Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236
гр. Враца, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, втори състав,
в публично заседание на 05.07.2021 г. /пети юли две хиляди двадесет и първа
година/, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: К. ГЕОРГИЕВ
при секретаря
СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 139 по описа на Административен
съд - Враца за 2021г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Н.Ц.К. ***, депозирана чрез * Н.Х.М.
от АК – ***, против Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. на Директора на Териториално
поделение /ТП/ на Национален Осигурителен Институт/НОИ/ – Враца, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-9/20.01.2021 г. срещу Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца. С последното,
на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 114, ал. 1 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя,
отменено е разпореждане № **********/17.09.2016 г. и последващите го, и е
разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се
възстановят, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
В жалбата са
изложени съображения за неспазване на законоустановената форма, наличие на съществени
нарушения на административно процесуалните правила, на материално правни норми,
несъответствие с целта на закона и противоречие с правото на Европейския съюз.
Твърди се нищожност на оспореният административен акт. Прави се искане за
прогласяване на нищожността, алтернативно се претендира отмяна, както на
първоначалния административен акт, така и на потвърждаващото го решение.
В с.з. жалбодателят Н.К., чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, за които представя списък. В писмена защита от
процесуален представител се поддържат съображения в жалбата за нищожност или
отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуалния представител - * Ц.Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че жалбоподателя не е успял да докаже, че е работил
през 1973-75 г. в Ч.. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети представените с жалбата и
административната преписка писмени доказателства. По искане на жалбоподателя са
събрани и гласни доказателства.
Съобразявайки посочените от жалбодателят основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
Административното
производство е инициирано със заявление № 2113-06-1120 от 18.08.2016 г. до ТП на НОИ - Враца, с което Н.Ц.Н. е заявил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № **********/17.09.2016 г., издадено от
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на заявителят Н.Н. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161.38 лв.,
считано от 18.08.2016г., съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, в минимален размер, до
определяне на размера й по реда на КСО,
а впоследствие с Разпореждане № **********/29.11.2016 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е определена в размер на 492.92
лв., считано от 18.08.2016г.
По повод получени данни от осигурителя „Д.П.М.Ч.“ ЕАД ***,
във връзка с изясняване стажа на К., с Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, отменено е разпореждане
№ **********/17.09.2016г. и последващите го, и е разпоредено недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата –
на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 99 ал. 1 т. 2, б. “а“ и чл. 114, ал. 1 от КСО.
Прието е, че при отпускане на пенсията от лицето е
представено Удостоверение образец УП-30 № 217/01.08.1995 г. издадено от „Ч.“ ООД-***,
за положен стаж, като ** за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от
01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., които не са
отразени в трудовите книжки представени от жалбоподателя - заявител. След
служебно изясняване с осигурителя „Д.П.М.Ч.“ ЕАД ***, правоприемник на „Ч.“
ООД, с писмо изх. № 0956/26.11.2020г. същия уведомява НОИ-Враца, че липсва
информация за действително положен стаж от лицето в разплащателните ведомости
за посочените периоди в р. Ч.. Удостоверението образец УП-30 № 217/01.08.1995г.
не е издадено от „Ч.“ ООД, чийто правоприемник е „Д.П.М.Ч.“ЕАД и не е регистрирано
в регистъра на издадените удостоверения УП-3 на дружеството.
Според същото писмо, в архива на трудовите досиета на дружеството
е налично досие на лицето, от което е установено, че същия е работил като **
само за периода от 06.06.1983г. до 03.10.1983г., за което е изготвено
Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. изпратено на НОИ-Враца.
Предвид новите писмени доказателства, към датата на
заявлението /18.08.2016г./ е прието, че К. има навършена възраст 60г. и 08 дни
и съгласно чл. 104 от КСО общ
осигурителен стаж 36г.09м. и 28 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които
са работили 10 год. при условията на първа категория труд, могат да се
пенсионират през 2016г. при навършена възраст 52 год. и 10 месеца за мъжете, и
ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 100.
Компетентният
орган е счел, че Н.К. не отговаря на изискването да има 10 год. осигурителен
стаж при условията на първа категория труд, поради което е и постановено процесното
разпореждане.
Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ –
Враца, който с Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. е оставил жалбата без
уважение, като неоснователна. Възприети са мотивите изложени в обжалваното Разпореждане
№ Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Враца. Изложени са аргументи, че с цел предотвратяване и ограничаване
използването в пенсионното производство на документи или данни за осигурителен
стаж или осигурителен доход с невярно съдържание в НОИ е създадена процедура –
извършване на определени действия при установяване осигурителен стаж, положен
при осигурител, включен в т.нар. Регистър на рисковите осигурители, като „Ч.“ООД
*** е включен в този регистър. Извършена е проверка, изпратеното е писмо с изх.
№ Ц1029-06-3980/23.12.2020г. до Директора на ОД на МВР-***, сектор „И.п.“ за
проверка относно истиността и верността на представеното Удостоверение
обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. Отказано е предоставяне на 3 месечен срок на
пълномощника на лицето за проучване на материалите по преписката, с мотив, че
съгласно чл. 117 ал. 3 от КСО ръководителят на ТП се произнася по жалбата или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. е получено от съпругата
на жалбоподателя Н.К. на 22.02.2021г. и обжалвано на основание чл. 118 от КСО
пред АдмС – Враца, чрез ръководителя на ТП
на НОИ-Враца, където жалбата е заведена с вх. № 2103-06-6/10.03.2021г.,
като жалбата, която е без дата, е изпратена по пощата на 08.03.2021г.
С Решение № 1012-06-15-3/10.03.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Враца е отменено Разпореждане № РНП-2-4-06-0086811/22.01.2021г. издадено от
Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Враца с което е било разпоредено Н.К. да
възстанови недобросъвестно получени суми в размер на 33 493.27 лв. тъй
като същото е било издадено преди да е влязло в сила Разпореждане №
Ц2175-06-66/21.12.2020г. на Ръководител на ТП на НОИ-Враца.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по
делото са изискани от ответника и приложени в оригинал писмо изх. №
0956/26.11.2020г и Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г., издадени от
„Д.П.М.Ч.“ ЕАД ***.
В ОДМВР-*** е водена проверка по преписка вх. № 369000-1920/29.12.2020г., по която е образувано
ДП № 369зм-29/ 26.02.2021г. по описа на ОДМВР-*** /ДП № 1075/21г. на РП-Враца/,
която на осн. чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК
е изпратено за възлагане на следовател при ОСлО-*** при ОП-***а с писмо
изх. номер от 10.03.2021г. От служебна справка за актуално състояние от
търговския регистър, се установява, че към 26.11.2020г., представляващ „Д.П.М.“ЕАД-
*** с ЕИК********* е лицето И.Б.Г.,който е и член на Съвета на Директорите на
дружеството.
Разпитани са двама свидетели – К.Т.И. и Н.И.К.. Според
показанията им, жалбоподателя е бил *, **, като през 1973-75 г. се е водил на
работа в м. в Ч., където е работил като *. След това работил и в р. П. заедно с
двамата свидетели, които не са работили в Ч.. Св.К.И. не знае за кой с.к. се е
състезавал, но знае, че е ходил по б.. Св.Н.К. знае, че е спортувал за с.к. „Б.“,
карал го е с кола до Ч., но не знае защо се е водил на работа там.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от
оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1
от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1
от КСО решение на
Директора на ТП на НОИ – Враца, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално
компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца, в
съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което
е валиден и допустим административен акт. Обективирано е в писмена форма и
съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същото е мотивирано,
като са изложени направените при осъществената контролна дейност фактически и
правни изводи.
Постановено
е след пълно, точно и обективно обсъждане на относимите към спора
обстоятелства, в съответствие с представените доказателства, без да е
игнорирано което и да е от тях и при правилно приложение на материалния закон.
При обсъждане
на представените документи и на служебно събраните, административния орган
правилно е приел, че съществуват редица нередовности и несъответствия, водещи
до недоказаност на положен стаж от жалбоподателя Н.Ц.К..
Конкретно
спорът по делото се отнася до наличието на осигурителен стаж за периодите от
15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г.
до 20.09.1975г., който стаж е послужил за придобиването на право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностно лице,
съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. С Разпореждане № **********/29.11.2016г.
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца на
жалбоподателя Н.К. е отпусната лична пенсия, като е прието, че има общ
осигурителен стаж превърнат към III категория труд и на основание чл.104 от КСО в размер на
45год., 2мес. и16 дни, в т.ч. осигурителен стаж III категория труд 14г., 4м. и 1 ден, и
осигурителен стаж по чл.104 ал.3 от КСО в размер на 10г.3м. и 15 дни. Пенсията
е отпусната по Заявление подадено от жалбоподателя към което същия е приложил Удостоверение
образец УП-30 № 217/01.08.1995 г. издадено от „Ч.“ООД-***, за положен стаж,
като ** за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до
01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., който стаж е послужил за
придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Посочените периоди в това УП-30 № 217/01.08.1995г. не са отразени в приложените
трудови книжки № 15 и № 617, представени със заявлението. С цел извършване на
проверка на този стаж е изпратено писмо изх. номер от 28.10.2020г. до
жалбоподателя с уведомяване на представи трудова книжка № 617, която същия е
представил на 08.12.2020г.
Същевременно е изпратено и писмо до осигурителя „Д.П.М.Ч.“ ЕАД
***, правоприемник на „Ч.“ ООД, за проверка на този трудов стаж. С писмо изх. №
0956/26.11.2020г., подписано от ** И.Г., същия уведомява НОИ-Враца, че липсва
информация за действително положен стаж от лицето в разплащателните ведомости
за посочените периоди в р. Ч.. Удостоверението образец УП-30 № 217/01.08.1995г.
не е издадено от „Ч.“ ООД, чийто правоприемник е „Д.П.М.Ч.“ ЕАД и не е
регистрирано в регистъра на издадените удостоверения УП-3 на дружеството. В
архива на трудовите досиета на дружеството е налично досие на лицето, от което
е установено, че същия е работил като **
само за периода от 06.06.1983г. до 03.10.1983г. за което е изготвено
Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. изпратено на НОИ-Враца. Предвид
именно тези ново-представени доказателства от„Д.П.М.Ч.“ ЕАД е извършена
преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат
на което е констатирано, че жалбоподателят Н.К. не отговаря на изискването да
има 10 год. осигурителен стаж при условията на първа категория труд по чл.69б
ал.1 от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, осигурителния стаж се установява с трудови, служебни
и осигурителни книжки, с удостоверение по утвърден образец, издадено от
осигурителя, както и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, като съгласно ал. 3 от
същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В случая с жалбоподателя Н.К., трудовия стаж за периода
1973-75г. в „Ч.“ООД ***, не е вписан в трудовата книжка съгласно т. 6, ал. 2,
б. “в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов
стаж /обн. ДВ бр.20/12.03.1968г./. За горния период не бяха представени трудов
договор, заповед за назначаване или прекратяване на ТПО, ведомости за заплати
или други разходооправдателни документи, чрез които да докаже, че жалбоподателя
е осъществявал трудова дейност в този период. Изложеното в Удостоверение
образец УП-30 № 217/01.08.1995 г. издадено от „Ч.“ ООД-***, за положен стаж,
като ** за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до
01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., се опровергава от представените
от „Д.П.М.Ч.“ ЕАД ***, правоприемник на „Ч.“ ООД, писмо изх. №
0956/26.11.2020г. и Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г.
Според чл. 104, ал. 10 от КСО със свидетелски показания не
може да се установи категорията труд. Разпитаните двама свидетели К.И. и Н.К.
установиха пред съда, че жалбоподателя Н.К. е бил * и към 1973-75г. се е водил
на работа в р. Ч., но същите не са работили там, а впечатленията им затова са
фактически по данни от самия жалбоподател. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “б“
от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от
органа който го е издал, по инициатива
на органа, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински
или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Видно от мотивите на разпореждането и на решението става
ясно, че адм. орган е приел, че се касае за представяне на документ с невярно
съдържание към документите за отпускане на пенсия, а именно Удостоверението
образец УП-30 № 217/ 01.08.1995г. издадено от „Ч.“ ООД. Затова и е изпратено
писмо с изх. № Ц1029-06-3980/23.12.2020г. до Директора на ОД на МВР-***, сектор
„ИП“ за проверка относно истиността и верността на представеното Удостоверение
обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. По изпратеното писмо от ТД на НОИ-Враца в ОДМВР-***
е водена проверка по преписка вх. №
369000-1920/29.12.2020г., по която е образувано ДП №
369зм-29/26.02.2021г. по описа на ОД на МВР-*** /ДП № 1075/21г. на РП-***/,
която на основание чл.194 ал.1 т.4 от НПК
е изпратено за възлагане на следовател при ОСлО-*** при ОП-*** с писмо
изх. номер от 10.03.2021г.
Съдът приема, че по делото жалбоподателя не успя да докаже,
че отразеното в това УП-30 № 217/01.08.1995г. съдържание относно трудов стаж
през 1973-75г. е действително положен. Същия
не е отразен в трудовата книжка, неубедителни са в тази насока показанията
на свидетелите, като се опровергава, както се посочи и по-горе, от
представените от ответника документи от „Д.П.М.Ч.“ ЕАД ***, правоприемник на „Ч.“
ООД, писмо изх. № 0956/26.11.2020г. и Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г.
Съдът приема за достоверно изложеното в писмото, което се
потвърждава от приложеното Удостоверение образец УП-3/24.11.2020г., който е
официален удостоверителен документ. Писмото е подписано от представляващия
дружеството ** И.Г., като видно от подписите, същия е пописал и УП-3 за
ръководител. Отразените обстоятелства в Удостоверението образец УП-3, са
вписани и в трудовата книжка № 617 на жалбоподателя, а именно относно трудов
стаж за периода от 06.06.1983г. до 03.10.1983г. Съгласно чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113.
Предвид горните обстоятелства правилно е прието в оспорените
разпореждане и решение, че към датата на заявлението /18.08.2016г./
жалбоподателя Н.К. е имал навършена
възраст 60г. и 08 дни и съгласно чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж 36г., 09м.
и 28 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 год. при условията
на първа категория труд, могат да се пенсионират през 2016г. при навършена
възраст 52 год. и 10 мес. за мъжете, и ако имат сбор от осигурителен стаж и
възраст – 100 при което същия не отговаря на изискването да има 10 год.
осигурителен стаж при условията на първа категория труд, поради което е и
постановено разпореждането с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на жалбоподателя, отменено разпореждане № ********** и последващите
го, и разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да
се възстановят, заедно с лихвата.
В хода на
настоящото съдебно производство от представените и обсъдени по-горе писмени и гласни
доказателства не се доказа за процесния период жалбоподателят Н.К. да е имал положен
стаж, като ** в р. Ч., а именно - за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г.,
от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., който стаж
да послужи за придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Не се спори по делото, че жалбоподателя е *, **, с множество м. и н., но за
същия има доказателства – трудова книжка и Удостоверение образец УП-3, че е
работил в р. Ч., като **, само за периода от 01.06.1983г. до 01.08.1983г., а
преди това в р. П. за периода от 23.05.1974г. до 01.08.1974г. - отразено в
трудовата книжка и потвърдено от свидетелите, които са работили в р. П. към ММК
“Г.Д.“ ***. Двата документа – Удостоверения образец УП-30/01.08.1995г. и
УП-3/24.11.2020г. са официални удостоверителни документи, които си
противоречат, като въз основа на събраните по настоящето дело доказателства, в
тяхната съвкупност, анализирани по-горе, съдът приема, че достоверен документ
се явява Удостоверението образец УП-3/24.11.2020г., а документа Удостоверение образец
УП-30/01.05.1995г. приема за неавтентичен /неистински документ, като за същия
има изпратен сигнал за проверка до компетентните органи от ответника и образувано
досъдебно производство, поради което не следва да се изпраща нов сигнал от
съда.
Неоснователни
и недоказани са твърденията изложени в жалбата за допуснати от АО съществени
нарушения на административно процесуалните правила и на материално правни норми.
В заключение
следва да се посочи, че в съответствие с хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“
от КСО, установяването на неистиността на документите или на част от тях,
установяващи осигурителен стаж на лицето, води до отпадане на материалната
предпоставка за възникване на правото на пенсия, когато не са били налице
всички кумулативни материално-правни предпоставки. Относно приложението на чл. 114,
ал. 1 от КСО, тази част на административния акт не води до възникване на
задължение за лицето преди издаването на отделно нарочно разпореждане за
събиране на недобросъвестно получени суми с необходимата конкретизация по
размер, след влизане в сила на оспореното разпореждане.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя Н.К. за допуснати процесуални нарушения, които
да са ограничили правото му на защита. При отмяна на влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО при прилагане на някоя от хипотезите на чл. 99,
ал. 1, т. 2 от КСО по инициатива на органа и длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, не е предвидено задължение за провеждане на регламентираната в чл.
1, ал. 5 от НПОС процедура. Видно от посочената разпоредба е, че същата е
приложима в случаите на произнасяне по прието заявление с нередовни и/или
липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз
основа на документи, които са налични в НОИ. В случая за жалбоподателя е налице
възможност да изложи всички свои възражения, чрез обжалване на постановеното
разпореждане, което в случая е направено. В този смисъл съдът приема, че не е
налице нарушение на чл. 28 от АПК и чл. 34 от АПК.
По
изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение
е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, същото е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с
целта на закона, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на спора разноски в полза на жалбоподателя не се дължат.
Своевременно
е направено искане от процесуалния представител на ответника ТП на
НОИ-Враца за присъждане на разноски по делото и съдът намира, че на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. чл.144 АПК във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24
от Наредба за заплащането на
правна помощ. Размера е определен от съда с оглед проведените процесуални
действия по делото, в които е участвал процесуалния представител – участие в
едно с.з. и представяне на писмена защита, както и предмета и сложността на правния спор.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Враца,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ц.К. ***,
против РЕШЕНИЕ № 1012-06-9-2/6/18.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца,
с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-9/ 20.01.2021 г. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Враца, с което е отказана лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.К., отменено е разпореждане № **********/17.09.2016г.
и последващите го, и е разпоредено недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата.
ОСЪЖДА
Н.Ц.К. ***
ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ гр. Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 120
/сто и двадесет/ лева.
Решението може
да се обжалва чрез Административен съд-Враца пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- СОФИЯ в 14/четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.
На
основание чл. 138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМ. СЪДИЯ: