№ 134
гр. Плевен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600846 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на Районна
прокуратура Плевен срещу Присъда № 26059 от 17.09.2021 година
постановена по НОХД 1943/2020 по описа на Районен съд Плевен. Протеста е
срещу оправдателната част на присъдата по отношение на подсъдимите Ц.Я.
и П.Б..
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
Ц.М.Я. - роден на 03.10.1997г. в гр.Плевен, живее в село **********, област
Плевен, ********** българин,български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН:********** за виновен в това, че на
26.01.2018г. в град Плевен, Плевенска област причинил на К. Н. Н. от гр. лека
телесна повреда, изразяваща се в множество отоци и насинявания по главата,
лицето и окосмената част на главата, гръдния кош, лявото коляно, изразяваща
се в причиняване на болки и страдания с разстройство на здравето, временно
1
и неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди-
престъпление по чл.131, ал.І, т.12, вр. чл.130, ал.І от НК, поради което и на
основание чл.54 от НК и го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание с
тригодишен изпитателен срок. На основание чл.304 от НПК оправдал
подсъдимият да е извършил деянието в съучастие с П. Н. Б. и Т. Й. Г. - 131,
ал.І, т.12, вр. чл.130, ал.І във вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Признал подсъдимия Ц.М.Я. за невинен в това, че 26.01.2018г. в
гр.Плевен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф
4“ с рег.№ **********, извършил непристойни действия ,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-
престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и основание чл. 304
НПК, ГО оправлал по така повдигнатото му обвинение.
Районният съд признал подсъдимия Т. Й. Г. - роден на 25.04.1993г. в
гр.Плевен, живее в село **********, област Плевен, **********, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН:********** за невинен в това, че на 26.01.2018г. в град Плевен,
Плевенска област като извършител в съучастие с Ц.М.Я. и П. Н. Б., причинил
на К. Н. Н. от гр. лека телесна повреда, изразяваща се в множество отоци и
насинявания по главата, лицето и окосмената част на главата, гръдния кош,
лявото коляно, изразяваща се в причиняване на болки и страдания с
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди –престъпление по чл.131, ал.І, т.12, вр.
чл.130, ал.І вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК поради което и основание чл. 304
НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Признал подсъдимия П. Н. Б., - роден на 01.01.1988г. в гр.Плевен,
живее в град Плевен, **********, българин,български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН********** за невинен в това,
че на 26.01.2018г. в град Плевен, Плевенска област като извършител в
съучастие с Ц.М.Я. и Т. Й. Г., причинил на К. Н. Н. от гр. лека телесна
повреда, изразяваща се в множество отоци и насинявания по главата, лицето и
окосмената част на главата, гръдния кош, лявото коляно, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания с разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди-
2
престъпление по чл.131, ал.І, т.12, вр. чл.130, ал.І вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК, поради което и основание чл. 304 НПК, го оправдалпо така повдигнатото
му обвинение.
Признал подсъдимия Д.И.С. - роден на 21.04.1995г. в гр.Плевен, живее
в гр.Плевен, **********, българин,български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН:**********. за ВИНОВЕН в
това, че на 26.01.2018г. в град Плевен, Плевенска област, причинил на И.В.В.
лека телесна повреда, изразяваща се в няколко кръвонасядания по лицето, с
разкъсноконтузна рана на горната устна, както и плитка рана по кожата на
дясната длан, довели до причиняване на болки и страдания с разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди престъпление по чл.131, ал.І, т.12, вр. чл.130, ал.І от НК,
поради което и на основание чл.54 от НК, и го осъдил 3 месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на
наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок,.
Във въззивният протест се съдържа оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, като при правилно установена фактическа
обстановка първия съд е стигнал до неправилен извод относно невинността
на лицата.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена в осъдителната част и изменена, като подсъдимите по
отношение на които е приложен чл.304 от НПК бъдат осъдени по
повдигнатите им обвинения.
Ц.М.Я. и защитника му ангажират становище, че присъдата е правилна
в оправдателната й част.
П. Н. Б. и защитника му ангажират становище, че присъдата е правилна
в оправдателната й част.
Заинтересованите страни не ангажират становище по протеста.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
3
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан. Протеста е срещу присъдата в частта с която, на
основание чл.304 от НПК районният съд оправдал подсъдимият Я. да е
извършил деянието в съучастие с П. Н. Б. и Т. Й. Г. по 131, ал.І, т.12, вр.
чл.130, ал.І във вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и срещу това, че признал
подсъдимия Ц.М.Я. за невинен в това, че 26.01.2018г. в гр.Плевен, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег.№
**********, извършил непристойни действия ,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-
престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимият П. Н. Б. е срещу това, че последният е
признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл.131, ал.І, т.12, вр.
чл.130, ал.І вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В останалите й части присъдата не е протестирана и не е обжалвана.
Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2018г. св.К.Н. и св.И.В. и тяхната съученичка от гимназия
„Гео Милев“ се намирали в управлявания от К.Н. лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Голф 3“, с цел да закарат съученичката си- М. Тотева до
дома й след часовете. Св. И.В. се возил отпред до шофьора, а М.- на задната
седалка. По време на движението си , в к-с Сторгозия, свидетелите
забелязали лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, управляван от подсъдимия
Ц.М.Я., който се движил по средата на пътното платно. При разминаването на
двата автомобила, подсъдимият Ц.Я. направил жест към св.К.Н. с ръце.
Св.К.Н. не познавал подсъдимия Ц.Я. и останал учуден от поведението му. До
подс.Я., на предната седалка се намирал Д.И.С., а на задната седалка били
свидетелите И.П.Й. и Л.А.И.. След като оставил М. пред дома й, св.Н. се
върнал и преминали по същата улица, като при преминаване пред закусвалня
„Тексас“, отново се разминали с управлявания от подсъдимия Я. автомобил
„Фолксваген Голф 4“, който бил спрял пред заведението за хранене. Н.
направил към Я. знак с ръце, като въпрос „какво искате, какво става“.
Подсъдимият Ц.Я. и спътниците му / Д. , И. и Л. / забелязали автомобила на
4
Н., сторило им се, жеста е неприличен и обиден и това мотивирало Я. да
последва автомобила на К., с въртене на гуми и проява на агресивност при
шофирането. На предната седалка до него отново се возил подсъдимият
Д.И.С., а на задната седалка пътували свидетелите И. Й. и Л. И.. Св.К.Н. се
притеснил от поведението на Я., решил че няма да спира и продължил
движението си с не висока скорост из квартала. На пешеходната пътека пред
ІІІ ДКЦ, спрял, но подсъдимият Я. вместо да спре зад него в дясната лентата
на пътното платно, съобразно посоката си на движение, предприел маневра за
изпреварване на управлявания от св.К.Н. автомобил и едва успял да спре,
попадайки върху пешеходната пътека. По този начин подсъдимият Я.
запречил и двете платна за движение. Тогава Я. излязъл автомобила си и се
насочил към спрелия автомобил на св.Н.. Свидетелят Н. , тъй като не искал да
се въвлича в неприятности, върнал на заден ход и продължил по находящата
се в близост уличка. Подсъдимият Я., го пресрещнал откъм намиращият се
там паркинг, но св.Н., отново на заден ход продължил движението си.
Подсъдимият Я. не се отказвал да го преследва и да попречил на движението
му, като предприемал различни маневри по изпреварване по ул.“**********“,
които завършили безуспешно. При един опит да изпревари автомобила на Н.
от дясно, подс.Ц.Я. изгубил контрол и голфът му се ударил в бордюр на ул.
„**********“.Автомобилът аварирал. Св.К.Н. не видял това .Движил се
надолу по ул.„**********“, но тъй като искал да избяга от преследвача си,
отнел предимството на друг лек автомобил, управляван от свидетеля П.М.А..
Настъпило ПТП. Шофьорът на автомобила слязъл и св.Н. му казал, че самият
той бил виновен, двамата водачи преместили автомобилите си встрани от
кръстовището, за да не пречат на движението, постигнали съгласие да
съставят двустранен протокол за възникнало ПТП и св.Н. започнал да
попълват протокол. През това време подс.Ц.М.Я. и подс. Д.И.С. слезли от
авариралия „Фалксваген Голф 4“. Видели ,че от удара е пострадал картера му
и това много ядосало подс.Я.. Пътуващите с тях - свидетелите И. Й. и Л. И.
също слезли, но веднага се отдалечили пеша и хванали такси,т.к. бързали за
училище. Докато подс.Ц.Я. и подс.Д.С. оглеждали автомобила, покрай тях
преминал лек автомобил БМВ с чуждестранна/транзитна регистрация,
управляван от подсъдимия Т. Й. Г., а на предната седалка се возил
подсъдимият П. Н. Б.. Подсъдимият Т.Г. познавал подсъдимия Д.С., видял го
и казал на подсъдимия Т.Г. да спре. Подсъдимите Г. и Я. спрели и попитали
5
подсъдимият Д.С. какво се е случило. Я. обяснил набързо причината за
аварирането. Подсъдимите Т.Г. и П.Б. им казали, че надолу по ул.
„**********“, в близост до нон-стоп -а са видели катастрофирал автомобил
„Фолксваген Голф 3“. Незабавно, подс.Я., последван от подс. Д.С. тръгнали с
бърза крачка надолу по улицата, като и двамата имали намерението да се
саморазправят със св.Н. и спътника му св.И.В., без реално да са имали
какъвто и да било личен мотив или конфликт, с когото и да е било от двамата
и без да ги познават. Докато пострадалият Н. попълвал двустранния протокол
за ПТП със св.П.М.А., подс.Я. преминал зад него и без да му казва нищо, му
нанесъл силен шамар в лицето. По същото време подс.Д.С. нанесъл няколко
удари с юмруци в областта на лицето на св.И.В.. Св.К.Н. се обърнал, а
подс.Ц.Я. продължил да го удря . В помощ на Я. се включил и
подс.Д.С.,който също започнал да удря св.Н.. Последният побягнал и
пресякъл улицата, но се спънал и паднал .Когато се обърнал, за да се изправи
видял двамата подсъдими Я. и С. да себе си. Те започнали да то ритат и св.Н.
се свил като с ръце обвил лицето и главата си в опит да ги предпази.
Подсъдимите му нанесли множество удари с ритници и юмруци в областта на
главата и в ребрата. В заден план св.Н. видял подсъдимите Т. Й. Г. и П. Н. Б.,
които били докарали автомобила си БМВ в близост и нанасяли удари с крак
/ритници/ по автомобила му, а до БМВ-то стояли и гледали и други лица.
В следствие от нанесените му удари св.К.Н. усетил болки в областта на
главата, тялото и лявото коляно. Мъж с бастун се намесил и подсъдимите
Ц.Я. и Д.С. преустановили действията си и се разбягали. Избягали и
подсъдимите Т. Й. Г. и П. Н. Б., с автомобила си. По същото време св. М.Б.
Н.а, която случайно преминавала по ул.“**********“, разбирайки за
случващото се , незабавно подала сигнал на тел.112. Малко след това
пристигнали с патрулен автомобил и полицейските служители при 02 РУ –
Плевен. За възникналото ПТП бил съставен протокол №1636975/26.01.2018г.
по описа на СПП при ОД на МВР Плевен. При извършена проверка с „Дръг
тест“, полицейските служители установили, че подсъдимият Ц.Я. управлявал
лекият автомобил след употреба на наркотични вещества. Било образувано
Бързо наказателно производство по описа на РП Плевен. По НОХД
№414/12.02.2018г. по описа на РС-Плевен, състав на същия съд е одобрил
споразумение, в законна сила от същата дата, с което Ц.Я. се признал за
виновен, за това, че на 26.01.2018г. управлявал лек автомобил „Фолксваген
6
Голф 4, с рег.№ ЕН 4805 КК“ след употреба на наркотично вещество
амфетамин, което представлявало престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като
за същото му било наложено наказание.
След срещата, същия ден на 26.01.2018г., двамата пострадали К.Н. и
И.В. били прегледани в Съдебна Медицина, където им били издадени
съдебно-медицински удостоверения.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. По тези съображения въззивният съд
приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство Цветомил Я. не е осъществило престъпния състав по чл. в
съучастие с П. Н. Б. и Т. Й. Г. по 131, ал.І, т.12, вр. чл.130, ал.І във вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и че П. Н. Б. не е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл.131, ал.І, т.12, вр. чл.130, ал.І вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК. По отношение на подсъдимият Я. правилно е постановено
оправдаване да е извършил деянието по чл.131 от НК в съучастие, тъй като от
доказателствата по делото не се установява пряко или косвено участие на
другия подсъдим Б. в реализацията на това престъпно деяние. От друга страна
по отношение на престъплението по чл.325 от НК, както правилно е отбелязал
районният съд действията на този подсъдим във връзка с управлявания от
него автомобил изразяващи се в предприемане на маневри по изпреварване не
могат да бъдат отнесени към категорията на тези грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В тази
насока настоящата въззивна инстанция напълно се солидаризира с извода на
районният съд, че може да се разсъждава върху плоскостта дали това
поведение не е изпълнило от обективна и субективна страна елементите на
административно нарушение по ЗДвП, който въпрос обаче не е предмет на
настоящето наказателно производство. По отношение на подсъдимият Б., то
от съвкупният доказателствен материал не се установява, че последният е
7
имал пряко отношение изразено в обективизирани от него действия по
отношение нанесеното телесно увреждане на К.Н.. Няма достатъчно
безспорни и категорични доказателства в тази насока, като от друга страна
безспорно се установява че престъпното посегателство спрямо Н.
реализиращо състава по чл.131 от НК е осъществено от подсъдимият Я., за
което е последвало осъждане и налагане на наказание. Въззивният съд
счита, че правните изводи, направени и изложени от решаващия съд в тази
насока са правилни и последователни. В тази насока на практика в протеста
не се сочат никакви конкретни възражения във връзка с твърдяната грешка
при приложение на материалния закон от първоинстанционният съд.
Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в
досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били
нарушени правата на подсъдимите. Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати
каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно
изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона.
Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи
относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се
споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е
постановил законосъобразна и справедлива присъда. Обсъждането на
доказателствата е подчинено на правната и житейската логика, съобразено е с
разпоредбите на закона. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по
делото и правилата на логиката и са направени при спазване на
процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на
доказателствата, като установените факти са подведени под правилния
наказателен закон. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският
окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26059 от 17.09.2021 година
постановена по НОХД 1943/2020 по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9