Р Е Ш Е Н И Е № 260047
24.08.2020
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 24.07.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ И.
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3345 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, съобрази:
В
исковата молба се твърди, че на 10.05.2018г. между АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА, чрез
дирекция „Бюро по труда“-Сливен /ДБТ/ и дружеството с фирма „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ и
седалище гр.Бургас бил сключен, при условията на чл.55а от Закона за
насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, договор, по силата на който на последното била
изплатена, от държавния бюджет, сумата 2 395.53лв., представляваща схема за
минимална помощ за заетост- помощ de minimis, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 от 18.12.2013г. за
прилагане на чл.чл.107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС. Тези
средства били предназначени за трудови възнаграждения, допълнителни трудови
възнаграждения по Кодекса на труда и осигурителни вноски на безработно лице,
наето на разкрито от споменатото дружество в качеството му на работодател.
Последният се задължил, на осн.чл.7.1 от договора, да осигурява заетост на
безработни лица за периода на субсидиране- 6 месеца, и допълнителен период. В
договора било предвидено също, че ако
работното място бъде освободено по време на действието му, работодателя
следва да наема по трудов договор последователно повече от едно насочени
безработни лица. Било предвидено също, че ако работодателя не изпълни
предвидените задължения за осигуряване на заетост, договора се прекратява и
трябва да върне цялата получена сума за съответното работно място, заедно със
законната лихва.
Ищецът твърди, че по процесния
договор е насочено и наето от „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД едно безработно лице,
отговарящо на условията на чл.55а от ЗНЗ /безработно лице над 55-годишна
възраст/, на длъжност „организатор охрана“
съгласно изискванията, посочени от работодателя в подадената в дирекция
„Бюро по труда“ /ДБТ/ Сливен заявка. С това лице бил сключен, на 11.05.2018г.
трудов договор, но считано от 08.08.2018г. бил прекратен, на осн.чл.326 ал.1 от КТ, считано от 08.08.2018г. След това служители на ДБТ насочили 5 безработни
лица за заемане на освободеното работно място, като след извършване на подбор
ответника наел едно от тях. За целта сключил с него трудов договор на 13.09.2018г.,
но същия бил прекратен, отново на осн.чл.326 ал.1 от КТ, считано от
01.12.2018г.
След това, на 10.12. от ДБТ било
насочено друго подходящо лице за заемане на длъжността, но въпреки насочващото
писмо и проведени телефонни разговори с представители на ответната дружество,
управителя му като работодател не определил дата за извършване на подбор, а по тази
причина му било отправено предизвестие за прекратяване на процесния договор, на
основание т.10.3 от него, както и му бил определен срок за възстановяване на
получените парични средства. Последващото изявление от ответното дружество било
от 14.02.2019г. с предложение за продължаване на действието на договора, което
било уважено. На 27.02.2019г. било проведено интервю с подходящи за заемане на
освободеното по договора работно място, с 24 лица, от които останали 7, с които
работодателя провел индивидуални разговори. В резултат три от тях отказали да
започнат предложената им работа, а останалите четири не получили одобрението на
работодателя. Ищецът твърди, че ответника като работодател е отказал да наеме
насочени от ДБТ безработни лица, без да посочи мотиви за отказа си и въпреки че
те отговарят на параметрите на подадената от него заявка. Така според ищеца той
е нарушил клаузите на договора и на осн.т.10.3 от него във вр. с чл.50 ал.1 от
ППЗНЗ следва да възстанови получените средства. Тъй като не е сторил това,
въпреки отправената му покана, Агенция по заетостта предявява иск „ВИ ЕЙЧ ЕМ
ГИ“ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата 2 395.53лв., ведно със
законната лихва ,считано от депозиране на исковата молба пред съда. Търси и
сторените от него разноски по делото.
На ответното дружество бе връчен препис от исковата молба, но писмен
отговор то не депозира. В първо съдебно не изпрати представител, а такъв се яви
на следващото, в което бяха приключени устните състезания. В тях, а и в
представена след заседанието писмена защита,
пълномощника му-адвокат излага възражения против иска. Съдът ги възприема
като ненаправени и няма да ги обсъжда- тъй като ответника не депозира писмен
отговор на исковата молба, с което загуби възможността да оспори иска; да
направи възражения, както и доказателствени искания и др.- чл.133 от ГПК.
В откритите заседания ищеца бе представляван по пълномощие от юрисконсулт,
който поддържа иска.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От документа, представляващ листи №№ 7-11 вкл. от материалите по делото се
установява, че на 10.05.2018г. в гр.Сливен е сключен договор- №
209-0149-18-51559, между АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА /АЗ/, чрез ДБТ-Сливен, като възложител и „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД, като
работодател с предмет предоставяне от възложителя на работодателя на парични
средства то държавния бюджет, представляващи
схема за минимална помощ за заетост- помощ de minimis, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 от
18.12.2013г. за прилагане на чл.чл.107 и 108 от Договора за функционирането на
ЕС. От т.т.1 и 1.1- 1.1.5 от договора е
видно също, че средствата са в размер на 3 000лв. и се предоставят по реда
и условията на чл.55а от ЗНЗ, като са предназначени за трудово възнаграждение;
допълнителни възнаграждения по КТ и дължими осигурителни вноски за сметка на
работодателя. Съгласно т.2 от договора, средствата се изплащат ежемесечно, за
всяко наето от работодателя лице, за времето през което е било на работа, но за
не –повече от 6 месеца. Съгласно т.ІІІ.10.3 от договора, ако работодателя не
изпълни задълженията си по т.7.1 и т.7.2 от него, договора се прекратява по отношение
на съответното работно място и работодателя дължи връщане на цялата получена
сума за това работно място, ведно със законната лихва.
От документа, представляващ л.№12 от делото, се установява, че на
18.04.2018г. „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД е подало до АЗ заявка-спецификация- приложение
№ 14 за свободно работно място, което е за длъжността „организатор охрана“,
свободно при него от 01.05.2018г. Сред поставените отработодателя изисквания са
за средно общо образование, без дасе зиисква предишен стаж на длъжността;
комуникативност, отговорност и умение за работа в екип. Посочено от
работодателя, че ще наеме на работа лице след предватрителен подбор от трудов
посредник и окончателен подбор от него-работодателя.
На 09.05.2018г. АЗ е издало до „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД насочващо писмо на лицето
Георги Димитров Стефанов, като от дружеството е върнато уведомление, че същия е
приет на работа, считано от 14.05.2018г. Това се установява и от трудов договор
№ 96/11.05.2018г. Със заповед № 104/ 07.08.2018г. трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 08.08., на осн.чл.326 ал.1 от КТ, по подадено от
работника предизвестие.
От документите, представляващи листи №№ 24-37вкл. от делото, а иначе
Справки за дължими парични средства и Бюджетни платежни нареждания, съда
констатира, че АЗ е превеждала на търговското дружество, за този трудов
договор, парични суми за месеците 05.2018г.- 11.2018г. вкл. на обща стойност
2 395.53лв. Впрочем, тези факти се установяват и от многобройните
документи, представени от ищеца във второто открито заседание, но тях съда няма
да коментира повече от това изложение, именно поради огромния им брой и защото
всъщност не е необходимо.
От документа, представляващ л.№ 17 от делото, се установява, че на
11.09.2018г. АЗ е издало до „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД насочващо писмо на лицето К. Г.,
като от дружеството е върнато уведомление, че същия е приет на работа, считано
от 14.09.2018г. Това се установява и от трудов договор № 110/13.09.2018г. На Г.
е била връчена, от „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД, на 13.09.2018г. длъжностна
характеристика на длъжността „организатор охрана“, в която е записано, че
кандидата за нея трябва да е със средно образование и професионален опит поне 3
месеца работа като охрана, а при липса на професионален опит- се сключва трудов
договор със срок на изпитване.
Със заповед № 120/ 30.11.2018г. трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 01.12., на осн.чл.326 ал.1 от КТ, по подадено от работника
предизвестие.
На 10.12.2018г. АЗ е издало до „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД насочващо писмо на лицето
Н. А., но липсват данни – както от съдържанието му, така и други документи, от
които може да се приеме, че това писмо е достигнало до адресата- работодател.
Впрочем, последният твърди точно това- този отрицателен факт, в писмото си
–отговор до АЗ, което е с вх.№ при ДБТ-Сливен- 10-02-09-203 от 15.02.2019г. Явно възражението е възприето от АЗ, тъй като
20-ти и 21-ви .02.2019г. от нея са издадени насочващи писма за заемане на
коментираната по-горе длъжност „организатор охрана“ в „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД на 7
лица.
От доклада от началник отдел „посреднически услуги“ пир ДБТ-Сливен съда
приема, че тези седем лица са част от 27 насочени от дирекция за заемане на
свободното работно място лица; също, че от тях 24 са се явили на насрочен на
27.02.2019г. подбор, в резултат на който са останали седмина- т.4 от доклада.
От т.5 от доклада съда приема, че в предварително уговорения час, на
05.03.2019г. тези седем кандидати са се явили, а след проведен с всеки от тях
индивидуален разговор с представител на „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД, три от лицата са
отказали да заемат длъжността, като едно от тях не е мотивирало отказа си- това
са П. К., К. С. и А. Г. /видно от насочващите писма, представляващи листи 48,49
и 50 от делото/. Всеки от останалите четирима получил отказ, по различни
причини, от представителя на дружеството, да бъдат наети. Отказана лицата, съотв. на работодателя, е
удостоверен с подпис на представителя на последния- Я. А. К..
На 19.03.2019г. АЗ е изпратила до „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД писмо, че на
осн.т.10.3 от сключения с него договор, прекратява същия и го кани да върне
получената от АЗ във връзка със същия сума от 2 395.53лв. Съдът приема, че
то е получено от дружеството, тъй като от известието за доставяне-л.54, се
установява, че е връчено на представител на дружеството, на адрес: гр.Б., ул.“Х.Б.“
…, ет…., а точно него управителя на „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД–В. Х. е посочил в
писмото–възражение, представляващо листи №№ 42 и 43 от делото.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени е осъдителен, оценяем иск за парично вземане. Претендираните от
ищеца права са на договорно основание, по-конкретно- неизпълнение от ответника
на договорни и по закон задължения. В производства като това претенцията трябва
да бъде доказана от ищеца в условията на главно, пълно доказване. Според съда,
в случая такова бе проведено. Категорично се установиха – от писмени
доказателствени средства, представени от АЗ, обстоятелства, значими за делото,
които при това не са спорни. Не са спорни на първо място, защото от ответника
не бе подаден писмен отговор на исковата молба, а това означава, че той не
оспорва иска и обстоятелствата, на които е основан. Дори и в по-късен момент да
предприеме такива процесуални действия, те се считат от съда като неизвършени-
в този смисъл изрично чл.133 и чл.101 от ГПК.
На второ място- дори въпреки това законово положение, което представлява за
съда и страните императив, а поради това- за съда- забрана, ако се вземе
предвид съдържанието на писмената защита, представена от пълномощника -адвокат
на ответника, в нея не се оспорват фактите, че между АЗ и „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД е бил сключен на
10.05.2018г. договор, по силата на който Агенцията се задължава да превежда на
търговското дружество парични средства от държавния бюджет- за трудово
възнаграждение, допълнителни възнаграждения по КТ и осигурителни вноски,
дължими от работодателите, за лице, което ответника като работодател наеме след
насочване от дирекция “Бюро по труда“; не се оспорва и изпълнението на задължението
от АЗ да преведе такива средства, както и че те са на стойност 2 395.53лв.
Впрочем, тези факти се установят безколебливо от представените от ищеца писмени
доказателствени средства- Договор № 209-0149-18-51559 и Справките за дължими
парични средства и Бюджетните платежни нареждания, представляващи листи №№
24-37вкл. от делото. Видно от същите, преводите са за месеците в периода м.05.2018г.-
м.11.2018г. вкл. и са на обща стойност 2 395.53лв.
Спорни по делото са обаче въпросите неизправна по договора страна ли е
ответника, а от там- дължи ли връщане неа тези получени от него парични
средства. В изявлението /писмената защита/, което иначе съда не трябва да взема
предвид, представителя на „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД твърди, че е изправна страна, а АЗ
е неизправна, страна, защото след като прекратил трудовия договор с лицето К. В.
Г., считано от 01.12.2018г., АЗ не му насочила други лица и не го е уведомила
по друг начин за такива в качеството му на работодател, повече от един месец.
Това възражение, а и останалия текст на писмената защита, почти преповтарят
писмото на управителя на ответното дружество, което е представено с исковата
молба като писмено доказателство и представляващо листи 42 и 43 от делото- с
изх.№ при дружеството 638/ 14.02.2019г., но според съда възражението е
несъстоятелно. Така е, защото АЗ е предприела прекратяване на процесния договор
и заявяване на ищцовата претенция, защото ответника като работодател не е приел
на работа насочено от нея за свободното работно място на длъжността
„организатор охрана“ лице, след прекратяване на трудовия договор, който е бил
сключен с К. В. Г.. Действително, и съда прие, че няма данни насочващото писмо
от 10.12.2018г. или друго изявление в този смисъл- писмено или устно, да е
достигнало до ответното дружество. Не липсата на действия от ответника като
работодател след това насочване е
неизпълнението, на което ищеца се позовава. АЗ съвсем ясно се изразява в
исковата молба, както и в ангажирано с нея писмено доказателствено средство-
доклада от началника на отдел „посреднически услуги“ в ДБТ-Сливен Р. Х., че неизпълнението
се състои в ненаемането на лице, след многото насочвания – по твърдение на
ищеца 27, а доказани с писмени доказателствени средства- поне 7, от 21-ви и
22-ри февруари 2019г. Съдът споделя този довод- защото от доказателствата се
установява категорично ,че поне тези 7 лица са били насочени към ответника като
работодател, но той не е наел никое на работа, а само три са се отказали от
работното място. Т.е., той не е сключил трудов договор с четири възможни
работника. Въпреки, че възраженията на ответника въобще не трябва да се вземат
предвид, то едно от тях е, че представителя на „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД не е одобрил никой на
проведения подбор, защото никой от тях не е имал удостоверение за
охранител. Той счита, че недоказано
останало ищцовото твърдение, че това изискване за заемане на длъжността
„организатор охрана“ е въведено от дружеството допълнително и не следвало да се
счита допълнително изискване, защото така или иначе било задължение по Закона
за частната охранителна дейност. Съдът не може да уважи подобно възражение.
Така е на първо място, защото при сключване на процесния договор с АЗ,
ответника е попълнил заявка-спецификация- приложение №14, в която не е посочил
сред изискванията за свободно работно място кандидата да има удостоверение за
охранител- напротив, нарочните полета „придобита професия“ и „квалификация“ са
оставени празни/непопълнени от представителя на ответника. Така също, в
длъжностната характеристика, връчена от ответника на едно от насочените за
работа лица- Колю Г., е записано, че за заемане на длъжността се изисква
професионален опит от поне 3 месеца работа като охранител, но това е
характеристика, връчена само на едно от насочените лица, а и то всъщност не е
безусловно необходимо- защото сам работодателя-ответник го отрича, като приема
хипотезата, че ще сключи договор с лице и без професионален опит, макар тогава
договора да е със срок на изпитване.
В резултат на изложеното съда приема, че ищеца е изправна, а ответника-
неизправна, по процесния договор страна. С неизпълнението на договорно
задължение е са свързани санкционни последици, сред които е хипотезата на
прекратяване н договора и възстановяване не вече престираните от АЗ парични средства-
съгласно т.10.3 от договора, ако работодателя не изпълни задълженията си по
т.7.1 и т.7.2 от него, договора се прекратява по отношение на съответното
работно място и работодателя дължи връщане на цялата получена сума за това
работно място, ведно със законната лихва. А с т.7.1 и 7.2 е предвидено
задължение за работодателя да осигури на разкритото при него свободно работно
място заетост на безработните лица за периода на субсидирана заетост по т.2 и
допълнителен период, равен на този по т.2-т.е за дванадесет месеца. От
доказателствата по делото се установи, че
„ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД е осигурило заетост за много по-кратък период от
време- заето, осигурена чрез наемането на работа на лицата Г. Д. С. и К. В. Г..
Поради това е налице неизпълнение от страна на ответника на договорно
задължение, с което се е активирало действието на т.10.3 от договора и той
следва да се счита прекратен- с едностранното изявление на изправната страна-
АЗ. Поради това пък работодателя-
ответник следва да върне на ищеца-възложител предоставените му парични
средства. От доказателствата по делото се установи, че те са общо
2 395.53лв. и тъй като това е цената на иска, съда ще уважи последния
изцяло. Съдът ще уважи искането сумата да бъде присъдена ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска. То също е основателно- защото отдавна
в съдебната практика е прието че исковата молба кани към изпълнение, т.е. и
поставя в забава, а длъжника дължи обезщетение за кредитора си за забавата, в
която е.
При този изход на делото на ищеца се следват сторените от него разноски-
чл.78 ал.1 от ГПК. В случая обаче АЗ не направи разноски- защото не заплати
държавна такса за образуване на делото, тъй като е освободена от такава, а и не
направи други разноски. Ето защо не могат да й се присъдят, въпреки че ги
претендира. На основание чл.78 ал.6 от ГПК обаче следващата се държавна такса
за образуване на делото трябва да се възложи върху ответника. Тя, с оглед
цената на иска, е 95.82лв. – чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Ищецът има право и на юрисконсултско възнаграждение- защото АЗ е юридическо
лице и бе представлявана по делото от юрисконсулт- чл.78 ал.8 от ГПК. Съгласно
тази разпоредба, възнаграждението за юрисконсулт се присъжда в размер,
определен в наредба, която е издадена на основание чл.37 от Закона за правната
помощ. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, в чл.25 ал.1 от която
е предвидено, че при дела с материален интерес, възнаграждението е от 100лв. до
300лв. Имайки предвид фактическата и правна сложност на делото /не особено
големи/ съдията-докладчик намира, че на ищеца се следва юриск. възнаграждение в
размер 200лв.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД със седалище гр.Бургас и ЕИК *********, със съдебен адресат адв.Т. от АК -
Сливен да заплати на АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА, с БУЛСТАТ ********* и съдебен адресат И.И.- главен юрисконсулт на
дирекция „Регионална служба по заетостта“-Бургас, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и т.10.3 от Договор № 209-0149-18-51559, сключен между тях на 10.05.2018г.,
сумата 2 395.53лв. /две хиляди
триста деветдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, ведно със законната
лихва, считано от 18.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД със седалище гр.Бургас и ЕИК ********* да заплати на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, с БУЛСТАТ ********* на осн. чл.
78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение
за настоящия исков процес в
размер – 200 лв.
/двеста лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА да й бъдат
присъдени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ“ЕООД със седалище гр.Бургас и ЕИК ********* да заплати на държавата по сметка на Сливенски районен съд на осн.
чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса за образуване на делото в размер – 95,82 лв. /деветдесет и пет лева и осемдесет
и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: