Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260048 23.10.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
двадесет и трети септември .......…….................................................
през две
хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Димитрова .................................................... и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 304 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София твърди, че поради неизпълнение на договорно
задължение подал заявление по чл.410 ГПК и било образувано по ч.гр.д. №
1919/2019 г. по описа на РС-Димитровград срещу солидарните длъжници, като в
негова полза против длъжника била издадена заповед за изпълнение, против която
постъпило възражение от съдлъжника Д.П.Д.. Вземането на ищеца произтичало от
сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, като съдлъжникът се
задължил да отговаря за задължението на Т.М.Б.
при условията на сключения ДРЗ. Посочва параметрите на сключения ДРЗ. С част от
сумата било извършено рефинансиране на друг договор, като в т. ІV от ДРЗ била
посочена сумата от 1836,85 лева за приключване на друго задължение към кредитора.
Искането рефинасиране било извършено, а
остатъчната част от заема в размер на 2163,15 лева била преведена по посочена в
ДРЗ банкова сметка, ***.03.2013 г. Длъжниците поели задължението да погасяват
заема на 48 погасителни вноски – съгласно погасителен план, всяка в размер на
186,00 лева и последна изравнителна вноска в размер на 237,41 лева, с падеж
10-то число на месеца. ДРЗ бил подписан при ОУ.
Длъжниците не изпълнили задължението си и преустановили плащанията. Общата
платена сума била в размер на 7840,40 лева, с която били извършени погасявания:
7739,69 лева – главница и лихва, както и 100,71 лева лихва за забава, които
суми към момента били платени изцяло. След отразяване на извършените плащания
оставало задължение в размер на 1239,72 лева, от което: 1049,97 лева неплатена главница и 189,75 лева
неплатено договорно възнаграждение. Падежа на последната вноска бил на
10.04.2017 г. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение,
по силата на което да установи съществуването на вземането в полза на ищеца
против ответника по ДРЗ в размер на 1049,97 лева – главница и 189,75 лева –
договорно възнаграждение за периода от 10.11.2016 г. до 10.04.2017 г., ведно
със законната лихва. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Д.П.Д. не подава отговор.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 21.11.19 г. е образувано
ч.гр.д. № 1919/19 г. и против длъжниците Т.М.Б. и Д.П.Д. е издадена заповед по
чл.410 ГПК № 1053/22.11.2019 г. за сумите: 1 049,97 лева - главница, 189.75 лева – договорно възнаграждение за периода от
10.11.2016 г. до 10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 75,00 лева
деловодни разноски.
Посочено е, че вземането
произтича: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
********** от 29.03.2013 г. Договорената като общо задължение сума следвало да
бъде върната да срок от 48 месеца при месечна вноска по погасителен план в
размер на 186 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Договорът подписан
при Общи условия, неразделна част от същия. Длъжникът/съдлъжникът не са
изпълнявали поетите договорни задължения са платени 41 месечни вноски и е
изпаднал в забава съгласно погасителни план към договора, като падежът на
последната по ред погасителна вноска е бил 10.04.2017 г. Разноски по делото:
Внесена ДТ – 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение – в размер
определен от съда.
Против заповедта е
постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника Д.П. Димов.
Видно
от Договор за револвиращ заем № **********, същият е сключен на 28.03.2013 г.
между „Профи кредит България“ ЕООД София между клиента Т.М.Б. и солидарния
длъжник Д.П.Д.. Вид на револвиращия заем – профи кредит фаворит - рефинансиране,
при сума в размер на 1836,85 лева, сума на заема до 4000 лева, срок 48 месеца,
186 лева – размер на вноската, общо задължение 8 979,41 лева, при ГПР от
57,06 %, годишен лихвен процент 46,96 лева, сума на всеки револвинг 3147,
договорно възнаграждение при револвинг 3549 лева и общо дължимо по револвинга,
дата на погасяване 10-то число на месеца.
С част от сумата по
договора е поискано да бъде извършено рефинансиране на друг договор със сумата
от 1836,85 лева.
Остатъчната договорена
сума в размер на 2163,15 лева е
преведена в полза на клиента с преводно нареждане от 29.03.2013 г.
Представя се извлечение
от сметка към Договора за потребителски кредит, видно от която общо платената сума по договора е 7840,40
лева и остатъчно задължение към 28.02.2020 г. – 1239,72 лева, от които 1049,59
лева главница и 189,75 лева договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до
10.04.20017 г. От същото е видно, че
последно е било извършено частично плащане в размер на 113,69 лева по 42 вноска
за дата 10.10.2016 г. Последните плащания са извършвани след изтичане на
крайния срок на договора 10.04.2017г.
Прилага се справка за
начислените лихви за забава, които са заплатени.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно се установява
че между страните е сключен договор,
която по своята характеристика правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в
релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от
Закона за защита на потребителите.
Категорично е установено
предоставянето на кредита в размер на 4000 лева, с част от който в размер
1836,85 лева е извършено рефинансиране на друг договор със сумата от 1836,85
лева и останалата сума от 2163,15 лева е преведена в полза на клиента с
преводно нареждане от 29.03.2013 г.
За клиента и солидарния
длъжник - ответника е възникнало задължението да изплати заема за срок от 48
месеца, с размер на вноската 186,00 лева, с падеж 10-то число на месеца.
Настъпил е крайния падеж на кредита – 10.04.2017 г. Заплатена е общо сумата от
7840,40 лева и е останала незаплатена част от 1239,72 лева, от която 1049,97
лева главница и 189,75 лева договорна лихва/възнаграждение за периода от
10.11.2016 г. до 10.04.2017 г.
В случая ответника Д.П.Д.
е солидарен длъжник, който съгласно чл.6.1 от ОУ на основание чл.121 до чл.127 ЗЗД се задължава да отговаря за задължението на клиента, състоящо се в
погасяване на заема, всички отпуснати револвинги, наложени договорни санкции и
следващи евентуални задължения, произтичащи от договора.
В случая ответника не е
поръчител, за да се ползва от разпоредбата на чл.147 ЗЗД.
Съдът в случая намери,
че в договора за револвиращ заем е
налице неравноправна клауза. Съдът е длъжен служебно да следи за такива клаузи.
В случая между страните
е бил уговорен годишен процент на разходите от
57,06 %.
Така уговореният ГПР,
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определени с постановление на Министерски съвет на Р. България – ПМС №
426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични
задължения – ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
Уговореният ГПР от 57,06
% е в размер над максимално допустимия. Действително разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК е в сила от 23.07.2014 г., т.е след сключването на договора. Но на
общо основание тази клауза в договора следва да се счита за нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. В същия смисъл е
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП към която препраща чл. 24 ЗПК. Същата е
неравноправна, тъй като е уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Независимо, че
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК не е била в сила към момента на сключване на
договора, същата може да се служи за критерии относно изискването за
добросъвестност. Посочената клауза в договора нарушава принципа на
справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
В тази връзка е и
Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, което е постановено
преди влизане в сила на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
За да е налице нищожност
е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
Предвид
изложеното предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като
по договора са били извършени плащания в общ размер на 7840,40 лева, която сума
покрива главницата по кредита.
В полза на ответника
следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 50,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление *****************************,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители против Д.П.Д. ***, ЕГН **********
за признаване на установено, че в полза на ищеца против ответника съществува
вземане по Договор за револвиращ заем № ********** за сумите: 1 049,97 лева (хиляда и четиридесет и девет
лв. ст. и деветдесет и седем ст.) - главница, 189.75 лева (сто осемдесет и
девет лв. и седемдесет и пет ст.) – договорно възнаграждение за периода от
10.11.2016 г. до 10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 1919/2019 г. на
РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и
адрес на управление *****************************, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С.
– управители да заплати на Д.П.Д. ***,
ЕГН ********** сумата в размер на 50,00
лева деловодни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: