Р Е Ш Е Н И Е
№ 1858
гр.Пловдив, 15.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа АНД №
4166/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, срещу наказателно постановление № НП-02-47
от 16.10.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ /към настоящия момент Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“/, с което на основание чл. 229 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗДр./ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
чл. 24б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност: наличие на съществени
нарушения при постановяването му и материална незаконосъобразност. Посочва се,
че в проверяваната медицинска документация е налична декларация за информирано
съгласие, с което пациентът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на
лечебното заведение. От изложеното се обосновава извод, че пациентът е направил
информиран избор. Поради посочените аргументи се застъпва становище, че не е
налице извършено административно нарушение от жалбоподателя. При условията на
евентуалност, се възразява, че процесният случай се явява маловажен. От съда се
иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Преди
даване ход на съдебното следствие от същия е депозирана молба, с която заявява,
че поддържа депозираната жалба. Посочва, че пациентът е заплатил дължимата сума
за хоспитализация до края на своя престой, поради което са налице конклудентни
действия за изразено съгласие с определената цена и дължимостта. Моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, преобразувана на основание пар. 18 от ЗНЗОК от
предишна изпълнителна агенция „Медицински одит“, за нея се явява гл. юрк. С..
По същество излага съображения, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по несъмнен начин е установена фактическата обстановка, въз
основа на която административнонаказващият орган е направил извод за извършено
от жалбоподателя нарушение. Поради изложеното от съда се иска да отхвърли
жалбата и да потвърди НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна, в законоустановения
срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
В периода 15.02.2018 г. –
22.02.2018 г., свидетелят Ч., заемащ длъжността *** , заедно със свои колеги
извършил проверка на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив. В хода на проверката
на случаен принцип била проверена съпътстващата пациентна документация в
„История на заболяването“ № 68670/06.11.2017 г. на пациент Х.К.. Към нея била
приложена фактура № **********/16.11.2017 г. за подобрени битови условия за ден
престой на обща стойност 400 лева /единична цена 40 лева за десет дни/. В
историята на заболяването нямало приложено заявление по реда на чл. 24б от
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За извършената
проверка на историята на заболяването на пациента К. бил съставен Констативен
протокол за липси от 16.02.2018 г.
С извършените констатации,
свидетелят Ч. съставил на дружеството – жалбоподател АУАН № А-02-47/18.04.2018
г., с който му вменил нарушение по чл. 24б от Наредба за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ. Въз основа на издадения АУАН било постановено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Л.Ч.,
който описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Констативен
протокол за липси от 16.02.2018 г., три броя фактури, АУАН № А-02-47/18.04.2018
г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган произтича от
разпоредбата на чл. 235 от Закона за здравето. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделя възражението,
залегнало в депозираната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, като съдът отчете, че същото
се явява бланкетно, без конкретно да са посочени такива, по които да се
произнесе.
От правна страна съдът намира следното:
Правото на достъп до медицинска
помощ, прогласено в чл. 81, ал. 1 т. 1 ЗЗдр., се осъществява при спазване на
основни изисквания, сред които зачитане на икономическите права на пациента.
Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се
определят с Наредба на Министерския съвет. Според чл. 24а, ал. 1 от приетата на
осн. чл. 81, ал. 3 ЗЗдр. НОПДМП - по време на своя престой в лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица
имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:
1. подобрени битово условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват
всички допълнителни битови условия, със или без придружител по пожелание на
пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в
лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен
сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор,
съобразено със съответния лечебно - диетичен режим; 3. избор на лекар или екип
от медицински специалисти. А според чл. 24б НОПДМП допълнително поисканите
услуги по чл. 24а, ал. 1 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е
направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите /така Решение № 6001/19.10.2018 г. по адм.д.
№ 5778/2018 г. на Административен съд – София град/.
Изискването на чл. 24б от
Наредбата е нарушено поради липсата на подписан от пациента документ, съдържащ
заявление за ползване на съответна услуга по чл. 24а, ал. 1 т.1 и декларация,
че услугата е заявена като избор т.е. доброволна, а не задължителна и това е
направено след предоставяне на ценоразписа за услугата. Несъмнено е осъществено
нарушение от дружеството жалбоподател, доколкото предоставената информация от
същото по този начин не позволява
информиран избор за необходимостта от ползването на услугата. Правото на
пациентката К. да разбере основанията за извършеното от нея плащане е нарушено
съществено. Самото заплащане на сумата от 400 лева има негативен икономически
ефект за пациента, което като цяло засяга базисните й икономически права.
Не на последно място, следва да се
има предвид, че жалбоподателят, независимо, че е болнично заведение, се явява
търговец и като такъв следва да следи за информираността на потребителите за
предоставяните от него услуги. Касае се за нарушаване на едно от основните
права на потребителите, а именно: непредоставяне на възможност за извършване на
информиран избор на предоставяната услуга.
В тази връзка не могат да бъдат
споделени възраженията в депозираната жалба, че пациентката е направила своя
информиран избор чрез конклудентни действия. Съдът намира, че с оглед защита
правата на потребителя – пациент, в настоящия случай законодателят е
регламентирал по какъв начин следва да бъде направен този информиран избор, а
именно: писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след
представяне на ценоразписа на услугите. Нормата на чл. 24б от НОПДМП не може да
бъде дерогирана чрез изразяване на същия с конклудентни действия.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Следователно случаят не може да бъде квалифициран
като маловажен.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено дружеството – жалбоподател да е
извършило вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер,
предвид на което не може да бъде редуцирана.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-02-47 от 16.10.2018 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“
/към настоящия момент Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/, с което на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, на основание чл. 229 ал.3 от Закона за
здравето /ЗЗДр./ му е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 24б от Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС