Решение по дело №1684/2014 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 371
Дата: 4 август 2015 г. (в сила от 5 май 2016 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20141520101684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е  №371

                                   04.08.2015г. гр.Кюстендил

                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски  районен съд,                          гражданска колегия

на двадесет и девети май          две хиляди и петнадесета година

в публично заседание,                                             в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

секретар: Г.М.,

като разгледа докладваното от                          съдия  ДЖОНЕВА

Гр.д.№1684 по описа за 2014г.                             на РС-Кюстендил

и, за да се произнесе,                                                       взе предвид:

 

Делото е образувано по исковата молба на С.С.А. с ЕГН ********** и Р.Л.А. с ЕГН **********,***, против А.В.А. с ЕГН ********** ***.

Предявен е иск с правна квалификация чл.31 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г., сключен между Р. и С. А., от една страна, като продавачи, и А.А., от друга страна, като купувач, по силата на който първите са продали на втората собствения си недвижим имот – 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1, разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и 41112.500.1179, за сумата от 9 900 лева, който договор е обективиран в нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил.

Ищците основават претенцията си на следните твърдения: 1) Атанасови са били собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот, находящ се на адрес: гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж на изградената в имота жилищна сграда и целия гараж, заснети, като единици на кадастъра, както следва: поземления имот - с идентификатор 41112.500.1180 по КККР на гр.Кюстендил, първия етаж -  жилище с идентификатор 41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., находящ се в сграда №1, разположена в горния поземлен имот, и масивния гараж- с идентификатор 41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., както и на три мазета и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата; 2) Атанасови твърдят, че към датата 28.06.2013г. са страдали от множество заболявания, в това число: С.А. – от „Генерализирана атеросклероза, мозъчна и сърдечна форма. Деменция при болест на Алцхаймер”, а Р.А. – от „Мозъчно съдова болест. Състояние след исхемичен инсулт”, които заболявания са съставлявали пречка всеки от тях двамата да може да разбира и да ръководи действията си; 3) при все тази неспособност, на посочената дата Атанасови са сключили правна сделка – договор за покупко-продажба, с приобретател – купувач тяхната внучка А.А., за което е бил съставен нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил, с който договор двамата ищци са се разпоредили в полза на ответницата с горепосочените имоти, тяхна собственост; 4) ищците не разбрали какво подписват, по-късно разбрали, че договорът представлява покупко-продажба, но не получили плащане по нея.  При тези твърдения ищците предявяват иска с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като при сключването му не са могли да разбират и да ръководят действията си. Чрез пълномощника си – адв.М.М. ***, А. претендират уважаване на иска. Разноски не са претендирани, като ищците, на основание чл.83 ал.2 от ГПК са били освободени от заплащане на държавни такси и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 04.12.2014г., ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. След срока - на 05.12.2014г., е постъпил отговор /становище по предявения иск/, в който се аргументира разбиране за липса на предпоставки за уважаване на иска, с твърдение, че към момента на сключване на сделката ищците са разбирали значението на постъпките си и са могли да ги ръководят. В хода на устните състезания и в писмената защита се обосновава идентична теза – за недоказаност на поддържаното основание за унищожаване на договора. Поддържа се отхвърляне на иска и присъждане на разноските, направени в хода на съдебното производство.

РС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери следното:

С. и Р. Атансови са възходящи от втора степен – баба и дядо по бащина линия – на ответницата А.А.. Същите са били собственици на недвижими имоти, находящи се в гр.Кюстендил, а именно: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1, разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и 41112.500.1179.

През 1987г. С.А. е претърпяла оперативна интервенция по повод установен мозъчен тумор. През 2000г. същата е била инвалидизирана, с водеща диагноза „Остеоартрози и сродни състояния”; „Двустранна тежка коксартроза, с тежки контрактури на двете тазобедрени стави. Артериална хипертония. Пилоричен уркус. Състояние след екстирпация на менингеом в лявата фронтобазална област. Състояние след хистеректомия за маточен миом и пластика за постоперативна евентра”. 

През месец ноември на 2009г. С.А. претърпяла втора оперативна интервенция по повод карцином на паротидната жлеза, а през 2010г. провела лъчелечение. През същата година се установило, че А. страда от хроничен обострен пиелонефрит.

През месец септември 2014г. по отношение на А. било установено и друго заболяване – „Деменция при болестта на Алцхаймер, с късно начало”.

Свидетелят К.Г. – медицински фелдшер, имащ наблюдение върху състоянието на А. от години - след втората претърпяна от нея операция, същата започнала да забравя, да не разпознава по начало познати й хора; да не разбира „някои неща” при разговор.

От години Ст.А. е трудно подвижна и изцяло разчита на подкрепата и помощта на своя съпруг Р.А., който, макар и страдащ от заболявания –„Вестибуларен синдром при вертебро-базиларна недостатъчност”; „Състояние след мозъчен инсулт”; „Мозъчна атеросклероза”; „Артериална хипертония ІІ ст.” - бил в  състояние и се грижел за нея. А. водел съпругата си на прегледи или носел биологичен материал за изследвания, като личният лекар на двамата – д-р С.И. П. – като свидетел по делото, твърди, че е комуникирала със С.А., основно чрез Р.А., тъй като общуването с нея било по-забавено, по-мудно, с много питания и уточнявания. Същевременно, оплакванията на А. били предимно от световъртеж и нарушено равновесие. Данни за паметови нарушения и трудности в общуването с него няма. Свидетелят В.Х. твърди, че Р.А., когото познава още от дете, е адекватен, понякога пътува до село, тъй като се занимава с отглеждане на пчели. Свидетелят Г. го определя като интелигентен човек. В. Х. сочи, че С.А. понякога забравя, не го разпознава.

На 28.06.2013г. С. и Р. А. сключили правна сделка – договор за покупко-продажба, с приобретател – купувач тяхната внучка А.А., за което е бил съставен нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил. С договора двамата ищци се разпоредили в полза на ответницата със собствените им имоти /горепосочените/, като си запазили правото на ползване върху тях до края на живота  си.  В нотариалния акт е посочено, че продавачите са заявили, че цената – 9 900 лева, е получена от тях изцяло и в брой при подписване на договора. Атанасови твърдят и не се оспорва от ответната страна, че при сключване на сделката те не се явили в канцеларията на нотариуса, а той дошъл в дома им, като актът е бил представен първо на Ст.А. за подпис в отсъствието на съпруга й, а по-късно – и на Р.А..

Според свидетелите К.Г. и Ю.В., през лятото на 2014г. С. и Р. А., след разговор с внучката им, при който тя им заявила, че може и да ги изгони от жилището, двамата разбрали, че нотариалния акт, който подписали бил за покупко-продажба. Почувствали се подведени и излъгани, били много разстроени и плачели от обида. На свидетелката Висококалийска, обяснили, че са прехвърлили имота на ответницата, а тя започнала да се държи с тях много лошо.

В заключение с вх.№9828/15.05.2015г. вещите лица д-р А.А., невролог, и д-р Д.П. – психиатър, са имали за задача да дадат отговор на въпросите: към датата на сключване на сделката – 28.06.2013г., всеки от ищците страдал ли е от заболяване /и ако да – какво е било то/, което да е било пречка да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ръководи действията си; били ли са ищците в състояние да се грижат за интересите си, да вземат адекватни решения и да сключват правни сделки. Експертите, след анализ на медицинската документация, запознаване с показанията на свидетелите и преглед на двамата ищци, са заключили, че Р.А. не страда от психично заболяване, а претърпеният през 1990г. мозъчен инцидент не е довел до влошаване на психичното му здраве, в степен да не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както към 28.06.2013г., така и към настоящия момент. По отношение на С.А. е направен обратен извод. Вещите лица, като са взели предвид, от една страна: претърпените тежки оперативни намеси, включително и по повод тумор на мозъка; приемът за известен период от време на антиконвулсанти във връзка с настъпило усложнение – симптоматична епилепсия; невъзможността да се движи сама, поради двустранната коксартроза и наличните контрактури; пълната зависимост от съпруга й и социалната изолация, в която А. живее от години, а от друга: наличието на деменция от Алцхаймеров тип, с начало от 3-4 години, са обосновали извод за трайно нарушение у ищцата на адекватното възприемане и преценка на действителността. Експертите са пояснили, че по начало хода на деменцията, представляваща продължително разстройство на съзнанието, е необратим, а в конкретния случай са приели, че са настъпили упадък на паметта и мисленето, ограничение на интересите, сведени до задоволяване на ежедневните нужди на ищцата. В заключението е посочено още, че персистиращите когнитивни, паметови разстройства предопределят невъзможност за прогнозиране на последствията от поведението и действията, а социалната изолация, инвалидизация и трудова дезадаптация, са фактори за лесна манипулируемост от други лица. Направен е изводът, че С.А., поради установената Деменция на Алцхаймер с късно начало, е лишена от възможността да защитава правните си интереси, да извършва правни сделки, както към 28.06.2013г., така и към настоящия момент.

В съдебно заседание, на въпрос на пълномощника на ответницата, д-р П. пояснява, че не може да бъде категорична за състоянието на ищцата към момента на сделката, а може да прави само хипотези, тъй като за първи път я е прегледала през месец септември 2014г. Пояснява, че нито към момента на този първи преглед, нито към момента на извършения по повод на делото, А. е била в състояние да посочи някаква мотивация за сключване на сделката. Вещото лице обяснява, че Деменцията на Алцхаймер с късно начало има подмолно развитие и часто остава незабелязана за близките, които търсят помощ едва, когато симптомите станат по-явни и започнат да пречат при организацията и справянето с ежедневните проблеми. В.л. д-р А. изтъква, че данните, съдържащи се в показанията на свидетеля Г., че след втората операция, т.е. след 2010г., Ст.А. е започнала да не познава преди това разпознаваеми хора и предмети, навеждат на извода, че към този момент ищцата е страдала от Алцхаймер във втори стадий, характеризиращ се с паметови нарушения, които от своя страна са достатъчни, за да се приеме, че тя не е била в състояние да разбира съдържанието и смисъла на въпросите, които й се задават.   

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делот доказателства, сред които: документи: нотариален акт за продажба на недвижим имот №162, том ІІ, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П.; схема №15-323536/11.09.2014г., издадена от СГКК гр.Кюстендил; скица на поземлен имот №15-323571/11.09.2014г., издадена от СГКК гр.Кюстендил, скица на сграда №15-323543/11.09.2014г., издадена от СГКК гр.Кюстендил, удостоверение изх.№4733-Р/15.09.2014г., издадено от община Кюстендил, акт за раждане №527, издаден от Народен съвет на гр.Кюстендил, епикриза на Р.Л.А., издадена от Медицинска академия – София; епикриза на Р.А., издадена от Университетска болница „Александровска” гр.София, епикриза на Р.А., издадена от Неврологично отделение ОРБ гр.Кюстендил, амбулаторен лист №001067 от 23.09.2014г. на С.А., изследване от 12.10.2011г., епикриза на С.А.,***, епикриза на С.А. №03.17.5730/03.11.1987г., издадена от болница „Искрец”, 2 бр. епикризи на  С.А. от „Специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД, епикриза на С.А., издадена от МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД гр.София, експертно решение №0904 от 11.05.2002г., издадено от МБАЛ „Д-р Н.Василиев” АД, медицинско направление на С.А. издадено на 15.09.2014г. от д-р И., медицинско направление №5832/23.10.2014г., издадено от д-р С.И., медицинско направление №5834/23.10.2014г., издадено от д-р С.И., епикриза на Р.А. издадена от Университетска болница „Александровска” от 16.11.2008г., амбулаторен лист №000015/09.01.2015г., издаден на Р.А. от д-р Ж.; показания на свидетелите: Б.Ж., С. П., В.Х., К.Г. и Ю. В., както и заключение с вх.№9828/15.05.2015г. на вещите лица д-р А.А. и д-р Д.П..  

При така установените по делото факти, съдът формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД сочи, че договорът, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем. Нормата урежда този вид недействителност на договорите, сключени от лица, които, макар според гражданското законодателство да са дееспособни, не са извършили волеизявлението съзнателно и разумно, тъй като са били в състояние, при което не са разбирали значението на действията си или не са могли да ги ръководят. Без значение е дали това състояние е било краткотрайно или продължително, достатъчно е да е съществувало към момента на сключване на договора. Без значение също така, е какво е породило неспособността – временно състояние на алкохолно или наркотично въздействие, патологичен афект, треска или душевна болест (без лицето да е поставено под запрещение). В случаите на чл.31 от ЗЗД всъщност липсва разумно формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни последици, с тази отлика от нищожността поради липса на съгласие по чл.26 ал.2 от ЗЗД, че лицето, което прави волеизявлението е дееспособно.

Твърди се, че при сключване на процесния договор, ищците, поради влошено здравословно състояние, не са били способни да разбират и да ръководят действията си. Верността на това твърдение, според съда, бе надлежно доказана в хода на съдебното дирене по отношение на ищцата С.А. и недоказано по отношение на ищеца Р.А..

От показанията на свидетелите С.И. П., К.Г., В.Х. и Ю.В., както и от приетите медицински документи, стана ясно, че ищцата С.А. от дълги години, в това число и към месец юни 2013г., се е намирала в изключително тежко здравословно състояние, свързано с много трудна подвижност, неспособност да полага грижи за себе си, за съпруга си, за дома; в състояние на пълна зависимост от Р.А.. По-голямата част от свидетелите сочат, че през последните няколко години ищцата е започнала да не разпознава по начало познати й хора, в това число и самите тях, да забравя. Личният и лекар – д-р С. Попова, твърди, че общуването с нея е било трудно, бавно, осъществявано предимно със съдействието и посредничеството на нейния съпруг. Всички тези свидетели са лица, извън кръга на родствениците на ищците, същевременно – с преки наблюдения върху техния бит и състояние. Това са свидетели, за които няма данни пряко или косвено да са заинтересовани от изхода на делото, нито да са предубедени в някаква посока и съдът не намира никакво основание да не даде вяра на техните показания, които са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и покрепящи се от медицинската документация, приобщена като доказателство по делото. Свидетелят К.Г. сочи момента, в който смущенията в паметта на ищцата са се появили, свързвайки ги с извършването на втората операция. Това е оперативната интервенция, извършена месец ноември на 2009г. по повод карцином на паротидната жлеза, с последвало през 2010г. лъчелечение. Показанията на свидетеля относно горния момент съвпадат с данните, съдържащи се в анамнезата, дадена от съпруга на А. при извършения през 2014г. преглед, при който е установена Деменцията от Алцхаймеров тип, което дава основание на съда да приеме за установено, че именно през 2010г. са се появили смущенията в паметта на ищцата. Този момент се оказва важен за извършване на преценката какво е било състоянието на А. към момента на изповядване на сделката, тъй като, както стана ясно от изявлението на невролога д-р А. в съдебно заседание, паметовите смущения, характеризиращи се с непознаването на преди това разпознаваеми хора и предмети, представляват втори стадий на болестта на Алцхаймер, което, от своя страна съставлява сигурно доказателство, че три години по-късно – на 28.06.2013г., А. е страдала от тази болест, доколкото вещите лица са категорични, че заболяването е необратимо и прогресивно, т.е. към момента на сключване на сделката, състоянието на ищцата, породено от болестта й -  Деменция на Алцхаймер с късно начало - е било по-тежко от съществувалото към 2010г. или най-малкото – идентично, но при всички случаи - налично.

С други думи – макар към месец юни 2013г. да не е бил извършен преглед на ищцата, установяващ точното й здравословно състояние, съвкупната преценка на доказателствата по делото води до извод, че и към този момент същата е страдала, освен от множеството други заболявания, и от Деменция на Алцхаймер. Всъщност, именно това е и изводът, които вещите лица са обосновали в заключението си, пояснявайки в съдебно заседание, че на база наличните данни са изградили една хипотеза. Не би могло и да бъде друго, но тази хипотеза не е произволна, а аргументирана с установените по делото факти, преценени от гледна точка на  медицинската наука.

Относно въздействието, което болестта на ищцата е оказало върху способностите й да разбира действията си и да може да ги ръководи, изводът на експертите е категоричен - Деменцията на Алцхаймер с късно начало, представляваща продължително разстройство на съзнанието, довело до упадък на паметта и мисленето, до невъзможност за прогнозиране на последствията от поведението и действията и е лишило А. от възможността да защитава правните си интереси и да извършва правни сделки. Този извод се възприема от съда напълно. Следва да се отбележи, че вещите лица са го обосновали не само с болестта на Алцхаймер, а с цялостното състояние на ищцата, което следва при всяко положение да бъде отчитано от съда. Както се приема в решение №698 от 12.11.2011г. на ВКС по гр.д.№14/2010г. на ІІІ г.о., представляващо задължителна практика по чл.290 от ГПК, при извършване на преценката в такъв случай, трябва да се отчитат „всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други.” /цитат от решението/. Именно, отчитайки всички установени по делото факти - претърпените тежки оперативни намеси, включително и по повод тумор на мозъка; невъзможността да се движи сама, поради двустранната коксартроза и наличните контрактури; пълната зависимост от съпруга й; социалната изолация, в която А. живее от години; трудовата дезадаптация - съдът достига до категоричния извод, че ищцата не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по смисъла на закона.

Изложеното отнася казуса относно С.А. именно в хипотезата на чл.31 от ал.1 от ЗЗД и процесният договор, в частта относно разпоредителните действия, извършени от ищцата, т.е. за 1/2 ид.ч. от прехвърленото, се явява унищожаем на това основание. Искът на А. следва да се уважи. Вписаната в нотариалния акт констатация на нотариуса, че същият се е уверил в дееспособността на страните по сделката, няма обвързващ съда характер, при положение, че верността й бе надлежно опревергана в хода на процеса.   

Искът на Р.А. е неоснователен. Ищецът е възрастен човек, претърпял е инсулт и страда от някои заболявания, но нито в показанията на свидетелите, нито в констатациите и изводите на вещите лица може да се намери потвърждение за поддържаната от него теза, че при сключване на договора не е могъл да разбира постъпките си и да ги ръководи. Напротив, събраните по делото доказателства създават убеждение за обратното – според свидетеля Х., А. се е занимавал с отглеждане на пчели и производство на мед; поел е изцяло грижите за болната си съпруга и се е справял с тях успешно. Свидетелят Г. го определя, като интелигентен човек, на когото той има пълна вяра. Свидетелите д-р Ж. и д-р П. твърдят, че оплакванията му са свързани предимно с нарушено равновесие и световъртеж, като втората свидетелка също потвърждава адекватното поведение на А. по отношение на неговата съпруга. Вещите лица също не установяват връзка между здравословното състояние на ищеца и годността му да разбира свойството и значението на действията, които извършва, като правят категоричен извод, че тази годност не е била засегната към датата на сключване на договора – 28.06.2013г. За съда се налага извод, че поддържаното основание за унищожаване на сделката по отношение на Р.А. не е било налице, поради което предявеният от него иск подлежи на отхвърляне.

Както се посочи по-горе, договорът, в частта, с която С.А. е прехвърлила на ответницата права на собственост следва да бъде унищожен. По агрумент от чл.30 ал.2 от ЗС, след като в нотариалния акт не е посочено друго, следва да се счита, че всеки от прехвърлителите – съсобственици е притежавал по 1/2 ид.ч. от имотите, с които се е разпоредил. До същия извод би се достигнало и ако имотите са били съпружеска имуществена общност. Искът на Р.А. следва да се отхвърли за другата 1/2 ид.ч.

По разноските:

Ищците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 500.00 лева, от която сума, ответницата, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ще следва да заплати на ищцата С.А. половината, или 250.00 лева.

Ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, която за уважената част от иска, е в размер на 343.50 лева. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тази сума следва да бъде заплатена в полза на бюджета на съда от ответницата. Ищцата е била освободена и от разноски, които, на основание чл.83 ал.3 от ГПК са сторени от бюджета на съда и по отношение на уважения й иск, възлизат на 250.00 лева. тази сума също е дължима от А.А. в полза на бюджета на съдебната власт.

Ответницата претендира разноски, но не представя доказателства да е сторила такива.

Воден от горното, съдът

         Р  Е  Ш  И:

 

У Н И Щ О Ж А В А, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г., за който е бил съставен нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Е. П. с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил, В ЧАСТТА, с която С.С.А. с ЕГН ********** *** е продала на  А.В.А. с ЕГН ********** ***, 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1, разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и 41112.500.1179.

 

О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от Р.Л.А. с ЕГН **********,***, против А.В.А. с ЕГН ********** ***, иск с правна квалификация чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г., за който е бил съставен нотариален акт №162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. на нотариус Евгени Павлов с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил, В ЧАСТТА, с която Р.Л.А. е продал на А.В.А. с ЕГН ********** ***., 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Кюстендил ул.„Девети май” №7, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 41112.500.1180.1.1 , със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1, разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и 41112.500.1179.

 

О С Ъ Ж Д А А.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

О С Ъ Ж Д А А.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Кюстендил следните суми: 343.50 лева /триста четиридесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща дължимо на същото основание заплатено от съда възнаграждение на вещи лица.

 

Указва на ищцата, че в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение, следва да отбележи същото в Службата по вписванията при РС-Кюстендил.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: