Р Е
Ш Е Н
И E
№ 3/03.01.2019 год., гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година,
В открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар: Р.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
в.гр.дело № 620 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 213/20.06.2018 година, постановено по гр.д. № 1804/2017г. Районен съд – Димитровград е отхвърлил предявения от В.А.П. против Й.Г.К., Ц.Я. К. и К.И. К. иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването върху УПИ с КИ № 21052.1017.504, целият с площ от 979 кв.м. по Кадастралната карта на гр. Димитровград, одобрена със заповед № РД-1838/05.07.2006 год. на ИД на АК, последно изменение със заповед № КД-14-26-217/31.05.2012 год. на Началника СГКК Хасково, находящ се на административен адрес гр. Димитровград, ***, предвид дяловете в съсобствеността, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил В.А.П. да заплати на Й.Г. К. и Ц.Я. К. сума в размер на 500,00 лв. – деловодни разноски, както и на К.И.К. сума в размер на 800 лв. – деловодни разноски.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззвницата В.А.П., която чрез пълномощника си адв. Г. К., го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решението при неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и в нарушение на процесуалния закон. Във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът при постановяване на съдебния си акт е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изпълнил задължението си да събере доказателствата по искане на страните за доказване на твърдените от тях факти. В този смисъл поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не е уважил искането за назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да установи наличието на нови обстоятелства при ползването на съсобствения имот. Поддържа се още, че неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че последващият преобретател на идеални части от имота е обвързан от постигнатото съгласие за разпределение на ползването, ако не са се променили идеалните части в съсобствеността. Приемайки това, съдът е направил погрешен извод, че прехвърлянето от един съсобственик на друг не съставлява основание за ново разпределение. Изложени са съображения по отношение на противоречие на изводите на първоинстанционния съд с установената съдебна практика. Изложени са и твърдения за допуснати нарушения при анализа на събраните по делото доказателства. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявеният иск за разпределяне правото на ползване върху съсобствения имот, като се претендира присъждане и на направените по делото разноски. Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача, формулирана в исковата молба.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия К.И.К., който чрез пълномощника си адв. Д. К., оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Претендира от въззвната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград. Претендират се и направените пред въззвната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Намира за неоснователно искането за назначаване на съдебно техническа експертиза.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор и от въззиваемите Й.Г.К. и Ц.Я. К., чрез пълномощника им адв. М. Г., с който също се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират въззвната инстанция да потвърди решението на РС – Димитровград, както и да присъди направените пред въззвната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Хасковският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС, предявен от В.А.П., с ЕГН **********,*** против Й.Г.К., с ЕГН **********,***, Ц.Я. К., с ЕГН **********,*** и К.И.К., с ЕГН **********,***, с искане съдът да разпредели ползването върху УПИ с идентификатор 21052.1017.504, с площ от 979 кв.м, по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изп. директор на АГКК – гр. Хасково, находящ се в гр. Димитровград, *** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) предвид дяловете им в съсобственост, както и собствеността на страните по отношение на построените в имота сгради. Твърдяла е,че през 1997г. ползването на процесния съсобствен имот е било разпределено, с влязло в сила Решение по гр.д. № 1493/1994г. на РС – Димитровград, ,но в качеството й на нов приобретател, намира,че това решение не я обвързва.Претендира от съда ново разпределение на ползването на описания в исковата молба недвижим имот.
Ответниците Й.Г.К. и Ц.Я. К., чрез пълномощника си адв. М. Г., са депозирали писмен отговор на подадената искова молба, с който на намират предявения иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за процесуално недопустим, тъй като считат,че не е налице съществена промяна на обстоятелствата, налагащи ново разпределение на ползването на имота.
Писмен отговор е депозиран и от ответника К.И.К., чрез пълномощникът му адв. Д. К., с който се излагат съображения за недопустимост на предявения иск тъй като ответниците образували мнозинство, което можело да разпредели ползването на имота. Излагат се доводи и за неоснователност на исковата претенция.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел в мотивите си, че когато ползването на имот е разпределено, в случая по съдебен ред, разпределението може да бъде преуредено, само ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е било разпределено ползването. Въз основа на ангажираните от ищцата доказателства, районният съд е достигнал до извода, че няма съществена промяна на обстоятелствата, при които е разпределено ползването на имота, предмет на настоящото производство, поради което, като неоснователен предявения иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС е отхвърлен.
При служебната си проверка настоящият съдебен състав констатира,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция ще се произнесе по въведените в жалбата оплаквания, касаещи правилността на атакувания съдебен акт на РС – Димитровград,свързани с приложението на материалния закон.
Производството по чл. 32, ал.2 от ЗС представлява спорна съдебна администрация относно ползването и управлението на съсобствена вещ. То дава възможност на съсобственик да сезира районния съд „ако не може да се образува мнозинство“, каквито са и въведените в исковата молба твърдения. Невъзможността да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗС е налице, когато изобщо няма решение на мнозинството, както и когато решението на мнозинството накърнява правата на съсобственик да си служи с вещта. Целта на производството е да замести именно решението на мнозинството, както когато такова липсва, така и когато същото е вредно за вещта. Постановеното от съда разпределение трябва да е съобразено с действителните права на страните и да се даде възможност на съсобствениците целесъобразно да ползват вещта.
Спорният момент в настоящото производство се свежда до въпроса дали са настъпили съществени промени в обстоятелствата, при което е било разпределено ползването на процесния съсобствен недвижим имот по силата на Решение № 476/22.12.1997г., постановено по гр. д. № 1493/1994г., по описа на Районен съд – Димитровград.
Безспорно е установено е, че по силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 38, т.3, рег. № 3951, нот. дело № 382/2017 г. на Нотариус с рег. № 398 ищцата В.А.П. е призната за собственик на следния недвижими имот, а именно: 268/980 ид.ч. от УПИ с идентификатор 21052.1017.504, с площ от 979 кв.м, по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изп. директор на АГКК – гр. Хасково, находящ се в гр. Димитровград, ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построената в северната част на имота Едноетажна жилищна сграда с идентификатор 21052.1017.504.8, със застроена площ от 102 кв.м., на един етаж, при граници подробно посочени и номер по предходен план 1566, 1563, кв.32, като начина на ползване на имота от молителя се запазва така, както е описано в решение № 476/22.12.1997 г., постановено по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград и приложената към него скица.
Ответницата Й.Г.К., съгласно нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи № 153, т.І, дело № 309/1984 г., е придобила дворно място от 310/980 кв.м., ведно със двуетажна жилищна сграда, представляваща западната част от къщата близнак, при посочени граници, представляващо парцел ХХХ отреден във съсобственост за имоти с планоснимачни номера 1563 и 1566 в кв.32, а с нот. акт № 145, т.І, рег. № 1611, д № 318/2000 г. същата е закупила дворно място от 52 кв.м, предадено по регулация, представляващо част от парцел ХХХ с пл. № 1563 и 1566 в кв.32, като същата станала собственик общо на 362/980 ид.ч. от дворното място от 980 кв.м., ведно с двуетажната жилищна сграда.
Ответникът К.И.К. е придобил чрез дарение, с нот. акт № 147, т.V, рег. № 6077, нот. д. № 788/2012 г., 350/980 кв.м. от процесното УПУ, ведно с построените в имота ½ ид.ч., представляваща източната част на двуетажна жилищна сграда – тип близнак, цялата с площ от 114 кв.м. с идентификатор 21052.1017.504.3 и склад с идентификатор 21052.1017.504.7.
С Решение № 476/22.12.1997 г., постановено по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград, е разпределено ползването на недвижимия имот от 980 кв.м. – парцел ХХХ в кв.32, като Й.К. и Ц.К. следва да ползват 362 кв.м, повдигнати с червен цвят, К.Я. и К.Д. следва да ползват 350 кв. м. – зелен цвят, а Ж.Ж. и Д.Т. да ползват 268 кв.м. – със син цвят. Решението е влязло в сила на 23.06.1998 г.
За изясняване в пълна степен на спора от фактическа страна, по искане на въззивницата, пред настоящата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице – специалист- геодезист. В заключението си след извършването на проверка на място и преценка на събраните по делото доказателства,вещото лице установява, че в процесния недвижим имот има наличие на застрояване /паянтови сгради и навес/ ,което е незаконно, но установеното застрояване не води до промяна на ползването на съответните части от имота след извършеното от съда предходно разпределение на ползването. В частта за ползване – пътека от 1.00 м., с вход от ул.*** покрай източната имотна граница на имот с идентификатор 21052.1017.314, УПИ XXXI, кв. 32 по КК и ПР на гр. Димитровград, има оформена леха с ширина от около 30-40 см., която от своя страна намалява широчината на пътеката за ползване – достъп до сграда с идентификатор 21052.1017.504.8, от 1.00 м., както е по разпределение за ползване от 1997г. на 0,60 – 0,70 м. Вещото лице, съобразно поставена задача, е изготвило и разпределение на имота в два варианта.Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание и неоспорено от страните по делото.
Допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот,което обуславя необходимостта от намеса на съда да разрешаване на възникналия правен спор.Въпросът дали е настъпила промяна на обстоятелствата,при които е било извършено първоначалното разпределение на реалното ползване е по съществото на материалноправния спор,а не по допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС,поради което съдът намира предявения иск в настоящето производство за процесуално допустим,поради което правилно този иск е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд.
Съществена промяна в обстоятелствата, които да обуславят ново разпределение на ползването на процесния имот,трябва да са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ-ново строителство или премахване на съществуваща постройка;намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения/или с обема на правата на всички съсобственици/ ;придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице; възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл.30 от ЗН; разпоредителни сделки между съсобствениците,вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр.Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица не съставлява основание за преразпределение на ползването по реда на чл.32 ал.2 от ЗС,ако не е налице друга промяна в обстоятелствата,при които е извършено първоначалното разпределение,защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика.
В настоящият случай съдът счита,че от доказателствата по делото,включително и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза не се установяват, настъпили съществени промени в обстоятелствата, които да обуславят ново разпределение на ползването на процесния имот след влизане в сила на решението на РС – Димитровград по гр.д. № 1493/1994г.
Действително от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,че на ползваната от ищцата пътека за достъп до жилищната сграда,построена в североизточната част на имота,предвидена с широчина от 1м./съгласно разпределението от 1997г. /ответницата Й.К. е направила цветна леха с широчина около 30-40 см. като по този начин е намалила площта на предвидената пътека.Направата на посочената леха,представляващо един вид озеленяване, според настоящия съдебен състав не променя предназначението на част от съсобствения имот,тъй като нито представлява ново строителство,нито намалява площта на целия съсобствен недвижим имот,нито намалява квотата на собственост на ищцата и пр. Тази цветна леха/озеленяване/ от друга страна е изградена на пътека,която освен от ищцата се ползва и от другите съсобственици-ответници по делото,поради което не може да се приеме,че същата е изградена в частта за ползване само от ищцата и от друга страна да променя предназначението на съсобствения между страните недвижим имот .Не са налице и доказателства,от които да се приеме,че осъщественото към настоящият момент озеленяване пречи на достъпа на ищцата до нейния имот.Промяната ,която следва да обуслови основателността на иска по чл.32 ал.2 от ЗС следва да се отнася само до управлението на общата вещ,но не и до последици,които биха предизвикали изменение на предназначението на имота или на неговата субстанция.За да е налице такава промяна тя трябва да засяга целия имот ,а не само незначителна част от него.В този ред на мисли ако ищцата счита,че правото й да ползва пътеката е нарушено,същата би могла да се защити с друг иск иск,но не и с иска по чл.32 ал.2 от ЗС. Защитата срещу действия,нарушаващи постигнатото споразумение за ползването на един съсобствен имот без оспорване на вещните права следва да се извърши чрез иск по чл.109 от ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие,което пречи на съсобственик да упражнява своето право,а при оспорване на вещните права следва да се извърши чрез искове за собственост.
По отношение на изградените от ответницита Й.К. незаконни сгради в частта на имота,отреден за нейно ползване-паянтова сграда и навес,съдът счита,че също не могат да обосноват съществена промяна на обстоятелствата при които е било разпределено ползването на съсобствения между страните недвижим имот.В тази връзка от заключението на вещото лице се установява,че процесните сгради,макар и незаконни са построени изцяло в частта,отредена за ползване на ответницата Й.К.. Обстоятелството,че стрехата на надвеса по „въздух“ навлиза в пътеката,която служи на ищцата за достъп до жилищната й сграда, също според съда не може да обуслови ново разпределение на ползването на съсобствения между страните недвижим имот,тъй като ако се затруднява достъпа на ищцата до жилищната и сграда,вследствие на незаконно строителство,същата би могла да се защити с негаторен иск,а не с иск за ново разпределение на ползването.
Съдът счита,че
не е настъпило и изменение в статута,площта и външните граници на разпределения
през 1997г. съсобствен парцел между страните.В този
смисъл е и устния доклад на вещото лице,което установява,че както към момента
на разпределението ползването на съсобствения имот,така и към настоящия момент площта на имота е една и съща.Действително към
момента на разпределението на имота през 1997г. въз основа на съдебното решение
парцел ХХХ е бил отреден за два имота с
пл.№622 и пл.№633,които към настоящия момент са обединени в един имот с
площ от 979 кв.м.В последствие,видно от
данните по делото през 2012г. двата имота с пл.№622 и пл.№633 са обединени в един
имот,заснет като имот с идентификатор 21052.1017.504,но тази промяна не е
довела до намаляване или увеличаване площта на съсобствения
имот ,нито на обема на правата на
съсобствениците,поради което също не може да се приеме като съществена промяна
на обстоятелствата,при които е разпределено ползването на съсобствения
имот през 1997г.
В този ред на мисли съдът намира за неоснователен и довода на въззивницата, че извършеното разпределение въз основа на влязло в сила съдебно решение не обвързва последващите приобретатели на части от съсобствения имот. Напротив,както се отбеляза и по-горе придобиването от трети лица на идеални части от вещта, притежавани от един съсобственик, не се явява предпоставка за извършване на ново разпределение на ползването на вещта, тъй като само по себе си правоприемството не представлява промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, тъй като разпределението на ползване на вещта не се извършва с оглед личността на съсобствениците.
Действително след 1997г. са изменени нормативните разпоредби,които уреждат строителните правила и норми и най-вече тези,които касаят предвиждането на площ за обслужване на жилищните сгради.Такава площ по отношение на сградата,собственост на въззивницата не е предвидена,но в исковата молба не е направено и такова изрично искане.В действащото към момента правно положение между страните,съгласно решението от 1997г. на РС-Димитровград, не е предвидена площ за поддръжка на сградата на ищцата.Това положение обаче от своя страна дава възможност за по-компактно ползване на свободната площ.При евентуална нужда/каквато по делото изобщо не се твърди/ съществува друг правен ред,по който да се учреди достъп или сервитут до процесната сграда.
В този ред на мисли въззивната инстанция намира,че с ангажираните по делото доказателства ищцата не е доказала промяна на съществените обстоятелства,при които е било извършено разпределение на ползването на процесния имот с решението на РС-Димитровград,постановено по гр.д.№1493/1994г.Това е било посочено и в документа за собственост на ищцата-нотариалният акт от 2017г.,в който изрично е било отразено,че ползването на имота се запазва,така както е посочено в съдебното решение.
Като е направил извода,че предявеният иск с
правно основание чл.32 ал.2 от ЗС е неоснователен и недоказан,в посочения по-горе
смисъл ,първоинстанционният съд е постановил
валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да се потвърди от въззивната инстанция.
Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната жалба, респективно на исковата претенция, на основание чл. 78 от ГПК, в тежест на въззивницата следва да се възложат направените от въззиваемите страни разноски в производството пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение – в размер на 800 лв. за въззиваемия К.И.К. и 600 лв. за въззиваемите Й.Г.К. и Ц.Я. К. От приложените договори за правна помощ и съдействие може да се направи обосновано предположение, че сумата вписана в тях е била изплатена при сключването им, в брой – както е посочено. В тази насока е и трайно установената съдебна практика и разясненията на ВКС, изложени в ТР № 6/2012 на ОСГТК. В т. 1 от същото се сочи, че вписано в договора за правна помощ извършено плащане е достатъчно и има характер на разписка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213/20.06.2018 година,
постановено по гр.д.№1804/2017г. на Районен съд - Димитровград .
ОСЪЖДА В.А.П., с ЕГН **********,*** да заплати на Й.Г.К., с ЕГН **********,*** 8 и Ц.Я. К., с ЕГН **********,*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.П., с ЕГН **********,*** да
заплати на К.И.К., с ЕГН **********,*** направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 800 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.