Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№      260 192     Дата 02.07.2021  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                                      Председател: Красимир   Коларов 

                                                                                      Членове:Георги Чамбов

                                                                                                           Емил Митев

                                                 

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на   21.април   2021 г.

разгледа докладваното от съдия  Емил Митев

въззивно търг. дело  номер №  160 / 2021 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

         Образувано е по въззивната  жалба  на  ищцата А.Д.Д., ЕГН: ********** *** против Решение № 260046 от 27.11.2020 г.,постановено от Хасковският  окръжен съд  по   търговско дело№ 179/2018 г.

          Предмет на въззивно обжалване  е отхвърлителната част от постановеното решение, по силата на което   предявеният от ищцата А.Д.Д. ЕГН: ********** против „ З. д.  Б.  И.“ АД, ЕИК ...  иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 20 000 лева, до който размер искът е уважен и пълния предявен размер от 45 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/  на 18.05.2018 г. около 19.55 часа в град С., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2018 г. до  окончателното изплащане на  сумата.

           Във въззивната жалба  се  поддържа оплакването, че съдът неправилно е приложил  чл.51,ал.2 от ЗЗД като  е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата.  Според жалбоподателя ищцата не е нарушила разпоредбата на чл.113,ал.2,във вр. с ал.1,т.1 от ЗДв.П.

          Съдът не е отчел факта, че  пешеходката  е успяла да пресече изцяло пътното платно и е достигнала  паркинга пред жилищния блок, където е настъпил удара, а  последният  не е върху  пътното платно.  

 Основната  причина за  настъпилото  ПТП е  неправилно  извършената от водача на автомобила маневра  „ движение на заден ход“, при която е допуснато нарушение на чл.40, ал.1   ал.2 от ЗДв.П.

          Наред с това  се поддържа оплакването ,че  първия  съд  не е отчел факта ,че   ищцата е  претърпяла сериозни травматични  увреждания и е получила 8-осем броя фрактури, била  е подложена на оперативна интервенция. Въпреки тези увреждания съдът е определил застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева, което е занижено и в този смисъл съдът  е нарушил  принципа на справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

          При условията на евентуалност в жалбата се поддържа довода, че ако все пак съдът  приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат да се редуцира  размера на съпричиняването.

          Въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД ЕИК ... чрез пълномощника си по делото адвокат Ал.И. поддържа писмен отговор, съгласно който жалбата  е неоснователна

          Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната  жалба  оплаквания и доводи, приема за установено следното:

          Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

          По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на 18.05.2018 г. около 19.55 часа в град С. с участници  Д. О. К., която е управлявала товарен автомобил  „Х. С. Ф.“ с рег.№ ... и пострадалата А.Д..  По  делото е установен  механизма на настъпването на процесното ПТП, което е станало на  паркинг, на който  водачът на товарния автомобил Д.  К.  е предприел извършване на маневра на заден ход  е блъснал пешеходката А.Д..  След удара  последната е паднала на земята в много критично състояние, с опасност за живота й.  От заключението на САТЕ, която е била приета от първата инстанция, без да бъде оспорена  се  установява,че   процесното ПТП е станало в град С. на 18.май.2018 г. около 19.55  часа, като товарния автомобил „Х.  С. Ф.“ се е движел през светлата  част на денонощието, по сух, хоризонтален асфалтов участък от  платно за двупосочно движение. Установено е ,че водачът вече е бил предприел  маневрата „ движение на заден ход“ в посока към входа на паркинга  пред жилищен блок в град С. Вещото лице е установило, че водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност  в процеса на изпълнение на маневрата да проследи  движение пешеходка зад автомобила, да проследи траекторията за движението й, но за това е било необходимо да наблюдава лявото външно огледало за обратно виждане. Ако бе   направил това веднага след като забележи   пресичащата пешеходка  е следвало да задейства спирачната система  и да   осъществи екстремно спиране на автомобила.  Само по този начин би могъл да  избегне удара, който изобщо не е бил неизбежен.

 

Следва да се  отчете ,че при предприемане на маневрата „ движение на  заден ход „ водачът на МПС  има две основни задължения, които са изрично регламентирани в закона.

          Съгласно  чл.40,ал.1 от ЗДв.П преди да започне движението назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или  затруднения за останалите участници в движението.  Това е първото задължение на водача преди да започне  маневрата, но има и второ задължение, което е  особено важно.  Съгласно чл.40,ал.2 от ЗДв.П по време на движението  си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Именно това основно задължение  водачът на товарния автомобил не е изпълнил, не  е следял  изобщо  лявото огледало за обратно виждане, поради което не е забелязал движението на пешеходката.  По тази причина и с влязла в сила присъда на наказателния съд е  признат за виновен за това, че по непредпазливост  е причинил средна телесна повреда на  пострадалата А.Д.Д.. В диспозитива на  съдебното решение е отразено,че  водачът на товарния автомобил „Х.“, модел „С. Ф.“ е допуснал нарушение на двете си основни задължения при предприемане маневра  „движение на заден ход“,а именно: задължението по чл.40,ал.1 от  ЗДв.П и задължението    по чл.40, ал.2 от същия закон.   По силата на  решението   водача Д. О. К. е  призната за виновна за  деянието, но е  освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание

„ Глоба „ в размер на  1000 лева.

           Неправилно   съдът е приел, че  пострадалата А.Д. е допринесла за настъпването  на вредоносния  резултат ,при това е приел, че  степента на съпричиняване от страна на пострадалата е 50 %.  Разбира се по този въпрос  съдът не е изложил никакви мотиви, което вероятно не е случайно. Просто няма   аргументи, с които  да се защити тезата ,че  пострадалата пешеходка е допринесла  в еднаква степен за настъпването на  процесното ПТП.  Вярно  е ,че  пешеходката се е намирала на паркинг, т.е. на място, което е било  предназначено за  паркиране на автомобили, а не за движение на пешеходци.  Това е следвало да мотивира  ищцата да  се  огледа  преди да  премине през паркинга, още повече, че инцидентът е станал през  светлата част на денонощието, което означава ,че  товарния автомобил е бил със включени светлини.  Макар и да става въпрос за възрастна жена – на 81 години към датата на  инцидента  ищцата е могла да забележи автомобила и  да изчака маневрите му при паркирането.

         По тази причина ПАС счита че в случая е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, но все пак приема, че основната причина за  настъпилото ПТП е неправилно извършената от водача на товарния автомобил маневра   „ движение на заден ход“.

Както вече бе коментирано в изложението   водачът  не е изпълнил задължението си по чл.40,ал.2 от ЗДв.П и не е наблюдавал  непрекъснато лявото огледало за обратно виждане.  Ако  бе направил това, то нямаше как да не забележи движението на пешеходката  зад автомобила и с оглед на малката скорост веднага  щеше да задейства спирачната система.

          Както счита  автоексперта в заключението си  ударът изобщо не  е бил  неизбежен, а точно обратното- бил е предотвратим, но водачът на товарния автомобил очевидно  е подценил ситуацията и не е наблюдавал лявото огледало за обратно виждане.  По тази причина въззивният съд приема, че  съпричиняването  от страна на пострадалата е  в  по-малък размер и конкретно в размер на 1/4. Водачът на товарния автомобил,вината на който е призната с влязла  в сила присъда  има по-голям принос  след като е нарушил основните си задължения по чл.40 от ЗДВП.  По тази причина въззивният съд приема, че  приноса на водачът, извършил неправилно маневрата „движение на заден ход „  е в размер на  3 /4.

           Да се приеме ,че  пострадалата пешеходка  в еднаква степен е допринесла за настъпването на процесното ПТП наред с  водача на товарния автомобил, вината на който  е призната с влязла в сила присъда на наказателния съд - това е очевиден  нонсенс. Поради което и съдът си е  „спестил „ мотивите  по въпроса и е оставил това на следващата инстанция по същество. Но тук се поставя и следващия вече  процесуален въпрос – при очевидната  липса на мотиви по основния предмет на спора – как точно  въззивната инстанция да направи  проверка на правилността на съдебния акт.

          Но да се върнем към  предмета на  спора и конкретно към претърпените от ищцата травматични увреждания. От заключението на   съдебно-медицинската експертиза,изготвена от д-р Х. Е.  се установява, че  ищцата  е получила следните сериозни травматични увреждания,а именно:

-         Двуглезенно  счупване на лява подбедрица;

         -   Счупване на основата на пета междинна кост на ходилото , както и счупване на междинни кости от втора до пета междинна кост на лявото ходило;

          Вещото лице е отразило в заключението си, че счупванията в областта на глезенната става и ходилото на левия крак в съчетание и синергизъм формират затрудненията в движението на крака. Конкретно за счупването на 5-та междинна кост в основата срокът за възстановяване е около 45-60 дни.  Най-продължителен срок за възстановяване има при най-тежкото  травматично увреждане,а именно: при двуглезенното счупване на лявата подбедрица.  Вещото лице е разграничил периода за лица упражняващи физически труд ,за които времето за възстановяване  е  около 4-5 месеца, а за нефизически труд е около 3 до 4 месеца.

          Следва да се отчете ,че  ищцата  към момента на ПТП  е била на 81 години,а към  настоящия момент е на 84 години, поради което на тази възраст възстановителните процеси са по-продължителни.

 

         Според  експерта  д-р Е., който е прегледал  ищцата  и сега  същата изпитва затруднение в движението на крака в областта на глезенната става.

         Безсъмнено ищцата е изпитвала много силни болки и страдания за един период около 4-5 месеца, през който движенията й са били ограничени.

Наред с това е претърпяла две оперативни интервенции,като първата операция е за фиксация на счупените глезенни стави, което се осъществява с метални протезни тела и втора операция за сваляне на металния винт, който придържа двата пищяла  с цел да се подобри зарастването на счупванията.  Като отчита възрастта на ищцата  и продължителния период от време, през който е изпитвала болки и страдания въззивният съд приема, че следва да се определи сумата от 60 000 лева, представляваща общия размер на обезщетението за причинените травматични увреждания.

   При отчитане  на съпричиняването  от страна на пострадалата , което бе определено в размер на 1 /4  следва  от сумата 60 000 лева  да се приспаднат 15 000 лева т.е. равностойността на  1 / 4.  При това положение  в полза на ищцата А.Д.  следва да се присъди застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лева, до който размер се явява доказана претенцията за репариране на причинените  при  ПТП неимуществени вреди.

    Следва да се отмени решението в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лева до 45 000 лева, до  който размер искът е доказан или в полза на ищцата следва да се присъди допълнително още 25 000 лева. Или  искът се явява доказан като основание и в размер на 45 000 лева, която сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2018 г.

  В  полза на  адвокат  К.Г. *** следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1880 лева, дължимо на основание чл. 38,ал.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуална представителство пред въззивната инстанция.  

По отношение на  адвокатското възнаграждение пред първата инстанция  съдът констатира , че  сумата  1130 лева е присъдена в полза на самата ищца все едно , че последната упражнява адвокатска професия. Разбира се, това е много далеч от истината, поради което  следва да се отмени решението в тази му част и вместо това  в полза на Адвокатско дружество „Г. и М. „, код по Булстат ...  се присъди сумата от 1880 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска.

  По  силата на  въззивното решение се увеличава размера на иска, като  обезщетението за причинените  неимуществени вреди се увеличава с  още 25 000 лева.

 Върху увеличения размер на иска  се дължи ДТ , което означава ,че    ответника  следва да бъде осъден да  заплати  държавна такса в размер на  1500 лева, дължима на основание чл.78,ал.6 от ГПК ,която да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по  сметката на Пловдивския апелативен съд.  В този смисъл съдът ще постанови въззивното си решение.

  По  изложените мотиви Пловдивският апелативен съд

 

                               Р   Е   Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ  Решение № 260046 от 27.11.2020 г., постановено от Хасковският окръжен  съд по търг.дело№ 179/2018 г., в частта му, с която предявеният от А.  Д.Д. с ЕГН: ********** против  З. „Б.И. „АД ЕИК ... иск по чл.432 от КЗ   е отхвърлен за разликата над 20 000 лева, до който размер иска е уважен до 45 000 лева, до който размер иска е доказан, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  З. „Б.И. „АД ,ЕИК ... да заплати на А.   Д.Д. с ЕГН: **********  към  присъдената сума от 20 000 лева допълнително още 25 000 лева / двадесет и пет хиляди лева/ или сума в общ размер на 45 000 лева/ четиридесет и пет хиляди лева/,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпените травматични увреждания, възникнали при пътно-транспортно произшествие / ПТП/, настъпило на 18.05.2018 г. около 19.55 часа в град С., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 13.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА  З. „Б.И.“АД ,ЕИК ...  да  заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по смета на Пловдивския апелативен съд , ЕИК / БУЛСТАТ/ ... Държавна такса в размер на  1 500 лева, дължима на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

  ОТМЕНЯ  решението в частта, с която съдът е осъдил З. „Б.И. „АД-С. да заплати на А.Д.Д. сума в размер на 1130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА З. „Б.И. „АД, ЕИК ... да заплати в полза на Адвокатско дружество „Г. и М. „ код по БУЛСТАТ..., седалище  и адрес на управление *** сума в общ размер на 3 600 лева/ три хиляди и  шестотини лева/, представляваща  адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото пред първата и пред  настоящата въззивна инстанция.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.