Решение по дело №360/2020 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 7

гр.Русе, 26.02.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: И. Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева и прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 360 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

С определение № 11606/15.09.2020 г., постановено по адм.д. № 9332/2020 г. по описа на ВАС, III о., е отменено постановеното по настоящото дело определение № 24/20.07.2020 г., с исковата молба на Н.С. *** е върната и производството е прекратено, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Дадени са указания, на основание чл.129, ал.2 от ГПК вр.чл.204, ал.5 от АПК, на ищеца да бъде указано да отстрани допуснатите нередовности по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК по исковата молба като посочи в какво конкретно се изразяват онези действия или бездействия на длъжностното лице от състава на ОД на МВР - Русе, които в исковата молба са квалифицирани като „нагло поведение“ и „превишаване на правомощия“. Посочено е, че след отстраняване на тази нередовност законосъобразността на тези действия или бездействия, на основание чл.204, ал.4 от АПК, следва да бъде преценявана в рамките на исковото производство.

С разпореждане от 17.09.2020 г., на основание чл.129, ал.2 от ГПК вр.чл.204, ал.5 от АПК, в изпълнение на задължителните указания на ВАС съгласно чл.235, ал.2 от АПК, съдът е оставил без движение исковата молба като е дал указания на ищеца Н.С. ***-дневен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани констатираните нередовности като посочи конкретно в какво се изразяват действията, извършени спрямо него от полицейския служител Я.С.Д., които действия в исковата молба са квалифицирани като „нагло поведение“ и „превишени правомощия“.

В молба с вх. № 3452/02.10.2020 г. и в съдебно заседание от 10.12.2020 г., по реда на чл.143, ал.2 от ГПК, ищецът е пояснил, че извършените на 28.04.2020 г. действия на полицейския служител, от които претендира да са настъпили неимуществени вреди, се изразяват в издадено до ищеца устно разпореждане да предаде физически личната си карта на длъжностното лице, което С. счита незаконосъобразно. Твърди, че разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР създава задължение единствено за „представяне“ на документ за самоличност, но не и за неговото „предоставяне“ на полицейските служители, чрез предаване на фактическата власт върху документа на последните. Поддържа, че превишаване на правомощия съставлява и обстоятелството, че полицейският служител съзнателно му е съставил акт за установено административно нарушение, за който знаел или е би следвало да знае, че е незаконосъобразен още към момента на съставянето му. Заявява също, че превишаване на правомощията от тяхна страна съставлява и обстоятелството, че в един и същи ден – на 28.04.2020 г., срещу него били образувани две административнонаказателни производства за по съществото си едно и също нарушение – със съставянето на АУАН бл. № 162744/28.04.2020 г. (л.97 от делото) за нарушение, извършено в 10:55 часа и АУАН бл. № 162747/28.04.2020 г. (л.6 от делото) за нарушение, извършено в 15:00 часа. За репариране на неимуществените вреди от тези незаконосъобразни действия претендира присъждането на обезщетение в размер на 500 лева. В молба с вх. № 4366/10.12.2020 г. ищецът уточнява, че сумата от 12 лева претендира не като обезщетение за имуществените вреди, а като деловодни разноски по делото. В съдебно заседание от 10.12.2020 г. ищецът е заявил, че се отказва от този иск, поради което, с протоколно определение от същата дата и на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото в тази част.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище с вх. № 3715/22.10.2020 г., според което предявеният иск е неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Искът е предявен за репариране на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностно лице от състава на ОД на МВР – Русе (чл.204, ал.4 от АПК), насочен е срещу процесуално легитимиран ответник (чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което е допустим. Разгледан по същество, той се явява неоснователен.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът Н.С.С. е регистриран като едноличен търговец „Ниси-Н.С.“. В това му качество същият е титуляр на разрешение № 191/28.02.2018 г., издадено от Община Русе, за ползване на място на открито върху терен – общинска собственост за движение с управлявания от ищеца атракционен влак в Парка на младежта в гр.Русе, с определен в разрешението маршрут. С т.I, 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, на територията на страната са въведени противоепидемични мерки като посещенията на градските паркове и градини се допуска при стриктното спазване на определените в заповедта противоепидемични мерки: а) носенето на предпазни маски; б) спазването на дистанция от 2,5 метра спрямо други семейства; в) влизане в и излизане от парка единствено през отворените и обозначени за целта пунктове: г) използване на обозначените маршрути за разходка; д)забрана за употребата на алкохол; е)избягване докосването на повърхности, в т.ч. сядане на пейки и тревни площи; ж) съблюдаване на всички останали противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си правомощия. С последната заповед е създадена и нова т.1а, според която посещенията на градските паркове и градини се разрешава само на следните лица: а)деца до 12 г., задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не повече от двама възрастни, във времето от 09:30 часа до 18:30 часа всеки ден; б) собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 09:30 часа и след 18:30 часа всеки ден.

Съдът намира, че в настоящото производство не е необходимо подлагането на преценка за законосъобразност, от гледна точка на тяхната пропорционалност с оглед сериозното вмешателство в конституционно закрепените права на гражданите и липсата на убедителни научни доказателства за евентуалната полза от наложените ограничения, на посочените заповеди на министъра на здравеопазването, отменени с последващи актове на същия орган. За целите на проверката за законосъобразност по чл.204, ал.4 от АПК на действията на длъжностните лица от състава на ОД на МВР – Русе е достатъчно, че към датата на тяхното предприемане такива заповеди на министъра на здравеопазването обективно са съществували в правния мир, prima facie те са валидни и с тях са въведени посочените по-горе противоепидемични мерки, контролът за спазването на които законът – чл.209а, ал.3 от ЗЗ възлага на длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на МВР. Със заповед № 336з-647/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР – Русе определени да съставят АУАН по чл.209а от ЗЗ са определени държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР-Русе, какъвто е и младши инспектор Я.С.Д. от Второ РУ – Русе.

От изготвената докладна записка до началника на Второ РУ – Русе (л.68-69 от делото) и показанията на разпитаните свидетели – полицейските служители Я.Д., И.М. и Ц.Т. се установява, че на 28.04.2020 г., около 10:50 часа, Димитров и М. били изпратени в Младежки парк по сигнал за движещо се в парка атракционно влакче. При пристигане на място същите установили, че влакчето се движи по алеите в парка. След спирането му констатирали, че същото се управлява от ищеца. Установена била и самоличността на возещите се на влака лица. На С. бил съставен АУАН бл. № 162744/28.04.2020 г. (л.97 от делото), за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, при което той изразил възмущение защо актове не били съставени и на другите намиращи се в парка лица, работещи по озеленяването и поддръжката на парка, както и на тези, работещи по изграждането на паркоместа по ул.“Алея Възраждане“ на територията на парка.

При извършен същия ден, около 15:00 часа, обход с патрулния автомобил полицейските служители Димитров и М. отново констатирали, че атракционния влак се движи в парка, който отново бил управляван от ищеца. Установени били и лицата, които се возели на влака. Св.Димитров поискал личната карта на ищеца, за да снеме самоличността му с цел изготвяне на АУАН, но ищецът категорично отказал да му я предаде като я държал в ръка от шофьорското място във влакчето. В показанията си Димитров заявява, че физическото предаване на документа за самоличност е необходимо, за да може да бъде извършена проверка за неговата истинност по съдържащите се в него защитни знаци – релефни елементи, микротекстове и др. Поради отказа на ищеца да изпълни даденото му устно разпореждане и да предаде личната си карта на място бил повикан и друг полицейски екип, който включвал и св.Ц.Т. като след пристигането му ищецът предал личната си карта на св.Димитров. От показанията на посочените свидетели и предвид твърденията на самия ищец се установява, че отношението към последния е било дължимото и ако е имало повишаване на тон от страна на св.Димитров, то е било поради носенето на маски и упорития отказ на ищеца да изпълни даденото му разпореждане и да предаде личната си карта на свидетеля. Тази фактическа обстановка се установява пряко и от приобщения в съдебно заседание на 28.01.2021 г. по делото чрез оглед в присъствието на страните и посочените свидетели, на основание чл.204, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК, видеозапис, изготвен от самия ищец при съставянето на втория по време АУАН (на оптичен носител на л.90 от делото).

При тези доказателства съдът намира, че действията на длъжностното лице, от които ищецът претендира да са настъпили неимуществените вреди, са в рамките на закона, т.е. те не са незаконосъобразни. Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите на сложния фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска като неоснователен.

