Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
27.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на седми юли през
2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 16670 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 18.09.2019 г. СРС, 25 с-в, по гр.д.№
34400/18 г. е признал за установено, че „А.2.Р.“ ООД дължи на А.С.А. на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.463, ал.1 ТЗ вр. чл.538,
ал.1 ТЗ и чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 9 000 лв.-главница по запис на заповед
от 17.01.2017 г. с падеж на 01.03.2017 г. със законна лихва от 08.11.2017 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 79746/17 г. по описа на СРС, 25 с-в.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника-„А.2.Р.“
ООД.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно
събраните по делото доказателства и направените от него възражения.Излага
твърдения, че по делото е установено, че процесният договор за заем от
17.01.2017 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави от страните по
него-А.А. и А.Й.-дългогодишен служител на ищеца.Твърди, че А.А. е завел 12 бр.
съдебни производства срещу въззизвника, всяко от които за сума под 9 000
лв., за да не се прилагат разпоредбите на ЗОПБ, за което активно му е
съдействала А.Й..Изразява становище, че от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че дружеството не е имало
необходимост от кредитиране през процесния период, и че договорите са
антидатирани.Моли съда да отмени обжалваното решение.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- А.С.А. оспорва същата.Поддържа
становище, че първоинстанционният съд е разгледал и преценил събраните по
делото доказателства и е обсъдил направените от въззивника възражения.Оспорва
като ирелевантни твърденията за наличие на други граждански дела между страните
и за наличие на високи нива на ликвидност на дружеството.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил
сезиран с искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.Ищецът- А.С.А. твърди, че на 08.11.2017 г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу „А.2.Р.“ ООД и по образуваното ч.гр.д.№ 79746/17 г. по описа на СРС, 25
с-в е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за сумата от 9 000 лв. на основание запис на заповед, издаден от ответника
на 17.01.2017 г.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът
твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на сключен между него
и ответника договор за паричен заем от 17.01.2017 г.Сумата е постъпила в
дружеството, за което са съставени първични счетоводни документи.Съгласно чл.3
от договора ответникът се е задължил да му върне сумата в срок до 28.02.2017 г.
с лихва в размер на 6% за целия срок на договора.Твърди, че ответникът не му е
върнал сумата по договора за заем.Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника „А.2.Р.“ ООД, че му дължи сумата
от 9 000 лв.-вземане по запис на заповед от 17.01.2017 г. със законната
лихва от 08.11.2017 г. до изплащане на вземането.
Със заявление вх.№ 3086585/08.11.2017
г. ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
за процесната сума.На 16.11.2017 г. е издадена заповед по чл.417 ГПК.Длъжникът
е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.Съобщението с указания за
възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 30.04.2018
г.Исковата молба е подадена на 29.05.2018 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
По делото е
представен запис на заповед, издаден на 17.01.2017 г. от „А.2.Р.“
ООД, с
който същият неотменимо, безусловно и без протест се е задължил да заплати на А.С.А. или на негова
заповед сумата от 9000,00 лв. с падеж 01.03.2017 г., място на плащане-гр.София,
р-н „Илинден“, жк „*********.
Представен е и
договор за паричен заем, сключен на 17.01.2017 г. между А.С.А.
/заемодател/ и „А.2.Р.“ ООД, представлявано от управителя А.Й. /заемател/, с
който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на
9 000 лв. като паричен заем.Страните са се договорили, че заемодателят
предава на заемателя паричната сума, предмет на договора, след подписването му
по банков път по сметка, посочена от заемателя /чл.3/.Паричният заем се
предоставя със срок до 28.02.2017 г., считано от датата на предаване на сумата
/чл.3/.За обезпечаване на изпълнението на задължението на заемателя за връщане
на получената в заем парична сума, същият издава в полза на заемодателя запис
на заповед /чл.9/.
Видно
от представената квитанция към ПКО на 17.01.2017 г. А.А. е предоставил на „А.2.Р.“
ООД заем в размер на 9 000 лв.
С нотариална покана,
връчена на 16.03.2017 г., Р.Георгиев-управител на „А.2.Р.“
ООД е поканил А.Й.-бивш управител на дружеството да му предаде конкретно
описани документи на дружеството.
На
21.03.2017 г. е подписан констативен протокол за предадени от А.Й. на
упълномощен представител на Р.К.-управител на „А.2.Р.“ ООД документи по опис,
сред които и договори за паричен заем от А.С.А. от 11.01.2017 г., 17.01.2017
г., 18.01.2017 г., 23.01.2017 г., 24.01.2017 г., 25.01.2017 г., 26.01.2017 г.,
27.01.2017 г., 30.01.2017 г., 31.01.2017 г., 01.02.2017 г., 02.02.2017 г.
Видно от представена
с писмо изх.№ Адм. 1482/23.05.2019 г. на СРП справка П.Д.Б.е завела прокурорски
преписки срещу А.С.А. № 18532/18 г., № 26604/18 г. и 45948/18 г.
От заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.Стоянов е установено, че
сумата по договора за паричен заем от 17.01.2017 г. е внесена в брой в касата
на ответното дружество от ищеца и получаването е осчетоводено по дебитна сметка
501-каса в лева с основание-получен заем.За получаването на сумата е издаден
ПКО № ********* с вносител А.А..На същата дата при ответника по сметка 151 е
осчетоводена сума в размер на 9 000 лв. от А.С.А. с основание-получен
заем.Не е установено връщане на сумата.За 2017
г. А.С.А. е декларирал пред НАП неплатен остатък по предоставени в заем
суми общо 154 940,28 лв., включващи неплатен остатък по предоставени заеми
на ответника в общ размер на 107 245,04 лв.Общият размер на предоставените
заеми е 108 400 лв., от която сума е декларирано частично погасяване на
1 154,96 лв. към 31.12.2017 г.Ответното дружество е имало неразпределена
печалба за периода 11.01.2017 г.-01.03.2017 г. в размер на 740 448,37
лв.Към 31.12.2017 г. касовата наличност на дружеството е 433 000 лв.За
периода 11.01.2017 г.-01.03.2017 г. ответното дружество е имало наличност на
парични средства на каса в размер на 325 979,77 лв. към 11.01.2017 г. и
306 037,14 лв. към 01.03.2017 г.Към 01.03.2017 г. дружеството разполага с
ДМА на обща отчетна стойност 396 786,85 лв., а към 31.03.2017 г. общата
сума на всички активи по счетоводен баланс е 3 411 000 лв.Постъпилите
в касата на дружеството суми от А.А. за периода 11.01.2017 г.-01.03.2017 г. са
се смесили с наличните парични средства в касата и от формираната обща
съвкупност дружеството е плащало на доставчици, като има и плащане на заплата.
Разпитаната по делото
свидетелка П.Б. твърди, че А.Й. е била освободена като управител в началото на
м.март 2017 г. и е била заменена с Р.К.,
който й е споделил, че никой не му е вдигал телефона, за да се разберат за
предаване на документите на дружеството и се е наложило да изпраща нотариална
покана до А.Й..Документите са били предадени на три пъти.Свидетелката е
присъствала на предаването на документацията, като е имала пълномощно от Р.К..Свидетелката
твърди, че в сметката по каса 501 като наличност по оборотната ведомост е имало
сто и няколко хиляди лева.Тя е поискала от А.А. да броят касата, но той е
реагирал импулсивно и е казал да взимат каквото им е дал и да се махат.Поискал
е да подпишат протокол, но тъй като документите не са били в пълен комплект са
се разбрали да оставят документите в една стая, която са запечатали.Следващия
път освен проверените документи са се появили и заемите и касата по оборотната
сметка е била с много ниска стойност.Документите са й били предавани три пъти.Свидетелката
заявява, че е едноличен собственик на „Д.Е.А.“ ЕООД, от чието име се водят дела
с А.А. и друго дружество „Ай Ду АДВ“, което също води дело и е превело на А.А.
сума от 50 000 лв. по банков път- заем на „Лайт пост“-дружество на А.А..
Свидетелката Т.Н.твърди,
че за определен период, който не може да посочи точно, е работила за ответното
дружество на длъжност „касиер-счетоводител“ и заявява, че подписът върху
представената квитанция /стр.9/ прилича на нейния.Имало е много случаи, в които
е получавала заеми от А.А., като сумите са били ползвани предимно за разплащане
с доставчици, когато в касата на дружеството не е имало достатъчно средства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че
ищецът е доказал, че издаденият в негова полза запис на заповед съдържа всички
реквизити на чл.535 ТЗ и обезпечава каузално правоотношение по договор за заем.Приел
е за доказано наличието на каузалното правоотношение и внасяне на сумата от
9 000 лв. в касата на ответното дружество, но не е установено ответникът
да е изпълнил задължението си за връщане на сумата.Съдът е отхвърлил като
неоснователни възраженията за антидатиране на договора за заем и за нищожност
на същия поради неговата привидност, респ. поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях.Решението е постановено след обсъждане на относимите към предмета на спора
доказателства.Не се установи същото да противоречи на императивни
материалноправни норми.
Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е налице, когато е нарушен правен принцип,
принцип на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения и се
преценява за всеки конкретен случай /Р № 156/10.02.2021 г., гр.д.№ 2451/19 г., III ГО на ВКС/.В
случая не е налице такъв порок на договора.Наличието на познанство между ищеца
и бившия управител на дружеството ответник А.Й. не представлява поведение, накърняващо добрите
нрави, тъй като не е установено двамата да са действали умишлено във вреда на
ответника, още повече че управителят е действал като представител на
дружеството, а не в лично качество.По делото е установено, че сумата е била
предоставена на ответника и е била използвана за разплащания с доставчици,
което не е било във вреда на дружеството.Несъстоятелно е твърдението, че процесният
договор за заем не е бил предаден, тъй като същият е описан сред документите, предадени
с констативния протокол от 21.03.2017 г.Обстоятелството, че към момента на
сключване на процесния договор ответникът е разполагал със свободни парични
средства не обуславя нищожност на договора, тъй като получаването на заем е
въпрос на свободна преценка на заемополучателя и извършването на такова
действие не нарушава нито правни, нито морални норми, а отговорността на
управителя при евентуално наличие на вреди за дружеството би могла да се
ангажира по реда на чл.145 ТЗ.Не представлява такова нарушение и сключването на
множество отделни договори за заем между същите страни.
Недоказано
е и твърдението за антидатиране на договора.От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че договорът за заем е бил осчетоводен на датата на
сключването му, а сумата е внесена в
касата на дружеството на същата дата.Показанията на свидетелката Б. не установяват
антидатиране на договора, тъй като момента на фактическото предаване на
документацията на новия управител няма отношение към установяване на датата на
сключване на договора.
Поради
изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
Въззиваемият
не претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 18.09.2019 г. на СРС, 25 с-в, по гр.д.№
34400/18 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.