Решение по дело №284/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 243
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20224500500284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500284 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, чрез юр.Д.З., обжалва решение № 223 от
23.02.2022г, постановено по гр.д.№ 5278/21 по описа на Русенския районен
съд, с което е отхвърлен предявеният от застрахователя иск с правно
основание чл.500,ал.1,т.3 КЗ за заплащане на сумата от
273,84лв,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
66001900634, ведно с ликвидационните разноски, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4347/21г. по описа на РС-Русе. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Претендира направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Н.З. Д., от гр.Русе, чрез адв.Е.Т., изразява становище, че
жалбата е неоснователна,а обжалваното решение –правилно и моли да бъде
потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.
1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между страните не съществува спор по отношение на фактите, а
именно, че на 28.05.2019г Н.З. Д., при управление на лек автомобил „А.**“ с
рег № Р ****РК удря паркираният лек автомобил „Ш.Р.“ с рег № Р ****ВР,
нанасяйки имуществени вреди на този автомобил. Не е спорно, че протоколът
за ПТП е съставен по-късно след произшествието и не на мястото на
извършването му. Ответницата Д. не е оспорила факта, че не е останала на
местопроизшествието след извършването на нарушението. Заявява, че не е
разбрала, че нейният автомобил е бил в съприкосновение с паркирания.

От доказателствата по делото е установено, че за управлявания от
виновния водач лек автомобил е имало сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност“ в „Групама застраховане“-ЕАД, с полица №
26118002324463, валидна за срок от 25.09.2018г. до 25.09.2019г. След
отправяне на заявление към „Групама застраховане“-ЕАД, в качеството му на
застраховател на виновния водач, дружеството образувало щета
№66001900634 за лекият автомобил, получил уврежданията – задна броня,
ляв заден калник – вж.уведомление на л.7 от гр.д.№5278/21г. на РРС. По
образуваната щета за извършеният ремонт на лекият автомобил е изплатено
обезщетение в размер на 262,10лв. По щетата направените ликвидационни
разноски са 11,74лв. С писмо изх.№20-03-108 от 22.01.2020г. ищцовото
дружество е отправило до Н.Д. регресна покана за изплащане на сумата от
273,84лв. включваща изплатената от застрахователното дружество на П.Б.
сума в размер на 262,10лв и 11,74лв. ликвидационни разноски, която
регресна покана няма данни да е връчена на Тотев.
Спорът по делото е дали са налице предпоставките на фактическият
състав на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, на основание на които застрахователят
обосновава регресната си претенция към Н. ЗЛ. Д..
Съгласно цитираната разпоредба застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
2
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач. Видно от съдържанието на нормата правото на регрес е налице не във
всички случаи когато виновния водач е напуснал местопроизшествието преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, а само в случаите
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон. Според чл. 6,т.3 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.) не
се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи заповреди на МПС, възникнали в паркирано състояние. В този
смисъл извършеното от Д. напускане на мястото на настъпване на пътното
транспортно произшествие, макар и неправомерно, не води до регресното
право на застрахователя по чл.500,ал.1,т.3 КЗ. По тези съображения
решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223 от 23.02.2022г, постановено по гр.д.
№ 5278/21г. по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4