Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 04.01.2023 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1858 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка
с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Л.Д.Л., с постоянен адрес ***, чрез пълномощник, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0320-000235 от 09.09.2022г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие. С оспорената заповед, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.1,
б.“а“ от ЗДвП – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане
на основанието за това“. Жалбоподателят изразява становище за
незаконосъобразност на постановената заповед, чието издаване е в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с неговите цели. Заявява
се, че с прилагане на процесната мярка грубо е нарушен материалния закон,
доколкото към момента на описаните в заповедта действия жалбоподателят въобще
не е имал качеството на водач на МПС, т.е. в случаят не е налице извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата, чието преустановяване се цели с
налагане на мярката и определянето й е в разрез със законовите цели.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с
упълномощен представител- адвокат Б.П. от БАК. Поддържа се жалбата и пледира за
отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът по
жалбата– Г.Д.- полицейски инспектор към ОДМВР–Бургас,
РУ-гр.Поморие, се явява лично в открито съдебно заседание. Представя
административната преписка свързана с издаване на заповедта. Оспорва се жалбата,
като неоснователна. Сочи се, че към датата на описаното в заповедта деяние
жалбоподателят е имал крайно опасно, агресивно и неадекватно поведение, като е
недопустимо такова лице да бъде оставено да управлява репатрираният автомобил
от наказателен паркинг до дома си, а освен това работи като шофьор и притежава
категории за управление на тежкотоварни МПС и автобуси. Счита, че издадената
заповед е правилна и в съответствие с изискванията на закона и пледира за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на заповедта.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.7), същата е връчена на жалбоподателя лично,
срещу подпис, на 09.09.2022г. Жалбата срещу административния акт е изпратена по
пощата на 20.09.2022г., като е получена от представител в РУ МВР-гр.Поморие на
21.09.2022г. /л.21-22 от делото/, т.е.
оспорването е в срока по чл.149, ал.1 АПК, направено е от лице, което е адресат
на административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 от АПК, тъй като адм. акт е неблагоприятен за него.
Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът съобрази следното:
От представените
в административната преписка доказателства се установяват следните ФАКТИ:
На 09.09.2022г. около
16.00 часа в гр.Поморие, служители на Център за градска мобилност към
общинската администрация са констатирали неправилно паркиран лек автомобил „Фолксваген“,
с рег.№ А 5115 ВА, който се намирал на кръстовището на улиците „Ахелой“ и „Цар
Асен“ и нарушавал пътна маркировка М-14. Двамата служители на община Поморие,
работещи с репатриращ товарен автомобил, тип „Паяк“ започнали да извършват
действия във връзка с преместването на паркираното МПС. Собственикът на последното
/жалбоподателя Л./ първоначално започнал да хвърля бутилки от терасата на
жилището си, а после излязъл навън и от улицата продължил да хвърля камъни в
посока към служителите на ОП „Транспорт“ при община Поморие. Действията му са
били преустановени от преминаващ в това време полицейски патрул, от служители
на РУ МВР- Поморие, в това число и свидетелят Г.М.. В показанията си
полицейският служител сочи, че Л. е бил афектиран, използвал нецензурни думи и
бил гол до кръста. На мястото го заварили да събира камъни и павета, а имало и
пръснати стъклени и пластмасови бутилки, които били разхвърляни в района на
неговия лек автомобил и репатратора. По данни на очевидците, собственикът на
лекия автомобил изхвърля бутилките от тераса на третия или четвъртия етаж, а
после излязъл навън. След като от страна на общинските служители е поискано
съдействие, Л. е задържан и отведен в РУ. Автомобилът е репатриран с товарния
автомобил на наказателен паркинг в гр.Поморие. Впоследствие, по отношение на
собственика на автомобила е издадена процесната заповед. Видно от нейната
обстоятелствена част, констатациите за издаване на адм. акт са следните: „На 09.09.2022г. около 16.55 часа в
гр.Поморие на ул.“Цар Асен“ в близост до кафе „Кораба“ по време на репатриране
на използваният от г-н Л.Л. лек автомобил марка „Фолксваген“ А 5115 ВА от
служители на „Център за градска мобилност“ към община Поморие с техническо
средство „Паяк“ г-н Л. се държи неадекватно, агресивно и замерва служителите с
камъни от терасата на жилището си и стъклени бутилки. По случаят е образувана
преписка ЗМ-374 от 09.09.2022г. по описа на РУ-Поморие.“
Въз основа на
заявеното от жалбоподателя и данните съдържащи се в административната преписка,
вкл. описаната фактология в самата заповед, с Определение № 1995 от
01.11.2022г. при насрочване на делото в открито заседание, разпределяне на
доказателствената тежест и даване на необходимите указания на страните в тази
връзка, съдът обяви за безспорно по
делото обстоятелството, че на посочената в атакуваната заповед дата
09.09.2022г., при извършване на описаните в заповедта и материалите по
преписката действия, жалбоподателят и собственик на МПС Л. не е управлявал
описания лек автомобил, който е бил паркиран на кръстовище на улиците „Ахелой“
и „Цар Асен“ в гр.Поморие, а действията са извършени от лицето по повод опит да
бъде репатрирано неправилно паркираното превозно средство.
В хода на
съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и приети като
писмени доказателства по делото заварени копия на психиатрично Становище
№ 0093803 от 12.09.2022г., издадено от Центъра за психично здраве – гр.Бургас,
обективиращо заключение, че Л.Д.Л. е психично здрав и може да работи като
шофьор; заверено копие на Удостоверение за психологическа годност
№ 808512 на същото лице, издадено на 18.10.2022г. с валидност 18.10.2023г.; Карта
за оценка на физическата годност №
548 от 05.10.2022г. на водача Л., видно от която лицето отговаря на
изискванията към водачите на МПС от посочените в документа множество категории,
издадена от ТОЛЕК- БУРГАС.
При така
установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-1821 от 26.04.2022г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП /л.16
от делото/, полицейските инспектори в сектори/групи
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Бургас изрично са възложени правомощия
по издаване на заповеди от вида на процесната, с оглед упоменатото в т.1.7 от
заповедта. Предвид изложеното съдът приема, че процесният административен акт за
прилагане на принудителната административна мярка, е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма,
но не съдържа всички изискуеми реквизити.
В тази връзка, следва да се отбележи, че макар да е описано т.нар. деяние,
осъществено от Л.Д.Л. на инкриминираната дата и описване на правното основание
чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП в заповедта не се сочи на кои изисквания видимо не
отговаря водача, защото ПАМ въз основа на тази норма се прилага „когото
видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания“.
Конкретното
фактическо основание за издаване на заповедта не може да се предполага, а
следва да бъде цитирано ясно и точно, още повече, че нормата предвижда две
различни възможни хипотези, на които водачът „видимо да не отговаря“, а именно
на медицинските или на психологическите изисквания. Винаги когато липсва такъв
реквизит в административния акт се нарушава правото на защита на адресата на
акта, който не би могъл да разбере какви са констатациите на полицейския орган
и точно на какви изисквания видимо не отговаря съответния водач според
административния орган, за да бъде отнето СУМПС на водача.
3.Така
направената констатация обосновава извода за издаване на административния акт
при съществено нарушение на
административно-производствените правила, което е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта изцяло.
4.По отношение
съответствието на заповедта с нормите на материалния
закон и неговите цели, съдът съобрази следното:
Тезата на
ответника, че процесното основание за издаване на ПАМ –чл.171, т.1, буква „А“
от ЗДвП не изисква адресатът да има качество на водач не намира никаква опора в
закона.
Напротив, именно
качеството на водач на МПС е кумулативно изискуема предпоставка за прилагане на
ПАМ от категорията на процесната, защото наличието на хипотезата, че лицето „видимо не отговаря на…“ означава, че
съответното лице трябва да извършва действия в нарушение на изискванията към
водачите на МПС, т.е. поведението на съответното лице-водач да не отговаря на
заложените в нормативната уредба медицински ИЛИ психологически изисквания. В
противен случай, ако се приеме противното за всяко наказуемо деяние
/административно нарушение или престъпление/, извършено с вербална или
физическа агресия би било налице подобно основание за отнемане на СУМПС. Ясно е
записано в закона, че свидетелството се отнема на водач „който…“ Следователно,
както правното, така и фактическото основание за постановяване на подобна
заповед не може да се основава на друго освен на поведението на конкретното
лице в това качество- водач на МПС.
Настоящата
съдебна инстанция не е компетентен орган да се произнася по квалификация на
описаното поведение на жалбоподателя Л.. Дали извършените от него действия
съставляват наказуемо деяние, дали е виновно извършено и какво е то според
степента на обществена опасност/ /административно
нарушение или престъпление/ ще решат компетентните органи, поради което в настоящия
съдебен акт тези въпроси не могат да се обсъждат. Безспорно е обаче, че
описаните действия извършени от собственика на автомобила не са осъществени по
време на управление на този автомобил. С извършеното /хвърляне на бутилки,
камъни, отправяне на закани, нецензурни думи и др./, е целял да се
противопостави на общинските служители, които са инициирали репатриране на
лекия автомобил с товарно МПС тип „паяк“.
В случаят, за да
се твърди, че едно лице не отговаря видимо на медицинските ИЛИ психологическите
изисквания за водач на МПС следва да е констатирано конкретно поведение на този
водач при осъществено управление на МПС, което компетентният орган да окачестви
като състояние несъответстващо на нормативните изисквания спрямо водача.
Установено е по
делото, че след пристигането на място на полицейския патрул жалбоподателят Л. е
бил задържан и отведен в РУ, при което не са констатирани пречки, т.е. поведение
на лицето след като е бил задържан, което на по-късен етап да съставлява пречка
за управление на МПС, съответно няма яснота от какво естество е тази пречка, за
да се издава впоследствие подобна заповед.
Ако бяха налице
подобни констатации, същите следва да се съдържат в издадената заповед, но от
цитираното по-горе съдържание на акта е видно, че подобни факти не са налице. Всички
констатации за състоянието на лицето са към момента на пристигане на полицейския
патрул, когато Л. е хвърлял бутилки и събирал камъни в близост до екипа на
репатратора. Липсват каквито и да било констатации впоследствие, след
отвеждането му в РУ и след неговото освобождаване, които да обосновават извода
на издателя на заповедта, че това лице не отговаря на медицинските или
психологическите изисквания за водач на МПС, в насока, че следва да се отнеме
неговото свидетелство, за да не може по-късно да предприеме управление на
автомобила си, без значение дали превозното средство е на наказателен паркинг
или на друго място.
Отделен е
въпроса, че съобразно представените официални удостоверителни документи в хода
на съдебното производство описани по-горе в изложението водачът Л. очевидно
отговаря на необходимите психологически и физически изисквания за извършване на
дейност като водач на МПС в описаните категории и засвидетелстваните от тези
документи дати / през октомври 2022г./, а по отношение удостовереното психично
здраве на лицето е издадено такова становище още на 12.09.2022г.
Принципно, тези
документи имат значение за удостоверяване на обстоятелството, че конкретна
пречка за осъществяване на дейността по управление на МПС е отпаднала, т.е. ако
съответният водач към минал период от време не е отговарял на определени
медицински или психологически изисквания. В случаят, подобни констатации не са
налице, за да се оборват с подобни документи. Това е така, защото както вече
многократно бе отбелязано, описаното поведение на жалбоподателя въобще няма
връзка с действията по управление на МПС, при което лицето няма качеството на
водач по време на случилото се на процесната дата. Наред с това, в заповедта не
е описано на какви изисквания точно водачът видимо не отговаря, за да се
обсъжда дали пречката е отпаднала.
Обобщено,
действително е налице процесуална и материална незаконосъобразност на
издадената заповед и несъответствие с целите на закона, който я предвижда. Ако
нормативната уредба предвиждаше издаване на ПАМ с такова правно основание за
всички административни нарушения и престъпления свързани с агресивно поведение,
независимо дали са вербални или физически действия, то основание за издаване на
такава заповед следва да е налице във всеки нормативен акт обективиращ състави
на подобни административни нарушения или в Наказателния кодекс /относно
престъпленията/. При положение, че издаването на ПАМ от процесната категория е
основано единствено на Закона за движение
по пътищата и е посочено, че се издава по отношение на водачите на МПС не
може да се приеме твърдението, че наличието на качеството на водач за конкретния
случай е без значение. Тази принудителна мярка се прилага само по отношение на
водачи на МПС и не само предвид факта, че притежават свидетелство за управление
на МПС, а само когато констатациите на компетентните органи са свързани с
поведението им в качеството на водачи. В противен случай, мярката се налага в
несъответствие със законовите цели.
Предвид изложените съображения,
оспорената по делото заповед е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН административен акт и подлежи
на цялостна отмяна, а подадената жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
Разноски не се
претендират от оспорващия и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0320-000235 от 09.09.2022г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: