Решение по дело №866/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
Жалбоподателят Ц.П.С. от гр.Враца, ул.“Страцин“ №29, с
ЕГН:*********, е обжалвал ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ рег.
№1795зз-256 от 09.09.2024г., издадена от С.Т.Т. – Младши Полицейски
инспектор при РУ Враца към ОДМВР Враца, с която на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, вр. чл.216, ал.1 от НК, е бил задържан в помещение за
временно задържане на РУ – Враца за срок от 24 часа.
В жалбата и в съдебно заседание чрез адвокат Борислав Петров – АК –
Враца се оспорва издадената Заповед за задържане №1795зз-256/09.09.24г. на
РУ-Враца, с което е било задържано лицето Ц.С., като необоснована и
незаконосъобразна, и издадена в противоречие както с материалния така и с
процесуалния закон и трайната съдебна практика на ВКС и Конвенцията за
защита на правата на човека.
Излагат се твърдения за липса на фактически и правни основания за
постановеното задържане, поради липса на данни за съпричастност на
жалбоподателя Ц.П.С. към извършването на каквото и да е престъпление или
пък да има обосновано предположение за съпричастност към престъпление по
чл.216 ал.1 от НК, като на това основание се иска отмяна на издадената
заповед и присъждане на направените разноски от доверителят му.
Ответникът по делото С.Т.Т. в качеството му на полицейски орган при
РУ МВР Враца Областна дирекция на министерство на вътрешните работи -
гр.Враца, не се явява вместо него се явява юрисконсулта на ОД на МВР Враца
- Дияна Пешева, която оспорва жалбата и поддържа издадената Заповед, като
моли за отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Предмет на производството пред Районен съд - Враца е ЗАПОВЕД ЗА
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ рег.№1795зз-256 от 09.09.2024г., издадена от
С.Т.Т. – Младши Полицейски инспектор при РУ Враца към ОДМВР Враца, с
която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.216, ал.1 от НК ,
жалбоподателя Ц.П.С. е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ – Враца.
Посоченото задържане е във връзка с подаден сигнал за това, че на
09.09.2024г. между 00.30 часа до 05.45 часа в гр.Враца, на
ул.“Ал.Константинов“ №11 е увредено чуждо движимо имущество, като е
счупено стъклото на предна дясна врата на л.а.**********“ с рег.
№********** собственост на ********** от гр.Враца паркиран на
неоХ.аняем паркинг на същият адрес и изсипало отпадъци и фекалии на
предните седалки на МПС“ било образувано ДП №856/2024г. за –
престъпление по чл.216 ал.1 от НК,
1

В тази връзка бил посетен адреса на жалбоподателят Ц.П.С., който
обаче не бил установен във домът си.След като разбрал, че е търсен от
служители на полицията около 19.00 часа на същият ден - 09.09.2024 г. Ц.П.С.
се явил доброволно в РУ на МВР Враца, заедно с адвоката си Б.Петров и баща
си П.С., след което жалбоподателят Ц.П.С. от гр.Враца бил задържан за срок
от 24 часа, с посочено фактическо основание за задържането - във връзка с
изясняване съпричастност в извършване на престъпление от общ
характер по чл.216, ал.1 от НК по образувано ДП № 856/2024г. по описа на
РУ - Враца, за това че на 09.09.2024г. за времето от 00.30часа до 05.45 часа
НЛ е увредило л.а. „**********“ с peг. №********** паркиран на адрес
гр.Враца, ул.„******************“ до № 11.
В заповедта е посочен часа на издаване - 19:00 часа на 09.09.2024г., като
в административната преписка са представени декларация от 09.09.2024г.,
съставена в 19:00 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска
защита по негов избор и за негова сметка и че желае такава, като желае защита
от ангажиран адвокат, че няма здравословни проблеми, че желае медицински
преглед по негов избор, желае член на семейството му да бъде уведомен за
задържането, уведомен е за правото му на свиждания, да получава колети и
Х.ана, както и че няма нужда от специална Х.анителна диета, като заповедта е
подписана от задържаното лице. След задържането и въпреки, че намиращите
се пред РУ –Враца адвокат, роднини и приятел на задържаното лице,
твърдели, че безпричинно го задържат и въпреки опитите да се срещнат с
някое от отговорните лица, пред който да представят, Сведения и записи от
камери за предходният ден, установяващите невинността на задържания,
успели да сторят това едва в късните часове на вечерта на същият ден, но
въпреки това жалбоподателя не бил освободен.
Със заповедта жалбоподателя е задържан в помещение за временно
задържане на РУ – Враца, като последният е получил копие от заповедта,
което обстоятелство е удостоверено с подписа му върху разписката от
заповедта.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както следва: гласни
доказателства са събрани, посредством разпитите на свидетелите П.С., И.П.С.,
И.С.Б., Ц.З.М., първият от които свидетели, баща на жалбоподателя, а вторият
негов брат, следващите двама приятели на жалбоподателя, както и от
свидетелите служителите на РУ на МВР Враца Св.М.Д.Т.,Св.К.Д., Св.Р.М.,
Св.Х.И.Х., Св.Х.Ч.П..
Като релевантни писмени доказателства по делото са приети и
приложени: Жалба, Пълномощно, Заповед за задържане на лице с рег.
№1795зз-256 от 09.09.2024г., Заповед за конвоиране на лице, Декларация за
правата на задържано лице; Протокол за обиск на лице от 09.09.2024 г.;
Разписка за върнати вещи, Молба, Пълномощно, Договор за правна помощ,
Протокол за проведен инструктаж на конвоен наряд, Лист за преглед на
2

пациент, Фиш от спешна медицинска помощ, 3бр. сведения, 3бр. Докладни
записки от 09.09.2024 г.; Писмо от РУ Враца, Писмо от РП- Враца,
Постановление за спиране на НП от 25.11.24г.,списък за направени разноски.
Разпитаните по делото свидетели приятели и роднини на жалбоподателя
- П.С., И.П.С., И.С.Б., Ц.З.М.,изнасят данни, че на 08.09.2024г. след 23.00ч до
сутринта на 09.09.2024г. тоест във времето от 00.30часа до 05.45 часа /когато
е извършено деянието за което се е твърдяло, че жал. Ц.С. е съпричастен/
същият се е намирал в домът си и не е излизал от него, което се установява и
от приложените по делото записи от камери.
Свидетелите служителите на РУ на МВР Враца разследващи полицай
Св.М.Д.Т.,Св.К.Д., Св.Р.М., свидетелстват, че не са работили със
жалбоподателя във връзка с този конкретен случай и че нямат и немогат да
предоставят информация свързана със задържането му.
Свидетелите служителите на РУ на МВР Враца Св.Х.И.Х., Св.Х.Ч.П.
сочат че непознават лично жалбоподателя Ц.С.. Св.Х. сочи че единствено след
свалянето на записите от системите за видеонаблюдение е направил анализ на
запис от които е извел обосновано предположение, че лицата на записа са С. и
Б., но не може да посочи по какво конкретно ги е разпознал.
Св.Х.Ч.П. също сочи, че не познава лично лицето Ц.С. и не му е
известно нищо във връзка със задържането на това лице. Но, че е бил дежурен
на смяна когато една вечер бащата на лицето П.С., заедно с други лица е бил
пред районното. И тогава по време на това дежурство адв.Петров е предал
жалба, с три сведения и 1 бр. флашка.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради, което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗАПОВЕД ЗА
полицейско ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ рег.№1795зз-296 от 09.10.2023г.,
издадена от С.Т.Т. – Младши Полицейски инспектор –при РУ Враца към
ОДМВР Враца, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Издателят на процесната
заповед Младши Полицейски инспектор С.Т.Т. – е служител на ОДМВР
Враца, като видно от приложеното Удостоверение от Сектор „КАП и човешки
ресурси“ при ОДМВР Враца/л.30/, към датата на издаването на заповедта е
заемал длъжността разузнавач VІ степен в ООР към РУ при ОДМВР Враца.
Съгласно разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 АПК. При извършената служебна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед в съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК на
3

основанията, посочени в чл.146 АПК, съдът приема, че заповедта е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.72, ал.1 ЗМВР. Компетентността на
полицейския орган произтича пряко от същата разпоредба, съгласно която:
"Полицейските органи могат да задържат лице", като в т.1 - 7
изчерпателно са посочени случаите, при които това е допустимо. Доколкото по
делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема
длъжност Младши Полицейски инспектор при РУ Враца, съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазено е и изискването за форма, като същата съдържа фактически и
правни основания за издаването й. Оспорената заповед обаче е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на изискването на
чл.146, т.4 и т.5 АПК. Материалноправните предпоставки за издаване заповед
за задържане за срок до 24 часа са изчерпателно изброени в чл.72, ал.1 от
ЗМВР. Посоченото в обжалваната заповед правно основание – чл.72 ал.1 т.1
ЗМВР гласи, че "могат да бъдат задържани лица, за които има данни, че
са извършили престъпление". Задържането по този ред за срок не по-дълъг
от 24 часа по своята правна същност представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез
задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Тук следва да се посочи и че за разлика от регламентираните в НПК
мерки за процесуална принуда, чието налагане е допустимо единствено по
отношение на фигурата на обвиняемия във воденото наказателно
производство, то административното задържане може да се осъществи спрямо
всеки гражданин, за когото са налице обстоятелствата на чл.72, ал.1, т.1 - 7
от ЗМВР. Налагането се осъществява от полицейски, а не от съдебен орган,
като е без значение дали след задържането срещу лицето е образувано
досъдебно производство или не - достатъчно е към момента на издаване на
заповедта по чл.72 от ЗМВР да са били налице данни за престъпление.
Според константната практика на ВАС приложението на тази принудителна
административна мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на
полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между
задържаното лице и извършеното престъпление.
Посочената в заповедта за задържане разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи
основателно предположение, че конкретно лице е извършило дадено
престъпление. Тоест, за да постанови ПАМ - задържане на дадено лице за срок
до 24 часа не е необходимо полицейският орган да разполага с доказателства,
установяващи по безспорен начин извършителя на извършеното
престъпление. Достатъчно е да са налице данни, при наличието, на които да
може да се обоснове извод за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което
се налага ПАМ към извършено престъпление. Целта на закона е задържането,
като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, за което има
вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не
4

може да бъде реализирана наказателна отговорност.
В конкретиката на случая и от анализа на представените по делото
доказателства съдът намира, че съпричастността на жалбоподателя към
извършеното престъпление, заради което е задържан не е доказана в хода на
процеса. От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за
недостатъчно обосноваването на материалната законосъобразност на
оспорения акт. По делото не са представени никакви доказателства, от които
да се установи наличието на данни за съпричастност на жалбоподателя към
извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК във връзка с образуваното ДП
№ 856/2024г. по описа на РУ - Враца , за това че на 09.09.2024г. за времето
от 00.30часа до 05.45 часа НЛ е увредило л.а. „**********“ с peг.
№********** паркиран на адрес гр.Враца, ул.„******************“ до № 11
- тоест така както е посочено в заповедта. Издадената заповед за задържане е
материално незаконосъобразна, тъй като в хода на процеса не са събрани
"данни" по смисъла на закона, за съпричастност на задържаното лице към
посоченото в заповедта престъпление, като наред с това от представеното в
хода на съдебното следствие по делото - Постановление за спиране на НП от
25.11.24г. е видно, че не са установени данни за съпричастност към
разследваното деяние на настоящият жалбоподател.
Нещо повече в рамките на постановеното задържане не е установено
със задържаното лице, изобщо да са извършвани някакви действия, като
огледи, беседи, разпити, очни ставки или др.полицейски действия, които да
породят необходимост и да обосноват постановеното задържане.
Отделно от това и съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република
България (КРБ) всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Разпоредбата на чл.30 ал.2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде
задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху
личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със
закон. Съгласно чл.30, ал.3, изр. първо от КРБ единствено и само в изрично
посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи
могат да задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на
съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се
произнася по неговата законосъобразност (чл. 30, ал.3, изр.2 от КРБ).
В съответствие с чл.5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното
събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.) всеки
има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени
няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на
изключенията по чл.5, § 1, изр. 2, б. "а" - б. "г" ЕКПЧ, чието тълкуване
трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при
приложението им са недопустими.
Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от
свобода на основание, което не е предвидено в Конвенцията. Вторият е
5

законност на лишаването от свобода по националния закон, както от
процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл.5, § 2 -§ 5 от
ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни права, свеждащи до минимум
рисковете от произвол при лишаването от свобода. Такова е правото по чл.5, §
2 ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
ареста си при задължение на държавата чрез компетентния национален орган
да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап.
Разпореденото с оспорената заповед задържане – предмет на
производството пред настоящият съд, не покрива стандарта за законност и
за непроизволност, като основополагащи общи принципи при ограничаване
на правото на свобода и сигурност.
Съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР в заповедта за задържане задължително
се посочват основанията за задържане, а съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК
административният акт, какъвто безспорно е Заповедта за прилагане на
ПАМ, следва да съдържа правните и фактически основания за издаването му.
В оспорената заповед не е налице описание на фактическата обстановка, а
само лаконично е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
регламентираща правомощието на полицейските органи, да задържат за срок
не по-дълъг от 24 часа лице, за което има данни, че е извършило
престъпление.
Административният орган не е посочил осъществилите се факти, които
са обосновали необходимостта от прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което е нарушение на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК и основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
Мотивите, които следва да изложи административният орган, трябва
задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по
ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на компетентния
административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната
възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта, да се запознае с
основанията за издаване на административния акт, а на компетентния съд да
се даде възможност по този начин да упражни своя контрол.
Представените по адм.преписка Докладни записки от 09.09.24г. 2бр.
издадени от св.Х..Х. и 1бр.издадена от издателя на Заповедта за задържане
Стилиян Тошев не могат да санират липсата на съдържание на заповедта, а
именно на описание на фактическите основания за издаването на заповедта за
задържане, тъй като мотивите на индивидуалния административен акт следва
да се съдържат в него или в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване,
но това може да стане само след изрично препращане към този документ и
след предоставяне на възможност на задържаното лице да се запознае с него,
за да може в пълен обем да реализира своята защита, узнавайки срещу какво
обвинение да се брани. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16 от
31.07.1975 г. на ОСГК на ВС, а и утвърдената практика на ВрАС. Освен това
приложените докладни записки освен, че не е ясно кога са издадени т.е. преди
6

или след издаването на процесната ЗАПОВЕД ЗА полицейско ЗАДЪРЖАНЕ
НА ЛИЦЕ рег.№1795зз-256 от 09.09.2024г., то и по делото няма данни, а
липсват и твърдения задържаното лице да се е запознало със съдържанието
им`.Същевременно следва да се посочи че, не е достатъчно Заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите правни норми, без
посочване на специфични обстоятелства или действия/бездействия на
задържаното лице, релевиращи наличието на фактически основания за
задържането.
ЕСПЧ приема, при липсата на конкретна фактическа обстановка,
обосноваваща необходимостта от задържането, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая, в
заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства,
релевиращи наличието на конкретни обективни данни, сочещи че лицето,
спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, въпреки,
че е предупредено, е извършило действия в нарушение на установения ред,
които могат да се квалифицират като нарушение.
На следващо място следва да се отбележи, че задържането за срок до
24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка и като всяка принудителна административна мярка налага
неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на определен правен
резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая
приложената принудителна административна мярка, освен фактически
необоснована, се явява и несъответна на целта на закона, тъй като е нарушен е
и един от основните принципи на административния процес, а именно
принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. В контекста на принципа по
чл.6, ал.2 от АПК прилагането на принудителна административна мярка по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В
конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигането на
законова цел е било необходимо задържането за срок от 24 часа на настоящият
жалбоподател.По изложените съображения, настоящият състав намира, че
жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена.
В хода на делото жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, което е допустимо и основателно,
предвид изхода на делото и съответно следва да бъде уважено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	266
Дата:	13 декември 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200866
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 октомври 2024 г.

Решение по дело №866/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите