№ 104
гр. Бяла Слатина, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410101579 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове
от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ.
Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр. София, ул.Х.О. №74, ет.1, ап.1, общ.
Столична, обл. София (столица), чрез адв.А. Д. от САК, против "Фератум България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост
3, бул.“А.М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите
И.В.Д..а и Д.В.Н., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№1275957/25.07.2023г., и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 938,97лв. като получена
без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.09.2024г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищцата сочи, че на 25.07.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №1275957, по силата на който е получила от ответника, в качеството му на кредитор,
сумата в размер на 4000,00лв., като било уговорено сумата да бъде върната на 18 месечни
погасителни вноски при ГЛП 35% и ГПР 49,66%. Общата дължима сума по договора била в
размер на 5400,00лв. Сочи се, че съгласно чл.5 от Договора задължението се обезпечавало с
поръчителство, предоставено от “Multitude Bank”в полза на ответника. Излага, че
горепосоченото било задължително условие за сключването на договора.
По силата на Анекс от 27.05.2024г. ответникът предоставил на ищцата допълнително
сумата в размер на 800лв., като страните се уговорили, че крайният срок за погасяване на
1
задълженията по процесния договор за кредит и анекс е 24.09.2024г.
Твърди се, че дължи такса за обезпечение с поръчителство в размер на 4040,00лв.,
предвид което ищцата следвало да заплати сума в общ размер на 10633,62лв. Инвокира
доводи за недействителност на процесния договор. Сочи, че в договора е посочен грешно
изчислен ГПР, като не са посочени кои разходи го формират. Счита, че претендираната такса
за обезпечение с поръчителство следва да бъде включена в ГПР. Твърди, че в процесния
договор не е посочен размерът на лихвения процент на ден. Излага доводи за
недействителност на договора за поръчителство.
Сочи, че предвид недействителността на процесния договор дължи връщане на чистата
сума по кредита, като към момента на депозиране на исковата молба е заплатила сума в
размер на 5700,89лв.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Сочи, че сключването на
договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за
потребителски кредит. Твърди, че поръчителят е самостоятелно юридическо лице, различно
от ответника, предвид което прави възражение за недопустимост на исковете за
недействителност на договора за поръчителство. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представения Договор за потребителски
кредит №1275957/25.07.2023г. и се установява, че между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
като кредитор, и Ц. П. П., като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който
ответното дружество се е задължило да предаде на ищцата сума в размер на 4000 лв.
Кредитът е бил отпуснат при следните условия: връщане на 18 месечни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 35,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) -
49,66 % и общ размер на всички плащания – 5400,00 лв.
Между страните не се спори, че по силата на Анекс от 27.05.2024г. към Договор за
потребителски кредит №1275957/25.07.2023г. ответникът е предоставил на ищеца
допълнително главница в размер на 800лв., като сумата е прибавана към остатъчната сума
по договора за потребителски кредит.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че
с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени.
2
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно изготвено и пълно, се установява, че ако към ГПР бъде прибавена таксата за
обезпечение с поръчителство, ГПР щял да стане в размер на 137,62%. В заключението си
експертът сочи, че за периода от 24.08.2023г. до 05.07.2024г. ищецът е заплатил на ответника
сумата в размер на 5738,97лв.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№1275957/25.07.2023г., и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 938,97лв., са предявени
при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита, като намира за
неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на исковете. В тази
връзка следва да се отбележи, че потребителят винаги разполага с интерес да предяви иск за
прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на
предявения иск ще внесе – със силата на пресъдено нещо, правна сигурност в отношенията
между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага
(плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за
връщане на платеното по нищожния договор. Основанието на всеки иск се определя от
ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно -
правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението. Материалноправната легитимация на страната е свързана с
принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за
последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за
разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като абсолютна
предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в исковата
молба. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по договора
или сделката, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от
действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира като
действителна. Искът за установяване на нищожност на договор е установителен по своя
характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от установяването.
Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор,
при съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено.
Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с
дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или
не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим
процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на последиците на
този вид начална недействителност.
3
За да бъде уважен предявеният установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже в
условията на пълно и главно доказване факти и обстоятелства, обосноваващи абсолютна
първоначална недействителност (нищожност) на процесня договор, а именно, че нарушава
закона или нарушава определен/и морален/ни принпип/и, което води до неговото
противоречие с добрите нрави.
Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на
кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в
случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,66 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Между страните по делото не се спори, като същото е визирано в чл.5 от Договора, че
процесното вземане е обезпечено с поръчителство, предоставено от "Multitude Bank ",
вследствие на което между ищцата и поръчителят е сключен договор за предоставяне на
4
поръчителство срещу уговорено възнаграждение. За да се прецени дали таксата за
предоставяне на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл.3, б.„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи
по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси
и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора /с изключение на нотариалните
разходи/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 5 от Договора / предполага
предоставянето на обезпечение, като съгласно задължителната съдебна практика на СЕС,
обективирана в Решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г., Член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство,
чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за
кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че
този разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че по отношение на разпоредбата на
чл.5 от Договора, предвиждаща поръчителство, съдът счита, че ответникът не е действал
добросъвестно, като не е предоставил цялата необходима информация на ищцата по
отношение на общия размер кредита с оглед на дължимото възнаграждение за поръчителя,
невключено в ГПР. Съответно, последната е била лишена от възможността да разбере
всички икономически последици от сключения договор и да вземе информирано решение
дали да го сключи, или не. С посочената разпоредба от договора се цели единствено
вменяване на задължение за потребителя, което има за цел само и единствено да увеличи
разходите по кредита за него, заобикаляйки изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК, и като
такава се явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП и нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предполага
установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при начална липса на
основание. Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване
по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен
5
субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е фактическо
действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява своята фактическа
власт върху полученото. Съобразно константната практика на съдилищата по този
фактически състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата, а
ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата.
В хода на производството безспорно бе установено, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит №1275957/25.07.2023г. е нищожен. De lega lata когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. От приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установи, че за периода от
24.08.2023г. до 05.07.2024г. ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 5738,97лв.,
която сума следва да бъде отнесена към получената главница по Договор за потребителски
кредит №1275957/25.07.2023г. в размер на 4000лв. и получената по Анекс от 27.05.2024г.
главница в размер на 800лв. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че
сумата в размер на 938,97лв. се явява платена по нищожен договор, ерго – същата е платена
без основание, предвид което искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се поражда право на
разноски в полза на ищеца. Видно от приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК,
обективиран в молба с вх.№ 1134/18.02.2025г., ищецът е сторил разноски в хода на
производството в размер на: 400лв. – депозит за съдебна експертиза, и 485,00лв.-държавна
такса. Съобразно изложеното, общо дължимата сума за разноски, която следва ответникът да
заплати на ищеца, е в размер от 885,00 лв.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв.А. Д. от САК. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи в полза на адв.Димитиров, съдът счита за нужно да
акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с Решение по дело
C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
6
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С
оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид защитавания интерес,
правната и фактическа сложност на делото, високата образователна квалификация на
лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на
адвокатска колегия /виж Определение №2432/19.09.2024г. по ч.к.т.д. №1825/2024г. по описа
на II-ро т.о на ВКС/, поетата отговорност от адвоката, на реално извършените дейности от
пълномощника на ищеца, който е направил искане за допускане на ССчЕ, взел е становище
във връзка с изготвеното заключение, заявил е изменение в размер на осъдителния иск, като
отчете икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно повишаване
на цените на стоките и услугите, при устойчив темп на нарастване, както и факта, че
присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да бъде
обложено с данъци от страна на адвоката, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, в полза на адв.Д. следва да се определи възнаграждение в размер на
1650,00лв. с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен
адрес: гр. София, ул.Х.О. №74, ет.1, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица), чрез адв.А.
Д. от САК, срещу "Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис
20, НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №1275957/25.07.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД " Фератум България " ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3,
бул.“А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със
съдебен адрес: гр. София, ул.Х.О. №74, ет.1, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица), чрез
адв.А. Д. от САК, сумата в размер на 938,97лв. /деветстотин тридесет и осем лева и
7
деветдесет и седем стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за
потребителски кредит №1275957/25.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 18.09.2024г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България " ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3,
бул.“А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със
съдебен адрес: гр. София, ул.Х.О. №74, ет.1, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица), чрез
адв.А. Д. от САК, сумата в размер на 885,00лева/осемстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис
20, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.Х.О. №74, ет.1,
ап.1, общ. Столична, обл. София (столица), сумата в размер на 1650,00лв. / хиляда
шестстотин и петдесет лева/ с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставено на Ц. П. П., ЕГН **********, безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8