Определение по дело №333/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 465
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700333
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

              

№465                                    07.07.2022 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: МИХАИЛ Р.

 

като разгледа докладваното от съдия М. Р. административно дело №333 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

           

            Производството е образувано по молба вх.№3748/16.06.2022 год. на НАП гр. София, чрез процесуалния се представител юриск. Антония Лимберова, с която е направено искане за допълване на Определение №384 от 06.06.2022 год., постановено по адм. дело №333/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ответника. 

            Постъпила е и становище вх.№4126/04.07.2022 год. от жалбоподателя ЕТ“Р.Р.“, представляван от Р.С.Р., в което излага довиди за неоснователност на депозираната молба, както излага подробни мотиви за това.

Искането за допълване на определението е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, като намира същото за неоснователно.

Производството по делото е образувано по жалба на Р.С.Р., в качеството си на ЕТ“Р.Р.“ против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№С-220024-023-0000888 от 28.03.2022 год. на З.Д. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, мълчаливо потвърден от Директора на ТД на НАП Пловдив.

С разпореждане от 17.05.2022 год., препис от което е връчен на 20.05.2022 год. на жалбоподателя ЕТ“Р.Р.“, на последния са дадени указания за отстраняване в 7-дневен срок на констатираните нередовности по жалбата чрез представяне на доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса в размер на 50.00 лева. С разпореждането са указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания в срок – жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 27.05.2022 год., а указанията не са изпълнени и понастоящем, след което с определение №384/06.06.2022 год., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.

В придружителното писмо, с което е изпратена преписката от ТД на НАП гр. Пловдив е приложено и становище по жалбата, в което е направено и искане за присъждане на направените от ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита, че искането за присъждане на разноски е неоснователно, по следните съображения:

Предмет на делото е жалба на ЕТ“Р.Р.“ против постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№С-220024-023-0000888/28.03.2022 год. на З.Д. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, мълчаливо потвърден от Директора на ТД на НАП Пловдив. Към преписката е приложено и решение №133/12.04.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на търговеца против постановлението за налагане на предварителни мерки, което решение обаче не е връчено по надлежния ред на търговеца. Видно от писмо изх.№70-004204/02.06.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, е направено запитване за статуса на пратката по електронната поща на куриера, като са получили отговор, че са изчерпани опитите за доставката, поради което и същата ще бъде върната.

Съдът счита, че ЕТ“Р.Р.“ е имал правен интерес от оспорването на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№С-220024-023-0000888/28.03.2022 год. на З.Д. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, мълчаливо потвърден от Директора на ТД на НАП Пловдив. Ако обаче решението бе връчено по надлежния ред, то предмет на съдебен контрол, би било решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, а не постановлението.

В случая, следва да се приеме също, че оспореният административен акт потвърден с последващо решение на ответника, променя предмета на съдебен контрол. В този смисъл, ако това решение бе връчено по надлежния ред, не е ясно дали би била подадена жалба срещу него. Ето защо, съдът намира, че поради бездействието на ответника, изразяващо се в не връчването на постановеното по надлежния ред решение против жалбата на едноличния търговец против постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, е причината за подаването на жалбата против това постановление.

Решаващото в случая е, че именно органът, с поведението си, е станал причина за образуване на делото и за направените разноски.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. От анализа на тази разпоредба следва, че правото на разноски на ответника не е абсолютно правило за всички случаи на прекратяване на делото, а основанието за това е налице ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, т. е. само в този случай той има право на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. Ако решението бе връчено по надлежния ред и след е депозирана жалбата против това решение, то разноските в полза на ответника следва да се присъдят. Връчването на решението е водещо, доколкото същото променя предмета на съдебен контрол – ако липсва произнасяне предмет е постановлението, докато при постановяване на решение, предмет е самото решение.

По аргумент за противното, в случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, то направените от негова страна разноски остават за негова сметка и такива не му се следват.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр. Пловдив, чрез процесуалния се представител юриск. А. Л. за допълване на определение №384/06.06.2022 год., постановено по адм. дело №333/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.      

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: