ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 838
гр. Перник , 21.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500727 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от
управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. М., против разпореждане № 264832
от 21.10.2020 г. по ч.гр.дело № 5401 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта
му, с която е отхвърлено заявление № 263372/09.10.2020 г., подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. К. М. от ***
за сумата от 51,38 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита,
сумата от 145,27 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г. и сумата от 88,42 лева- законна
лихва за забава върху главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за
периода от 21.01.2019 г. до 17.09.2020 г.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Твърди, че заповедният съд не е изложил мотиви защо е отхвърлил заявлението по
чл. 410 ГПК частично. Оспорва изводите за неравноправност на клаузите за заплащане на
административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и на възнаграждение по
договора за поръчителство. Посочва, че при кандидатстването си за одобрение от
“Кредисимо” ЕАД длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство от
трето, одобрено от “Кредисимо” ЕАД юридическо лице. Поддържа, че възнаграждението е
дължимо по възникналата между страните облигационна връзка във връзка с гарантиране от
страна на частния жалбоподател на задълженията на длъжника пред кредитора. Изложени са
и съображения, че след покана от “Кредисимо” ЕАД поръчителят е изпълнил задълженията
си по чл. 3 от договора за поръчителство и е заплатил всички дължими от
кредитополучателя суми по договора за потребителски кредит, включително и
административните разноски. Досежно сумата за административни разноски по договора за
кредит се посочва, че основанието за заплащането им е по чл. 7, раздел VI вр. чл. 2.6 от VII
1
от общите условия и е начислено за действително извършени разноски за изпращане на
покани и съобщения до длъжника, за които е съставен протокол. Поради изложените
съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част
и да бъде издадена заповед за изпълнение против В. К. М. за сумите, посочени по-горе.
Претендира и разноски за държавна такса по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по ч.гр.дело № 5401 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 263372/09.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу В.
К. М. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 800 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № *** г.;
2. сумата от 51,38 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по договор за потребителски кредит
№ ***;
3. сумата от 145,27 лева- възнаграждение по договор от *** г. за
предоставяне на поръчителство;
4. сумата от 151,72 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит за периода от 17.12.2018 г. до 20.01.2020
г.;
5. сумата от 109,73 лева- законна лихва за забава върху главницата по
договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2019 г. до 17.09.2020
г.
6. сумата от 88,42 лева- законна лихва за забава върху главницата на
възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 21.01.2019
г. до 17.09.2020 г.;
7. ведно със законната лихва върху претендираните суми за главница от
подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 264832 от 21.10.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 800 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** г., сумата от 151,72
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за потребителски
кредит за периода от 17.12.2018 г. до 20.01.2020 г. и за сумата от 109,73 лева- законна лихва
за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 21.01.2019 г.
до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и за сумите от 25 лева- държавна такса за заповедното
производство, и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по
чл. 410 ГПК за сумата от 51,38 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране
на кредита, сумата от 145,27 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г. и сумата от 88,42 лева- законна
лихва за забава върху главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за
периода от 21.01.2019 г. до 17.09.2020 г. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС се е
позовал на служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави и е съобразил приложимите норми на
Закона за потребителския кредит. Приел е, че по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
съществува обоснована вероятност клаузите за заплащане на административни разноски за
извънсъдебно събиране на кредита, както и на възнаграждение за поръчителство и на
законна лихва за забава върху това възнаграждение да са неравноправни предвид начина им
на уговаряне и техния размер. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
2
неоснователни твърденията в частната жалба за липса на мотиви на заповедния съд защо
отхвърля заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
145,27 лева се претендира от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа
на сключен между страните на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на задълженията на длъжницата В. К. М. като кредитополучателка по договор
за потребителски кредит № *** г., по силата на който е получила потребителски кредит в
размер на 800 лева от кредитора “Кредисимо” ЕАД, като е поела задължението да го върне
на 13 месечни погасителни вноски, всяка от които по 73,24 лева в срок до *** г., когато е
настъпил падежът на последната погасителна вноска съгласно инкорпорирания в
приложение 1 към договора погасителен план. В т. 12 от заявлението е посочено още, че в
договора за потребителски кредит е уговорен фиксиран лихвен процент от 30,93 % и
годишен процент на разходите от 50 %, а съгласно раздел X, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити, при забава на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по
договора за поръчителство, на *** г. „Ай Тръст” ЕООД е сключило договор с
кредитора-“Кредисимо” ЕАД, по силата на който се е задължило да отговаря за всички
задължения на длъжницата В. К. М. като кредитополучателка по договор за потребителски
кредит № *** г. Сочи се, че кредитополучателката не е изпълнила в срок задълженията си
по договора за кредит, поради което на *** г. заемодателят е изпратил искане за плащане до
„Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред
заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за
поръчителство на същата дата е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими
суми и за предстоящото им плащане от поръчителя. Твърди се също, че на *** г.
поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника по договора за кредит
суми, като *** г. съобразно чл. 3, ал. 4 от договора за поръчителство уведомил длъжника за
извършеното плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора,
включително и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния
кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение за описаните в т. 9 от заяелението
суми, които суми претендира, че е заплатил в полза на “Кредисимо” ЕАД, както и за сумата
от 145,27 лева- възнаграждение по договора от за предоставяне на поръчителство и сумата
от 88,42 лева- законна лихва за забава върху главницата на възнаграждението по договора за
поръчителство за периода от 21.01.2019 г. до 17.09.2020 г.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 51,38 лева- такса за
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 145,27 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжницата за задълженията на
последната по сключения на *** г. с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. От
3
формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение
по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова
гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен
договор следва, че ако поръчителят сключи договор за поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в
този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на
бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на
тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство се
доближава твърде много до размера на предоставения кредит, като видно от представеното
към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство, при предоставен кредит от 800 лева за срок от 13 месеца възнаграждението
по договора за поръчителство е в размер на 58,99 лева месечно за срока на договора за
кредит или общо 766,87 лева.
4
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна. С оглед
неоснователността на претенцията за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законната лихва за забава
върху възнаграждението.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата от 51,38 лева за
административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита, възнаграждението в
размер на 145,27 лева по договор от *** г. за предоставяне на поръчителство по договор за
потребителски кредит № *** г. и законна лихва в размер на 88,42 лева за забава върху
главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 21.01.2019 г.
до 17.09.2020 г., които се претендират със заявлението, противоречат на закона и добрите
нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно
районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми. Предвид на това
разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди, а
подадената против него частна жалба-да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264832 от 21.10.2020 г. по ч.гр.дело № 5401 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
263372/09.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш.,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. К. М. от *** за сумата от
51,38 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита, сумата от
145,27 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит № *** г. и сумата от 88,42 лева- законна лихва за забава
върху главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за периода от
21.01.2019 г. до 17.09.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5