А. Х., защото всяка година проверявА. около 200 села с по 2-3 и повече инкасатори във
всяко населено място. Съставяли протоколи само при отчетен от инкасатора разход поне 50
куб. по-малко от действителното потребление. Ако разликата била по-малка от 50 кубика
вода, не съставяли констативен протокол. За всяка проверка съставяли протокол, който
предавА. на прекия началник – Боряна Димитрова.
На 27.05.2024 г. св. Венелин Вичев и св. Илиян Тодоров като инспектори извършили
проверка на инкасаторите в с. Тодор Икономово. Двамата проверили общо 39 бр. от
абонатите на Т. А. Х.. Според отразеното в съставения от тях протокол проверяващите
констатирА.: 39 бр. водомери с некоректни отчети – сравнени с отчетеното от ищеца
количество вода на 15.05.2024 г., 29 бр. водомери с изтекла метрологична годност, 5 бр.
водомери с нарушена пломба, 3 бр. водомери с некоректни номера и 1 бр. водомер
неотговарящи при монтажа на техническите норми.
За всички тези констатации на работника са изискани обяснения като е посочено
какво е констатирано за всеки отделен партиден номер и са поискани обяснения, както
следва:
1. Каква е причината за многобройните и драстични констатирани разлики в отчетените
4
кубици вода по отношение на посочените партидни номера“
2. Каква е причината да не е констатирал липсата на пломбите на посочените водомери?
3. Каква е причината да не е констатирал и съобщил за изтеклата метрологична годност на
посочените водомери?
4. По каква причина не е установил и отстранил дефекта на посочените водомери (2 бр.)?
5. По каква причина липсва подпис в карнета относно посочените абонатни номера?
На работника е предоставен тридневен срок да даде обяснения. В указания срок
работникът е дал обяснения. По първия въпрос като причина е посочил, че разликите се
дължат на служебно начислените през зимата кубици в резултат на зазимяването на шахтите
или на отсъствие на потребители, които се намират в чужбина. По втория и четвъртия
въпрос е посочил, че при последното отчитане, всичко е било наред (респ. пломбите са били
на място, а водомерът е работел). Относно водомерите с изтекла метрологична годност е
посочил, че многократно е уведомявал дружеството, но смяната им е била невъзможна
поради липса на необходимите водомери за монтиране.
Със Заповед № 78 от 05.07.2024 г. на управителя на „ВиК-Шумен“ ООД на Т. А. Х. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Като причина за
прекратяването на трудовото правоотношение било посочено неспазване на задълженията да
отчита водомерите съгласно утвърдените правила по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канА.зационни системи, чл. 23, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 от ОУ на „ВиК-
Шумен“ ООД. Работодателят е счел, че с това работникът е допуснал нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ. Със заповед № 79 от 05.07.2024 г. на
управителя на „ВиК-Шумен“ ООД било разпоредено на лицето да се изплати обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Видно от изготвената по делото ССчЕ се установява, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца брутното му трудово възнаграждение за последния
отработен месец (м. юни 2024 г.) възлизало на 1096,20 лв., а за 1 ден – на 54,81 лв. За 6
месеца брутното трудово възнаграждение (БТВ) възлизало на 6577,20 лв. Дължимото
обезщетение при такова БТВ по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от уволнението на ищеца на
05.07.2024 г. до датата на приемане на експертизата на 04.10.2024 г. възлиза на 3453,03 лв. В
съдебно заседание вещото лице допълни, че по принцип работникът е имал право и на
купони за храна, но не било задължително тези суми да са част от трудовото
възнаграждение.
Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата
длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е останал без работа. От
5
спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по
отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за
тяхното уважаване.
За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е необходимо
работодателят да докаже, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
и прекратяване на трудовото правоотношение и че работникът наистина е извършил
нарушението, за което му е наложено наказание.
Съдът счита, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ работодателят е допуснал нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. В заповедта липсва
посочване на дата, на която според работодателя са извършени дисциплинарните
нарушения. В заповедта е посочено какво показание на водомера е посочил работникът при
последното отчитане, посочил е и какво е действителното показание при извършената 12
дни по-късно проверка и каква е разликата между отбелязаното от работника и установеното
при проверката. Ясно и точно работодателят е посочил в какво се състои нарушението – кои
норми, регулиращи правилата за отчитане на водомерите е нарушил работникът и кои свои
трудови задължения не е спазил. Това, което не е посочил е кога според работодателя е
извършил работникът това нарушение. Няма как да се приеме, че нарушението е извършено
на 15.05.2024 г. Става дума за нарушения, които по своето естество се извършват системно, а
не на една единствена дата. От всички уточнения на работодателя, извършени в съдебно
заседание, а и от посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, става
ясно, че според работодателя тези нарушения са системни – натрупаните количества като
разлика между отчетеното от работник и отчетеното при проверката няма как да се резултат
от едно единствено грешно отчитане. В такива случаи работодателя трябва да посочи
периода, в който според него нарушението е извършено. Целта на законодателя е даде
възможност на работника да се защити като адекватно посочи причините довели до
обстоятелствата, които според работодателя представляват нарушение на трудовата
дисциплина, дА. наистина той е извършил деянието, както и да може да се извърши
преценка дА. за това нарушение няма наложено вече наказание, дА. са спазени сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание.
Дори да се приеме, че посоченото процесуално нарушение не е допуснато от
работодателя и посочената в заповедта № 78 от 05.07.2024 г. на управителя на „ВиК-
Шумен“ ООД дата – 15.05.2024 г. е датата, на която според работодателя е извършено
нарушението, то тогава описаните в заповедта нарушения се оказват недоказани.
На първо място, съдът приема, че макар работникът наистина да не е събирал
подписи от абонатите при отчитането на водомерите, това е било причинено от обективни
пречки. Както бе посочено по-горе работникът е срещал обективни препятствия –
отсъстващи абонати или такива, които недобросъвестно отказват съдействие. Не може да се
пренебрегне фактът, че след уволнението на ищеца работникът, който е поел района му не е
успял да събере нито един подпис за трите месеца, в които е отчитал водомерите, което се
установява от представения по делото карнет. Това оборва твърдението на работодателят, че
6
става дума за липса на добросъвестно упражняване на трудовите задължения от страна на
работника.
На второ място, по отношение на нарушенията, свързани с неправилното отчитане –
както бе посочено по-горе няма как да се приеме, че нарушението е извършено на 15.05.2024
г. Става дума за такъв характер нарушения, които са на системно извършване. Няма как
нарушението да е еднократно извършено само една дата. По отношение на случаите, при
които е установено, че служителят е надписал потребление (посочил е в карнета сума по-
висока от действителното потребление), съдът установи, че надписването е с давност повече
от една година. По отношение на парт. № 255127 Т. А. Х. е отбелязал на 15.05.2024 г.
показание на водомера 250 куб., а при проверката на 27.05.2024 г. инспекторите са
установили показание 167 куб. (разликата е 83 куб.). Видно от страницата в карнет № 255 за
този абонат, намиращ се на стр. 334 от делото при започване на карнета през м. април 2023 г.
е отбелязано показание на водомера 220 куб. – количество, което все още не е достигнато
дори към датата на проверката на инспекторите. Това показва, че още при откриване на този
карнет е имало грешка в отчитането на показанията. Това обаче не е коригирано при
извършване на проверката през предходната 2023 г. По тази причина няма как да се прецени
кога действително е извършено надписването – възможно е Т. А. Х. да е добавял само
служебно кубици, ако абоната е отсъствал и това да е довело до натрупване на голяма
разлика или да е добавял действителното потребление към грешно посочената начална
стойност на показанието на водомера в карнета. Същите са изводите на съда относно
партиден № 255167. На 15.05.2024 г. Т. А. Х. е отчел според карнета показание на водомера
964 куб. На 27.05.2024 г. при проверката инспекторите са установили показание 830 куб.
(разликата е 131 куб.). Видно от страницата в карнет № 255 за този абонат, намиращ се на
стр. 376 от делото при започване на карнета през м. април 2023 г. е отбелязано показание на
водомера 950 куб. – количество, което все още не е достигнато дори към датата на
проверката на инспекторите. По отношение на партиден № 255182. На 15.05.2024 г. Т. А. Х.
е отчел показание на водомера 926 куб., на 27.05.2024 г. инспекторите са установили
показание 92 куб. (разликата е 834 куб.), а според карнет № 255, копие намиращо се на стр.
392 от делото при започване на карнета през м. април 2023 г. е отбелязано показание на
водомера 896 куб. Абсолютно същите са изводите и за партидни №№ 255180, 255169,
255082, 255097. А по отношение на парт. № 255134 независимо, че е констатирано
надписване от 58 куб. (15.05.2024 г. от Т. А. Х. – 1070 куб., на 27.05.2024 г. от инспекторите
– 1012 куб.) новият инкасатор е продължил да начислява потребление, неясно как отчетено.
Всичко това показва, че не винаги при констатиране на разлики „ВиК-Шумен“ ООД
задължава инкасаторите да коригират тези разлики незабавно – например като се спре
отчитането до изравняване на показанията. Това е сторено сега при констатирани разлики
над 50 кубика, но не при всички случаи. Така обаче се стига до натрупване на големи
разлики, ако инкасаторът не успява да извърши реално отчитане поради отсъствие на
потребителя или ако потребителя отказва съдействие. Така не може да се установи дА. в
последната година инкасаторът действително е изпълнявал недобросъвестно трудовите си
задължения или става дума за натрупана в предходен период разлика.
7
Предвид констатациите на съда, че не винаги при констатирани разлики работникът е
задължаван да отрази същите по партида на абоната, не може да се направи извод и дА. при
констатирани отчитания по-малки от действителните при предишната годишна проверка,
дА. тези са отразени и дА. констатираните при тази година натрупвания се дължат на
нарушения на инкасатора през този едногодишен период от време или през предходен
период. В нито един от записите за абонатите по карнет № 255 не е отбелязано коригиране
при проверката през 2023 г. Самите инспектори заявиха, че съставят констативни протоколи
само при констатирани разлики над 50 кубика. Половината констатирани разлики обаче са
диапазона до 100 кубика, което може да се дължи на натрупване на разлики от повече от
една година. Особено ако при предходна проверка не са проверявани тези същите номера.
Разликите в отчитането на част от партидните номера (напр. парт. №№ 255104, 255120,
255162, 255145, 255172, 255143, 255087) са незначителни до 25 кубика и спокойно могат да
се дължат на потребление в двете седмици от отчитането на работника и проверката на
инспекторите. Същото важи дори и за разликите по партидни № 255181 и № 255157 –
независимо, че разликите там са съответно 133 кубика и 98 кубика, видно от страниците за
тези два абоната в карнета (стр. 391 и 366 кубика) – това е потреблението за месец-два и
може да се дължи и на обективни причини – скорошното раззимяване на шахтите,
невъзможност за реално отчитане и др.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че няма как да се установи кога е
извършено описаните в заповед № 78 от 05.07.2024 г. нарушения, но те или не са
извършени, т.е. няма реално нарушение (какъвто е случая с парт. №№ 255104, 255120,
255162, 255145, 255172, 255143, 255087) или не се установява кога са извършено и дА. не са
извършени в период преди повече от една година. Последното поставя под въпрос дА. са
спазени сроковете за налагане на наказанието, което е в тежест на работодателя да докаже.
Относно повечето разлики, при които е констатирано надписване на кубици вода, със
сигурност става дума за действия извършени преди откриването на карнет № 255, т.е. преди
повече от една година. Фактът, че едва сега са предприети действия срещу работника, както
и обстоятелството, че преди година и половина работодателят е направил незаконосъобразен
опит да го уволни, подкрепя тезата на работникът, че уволнението е продиктувано от
мотиви, различни от извършване на дисциплинарно нарушение, а е целенасочено.
Всичко посочено по-горе навежда на извода, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно и действията на работодателя представляват злоупотреба с право.
Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението следва да
бъде признато за незаконно и отменено. Предвид това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се
явява основателен.
С оглед на изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че следва да
уважи и исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ.
По делото липсват данни да са нА.це пречки работникът да бъде възстановен на
8
работа.
На основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1. т. 3 от КТ и предвид изводите на
настоящата инстанция за незаконосъобразност на уволнението, работникът има право и на
обезщетение за времето през, което е останал без работа, считано от 05.07.2024 г., когато
заповедта е била връчена на работника, до 04.10.2024 г. (съгласно изменението на иска от
съдебно заседание), в размер на 3453,03 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 13.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид направеното искане на процесуалния представител на ищеца за присъждане
на разноски, съдът намира, че работодателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Т.
А. Х. сумата от 2200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция. Чрез процесуалният си представител ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че същото е неоснователно
предвид големия обем факти, за които става дума по делото – работодателят е посочил 39
отделни случая за всяко едно от двата отделни вида нарушения. Така или иначе
минималното адвокатско възнаграждение без ДДС възлиза на 1555,30 лв., а с ДДС 1866,36
лв. Ищецът и неговия процесуален представител са се договорили за възнаграждение само с
400 лв. по-високо от този размер, което е напълно оправдано с оглед фактическата сложност
на делото. Самият ответник е договорил почти същото възнаграждение със своите
процесуални представители – 2100 лв. с ДДС.
Работодателят на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 191,70 лв. по сметка на ШРС, представляващи деловодни разноски за назначената
ССчЕ, както и държавната такса за трите обективно кумулативно съединени иска за
настоящата инстанция, както следва:
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 70 лв. (искът е неоценяем и държавната такса се определи
от съда в рамките между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на
иска);
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – 30 лв. (искът е неоценяем и държавната такса се определи
от съда в рамките между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на
иска);
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 138,12 лв. (4 % от стойността
на присъденото обезщетение).
Ответникът следва да заплати на съда и стойността на платените разноски от
бюджета, а именно сумата в размер на 307,89 лв. по назначената ССчЕ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Т. А. Х. с ЕГН ********** от с.
Тодор Икономово, ул. „***“ № 7, извършено със Заповед № 78 от 05.07.2024 г. на управителя
9
на „Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, гр. Шумен.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. А. Х. с ЕГН ********** от с. Тодор Икономово, ул. „***“ № 7,
на предишната работа като „водопроводчик-инкасатор, шофьор автомобил до 12 т.” във
„Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, гр. Шумен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, с ЕИК *********, със
седА.ще гр. Шумен, пл. „***“ № 1, представлявано от управителя Иван Пушкаров, да
заплати в полза на Т. А. Х. с ЕГН ********** от с. Тодор Икономово, ул. „***“ № 7, сума в
размер на 3453,03 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и три лева и три стотинки),
представляващи дължимо обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
времето през което работникът е останал без работа за периода от 05.07.2024 г. до 04.10.2024
г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, с ЕИК *********, със
седА.ще гр. Шумен, пл. „***“ № 1, представлявано от управителя Иван Пушкаров, да
заплати в полза на Т. А. Х. с ЕГН ********** от с. Тодор Икономово, ул. „***“ № 7, сума в
размер на 2200 лв. (две хиляди и двеста лева), представляващи направените от ищеца
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канА.зация – Шумен“ ООД, с ЕИК *********, със
седА.ще гр. Шумен, пл. „***“ № 1, представлявано от управителя Иван Пушкаров, да
заплати по сметка на Районен съд – Шумен, сумата в размер на 307,89 лв. (триста и седем
лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи деловодни разноски за назначената от
съда ССчЕ, както и сумата от 238,12 лв. (двеста тридесет и осем лева и дванадесет
стотинки), представляващи държавна такса за разглеждането на трите обективно
кумулативно съединени иска.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок, считано от 25.11.2024
г.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10