Разпоредбата на чл.64, ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР предвижда, че при невъзможност за издаване на писмено разпореждане, полицейските органи издават и устни разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Както беше посочено по-горе, чл.209а, ал.3 от ЗЗ възлага установяването на нарушенията по същия закон на длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на МВР, каквото длъжностно лице е и полицейският служител Я.Д.. Същевременно чл.42, т.6 от ЗАНН изисква в АУАН да бъдат вписани и данни за самоличността на нарушителя - собственото, бащиното и фамилното му име и неговата възрастта, точен адрес и  единен граждански номер. За да може полицейският орган да събере необходимите лични данни на нарушителя и да състави АУАН, чл.70, ал.1, т.2 от ЗМВР изрично предвижда, че той може да извършва проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, в която последна хипотеза попадат и административните нарушения. Според чл.70, ал.2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето. Спорът по законосъобразността на даденото на ищеца устно разпореждане да предаде личната си карта на полицейския служител Димитров се свежда до тълкуването на използвания в нормата израз „представяне“ по отношение на документа за самоличност и по-конкретно дали то включва задължението за фактическото му предаване на полицейския орган или не. При решаването му следва да се изхожда от функцията документите за самоличност, които законът изрично обявява за собственост на държавата – чл.2 от ЗБЛД. Функцията им е свързана именно с удостоверяването на самоличността на техния титуляр – чл.3, ал.1 от ЗБЛД. Гаранция за истинността на подобно удостоверяване са предвидените в съответните образци на лични документи по чл.1, ал.5 от ЗБЛД на защитни елементи, които да затрудняват тяхното подправяне. За да може наличието на тези защитни елементи (напр.гийоши/мотиви с тънки линии, печат с оптически вариращо мастило, лазерно гравиране на личните данни, релефни изображения и микротекстове и др.[1]) да бъде възприето и проверено от полицейския орган, е необходимо документът да му бъде предаден физически, за да може той да бъде внимателно огледан, включително от различни ъгли и да бъде проверен неговият релеф. По тези причини несподелимо се явява поддържаното от ищеца тълкуване на чл.70, ал.2 от ЗМВР, според което, за да се счита „представен“ документът за самоличност, е достатъчно само неговото показване от разстояние на съответния полицейски орган.

От всички събрани доказателства по делото и от преглед на изготвения от самия ищец видеозапис по време на извършената му полицейска проверка, при която му е съставен АУАН бл. № 162747/28.04.2020 г., съдът не установи действия, които да съставляват „нагло поведение“ от страна на св.Я.Д., както и от страна на който и да било от останалите полицейски служители. Напротив, поведението на последните напълно отговаря на стандартите, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следва да се допълни, че адресати на правилата на Етичния кодекс са единствено органи и длъжностни лица от системата на МВР, които по силата на своето служебно правоотношение дължат подчинение съобразно основните принципи на субординация и координация. В този смисъл, макар дължимото от държавните служители поведение да е насочено към субекти извън посочената администрация, Етичният кодекс представлява типичен вътрешнослужебен акт по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от АПК, който поражда своето действие единствено „навътре“, а не „навън“, по отношение на лица и организации извън посочената администрация. При нарушение на неговите правила от страна на държавните служители, за гражданите не се поражда субективно право, и по конкретно субективното право на обезщетение за неимуществени вреди, което да бъде реализирано с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Нарушаването на правилата на кодекса, ако не съставлява престъпление или административно нарушение, би обосновало единствено дисциплинарна отговорност на съответния служител.  Както се каза, от доказателствата по делото не се установява наличието на подобни нарушения на правилата за етично поведение към гражданите и конкретно към ищеца.

Самото съставяне на АУАН за извършените нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ също не съставлява такова фактическо действие, чиято незаконосъобразност да може да бъде установявана в рамките на настоящото исково производство по реда на чл.204, ал.4 от АПК. Съставянето на АУАН слага началото на административнонаказателното производство, поради което то не съставлява фактическо, а правно действие, част от процедурата по налагане на административно наказание. От представените доказателства – наказателно постановление  № 320-ЗЗ/17.09.2020 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.98 от делото) е видно, че на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева като няма данни този санкционен акт да е бил отменен като по този начин бъде призната и незаконосъобразността на АУАН, с който е било сложено началото на посоченото административнонаказателно производство. От своя страна и двата съставени акта имат предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити, издадени са от компетентни длъжностни лица по чл.209а, ал.3 от ЗЗ и при надлежно констатирано административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Със съставянето на АУАН нарушението се установява, а не се налага санкция за него, поради което неоснователно е оплакването на ищеца за нарушаване на принципа ne bis in idem, регламентиран в чл.17 от ЗАНН. Полицейските органи са длъжни да съставят АУАН всеки път, щом установяват извършването на административно нарушение като не в техните, а в правомощията на административнонаказващия орган е да прецени дали се касае само до едно нарушение, от категорията на продължените, чието извършване обаче е констатирано в два последователни АУАН или пък за отделни административни нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за които, с оглед липсата на възможност за квалифицирането им като продължавано нарушение – чл.18 от ЗАНН, следва да бъдат наложени отделни административни наказания. По изложените съображения, доколкото незаконосъобразни действия на длъжностни лица от състава на ОД на МВР – Русе не бяха установени, съдът намира предявеният иск неоснователен и като такъв той следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.С., с ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул.„Скобелев“ № 49, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразните действия на младши инспектор Я.С.Д. от Второ РУ – Русе.

ОСЪЖДА Н.С.С., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул.„Скобелев“ № 49, представлявана от директора Т.А. А., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

  СЪДИЯ: