Р Е Ш Е
Н И Е №371
04.08.2015г.
гр.Кюстендил
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, гражданска колегия
на двадесет и девети май две хиляди и петнадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар: Г.М.,
като разгледа докладваното
от съдия ДЖОНЕВА
Гр.д.№1684 по описа за 2014г. на РС-Кюстендил
и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по исковата молба на С.С.А. с ЕГН ********** и Р.Л.А. с ЕГН **********,***,
против А.В.А. с ЕГН ********** ***.
Предявен
е иск с правна квалификация чл.31 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за унищожаване
на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г., сключен между Р.
и С. А., от една страна, като продавачи, и А.А., от друга страна, като
купувач, по силата на който първите са продали на втората собствения си
недвижим имот – 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота
гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж,
представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор
41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход
за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1,
разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със
застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на
имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и
41112.500.1179, за сумата от 9 900 лева, който договор е обективиран в нотариален
акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с
рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил.
Ищците основават
претенцията си на следните твърдения: 1) Атанасови са били собственици на 1/2
ид.ч. от поземлен имот, находящ се на адрес: гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с
площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж на изградената в имота жилищна
сграда и целия гараж, заснети, като единици на кадастъра, както следва:
поземления имот - с идентификатор 41112.500.1180 по КККР на гр.Кюстендил,
първия етаж - жилище с идентификатор
41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., находящ се в сграда №1,
разположена в горния поземлен имот, и масивния гараж- с идентификатор
41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., както и на три мазета и 1/2
ид.ч. от общите части на сградата; 2) Атанасови твърдят, че към датата
28.06.2013г. са страдали от множество заболявания, в това число: С.А. – от
„Генерализирана атеросклероза, мозъчна и сърдечна форма. Деменция при болест на
Алцхаймер”, а Р.А. – от „Мозъчно съдова болест. Състояние след исхемичен
инсулт”, които заболявания са съставлявали пречка всеки от тях двамата да може
да разбира и да ръководи действията си; 3) при все тази неспособност, на
посочената дата Атанасови са сключили правна сделка – договор за
покупко-продажба, с приобретател – купувач тяхната внучка А.А., за което е бил
съставен нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П.
с рег.№188 на
НК и район на действие РС-Кюстендил, с който договор двамата ищци са се
разпоредили в полза на ответницата с горепосочените имоти, тяхна собственост;
4) ищците не разбрали какво подписват, по-късно разбрали, че договорът
представлява покупко-продажба, но не получили плащане по нея. При тези твърдения ищците предявяват иска с
правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, тъй като при сключването му не са могли да разбират и да
ръководят действията си. Чрез пълномощника си – адв.М.М. ***, А.
претендират уважаване на иска. Разноски не са претендирани, като ищците, на
основание чл.83 ал.2 от ГПК са били освободени от заплащане на държавни такси и
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
изтекъл на 04.12.2014г., ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
След срока - на 05.12.2014г., е постъпил отговор /становище по предявения иск/,
в който се аргументира разбиране за липса на предпоставки за уважаване на иска,
с твърдение, че към момента на сключване на сделката ищците са разбирали
значението на постъпките си и са могли да ги ръководят. В хода на устните
състезания и в писмената защита се обосновава идентична теза – за недоказаност
на поддържаното основание за унищожаване на договора. Поддържа се отхвърляне на
иска и присъждане на разноските, направени в хода на съдебното производство.
РС-Кюстендил, след като се
запозна с доказателствата по делото и ги прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери следното:
С. и Р. Атансови са
възходящи от втора степен – баба и дядо по бащина линия – на ответницата А.А..
Същите са били собственици на недвижими имоти, находящи се в гр.Кюстендил, а
именно: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота
гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж,
представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор
41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход
за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1,
разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със
застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на
имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и
41112.500.1179.
През 1987г. С.А. е
претърпяла оперативна интервенция по повод установен мозъчен тумор. През 2000г.
същата е била инвалидизирана, с водеща диагноза „Остеоартрози и сродни
състояния”; „Двустранна тежка коксартроза, с тежки контрактури на двете
тазобедрени стави. Артериална хипертония. Пилоричен уркус. Състояние след
екстирпация на менингеом в лявата фронтобазална област. Състояние след хистеректомия
за маточен миом и пластика за постоперативна евентра”.
През месец ноември на
2009г. С.А. претърпяла втора оперативна интервенция по повод карцином на
паротидната жлеза, а през 2010г. провела лъчелечение. През същата година се
установило, че А. страда от хроничен обострен пиелонефрит.
През месец септември 2014г.
по отношение на А. било установено и друго заболяване – „Деменция при болестта
на Алцхаймер, с късно начало”.
Свидетелят К.Г. –
медицински фелдшер, имащ наблюдение върху състоянието на А. от години - след
втората претърпяна от нея операция, същата започнала да забравя, да не
разпознава по начало познати й хора; да не разбира „някои неща” при разговор.
От години Ст.А. е трудно
подвижна и изцяло разчита на подкрепата и помощта на своя съпруг Р.А., който,
макар и страдащ от заболявания –„Вестибуларен синдром при вертебро-базиларна
недостатъчност”; „Състояние след мозъчен инсулт”; „Мозъчна атеросклероза”;
„Артериална хипертония ІІ ст.” - бил в
състояние и се грижел за нея. А. водел съпругата си на прегледи или
носел биологичен материал за изследвания, като личният лекар на двамата – д-р С.И.
П. – като свидетел по делото, твърди, че е комуникирала със С.А.,
основно чрез Р.А., тъй като общуването с нея било по-забавено, по-мудно, с
много питания и уточнявания. Същевременно, оплакванията на А. били предимно от
световъртеж и нарушено равновесие. Данни за паметови нарушения и трудности в
общуването с него няма. Свидетелят В.Х. твърди, че Р.А., когото познава още от
дете, е адекватен, понякога пътува до село, тъй като се занимава с отглеждане
на пчели. Свидетелят Г. го определя като интелигентен човек. В. Х. сочи, че С.А.
понякога забравя, не го разпознава.
На 28.06.2013г. С. и Р. А.
сключили правна сделка – договор за покупко-продажба, с приобретател – купувач
тяхната внучка А.А., за което е бил съставен нотариален акт №162 том II,
рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с рег.№188 на НК и район
на действие РС-Кюстендил. С договора двамата ищци се разпоредили в полза на
ответницата със собствените им имоти /горепосочените/, като си запазили правото
на ползване върху тях до края на живота
си. В нотариалния акт е посочено,
че продавачите са заявили, че цената – 9 900 лева, е получена от тях
изцяло и в брой при подписване на договора. Атанасови твърдят и не се оспорва
от ответната страна, че при сключване на сделката те не се явили в канцеларията
на нотариуса, а той дошъл в дома им, като актът е бил представен първо на Ст.А.
за подпис в отсъствието на съпруга й, а по-късно – и на Р.А..
Според свидетелите К.Г. и Ю.В., през
лятото на 2014г. С. и Р. А., след разговор с внучката
им, при който тя им заявила, че може и да ги изгони от жилището, двамата
разбрали, че нотариалния акт, който подписали бил за покупко-продажба.
Почувствали се подведени и излъгани, били много разстроени и плачели от обида.
На свидетелката Висококалийска, обяснили, че са прехвърлили имота на
ответницата, а тя започнала да се държи с тях много лошо.
В заключение с
вх.№9828/15.05.2015г. вещите лица д-р А.А., невролог, и д-р Д.П. – психиатър,
са имали за задача да дадат отговор на въпросите: към датата на сключване на
сделката – 28.06.2013г., всеки от ищците страдал ли е от заболяване /и ако да –
какво е било то/, което да е било пречка да разбира свойството и значението на
постъпките си и да може да ръководи действията си; били ли са ищците в
състояние да се грижат за интересите си, да вземат адекватни решения и да
сключват правни сделки. Експертите, след анализ на медицинската документация,
запознаване с показанията на свидетелите и преглед на двамата ищци, са
заключили, че Р.А. не страда от психично заболяване, а претърпеният през 1990г.
мозъчен инцидент не е довел до влошаване на психичното му здраве, в степен да
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както към
28.06.2013г., така и към настоящия момент. По отношение на С.А. е направен
обратен извод. Вещите лица, като са взели предвид, от една страна: претърпените
тежки оперативни намеси, включително и по повод тумор на мозъка; приемът за
известен период от време на антиконвулсанти във връзка с настъпило усложнение –
симптоматична епилепсия; невъзможността да се движи сама, поради двустранната
коксартроза и наличните контрактури; пълната зависимост от съпруга й и социалната
изолация, в която А. живее от години, а от друга: наличието на деменция от
Алцхаймеров тип, с начало от 3-4 години, са обосновали извод за трайно
нарушение у ищцата на адекватното възприемане и преценка на действителността.
Експертите са пояснили, че по начало хода на деменцията, представляваща
продължително разстройство на съзнанието, е необратим, а в конкретния случай са
приели, че са настъпили упадък на паметта и мисленето, ограничение на
интересите, сведени до задоволяване на ежедневните нужди на ищцата. В
заключението е посочено още, че персистиращите когнитивни, паметови
разстройства предопределят невъзможност за прогнозиране на последствията от
поведението и действията, а социалната изолация, инвалидизация и трудова
дезадаптация, са фактори за лесна манипулируемост от други лица. Направен е
изводът, че С.А., поради установената Деменция на Алцхаймер с късно начало, е
лишена от възможността да защитава правните си интереси, да извършва правни
сделки, както към 28.06.2013г., така и към настоящия момент.
В съдебно заседание, на
въпрос на пълномощника на ответницата, д-р П. пояснява, че не може да бъде
категорична за състоянието на ищцата към момента на сделката, а може да прави
само хипотези, тъй като за първи път я е прегледала през месец септември 2014г.
Пояснява, че нито към момента на този първи преглед, нито към момента на
извършения по повод на делото, А. е била в състояние да посочи някаква
мотивация за сключване на сделката. Вещото лице обяснява, че Деменцията на
Алцхаймер с късно начало има подмолно развитие и часто остава незабелязана за
близките, които търсят помощ едва, когато симптомите станат по-явни и започнат
да пречат при организацията и справянето с ежедневните проблеми. В.л. д-р А.
изтъква, че данните, съдържащи се в показанията на свидетеля Г., че след
втората операция, т.е. след 2010г., Ст.А. е започнала да не познава преди това
разпознаваеми хора и предмети, навеждат на извода, че към този момент ищцата е
страдала от Алцхаймер във втори стадий, характеризиращ се с паметови нарушения,
които от своя страна са достатъчни, за да се приеме, че тя не е била в
състояние да разбира съдържанието и смисъла на въпросите, които й се
задават.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делот доказателства, сред които:
документи: нотариален акт за продажба на недвижим имот №162, том ІІ, рег.№2322,
дело №297/2013г. на нотариус Е. П.; схема
№15-323536/11.09.2014г., издадена от СГКК гр.Кюстендил; скица на поземлен имот №15-323571/11.09.2014г.,
издадена от СГКК гр.Кюстендил, скица на сграда №15-323543/11.09.2014г.,
издадена от СГКК гр.Кюстендил, удостоверение изх.№4733-Р/15.09.2014г., издадено
от община Кюстендил, акт за раждане №527, издаден от Народен съвет на гр.Кюстендил,
епикриза на Р.Л.А., издадена от Медицинска академия – София; епикриза на Р.А.,
издадена от Университетска болница „Александровска” гр.София, епикриза на Р.А.,
издадена от Неврологично отделение ОРБ гр.Кюстендил, амбулаторен лист №001067
от 23.09.2014г. на С.А., изследване от 12.10.2011г., епикриза на С.А.,***,
епикриза на С.А. №03.17.5730/03.11.1987г., издадена от болница „Искрец”, 2 бр.
епикризи на С.А. от „Специализирана
болница за активно лечение по онкология” ЕАД, епикриза на С.А., издадена от
МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД гр.София, експертно решение №0904 от 11.05.2002г.,
издадено от МБАЛ „Д-р Н.Василиев” АД, медицинско направление на С.А. издадено
на 15.09.2014г. от д-р И., медицинско направление №5832/23.10.2014г., издадено
от д-р С.И., медицинско направление №5834/23.10.2014г., издадено от д-р С.И.,
епикриза на Р.А. издадена от Университетска болница „Александровска” от
16.11.2008г., амбулаторен лист №000015/09.01.2015г., издаден на Р.А. от д-р Ж.; показания на свидетелите: Б.Ж., С. П., В.Х.,
К.Г. и Ю. В., както и заключение с вх.№9828/15.05.2015г. на
вещите лица д-р А.А. и д-р Д.П..
При така установените по
делото факти, съдът формира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.31 ал.1
от ЗЗД сочи, че договорът, сключен от дееспособно лице, което при сключването
му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем. Нормата
урежда този вид недействителност на договорите, сключени от лица, които, макар
според гражданското законодателство да са дееспособни, не са извършили
волеизявлението съзнателно и разумно, тъй като са били в състояние, при което
не са разбирали значението на действията си или не са могли да ги ръководят. Без
значение е дали това състояние е било краткотрайно или продължително,
достатъчно е да е съществувало към момента на сключване на договора. Без
значение също така, е какво е породило неспособността – временно състояние на
алкохолно или наркотично въздействие, патологичен афект, треска или душевна
болест (без лицето да е поставено под запрещение). В случаите на чл.31 от ЗЗД
всъщност липсва разумно формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на
определени правни последици, с тази отлика от нищожността поради липса на
съгласие по чл.26 ал.2 от ЗЗД, че лицето, което прави волеизявлението е
дееспособно.
Твърди се, че при сключване
на процесния договор, ищците, поради влошено здравословно състояние, не са били
способни да разбират и да ръководят действията си. Верността на това твърдение,
според съда, бе надлежно доказана в хода на съдебното дирене по отношение на
ищцата С.А. и недоказано по отношение на ищеца Р.А..
От показанията на свидетелите
С.И. П., К.Г., В.Х. и Ю.В., както и от приетите
медицински документи, стана ясно, че ищцата С.А. от дълги години, в това число
и към месец юни 2013г., се е намирала в изключително тежко здравословно
състояние, свързано с много трудна подвижност, неспособност да полага грижи за
себе си, за съпруга си, за дома; в състояние на пълна зависимост от Р.А..
По-голямата част от свидетелите сочат, че през последните няколко години ищцата
е започнала да не разпознава по начало познати й хора, в това число и самите
тях, да забравя. Личният и лекар – д-р С. Попова, твърди, че общуването с нея е
било трудно, бавно, осъществявано предимно със съдействието и посредничеството
на нейния съпруг. Всички тези свидетели са лица, извън кръга на родствениците
на ищците, същевременно – с преки наблюдения върху техния бит и състояние. Това
са свидетели, за които няма данни пряко или косвено да са заинтересовани от
изхода на делото, нито да са предубедени в някаква посока и съдът не намира
никакво основание да не даде вяра на техните показания, които са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и покрепящи се от медицинската
документация, приобщена като доказателство по делото. Свидетелят К.Г. сочи
момента, в който смущенията в паметта на ищцата са се появили, свързвайки ги с
извършването на втората операция. Това е оперативната интервенция, извършена
месец ноември на 2009г. по повод карцином на паротидната жлеза, с последвало
през 2010г. лъчелечение. Показанията на свидетеля относно горния момент
съвпадат с данните, съдържащи се в анамнезата, дадена от съпруга на А. при
извършения през 2014г. преглед, при който е установена Деменцията от
Алцхаймеров тип, което дава основание на съда да приеме за установено, че
именно през 2010г. са се появили смущенията в паметта на ищцата. Този момент се
оказва важен за извършване на преценката какво е било състоянието на А. към
момента на изповядване на сделката, тъй като, както стана ясно от изявлението
на невролога д-р А. в съдебно заседание, паметовите смущения, характеризиращи
се с непознаването на преди това разпознаваеми хора и предмети, представляват
втори стадий на болестта на Алцхаймер, което, от своя страна съставлява сигурно
доказателство, че три години по-късно – на 28.06.2013г., А. е страдала от тази
болест, доколкото вещите лица са категорични, че заболяването е необратимо и
прогресивно, т.е. към момента на сключване на сделката, състоянието на ищцата,
породено от болестта й - Деменция на Алцхаймер
с късно начало - е било по-тежко от съществувалото към 2010г. или най-малкото –
идентично, но при всички случаи - налично.
С други думи – макар към
месец юни 2013г. да не е бил извършен преглед на ищцата, установяващ точното й
здравословно състояние, съвкупната преценка на доказателствата по делото води
до извод, че и към този момент същата е страдала, освен от множеството други
заболявания, и от Деменция на Алцхаймер. Всъщност, именно това е и изводът,
които вещите лица са обосновали в заключението си, пояснявайки в съдебно заседание,
че на база наличните данни са изградили една хипотеза. Не би могло и да бъде
друго, но тази хипотеза не е произволна, а аргументирана с установените по
делото факти, преценени от гледна точка на
медицинската наука.
Относно въздействието,
което болестта на ищцата е оказало върху способностите й да разбира действията
си и да може да ги ръководи, изводът на експертите е категоричен - Деменцията
на Алцхаймер с късно начало, представляваща продължително разстройство на
съзнанието, довело до упадък на паметта и мисленето, до невъзможност за
прогнозиране на последствията от поведението и действията и е лишило А. от
възможността да защитава правните си интереси и да извършва правни сделки. Този
извод се възприема от съда напълно. Следва да се отбележи, че вещите лица са го
обосновали не само с болестта на Алцхаймер, а с цялостното състояние на ищцата,
което следва при всяко положение да бъде отчитано от съда. Както се приема в
решение №698 от 12.11.2011г. на ВКС по гр.д.№14/2010г. на ІІІ г.о., представляващо
задължителна практика по чл.290 от ГПК, при извършване на преценката в такъв
случай, трябва да се отчитат „всички съотносими, установени към релевантния
момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за
осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на
живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други.” /цитат от
решението/. Именно, отчитайки всички установени по делото факти - претърпените
тежки оперативни намеси, включително и по повод тумор на мозъка; невъзможността
да се движи сама, поради двустранната коксартроза и наличните контрактури;
пълната зависимост от съпруга й; социалната изолация, в която А. живее от
години; трудовата дезадаптация - съдът достига до категоричния извод, че ищцата
не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи по смисъла на закона.
Изложеното отнася казуса
относно С.А. именно в хипотезата на чл.31 от ал.1 от ЗЗД и процесният договор,
в частта относно разпоредителните действия, извършени от ищцата, т.е. за 1/2
ид.ч. от прехвърленото, се явява унищожаем на това основание. Искът на А.
следва да се уважи. Вписаната в нотариалния акт констатация на нотариуса, че
същият се е уверил в дееспособността на страните по сделката, няма обвързващ
съда характер, при положение, че верността й бе надлежно опревергана в хода на
процеса.
Искът на Р.А. е
неоснователен. Ищецът е възрастен човек, претърпял е инсулт и страда от някои
заболявания, но нито в показанията на свидетелите, нито в констатациите и
изводите на вещите лица може да се намери потвърждение за поддържаната от него
теза, че при сключване на договора не е могъл да разбира постъпките си и да ги
ръководи. Напротив, събраните по делото доказателства създават убеждение за
обратното – според свидетеля Х., А. се е занимавал с отглеждане на пчели и
производство на мед; поел е изцяло грижите за болната си съпруга и се е справял
с тях успешно. Свидетелят Г. го определя, като интелигентен човек, на когото
той има пълна вяра. Свидетелите д-р Ж. и д-р П. твърдят, че оплакванията
му са свързани предимно с нарушено равновесие и световъртеж, като втората
свидетелка също потвърждава адекватното поведение на А. по отношение на
неговата съпруга. Вещите лица също не установяват връзка между здравословното
състояние на ищеца и годността му да разбира свойството и значението на
действията, които извършва, като правят категоричен извод, че тази годност не е
била засегната към датата на сключване на договора – 28.06.2013г. За съда се
налага извод, че поддържаното основание за унищожаване на сделката по отношение
на Р.А. не е било налице, поради което предявеният от него иск подлежи на
отхвърляне.
Както се посочи по-горе,
договорът, в частта, с която С.А. е прехвърлила на ответницата права на
собственост следва да бъде унищожен. По агрумент от чл.30 ал.2 от ЗС, след като
в нотариалния акт не е посочено друго, следва да се счита, че всеки от прехвърлителите
– съсобственици е притежавал по 1/2 ид.ч. от имотите, с които се е разпоредил.
До същия извод би се достигнало и ако имотите са били съпружеска имуществена
общност. Искът на Р.А. следва да се отхвърли за другата 1/2 ид.ч.
По разноските:
Ищците са сторили разноски
за адвокатско възнаграждение в размер общо на 500.00 лева, от която сума,
ответницата, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ще следва да заплати на ищцата С.А.
половината, или 250.00 лева.
Ищцата е била освободена от
заплащане на държавна такса, която за уважената част от иска, е в размер на 343.50
лева. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тази сума следва да бъде заплатена в
полза на бюджета на съда от ответницата. Ищцата е била освободена и от
разноски, които, на основание чл.83 ал.3 от ГПК са сторени от бюджета на съда и
по отношение на уважения й иск, възлизат на 250.00 лева. тази сума също е
дължима от А.А. в полза на бюджета на съдебната власт.
Ответницата претендира
разноски, но не представя доказателства да е сторила такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
У Н И Щ О Ж А В А, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г., за който е бил съставен нотариален
акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с
рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил, В ЧАСТТА, с която С.С.А. с ЕГН ********** *** е
продала на А.В.А. с ЕГН ********** ***, 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от
следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота
гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж,
представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор
41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход
за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1,
разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със
застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на
имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и
41112.500.1179.
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от Р.Л.А.
с ЕГН **********,***, против А.В.А. с ЕГН ********** ***, иск с правна
квалификация чл.31
от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г.,
за който е бил съставен нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г.
на нотариус Евгени Павлов с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил, В ЧАСТТА, с която Р.Л.А.
е продал на А.В.А. с ЕГН ********** ***., 1/2
ид.ч. /една втора идеални части/ от следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 41112.500.1180 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на
АГКК, с адрес на имота гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м.,
ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с
идентификатор 41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се
от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с
отделен вход за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда
№1, разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от
общите части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор
41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен
имот, при съседи на имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191,
41112.500.1192 и 41112.500.1179.
О С Ъ Ж Д А А.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати на
С.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 250.00 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А А.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Кюстендил следните суми: 343.50 лева /триста четиридесет и три
лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и 250.00 лева /двеста
и петдесет лева/, представляваща дължимо на същото основание заплатено от съда
възнаграждение на вещи лица.
Указва на ищцата, че в
6-месечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение, следва да
отбележи същото в Службата по вписванията при РС-Кюстендил.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата
на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: