№ 279
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100601285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от служебният защитник на
подсъдимия К. Х. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 13 състав ,от 31.10.2023г., по НОХД 4806/2023г., с която
подсъдимият К. Г. Х. е признат за виновен в това,че: На 04.06.2022г.,около
20,00ч., в гр.София, в близост до кръстовището на бул.“Витоша“ и
бул.“Скобелев“, пред кафене „Мементо“, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-нанасял удари с крака и лакти в областта на горен и долен леви
крайници на В..Л.М.-полицейски служител към 04 РУ-СДВР, поради което и
на основА.е чл.325,ал.1 и чл.78а,ал.1 НК, е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на
1000 лева.
1
С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която К. Х. да бъде признат за невиновен и
оправдан по обвинението за престъпление по чл.325,ал.1 НК, предявено му
пред първата инстанция. Това искане на защитата е аргументирано с
твърдение за допуснато нарушение на първия съд при оценката и анализа на
събрА.те по делото доказателства, изразяващо се в позоваване на
противоречиви свидетелски показА.я и липса на подробен доказателествен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност.
В съдебно заседА.е служебният защитник на подсъдимия изразява
становището си,че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира и допуснато от районния съд нарушение на процесуалната
разпоредба на чл.269,ал.3 НПК, тъй като първоинстанционното съдебно
производство е било проведено и приключено в отсъствието на подсъдимия
Х.. Въззивното съдебно производство бе проведено също в отсъствието на
подсъдимия Х., спрямо когото са налице предпоставките на
чл.329,ал.2;вр.чл.269,ал.3 НПК.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
участващия в съдебното заседА.е прокурор от СГП предлага
първоинстанционната присъда да бъде отменена, поради допуснато от първия
съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.250,ал.1,т.2 НПК при извършеното от
районния съд частично прекратяване на наказателното производство относно
поддържаното от СРП с обвинителния акт становище, че инкриминираното
деяние извършено от Х. е било съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, отразено и в предложената от прокурора правна квалификация по
ал.2 на чл.325 НК.
Въззивният съд, след като прецени доводите на стрА.те и събрА.те по
делото доказателства намери, че жалбата на служебния защитник на
подсъдимия Х. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от
легитимирана страна в наказателния процес.
Неоснователна е претенцията на служебния защитник за допуснато от
първия съд процесуално нарушение при осъщественото от него разглеждане
на делото без участието на подсъдимия Х.. Районният съд е изпълнил
задълженията си да осигури Х. в съдебно заседА.е, като е положил усилия да
2
установи неговото местонахождение и да го призове. Изпратените до
известните адреси на подсъдимия призовки са били върнати с отбелязване,че
същия не живее на никой от тях. От изискА.те справки било установено,че Х.
не пребивава в местата за лишане от свобода и не се задържа в следствените
арести на страната. Възложените на оргА.те на МВР издирвателни
мероприятия не са довели да очаквА.я резултат. Тези обстоятелства, както и
това,че поддържаното с обвинителния акт обвинение срещу Х. е било по
чл.325,ал.2;вр.ал.1 НК- за леко престъпление,а подсъдимия е бил
представляван от назначения му служебен защитник, правилно са били
съобразени от районния съд, като такива обосноваващи наличието на
предпоставките на чл.269,ал.3,т.1 и т.2 НПК.
Отправената от прокурора при СГП критика към районния съд относно
извършеното от него в разпоредителното съдебно заседА.е частично
прекратяване на наказателното производство срещу Х., спрямо
квалифициращото деянието обстоятелство по чл.325,ал.2 НК е основателна.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл.250,ал.1,т.2 НПК допуска
прекратяване на наказателното производство от страна на съда, пред когото е
било образувано съдебното производство, но единствено тогава , когато
описаното от прокурора в обвинителния акт деяние не осъществява състав, на
каквото и да е престъпление от Особената част на НК. За да бъде коригирана
дадената от прокурора правна квалификация на инкриминираното
деяние,включително и за да бъде обоснована липсата на доказателства и/или
на материално правна основа за някое от предложените от прокурора
квалифициращи деянието обстоятелства, на решаващия съд е предоставен
друг процесуален ред-този по чл.301-304 НПК. Това несъмнено съществено
нарушение на процесуалните правила допуснато от първия съд, не може да
бъде поправено от въззивния съд, тъй като издаденото, на 31.10.2023г.,на
основА.е чл.250,ал.1,т.2 НПК негово определение за частично прекратяване
на наказателното производство, не е било и не е предмет на съответно,по реда
на чл.250,ал.4 НПК, оспорване от страна на заинтересованата страна-
прокурора. Този пропуск на районния съд може да бъде поправен единствено
по реда на възобновяването по чл.424,ал.1;вр.чл.422,ал.1,т.5 НПК, ако е
налице съответно искане от страна на Главния прокурор на РБ.
Съдебното производство е било проведено пред районния съд по реда на
глава 28 НПК.
3
При постановяване на своята присъда първонстанционният съд коректно
/поотделно и в съвкупност/ е анализирал всички събрА. по делото
доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от
тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от стрА.те и
се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното
възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в мотивите към
присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събрА.те в хода на
досъдебното производство доказателства,приобщени към материалите по
съдебното такова, на основА.е чл.378,ал.2 НПК и чл.283 НПК и закрепени по
съответния процесуален ред в показА.ята на свидетелите П.Т., С. В., И.О.,
К.М. и В.М., както и в заключенията на извършените по делото СППЕ и СМЕ.
Правилно първостепенният съд е заключил,че анализирА.те от него
доказателства, доказателствени средства и способи обосновават изцяло и
непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо Х. обвинение.
ПоказА.ята на свидетелите М. и М. са носители на доказателствена
информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние, за извършената от тях проверка в качеството им на полицейски
служители на получения от св.Т. сигнал относно поведението и състоянието
на подсъдимия Х.; за установеното от тях обстоятелство,че подсъдимия е без
документи за самоличност; за отправената от тях покана към Х. да ги
придружи до полицейския автомобил, където да му бъде съставен акт за
административно нарушение ; за привидното съгласие на Х. да придружи
полицейските служители и за последващите му действия спрямо св.М., с
които първаначално го избутал с ръце, а след това започнал да нанася удари с
крака и лакти в тялото на М.; за последвалата борба между подсъдимия и
двамата полицейски служители, при която последните успели да поставят
белезници на ръцете на Х. да го поставят на задната седалка на служебния им
автомобил и да го транспортират до полицейското управление. ПоказА.ята на
свидетелите В. и О. изясняват обстоятелствата, при които същите , намиращи
се случайно на мястото на инцидента, са възприели лично поведението на
подсъдимия Х. и двамата полицейски служители,борбата между тримата,
блъскането и ударите ,които подсъдимия е нанесъл на единия от полицаите;
4
задържането на Х. и усилията, положени от полицаите за вкарването му в
полицейския автомобил. ПоказА.ята на тези свидетели са последователни и
съответни помежду си, а така също категорично се подкрепят и от
заключението на извършената СМЕ. В показА.ята на коментирА.те свидетели
не се установява никакво противоречие относно относимите към предмета на
делото фактически обстоятелства. Така свидетелят Т. потвърждава
обстоятелството,че именно той е лицето подал сигнал до телефон „112“ и
лично е възприел пристигането на полицейските служители, на които е
посочил подсъдимия и е видял съвместното им придвижване в посока към
полицейския автомобил. Всеки от свидетелите В. и О. депозира твърдения за
обстоятелствата, които е възприел лично и които описва по различен начин-
като „боричкане“, „борба“, „удряне“, „отскубване“, „влизане и излизане“ от
полицейския автомобил от страна на подсъдимия. Никое от тези твърдения на
свидетелите В. и О. не опровергава показА.ята на свидетелите М. и М., които
разбираемо описват поведението на подсъдимия с повече подробности и
конкретика.
Заключението на извършената по делото СМЕ обосновава обстоятелствата
за вида, характера и начина на получаване на установените при свидетеля М.
телесни увреждА.я. Извършената спрямо подсъдимия Х. СППЕ обосновава
обстоятелството,че въпреки наличната при него „лека умствена
изостаналост“ , към дата на деянието и на извършеното му изследване, не е
страдал от краткотрайно или продължително качествено разстройство на
съзнА.ето и същия е бил в състояние да разбира свойството и значА.ето на
извършеното и да контролира действията си.
От събрА.те в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени по съответния процесуален ред, се установява, че на
посочените в обвинителния акт на СРП време и място К. Г. Х. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото-нанасял удари с крака и лакти в областта на
горен и долен леви крайници на В..Л.М.-полицейски служител към 04 РУ-
СДВР.
Въз основа на извършен коректен анализ на събрА.те по делото
доказателства,правилно и в съответствие с приложимия материален закон
районният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия К.
5
Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.325,ал.1 НК.
Неоснователен е упрека на защитникът, че районният съд е
пренебрегнал противоречие в доказателствените източници и не е обсъдил
всички доказателства по делото. Най-напред това твърдение на служебния
защитник е изцяло декларативно, като не се сочат тези доказателствени
материали, които според него не са били обсъдени от първия съд. На
следващо място районният съд е анализирал всяко от събрА.те
доказателства, като ги е съпоставил с другите доказателствени източници и е
дал мотивиран отговор защо приема,че същите безпротиворечиво
обосновават обвинителната теза, до което становище стигна и въззивния съд
при анализа им по-горе.
Поради горните обстоятелства настоящия въззивен състав намери, че
обосновано и правилно районният съд е признал подсъдимия К. Х. за виновен
по обвинението за престъпление по чл.325,ал.1 НК, както то е било
повдигнато и очертано от страна на прокуратурата във внесения обвинителен
акт.
Според настоящият въззивен съдебен състав районния съд е допуснал
друго съществено нарушение на закона, което не е било отбелязано от
стрА.те. Извършеното от първия съд, на основА.е чл.78а,ал.1 НК
освобождаване на подсъдимия Х. от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл.325,ал.1 НК с налагане на административно
наказА.е е в нарушение на разпоредбата на чл.78а,ал.7 НК. С влязло в сила, на
22.07.2022г., решение по НАХД № 93/22г. на РС-гр.Козлодуй, подсъдимият
К. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144а,ал.1
НК, което е било осъществено в периода от 10.10.2021г. до 24.01.2022г., като
на основА.е чл.78а,ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност.
Настоящото инкриминирано деяние по чл.325,ал.1 НК, за което Х. е бил
признат за виновен е било извършено от него на 04.06.2022г., т.е. преди
решението на РС-гр.Козлодуй да е влязло в сила. Това обстоятелство
аргументира извод,че престъпленията по чл.144а,ал.1 НК и по чл.325,ал.1 НК,
са били извършени от Х. в условията на съвкупност помежду си, съобразно
разпоредбите на чл.25 и чл.23 НК, поради което същите формират института
на „множество престъпления“. Съгласно императивната разпоредба на
чл.78а,ал.7 НК , при наличието на множество престъпления освобождаването
6
от наказателна отговорност с налагане на административно наказА.е е
недопустимо. Необходимо е да бъде посочено, че разпоредбата на чл.78а,ал.1
НК не разгрА.чава различните хипотези на „множество престъпления“, при
чието наличие се прилага въведената с тази норма забрана. Поради това тя
/забраната/ е приложима, както при съвкупност от престъпления по чл.23,ал.1
НК, така и при множество престъпления по чл.25,ал.1 НК. Този извод се
налага и от обстоятелството,че при необходимост от огрА.чаване приложното
поле на определена законова разпоредба, законодателят прави това изрично в
хипотезиса на съответната норма, както е при чл.381,ал.8 НПК. На следващо
място от значение за оценката за законосъобразност на процесния съдебен акт
на районния съд, относно приложението на чл.78а,ал.1 НК, е и
обстоятелството,че горните обстоятелства, касаещи съдебното минало на
подсъдимия Х. са били известни на решаващия съд, тъй като справки за
съдимост на подсъдимия, отразяващи тези обстоятелства са били приложени
на досъдебното производство /л.53-45/,а и в хода на първоинстанционното
съдебно производство /л.11/.
Въпреки така констатираната от въззивния съд незаконосъобразност на
действията на районния съд, атакуваната от служебния защитник на
подсъдимия присъда не следва да отменяна и делото да бъде връщано за
разглеждане от друг състав на районния съд. Това е така, тъй като срещу
присъдата на районния съд не е депозиран съответен протест от страна на
прокурора. Това процесуално бездействие от страна на инициатора на
наказателното производство, от една страна не позволява на въззивния съд да
отстрА. сам тази незаконосъобразност, а от друга прави връщане на делото за
ново първоинстанционно разглеждане от друг състав на съда, формално и
ненужно, тъй като този друг съдебен състав ще бъде обвързан от
задължението да не допусне влошаване положението на подсъдимото лице.
Това процесуално положение може да бъде преодоляно и
незаконосъобразните действия на районния съд могат да бъдат поправени
успешно единствено по реда на възобновяване на наказателното
производство, ако бъде направено такова съответно искане от страна на
прокуратурата.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 31.10.2023г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 13 състав по НОХД 4806/2023г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8