№ 158
гр. Габрово, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20234210200333 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от М. Л. Р., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„**********” № 8, вх. „Б”, ет.1, ап. 2 – чрез адв. И. Х. от ГАК, против
Наказателно постановление № 23-0892-000091/27.02.2023 година на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са
му наложени следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2,
предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП;
2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.3, б. „А” от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. И. Х. моли за отмяна на
атакуваното Наказателно постановление, като намира вмененото деяние по
чл. 20, ал.2 от ЗДвП за категорично недоказано, а това по чл. 123, ал.1,т.3, б.
„А” от ЗДвП – за обективно и субективно несъставомерно с оглед действията
на неговия доверител непосредствено след инцидента. Претендира и
присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която
намира и двете изследвани нарушения за категорично доказани и
1
законосъобразно квалифицирани. Ето защо моли за цялостно потвърждаване
на обжалвания санкционен акт и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която Началника на сектор „Пътна полиция” в съответното ОД на
МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП.
Около 01:50 ч. на 28.01.2023 г. М. Р. управлявал по ул. „Възраждане” в
посока ул. „Скобелевска” в гр. Габрово лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № РВ
91 08 НТ, собственост на баща му Л. Р., като до него на предна дясна седалка
се намирал свидетелят И.Д.. При навлизане в десен завой и поради движение
с несъобразена със заснежената пътна настилка скорост жалбоподателят
изгубил контрол над автомобила, който излязъл извън платното и със задната
си лява част се ударил в стълб от уличното осветление. След настъпване на
това ПТП и с цел да не създава пречки за движението и лична безопасност
жалбоподателят преместил цитирания лек автомобил на паркинг в
непосредствена близост и се обадил на своя дядо – свидетелят И. Р..
Последният пристигнал на място и потърсил за съдействие намиращият се
наблизо полицейски екип, в състава на който влизал и свидетеля Т. Т., който
насочил И. Р. към свързване с тел. 112 и изчакване пристигането на екип ок
сектор „Пътна полиция”. От своя страна жалбоподателят и И. Р. оставили
процесния лек автомобил на паркинга и си тръгнали.
На 30.01.2023 г. М. Р. се явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Габрово и подал заявление за настъпилото ПТП ведно с декларация, че
именно той на горепосочените дата, час и място и управлявал лекия
2
автомобил „БМВ Х5” с рег. № РВ 91 08 НТ. Ангажираният по случая
полицейски служител и настоящ свидетел Е. И. снел сведения от
жалбоподателя и извършил оглед на процесното МПС, при който изготвил и
6 бр. фотоснимки. След анализ на обстоятелствата по случая свидетелят Е. И.
преценил, че в случая М. Р. е осъществил две нарушения – по чл. 20, ал.2 от
ЗДвП с оглед настъпилото ПТП поради движението му с несъобразена с
пътните условия скорост, и по чл. 123, ал.1,т.3, б. „А” от ЗДвП - заради
напускането на мястото на инцидента, с което не е оказано съдействие за
установяване щетите от него, станало основа за съставяне на АУАН серия
GА, № 886618/30.01.2023 г. Впоследствие е издадено и атакуваното
Наказателно постановление, надлежно връчено на М. Р. на 28.03.2023 г., като
на 05.04.2023 г. е подадена и настоящата жалба против него.
При така установената и почиваща на наличните доказателства
фактология съдът извежда следните правни изводи:
за нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
Съдът разглежда това вменено на М. Р. деяние за категорично
установено от обективна и субективна страна с оглед наличието на редица
преки и косвени доказателствени източници, подкрепящи този извод. На
водещо място това са показанията на свидетеля – очевидец И.Д., който пред
съда недвусмислено заяви, че при навлизане в десен завой жалбоподателят е
изгубил контрол над управляваното от него МПС, което е излязло извън
платното за движение и със задната си лява част се е ударило в стълб от
уличното освеление. Абсолютно идентичен механизъм на произшествието М.
Р. е изложил и пред своя дядо И. Р., дошъл на място, както и впоследствие –
на 30.01.2023 г., пред полицейския служител Е. И., ангажиран с работа по
случая, и изготвил впоследствие Протокол за ПТП № 1831500. Всички тези
доказателствени източници недвусмиселно водят до извода, че настъпилото
ПТП с материални щети безспорно е по вина единствено на М. Р., доколкото
скоростта на управляваното от него МПС категорично не е била съобразена с
актуалните пътни условия, и най-вече със заснежената пътна настилка. При
тези атмосферни условия жалбоподателят категорично е следвало да се
движи със скорост, позволяваща му да спре пред всяко предвидимо
препятствие, но не го е направил и вследствие на това автомобилът е
напуснал пътното платно. Ето защо единственият обезпечен и логически
3
подкрепен извод е, че пряка и непосредствена причина за катастрофата, респ.
за невъзможността за безконфликтно осъществяване на десен завой, в случая
следва да се адресират само у жалбоподателя, който не е избрал подходящата
и позволяваща му да преустанови движението си скорост. Съвсем не на
последно място, във всички изготвени по случая документи е визиран именно
възприетия от съда механизъм на настъпването на инцидента, като в тях
отсъстват каквито и да е възражения от страна на М. Р..
А тези, изложени в жалбата и в съдебно заседание, са категорично
несъстоятелни. Описаната в АУАН и атакуваното Наказателно постановление
и безусловно приета от съда фактическа обстановка има категорична
доказателствена опора. Ирелевантно е и изследване на въпроса каква точно е
била скоростта на движение, тъй като в случая АНО не твърди да се касае за
непозволена, а за такава, несъобразена с комплекс от посочени от
законодателя фактори, които следва да бъдат отчитани във всеки един момент
от водача. И то до степен той да избере такава скорост на движение, която да
му позволи във всеки един момент безконфликтно спиране при всяко
предвидимо препятствие, като самият факт на настъпване на инцидент, без
данни за съществуването на непреодолими външни спрямо водача пречки е
достатъчна индиция за виновно извършено от него нарушение именно по чл.
20, ал.2 от ЗДвП. За същото правилно и законосъобразно отговорност му е
потърсена по реда на чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП посредством
налагане на санкция „Глоба” в константния предвиден от законодателя
размер, като всичко гореизложено мотивира съда да потвърди атакуваното
Наказателно постановление в тази му част.
за нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП:
С този текст законодателят задължава всеки водач на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за тяхното установяване. По делото безспорно се установи,
че жалбоподателят в качеството си на водач на лек автомобил „БМВ Х5” с
рег. № РВ 91 08 НТ е участвал в ПТП около 01:50 ч. на 28.01.2023 г. на ул.
„Възраждане” в гр. Габрово, при което на превозното средство са причинени
имуществени вреди. Ведно с това обаче съдът не споделя залегналото в
атакуваното Наказателно постановление заключение, че М. Р. не е оказал
съдействие за тяхното установяване. Непосредствено след инцидента
4
нетовият дядо И. Р. е потърсил съдействие от полицейски патрул, но поради
служебна тяхна ангажираност не е получил такова. Въпреки това обаче
процесният лек автомобил веднага след настъпване на произшествието е
преместен на паркинг в непосредствена близост и то само за да не пречи на
движението, и е останал там до 30.01.2023 г., когато е бил огледан от
служителят на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово и настоящ
свидетел Е. И., който е изготвил и всички относими за случая документи. С
тези си действия жалбоподателят категорично е съдействал за установяване
имуществените вреди от произшествието, респ. не е осъществил вмененото
му нарушение. Дължимото поведение на водача категорично не включва
задължение той да остане на място или пък констатирането на щетите да се
осъществи незабавно. В случая правнозащитената цел на чл. 123, ар.1, т.3, б.
„а” от ЗДвП е постигната вследствие правомерното и законосъобразно
поведение на жалбоподателя, респ. това изследвано деяние се явява
категорично несъставомерно и М. Р. не следва да носи разписаната в чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП административнонаказателна отговорност, което о т своя
страна предпоределя отмяната на атакуваното Наказателно постановление в
тази му част.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН М. Л. Р.
дължи заплащане пропорционална част от направените от ОД на МВР -
Габрово разноски юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, които съобразно потвърдената част от коментираното
Наказателно постановление възлизат на сумата от 40 лева.
От страна на адв. И. Х. в жалбата също е декларирано искане за
присъждане направените по делото разноски, но нито в приложеното
пълномощно, нито в хода на делото бе доказано да е уговаряно, респ. да му е
заплащано адвокатско възнаграждение, поради което и претенцията му се
явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №
23-0892-000091/27.02.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - Габрово, като го ОТМЕНЯ в частта, с която на М. Л. Р.,
5
ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул. „**********” № 8, вх. „Б”, ет.1, ап. 2, са
наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 50 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.3, б. „А” от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно постановление в
останалата му част като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН М. Л. Р., ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово съответната част от
направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 40 /четиридесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6