№ 816
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110201632 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на В. В. К. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата си въззивника моли да бъде отменено наказателното постановление като
счита, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Счита , че нарушението не е доказано.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество счита, че не е установено поведение на въззивника – дрифт. Акцентира
върху разминавания в показанията на свидетелите относно разстоянието, на което са се
намирали полицейските служители. Сочи, че наличието на автоматична скоростна кутия на
автомобила и на „легнал полицай“ представляват пречка за извършването на „дрифт“.
Претендира за отмяна на наказателното постановление и за възнаграждение.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по
съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 02.06.2024г. екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. Г. и св. Б.,
изпълнявал функции по контрол на движението в гр. Варна, като с управляваните служебни
мотоциклети се намирали на в района на „Морска администрация“, като били установени
на разстояние около 20-30 метра от изхода на Морска гара, на бул. „Осми Приморски полк“.
Св. Г. и св. Б. възприели въззивника К., който с управляван от него автомобил „Нисан
370 3“ с рег.№В6323ТН, бил позициониран на изхода на Морска гара, в посока – ляв завой
към бул. „Осми Приморски полк“.
При потеглянето на автомобила и извършване на маневрата „ляв завой“ въззивникът
1
К. навлязъл по булеварда,като при това извършил т. нар. „дрифт“ , изгубвайки сцеплението
на гумите на автомобила с прилежащата настилка, и при полученото усукване на
автомобила същият се занасял последователно наляво и надясно със задната си част.
Св. Б. възприел въззивника К., който движел волана на автомобила наляво и надясно.
Останалите автомобили, които участвали в движението, преустановили своето
движение.
Въззивникът К. бил спрян за проверка , като св. Г. съставил акт за установяване на
административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на
извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДП.
Въззивникът подписал АУАН при вписване, че няма възражения. Възражения не
постъпили и впоследствие по администартивнонаказателната преписка.
На 25.06.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такива по чл.104б т.2 от
ЗДвП и на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП били наложени административни наказания глоба
и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и
показанията на св. Г. и св. Б..
Показанията на св. Г. и св. Б. са такива на свидетели– очевидци, които пряко са
възприели извършеното нарушение при движението на автомобила.
Следва да се отбележи, че в депозираните пред съда показания и двамата свидетели
ясно и категорично описват движението на автомобила и действията на въззивника К.,
преднамерено извършил действия „дрифтене“ на пътното платно. Показанията на
свидетелите се кредитират в цялост от съда, тъй като същите са непротиворечиви и
категорични.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; справка за нарушител и т.н.
Пред съда депозират показания св. Д. и св. З., които заявяват, че въззивникът К. не е
извършил дрифт с автомобила.
Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, изхождайки на първо място от
категоричното им противоречие с показанията на св. Г. и св. Б., които показания са
депозирани от незаинтересовани свидетели и се кредитират от съда напълно. От друга
страна по отношение на св. Д. и св. З. са установени приятелски отношения между тях и
въззивника К., което сочи на заинтересованост на показанията им, поради емоционалната им
обвързаност с въззивника. При оценката на тези доказателства съдът изходи и от изричното
вписване на липса на възражения от страна на въззивника К. при съставяне на АУАН, както
и липсата на навеждани възражения впоследствие по административнонаказателната
преписка.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
2
по ЗДП, като е дал правна квалификация на извършеното.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по
вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като
същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата си въззивника счита, че НП е незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита , че нарушението не е
доказано.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение като следва да се отбележи, че
при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Наказващият орган се е произнесъл при
неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са
АУАН и преките възприятия на полицейските служители. При това положение не е
възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.
Както вече беше отбелязано по- горе, доказателствата по делото сформират извод за
безспорна установеност на фактологията от НП, приета с АУАН и впоследствие изложена с
НП, като правилно е бил приложен материалния закон както досежно квалификацията на
нарушението, така и досежно приложимата санкционна разпоредба.
Въззивникът счита, че не е установено поведение на въззивника – дрифт. Акцентира
върху разминавания в показанията на свидетелите относно разстоянието, на което са се
намирали полицейските служители. Сочи, че наличието на автоматична скоростна кутия на
автомобила и на „легнал полицай“ представляват пречка за извършването на „дрифт“.
Съдът не споделя тези възражения, като противно на позицията, намери, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин фактологията от наказателното
постановление. Анализ на доказателствата беше извършен по- горе, поради което и не
следва да бъде преповтарян.
Няма как за бъде възприета позиция, че наличието на автоматична скоростна кутия
на автомобила и на „легнал полицай“ представляват пречка за извършването на „дрифт“,
доколкото за изгубването на сцепление с прилежащата настилка не е императивно
задължително автомобилът да е оборудван с ръчни скорости, както и не е задължително
движението да се осъществява по идеално равна пътна настилка.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-8703-000663/25.06.2024г. на ВПД началник сектор в
ОДМВР Варна, сектор СПС Варна, с което на В. В. К. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 3000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
за срок от 12 месеца на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП.
3
ОСЪЖДА В. В. К. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4