№ 93
гр. Дупница, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102325 по описа за 2024 година
К. Й. П., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощник - ***, с адрес на упражняване на
дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - управител, е предявил срещу „Фератум
България" ЕООД, ЕИК *********, обективно съединени искове при условия на
евентуалност с правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор зa
потребителски кредит № 830244/13.12.2019 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19
ЗПК.
При условия на евентуалност искането е за признаване за установена по отношение
на ответника нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 830244/13.12.2019 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 13.12.2019 г. като заемополучател сключил със „Фератум
България" ЕООД, като заемодател договор за потребителски кредит № 830244 по реда на
ЗПФУР, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1200 лева с ГПР 49,
66 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Ferratum Bank" в полза на дружеството - ответник. При сключването на договора за
потребителски кредит не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 1200 лв., К. П.
установил, че освен заемната сума от 1200 лв., са му начислили такса за обезпечение с
поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер
на 600 лв.
Ищецът счита процесния договор за недействителен, тъй като дължимите вноски по
1
договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ,
че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит -
в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди,
че не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.
Ищецът смята процесния договор за нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, включително при евентуалния
договор за допълнителна услуга.
Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
ГПР, не е посочен начинът на изчисляването му; сумата по предоставяне на поръчител не е
включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено, тъй като ответникът
не предоставя възможност за сключване на договора за кредит, без да му бъде предоставен
поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, при което ГПР би надхвърлил законовото
ограничение. Посочените в договора за заем по-ниски стойности представляват невярна
информация и следва да се окачествят като заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.
68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Счита за нищожна клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 830244 като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чд.19, ал.1 и 4 ЗПК.
В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен, тъй като
поръчителството от Мултитюд Банк не е задължително условие за предоставяне на кредита;
по договора за поръчителство ответното дружество не е страна и разходите по него не се
включват в ГПР по процесния кредит. При сключването на договора за кредит са спазени
всички законови изисквания. Съгласно пар.1, т.1 от ЗПК възнаграждението за гаранция не
следва да се включва в размера на ГПР по договора за кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С представения по делото договор зa потребителски кредит № 830244/13.12.2019 г.,
сключен чрез средства за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ при спазване на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в
размер на 1200 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора, в размер на 122, 64 лева, на пет месечни вноски, първата на 12.01.2020 г. В
чл.4 от договора е посочен ГПР 49, 03 % въз основа на уговорения в чл.3 размер на лихвата.
Съгласно чл.5 от договора задължението на длъжника се обезпечава с поръчителство от
„Ferratum Bank" /понастоящем „Мултитюд банк“/, одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита и уговорката не може да се отмени от
кредитополучателя.
От приложената справка от информационната система на Централния кредитен
регистър се установява, че процесният кредит /посочен в началото на стр.2/ е с размер на
месечната вноска 291, 42 лв.
Въз основа на посочената справка и предоставени данни от ответника за направените
2
от ищеца плащания по процесния договор вещото лице по назначената и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза е установило, че по кредита е направено едно плащане в размер на
1667 лв. на 03.02.2020 г. По данни на кредитора, с това плащане са погасени: 1200 лв. –
главница по кредита; 66, 01 лв. – възнаградителна лихва, 100 лв. – плащания по тарифа и
общи условия, 6 лв. – такса предсрочно погасяване, 294, 59 лв. – сума за обезпечение с
поръчителство по чл.5 от договора. При установения от справката от ЦКР размер на
погасителната вноска размерът на ГПР възлиза на 121, 22 %.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ищецът
следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на
договора за потребителски кредит.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство. С
оглед на уговореното в чл.5 от договора за кредит, договорът за потребителски кредит не
може да бъде сключен, без да е обезпечен. Предвид изискването от кредитодателя за
обезпечаване на задължението, разходите по договора за поръчителство също са разходи по
кредита и следва да са включени в общия разход по кредита според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението за поръчителя е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита. Това се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. Този разход е бил предварително известен на
кредитора /съгласно чл.5 от договора дружеството одобрява предоставеното в негова полза
обезпечение/. Със сключването на договор за поръчителство се постига допълнително
оскъпяване на договора за кредит, уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това възнаграждението за обезпечението по чл.5 от договора представлява
разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в
годишния процент на разходите. По делото е безспорно, че това възнаграждение не е
включено при изчисляването на ГПР по договора. Следователно с добавянето на този
допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 49,
03 %.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
3
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за предоставено обезпечение, изисквано от кредитора/ и
това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер общо на 2370 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между К. Й. П., ЕГН **********, и
„Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, договор зa потребителски кредит №
830244/13.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. Й. П., ЕГН
**********, разноски по делото в размер общо на 2370 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4